№ 37
гр. Габрово, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20234200500006 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 537 от 04.11.2022 г. постановено по гр.д. № 835/2022 г. по описа на
Габровски районен съд е оставен без уважение предявения иск от „ЕВРО ФИНАНС
КОЛЕКТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Мария Луиза" № 46, ет. 4, с който се претендира да бъде признато за установено, че Х. М.
М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., общ. С., ул. ************* и настоящ адрес:
с С., общ. Габрово дължи на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ" ЕООД, с ЕИК *********: - сумата
238,47 лева, представляваща незаплатена главница по Допълнително споразумение към
Договор за електронни съобщителни услуги от 22.12.2018 г., сключен между длъжника и
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, въз основа на който са издадени фактури с
№ **********/22.03.2019г., **********/22.04.2019г., **********/22.05.2019г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 23.02.2022 г. до изплащане на вземането; - сумата
63,53 лева – мораторна лихва, състояща се от лихвите за просрочие за всяко от
задълженията, сбор от които е главницата, за периода от датата на падежа до 18.02.2022 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
254/18.03.2022 г. по ч.гр.д. № 496/2022 г. на РС - Габрово, като неоснователен и недоказан,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. Осъдил е „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ" ЕООД, да заплати
на Х. М. М. сумата 300,00 лева – разноски по делото по воденето на исковото производство,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба от „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ“
ЕООД, чрез адв. И. Л. от САК. В жалбата излага твърдения, че постановеното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Считат, че решението е постановено при
превратно тълкуване на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. Оспорва
изводът, че договорът за цесия на несъществуващо вземане е нищожен, поради невъзможен
предмет, ангажират съответната отговорност на прехвърлителя. Това са отношения между
1
страните по договора за цесия и не касаят цедирания длъжник, по отношение когото, с акта
на уведомяване на извършването на цесията, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД вземането се
счита прехвърлено. Процесите фактури са прехвърлени с рамковия договор за цесия от
16.10.2018 г. в чл. 2 от него е уредено, че включва вземания, които цедентът периодично
прехвърля на цесионера в рамките на 24-месечен срок със сключването на договора.
Процесите фактури са в обхвата на рамковия договор за прехвърляне на вземания между
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, като цедент и „С.Г.Груп“ ООД, като
цесионер, а името на длъжника и размера на изкупеното вземане на длъжника е описано в
представеното по делото извлечение от Приложение №1 към посочения Договор за цесия.
Приложение № 1 е в електронен вариант и е част от електронната система на „БТК“ ЕАД. То
не изхожда от „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ“ ЕООД, а е издадено и подпечатано от „БТК“
ЕАД, която се явява трето за процеса лице, което няма интерес от изхода на делото и това
доказателство не бива да се пренебрегва от съда. Моли да се отмени обжалваното решение и
да се уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание не се явява процесуалния представител на въззивника,
депозирал е молба с която поддържа подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде
уважена. Претендира разноски. Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
Габровски окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на
събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
От събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност се установява
следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че по подадено Заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № 759 от
23.02.2022 г. от „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ“ ЕООД против Х. М. М. е образувано ч.гр.д. №
201/2022 г. по описа на Севлиевски районен съд. С определение № 198 от 23.02.2022 г.
делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Габровски районен съд. Пред Габровски
районен съд е образувано ч.гр.д. № 496/2022 г.
В подаденото заявлението се претендира парично вземане от Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 22.12.2018 г. за мобилен
телефонен номер ****, с абонаментен план „i-Traffic M+“, в който план са включени
мобилни интернет услуги и за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Smart
L+“, в който план са включени мобилни и интернет услуги. Срокът на Договора бил 24
месеца, като същият влизал в сила в деня на подписването му.
Претендира се: сума в размер на 80,05 лв. - главница, сумата 7,54 лв., представляваща
лихва за периода от 09.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и сумата от 14,36 лв., представляваща
лихва за периода от 14.05.2020 г. до 18.02.2022 г. Паричното вземане е по фактура №
**********/22.03.2019г., начислена за периода 22.02.2019 г.-21.03.2019 г.; сума в размер на
115,44 лв. – главница, лихва в размер на 9,88 лв. за периода 10.05.2019 г.-12.03.2020 г. и
лихва в размер на 20,72 лв. за периода 14.05.2020 г. – 18.02.2022 г. Вземането е по фактура
**********/22.04.2019 г.; сума в размер на 42,98 лв. – главница, лихва 3,32 лв. за периода
09.06.2019 г. – 12.03.2020 г. и лихва в размер на 7,71 лв. за периода 14.05.2020 г.-18.02.2022
г.
Към датата на подаване на заявлението Х. М. М. не е заплатил сумите по описаните
по- горе фактури. Заявяват, че длъжникът е уведомен за закупеното вземане с изпратено
уведомление за цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
2
Издадена е заповед № 254 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
18.03.2022 г. по ч.гр.д. № 496/2022 г. на ГРС, с която е разпоредено Х. М. М. да заплати на
кредитора ”ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД сумата от 238.47 лева главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 23.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 63.53
лева - лихва за забава върху главницата за периода 09.04.2019 г. – 12.03.2020 г. и от
14.05.2020 г. до18.02.2022 г., както и сумата 25.00 лева - заплатена държавна такса по делото
и 300.00 лева -адвокатско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането произтича
от Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от
22.12.2018 г. за мобилен телефонен номер **** сключен с „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, фактура № **********/22.03.2019 г., фактура №**********/22.04.2019 г. и
фактура № **********/22.05.2019 г., като с договор за продажба на вземания от 28.01.2022
г. е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД на ”ЕВРО ФИНАНС
КОЛЕКТ” ЕООД и може да бъде заплатено по следната Б. сметка: IBAN: ********** в
„ОББ” АД, с титуляр адвокат К.К., вписан в АК – Варна, с адв. № **** , на основание чл.
410 от ГПК.
Подадено е възражение от длъжника и с разпореждане № 671 от 29.03.2022 г., съдът е
разпоредил на кредитора ”ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД да предяви иск за установяване
на вземането си против длъжника.
В указания срок, заявителят е предявил искова молба по реда на чл. 415 във вр. с чл.
422 от ГПК с цена на иска 238,47 лв. – главница и 63,53 лв. – мораторна лихва.
По делото не е спорно, че между ”ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД и Х. М. М. е
сключено Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от
22.12.2018 г. за мобилен телефонен номер ****, с абонаментен план „i-Traffic M+“, в който
план са включени мобилни интернет услуги и за мобилен телефонен номер *** с
абонаментен план „Smart L+“, в който план са включени мобилни и интернет услуги.
За ползваните услуги са издадени счетоводни документи - фактура №
**********/22.03.2019 г., фактура №**********/22.04.2019 г. и фактура №
**********/22.05.2019 г., на обща стойност 238,47 лв. с ДДС, които не са били заплатени.
По делото не е постъпил писмен отговор от ответника. След изтичане на срока за
отговор е депозирано становище от Х. М. М., чрез пълномощника му адв. Св. Б. от ГАК.
Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
При така установеното от фактическа страна районният съд е приел, че предмет на
цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното
съществуване е условие за нейната действителност. Договор за цесия от 16.10.2018 г., с
който се прехвърлят вземания, възникващи въз основа на сключено два месеца по-късно
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от
22.12.2018г. е нищожен в частта му на вземанията, възникващи от това споразумение,
поради липса на предмет. Поради това, дори да е възникнало вземане "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД от ищеца по силата на допълнителното споразумение
от 22.12.2018г., то вземането не е прехвърлено на „С.Г. Груп" ООД със сочения Договор за
цесия от 16.10.2018 г., съответно няма как „СГ Груп" ООД да прехвърли на ищеца нещо,
което не притежава. Тъй като ищецът не е носител на процесното вземане, то искът следва
да бъде отхвърлен.
Изискуемостта на претендираната сума се материализира от приложените по делото
фактури №№ **********/22.03.2019г., **********/22.04.2019г., **********/22.05.2019г.,
издадени за задълженията на ответника от "Българска телекомуникационна компания" ЕАД,
като предмет на фактура № **********/22.05.2019 г. е цялата искова сума от 238,47 лева,
включваща пренос на задължения на ответника за мобилни и интернет услуги от предходни
периоди /фактурирани с първите две фактури/ на стойност 195,49 лева и възникнали
3
задължения със същото основание за месечния период преди издаването на фактурата в
размер на 42,98 лева.
Падежът на фактурата, включваща цялото претендирано задължение е 08.06.2019 г.
По делото е представено от ищеца извлечение от Приложение № 1 към Договор за
прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., сключен между "Българска телекомуникационна
компания" ЕАД и „С.Г.Груп" ООД, предмет на което е прехвърлянето на процесното
вземане от "Българска телекомуникационна компания" ЕАД на „С.Г. Груп" ООД. В
посоченото приложение правото е материализирано с издадените фактури от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД. Приложението не е датирано, поради което няма
данни, че е спазен срокът на издаването му, предвиден в чл.2 Б от Договора за цесия (с който
е уредено, че същият включва вземания, които цедентът периодично прехвърля на
цесионера в рамките на 24-месечен срок след сключването на Договора). Приел е, че от
представеното извлечение от Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018 г. също не може да бъде направен еднозначен извод, че вземането на "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлено на „С.Г Груп“ ООД. Поради
неоснователност на иска за главница е отхвърлил предявения иск за лихва.
Във въззивното производство не са събирани допълнителни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са допустими, като изхождат от лице с правен интерес и
депозирани в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Съгласно практиката на ВКС постановена в решение № 196 от 22.11.2018 г. по гр.д.
№ 3871/2017 г., ІV г.о. и Решение № 32 от 09.09.2010 г. по т.д. № 438/2009 г., ІІ т.о., която
настоящия състав споделя, цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата
на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен
между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за
действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на
прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл. 99,
ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е
притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само
съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност.
Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се
преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Договорът за цесия
винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
В тази насока е и изразеното становище от автора Александър И.ов в „Прехвърляне
на вземания“ /стр. 139 и 140,изд. Сиби, 2010/, според когото едно от препятствията за
прехвърляне на бъдещо вземане би могло да бъде невъзможността да се отличи това вземане
в момента на сключване на договора, доколкото още не са определени неговите страни,
предмет на вземането, неговия размер и т.н. Определеността на прехвърленото вземане по
отношение на неговото съдържание, размер и личност на длъжника трябва да се проявява не
в момента на сключване на договора за прехвърляне, а в момента на възникване на
вземането.
В случая по делото е установено, че договорът за цесия между „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и „С.Г.Груп" ООД е сключен на 16.10.2018 г., а
Допълнителното споразумение с ответника, от което са възникнали неговите задължения е
сключено два месеца по-късно – 22.12.202018 г. По делото не са представени доказателства,
от които да се установи, че по сключения рамков договор е и вземането на ответника Х. М.
М.. Към момента на сключване на договора за цесия, вземанията не са били възникнали, т.е
4
те са бъдещи по отношение на цесионера, поради което цесионерът не е станал носител на
това вземане. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от
друго основание – Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни
услуги от 22.12.2018 г. Неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до
недействителност на цесията, поради недействителност на продажбата, на основание, на
която тя е извършена. Прехвърленото вземане не съществува към датата на сключване на
цесионния договор, той е нищожен поради невъзможен (респ. липсващ) предмет, по смисъла
на чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД. В случая, сключеният на 16.10.2018 г. договор е такъв
за цесия, по смисъла на чл. 99- чл. 100 от ЗЗД и към датата на неговото сключване
прехвърлените вземания, произтичащи от договора за мобилни услуги от 22.12.2018 г. са
били не само с ненастъпил падеж, но към този момент те не са възникнали. Ето защо и с
оглед цитираната задължителна съдебна практика, следва да се приеме, че той е нищожен на
основание чл. 26, ал.2, предл. първо от ЗЗД и независимо, че е бил съобщен на длъжника, не
е породил транслативно действие по отношение на бъдещите вземания на цедента, респ. не
легитимира цесионера като носител на тези вземания - кредитор на длъжника по договора от
22.12.2018 г.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
Разноски не се присъждат, тъй като жалбата се явява неоснователна. Разноски от
ответника по въззивната жалба не се претендират.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая цената на иска е 238,47 лв. по гражданско дело и настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 537 от 04.11.2022 г. постановено по гр.д. № 835/2022
г. по описа на Габровски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5