Р Е Ш Е
Н И Е
Гр.София,16.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
Първи въззивен брачен състав,в закрито заседание на 16.09.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА в.гр.д.№11502 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№5817/13.08.2019г.,
по регистъра на ЧСИ А.П.с рег. №849, подадена от Л.Й.Д. и Ц.В.Д.-наследници на длъжника В.К.Д, против Разпореждане от 30.07.2019г., на ЧСИ с което
отказва да прекрати изпълнителното производство по и.д.№ 20098490400324 по описа на ЧСИ А.П.с рег. №849, поради настъпило погасяване на правото да се претендира сумата по изпълнителния лист към датата на образуване
на делото в кантората на ЧСИ, на
основание чл.433 ал.1т.8 от ГПК- настъпила перемция. Със същата жалба се иска
и възстановяване на незаконно удържаните
от ЧСИ суми /без да се уточнява размерът на претендираните за връщане суми/
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се , че отказът на ЧСИ ЧСИ А.П.е и немотивиран, а липсата на мотиви към отказа на ЧСИ лишава жабоподателите от правото им на защита.
Изрично в частната жалба , жаолбоподателите
се позовават на т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г на ВКС , постановено по тълк. дело № 2/2013г на ОСГТК на ВКС в
което са посочени действията, които прекъсват давността, като насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
Изрично се посочва, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа , както и исканията
за извършване на справки за наличие на трудови договори и справки за имущество на длъжника, както и изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, и назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Считат, че в конкретния случай
липсват обстоятелства и факти, които да налагат прекъсване на давността.
Твърдят, че техният наследодател-длъжник
по изпълнителното дело е починал на 07.08.2011г., и че извършените от него
периодични плащания от м.04.2010г-м.08.2010г., също не прекъсват давността. Давността
не се прекъсва и със смъртта на длъжника. Считат, че взискателя не е
предприемал никакви действия в
предвидения 2 годишен срок и че същия е загубил интерес от продължаване на процеса, който е започнал
през 2009г., и е продължил до смъртта на длъжника и датата на конституирането като длъжници на неговите наследници - 07.08.2011г.
Считат, че е налице основанието по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и ЧСИ следва да прекрати съдебно - изпълнителното производство.
Взискателят – „Т.-С.“ЕАД не е взела
становище по жалбата.
В обясненията си по реда на чл.436,
ал.3 ГПК, ЧСИ посочва, че жалбата е неоснователна. Излага мотиви.
Изрично в мотивите на ЧСИ се посочва, че и.д.№20098490400324 по
описа на ЧСИ А.П.с рег. №849, е
образувано на 28.12.2009г.
ЧСИ твърди, че в рамките на изпълнителното
дело процесуалните действия поискани от взискателя, респ. осъществени от органа
по изпълнение за давността при изпълнението имат значение и датите на
приложените по делото платежни нареждания на длъжника В.Д.към ЧСИ (превод от 12.04.
2010г. - 150 лв.; 10.05.2010г. - 150 лв.; 14.06.10г. - 150 лв.; 31.08.2010г. -
100лв.).
ЧСИ уточнява, че от датата на образуването на изпълнителното
дело - 28.12.2009г. до датата на смъртта на длъжника - 07.08.2011г.
перемпционният срок по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК е прекъсван неколкократно, като
последното изпълнително действие в този смисъл е от 31.08.2010г. Предпоставките
за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК не
са се осъществили и в периода между 31.08.2010г. и датата на смъртта на
длъжника — 07.08.2011г., тъй като изтеклият период от време се равнява на 341
дни, което е по - малко от предвидения двугодишен срок.
След смъртта на длъжника изпълнителното производство се СПИРА,
съгласно чл. 432 ал.1 т.З вр. чл. 229, ал. 1 т. 2 от ГПК. /от датата на смъртта
-07.08.2011г. до датата констиуиране от ЧСИ на неговите наследници -02.102012г.,
и в този период не тече т. нар. „изпълнителска давност”.
В този смисъл ЧСИ приема, че наследниците на В.Д.са
станали надлежни страни в процеса, в качеството им на универсални негови
правоприемници, на 02.10.2012г., когато на същите били връчени покани за
доброволно изпълнение. От така посочената дата, според ЧСИ, се подновява и
изтичането на двугодишния перемпционен срок по чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, като
за всеки отделен наследник перемпционен срок следва да бъде разглеждан
индивидуално с оглед на правилата на Закона за наследството и последвалото
разделяне на размера на задължението по равно между правоприемниците на
починалия длъжник.
От
изложените в частната жалба обстоятелства и от направената хронология на
извършваните процесуални действия от ЧСИ
в мотивите му по чл.436 от ГПК,
въззивният съд прави следните изводи:
Видно е от мотивите на ЧСИ, че
взискателят е предоставил правомощията си по чл.18 от ЗЧСИ на изпълнителния
орган и осъществяваните от него изпълнителни действия в никакъв случай не могат
да се възприемат като бездействие водещо до т.н. перемпция/изпълнителска
давност/.
Конституираните длъжници /наследниците
на първоначалния длъжник/ се опитват, по
всякакви начини, да прекратят изпълнението
и да черпят права от неплащането на дълга от техния праводател-длъжник
по изпълнението. Претендират разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.435,ал.2,т.6 ГПК
длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело. Жалбата е подадена в законоустановения в чл.436, ал.1 ГПК
срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ
на обжалване отказ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Изпълнението, като осъществяване на
дължимия резултат и задоволяване на легитимния кредиторов интерес, когато
предмет на задължението е парична сума се осъществява чрез плащане.
В конкретният случай длъжникът не е
извършил дължимото плащане. Има натрупан дълг, който е регистриран и от ЧСИ,
поради което след неговата смърт, като длъжници на 02.10.2012г са конституирани
неговите универсални негови правоприемници./жалбоподателите-съпруга и дъщеря/.
Доказателства за плащане от тяхна страна не са представени до настоящия момент.
В ГПК е регламентирано плащането от страна на
длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 455 ГПК всички парични суми, които се
плащат от длъжника, се внасят по сметка на съдия изпълнител в банка. С тези
суми се разпорежда съдията изпълнител, като издава до банката платежни
нареждания и отбелязва плащането върху изпълнителния лист. Когато събраната по
делото сума е достатъчна, за да се удовлетворят всички предявени вземания,
заедно с лихвите и разноските по изпълнението, съдията изпълнител уточнява
сумата, която следва да се изплати на взискателя или всеки взискател, когато те
са повече, и нарежда до съответната банка да извърши плащането. Когато
събраната сума е недостатъчна, съдията изпълнител прави разпределение /чл. 460 ГПК/
Срокът за прекратяване на изпълнителното
производство по перемция започва да тече от последното валидно изпълнително
действие спрямо длъжника. В този смисъл е и становището в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната инстанция приема становището на ЧСИ , че редовно по
изпълнителното дело са искани и предоставяни справки за заплатените суми.
Съгласно закона и трайната съдебна практика обаче се приема, че двугодишният
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се прекъсва с всяко извършено плащане,
което не се оспорва от длъжника, поради което
двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в конкретния случай ще
изтече на 31.08.2012г., НО междувремено на 07.08.2011г., длъжникът умира. Изпълнителното производство
се СПИРА до конституирането на неговите наследници и от конституирането им
започва да тече нова давност различна за всеки един от правоприемниците, тъй
като дългът е разделен и всеки на свое основание прави плащане по дълга.
Видно от приложените по делото книжа,
срещу всеки конституиран в изпълнително
производство наследник, са предприемани изпълнителни способи и действия, които
са прекъсвали срока по чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК, без да са се осъществявал
фактическия състав на перемпцията на изпълнителното производство.
Освен това, видно е от датите на
приложените по делото платежни нареждания, че правоприемниците на починалия са
извършвали впоследствие плащания към ЧСИ, които
са прекъсвали изтичането на двугодишната изпълнителска давност.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС искането на справки от ЧСИ не е
изпълнително действие, което да прекъсва давността. Според разясненията,
съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 год. на ОСГТК, давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител
по възлагане от взискателя): насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и пр.
Но смъртта и извършваните плащания по дълга, вкл. и от универсалните
правоприемници на длъжника следва да се
приемат като обстоятелства , които
прекъсва давността.
С оглед на изложеното, ЧСИ
законосъобразно е отказал да прекрати изпълнителното производство, поради което
жалбата е неоснователна и обжалваното изпълнително действие следва да бъде
потвърдено.
Категорична и последователна е съдебната
практика ,че в производство по чл. 435 от ГПК съдът действа само като контролно
- отменителна инстанция, вършейки преценка за законосъобразност на конкретни
изпълнителни действия. Възражение за недължимост на вземане по изпълнителния
лист, поради изтекла след издаването му погасителна давност е материално
правопогасяващо възражение за недължимост на притезанието и като такова е извън
правомощията на съдебен изпълнител, респ. на съда в производството по чл. 435
от ГПК. Този въпрос следва да се реши в състезателно исково производство .
Възможностите на СИ да прекрати изпълнително
производство са посочени в чл.433 от ГПК.
Само за яснота следва да се посочи
следното:С неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя за
определен срок законодателят презумира отпадане на интереса му от търсеното
изпълнение, предвид което и с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се приема прекратяване
на изпълнителното производство по силата на закона, като актът на съдебния
изпълнител има единствено констативно значение. Това прекратяване обаче не
означава отпадане на материалното притезание на взискателя, поради което няма
пречка изпълнителното производство да бъде възобновено.Прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изобщо не
означава ,че кредиторът не може изобщо да предприема действия,водещи до
прекъсване на давността .
Поради изложеното , съдът намира,че няма
основания за обсъждане на доводите на жалбоподателите за изтекла погасителна давност на вземането на
взискателя в това производство.
Предвид на посочените изпълнителни
действия и съображения настоящата инстанция приема ,че в настоящия случай не е
налице , бездействие на взискателя, изразяващо се в непоискване на извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години поради което и жалбата се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Недопустимо разглеждането в рамките на
настоящето производство оспорването от страна на новоконституираните длъжници
на размера на адвокатското
възнаграждение за процесуален представител на взискателя. Това оплакване първо
следва да се направи пред ЧСИ и след това да се обжалва по реда на чл.78 ал.5
от ГПК пред съда. Това оплакване следва да се счете за
преждевременно подадено, тъй като съдебният изпълнител е трябвало да бъде
сезиран в предходен момент със същото и да се произнесе е произнесъл с годен за
обжалване акт. Такъв, видно от приложените по делото книжа, не е постановяван,
Мотивиран
от изложеното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ А.П.с рег. №849 на КЧСИ, да прекрати
изпълнителното производство по изпълнително дело №20098490400324, обективиран в Разпореждане
от 30.07.2019г. с изх. № 7472/19.08.2019 г., на основание чл.433 ал.1т.8 от ГПК-настъпила перемция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.