№ 731
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Г.ева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20221001000847 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.
Образувано е по молба от 20.07.2022 г. на ответника „Витоша Сити 2016” ООД за отмяна на
неприсъственото решение от 4.05.2022 г. по т. д. № 2548/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-20
състав, с което ответникът е осъден да заплати ищеца „Тилком“ ООД сумата 130 000 лв.,
представляваща главница по договор за заем от 16.08.2017 г., ведно със законната лихва от
30.11.2011 г. до погасяването, сумата 14 027,18 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода 1.12.2018 – 29.11.2021 г., както и сумата 13 686,61 лв. – съдебни разноски.
В молбата се твърди, че съдружници в ответното дружество при равни дялове били Д. Г. Г. и Г.
А. Х., които били и управители при съвместно представителство. На 21.06.2022 г. съуправителят
Г. узнал за процесното неприсъствено решение след снабдяване с преписи от книжата по делото.
Твърди се, че след м. 05.2019 г. отношенията между съдружниците и съуправители се влошили,
като съуправителят Х. не допускал в офиса на дружеството съуправителя Г., който бил лишен от
възможността да се осведомява за дейността на дружеството, вкл. и за съдебните производства. За
измамните схеми управителят Г. сезирал Прокуратурата със сигнал от 16.04.2021 г., по който било
образувана пр. пр. № 10073/2021 г. на СГП, а след узнаването за настоящото съдебно производство
подал и сигнал от 19.07.2022 г. Твърди се, че ищецът целенасочено се е възползвал от този
конфликт между съуправителите и от разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и 3 ГПК, тъй като книжата по
делото били връчени само на съуправителя Х., като синхронът в процесуалните действия будел
съмнение за добросъвестността на двете страни. Била налице свързаност между управителя на
ищцовото дружество и съуправителя Х., което водело до подозрения в измамна схема, които
измамни действия представлявали особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 240, ал.
1
1, т. 2 и 3 ГПК. По този начин съуправителят Г. бил лишен от възможността да узнае за връчването
на исковата молба и до невъзможност да ангажира процесуален представител за съдебното
заседание. Твърди се, че били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
нищожност и недопустимост на процеса – исковата молба не отговаряла на изискванията на чл.
127, ал. 1, т. 2 ГПК /не са посочени законните представители и пълномощници на ответника с цел
да се въведе съда в заблуждение за начина на представителство на дружеството/; с определение от
30.11.2021 г. било допуснато обезпечение на исковете, което било прекомерно; неприсъственото
решение било постановено без да са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК, вкл. вероятната
основателност на исковете, доколкото процесният договор бил нищожен, като сключен без
валидно съгласие на страните, тъй като договорът бил подписан само от съуправителя Х., който не
притежавал еднолична представителна власт спрямо ответното дружество.
Предвид изложеното молителят моли въззивния съд да отмени неприсъственото решение и да
върне делото за разглеждане на друг състав на СГС.
Ответникът по молбата „Тилком“ ООД – ищец по иска – в писмения отговор на процесуалния
си представител счита молбата за неоснователна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с доводите по молбата и възраженията на ищеца,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Тилком“ ООД с искова молба от 30.11.2021 г., с
която срещу „Витоша Сити 2016” ООД са били предявени обективно съединени иск за заплащане
на сумата 130 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 16.08.2017 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването, и иск за заплащане на сумата
14 027,18 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 1.12.2018 – 29.11.2021 г. В
исковата молба се твърди, че в изпълнение на посочения договор ищецът предоставил на два
транша в заем на ответника сумата 130 000 лв. – с банкови преводи от 16.08.2017 г. и 1.09.2017 г.
за сумите 60 000 лв. и 70 000 лв. Била уговорена и възнаградителна лихва в размер на 4,8 % на
годишна база, която била променена на 3,6 % с анекс от 22.12.2017 г. Ответникът следвало да
върне заема в срок от 1 месец, което не било направено и до момента.
Препис от исковата молба е бил изпратен на ответника със съобщение от 18.01.2022 г. на адреса,
посочен в исковата молба, който е и регистриран адрес на управление – гр. София, бул. „България“
№ 60В, ет. 4, ап. 9. Същото е било връчено на 3.02.2022 г. на Г. Х. – управител.
От ответника не е бил подаден отговор на исковата молба, като с определение от 23.03.2022 г. е
насрочено първо открито заседание за 4.05.2022 г. – 9:30 ч., за когато до ответника е била
изпратена призовка от 23.03.2022 г. на адреса на управление. Същата е била връчена на 30.03.2022
г. на Г. Х. – управител.
С молба от 27.04.2022 г. процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, ако в заседанието на 4.05.2022 г. се установяват
предпоставките за това.
В първото заседание на 4.05.2022 г. СГС е уважил горното искане, като е приел наличието на
предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Препис от неприсъственото решение не е бил връчен на ответника, но по молба от 13.06.2022 г.
на съуправителя на ответника Д. Г. са били издадени преписи от исковата молба, приложенията
2
към нея и решението, които са получени от последния на 21.06.2022 г.
От вписванията в електронния Търговски регистър е видно, че ответното дружество „Витоша
Сити 2016” ООД е регистрирано на 23.12.2016 г., с капитал от 5000 лв., при равни дялове на
съдружниците Г. А. Х. и Д. Г., които са и съуправители при начин на представителство – заедно.
Ищцовото дружество „Тилком“ ООД е пререгистрирано на 14.04.2010 г. по реда на ЗТР, с
капитал от 2 000 000 лв., с управител П. Й. Б., с петима съдружници – физически лица, измежду
които и Г. А. Х. с дялово участие в размер на 80 000 лв. С вписване от 4.11.2010 г. дяловото
участие на същия е увеличено на 320 000 лв., а с вписване от 12.06.2019 г. е намалено на 100 000
лв. С вписване от 4.01.2021 г. Г. Х. е заличен като съдружник.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение
страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е
била лишена от възможност да участва в делото поради: 1) ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание, 2) невъзможност да узнае своевременно за
връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства, 3) невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Процесното неприсъствено решение не е било връчено на ответника, но препис от него е бил
получен на 21.06.2022 г. от единия съуправител на дружеството по повод молбата му от 13.06.2022
г. Поради това срокът по чл. 240, ал. 1 ГПК е започнал да тече на 21.06.2022 г. и преди изтичането
му е подадена настоящата молба от 20.07.2022 г.
В молбата не се оспорва надлежността на връчването на преписа от исковата молба и
призовката за първото заседание на ответното дружество, а и тази надлежност следва и от
описаните по-горе разписки за връчването. В същите е удостоверено получаване на съответните
документи от единия от двамата съуправители – Г. Х.. Връчването е редовно, независимо, че
законни представители на ответното дружество са двама управители при условията на съвместно
представителство. Това следва от аргумент от по-силното основание от чл. 50, ал. 3 ГПК, според
която разпоредба връчването на търговец или юридическо лице може да се извърши на всеки
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението. След като тези лица по силата
на закона имат пасивна представителна власт да получават съдебни съобщения от името на
адресата, то същата пасивна представителна власт има и всеки от законните представители на
юридическото лице, дори и представителството да е съвместно. Само активни правни действия
могат да се извършват при съвместно представителство, но правото да приема изявления на трети
лица /вкл. съобщения/ принадлежи на всеки от съуправителите.
Твърденията в молбата са, че съуправителят Х. умишлено не уведомил съуправителя Г. за
получения препис от исковата молба и призовка за първото заседание, поради конфликтните
отношения между тях, датиращи от 2019 г., с подробно описано развитие през годините. Поддържа
се, че това представлявало „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл. 240, ал. 1, т.
2 и 3 ГПК, водещи до невъзможност за узнаване своевременно за връчването на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание или за явяване чрез повереник в
заседанието. Въззивният съд не споделя това становище. В настоящия казус визираната
невъзможност се преценява спрямо ответното дружество като страна по делото. Доколкото същото
3
е юридическо лице, знанието за делото означава знание на неговия законен представител, но ако
повече от едно лица изпълняват тази функция, то е достатъчно знанието на поне един от законните
представители, тъй като всеки от тях притежава пасивна представителна власт, дори и при
съвместно представителство. В случая, доколкото единият от съуправителите на ответното
дружество е получил надлежно преписа от исковата молба и призовката за първото заседание, то
самото дружество е узнало за същите при това връчване, тъй като знанието на единия от законните
представители се приравнява на знание на дружеството. Ирелевантно за узнаването за самото
дружеството е дали другият съуправител е знаел за тези обстоятелства или не. По тази причина
няма невъзможност за узнаване, тъй като узнаване за дружеството има чрез връчените документи.
Ето защо не е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 2 ГПК.
Що се отнася до хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК, то тя ще е налице при невъзможност за
явяване чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които ответникът не е могъл
да преодолее. Тази хипотеза предполага невъзможност за извършване на активни правни действия
в откритото съдебно заседание, въпреки, че страната е знаела за делото. При страна, която е
юридическо лице, това означава невъзможност за явяване на законния представител или за
упълномощаване на пълномощник. При съвместно законно представителство на повече от един
законен представител, явяване в съдебно заседание означава явяване на всички законни
представители и изявена от всички воля за извършване на определени процесуални действия или
изявена от всички воля за упълномощаване на процесуален пълномощник по делото. В този
смисъл ако липсва воля на някой от съвместните законни представители за явяване или
упълномощаване, то ще е налице невъзможност за явяване в съдебно заседание. Това обаче не е
достатъчно за обосноваване на хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК, а е нужно и невъзможността
да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не могат да се преодолеят, а не поради
нежелание на единия съуправител. Такива в конкретния случай нито се твърдят, нито се доказват.
Не представляват особени непредвидени обстоятелства влошените отношения между двамата
съуправители, тъй като се твърди да са съществували още от 2019 г. Същевременно, това
твърдение имплицитно съдържа и твърдение, че другият съуправител /на когото са били връчени
съдебните книжа/ не е имал желание да се извършат активни правни действия за защита по
настоящото дело, т.е. че е смятал, че такива не следва да се извършват. Тази липса на желание или
воля от съуправителя обаче, макар да води до невъзможност за действие при колективно
представителство, също не представлява особено непредвидено обстоятелство, тъй като такова не
може да бъди съзнателното бездействие от единия от законните представители. Подобно
съзнателно бездействие не може да се преодолее по реда на защитата по чл. 240, ал. 1 ГПК.
Настоящата молба също е подадена само от единия съуправител, но съдът намира, че следва да я
разгледа по същество, доколкото доводите в нея са еднакво относими към допустимостта и
основателността й.
Останалите изложени в молбата доводи не са относими към нито една от хипотезите на чл. 240,
ал. 1 ГПК. По-специално, в настоящото производство не подлежат на проверка редовността на
исковата молба, нито предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1
ГПК, нито правилността на допуснатото обезпечение на исковете.
С оглед на изложеното молбата се явява неоснователна, поради което следва да се остави без
уважение.
Ищецът не е претендирал присъждане на разноски за настоящото производство.
4
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „Витоша Сити 2016” ООД за отмяна на
неприсъственото решение от 4.05.2022 г. по т. д. № 2548/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-20
състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5