Решение по дело №1058/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  90

гр. Пловдив,22.01.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение,в публично заседание на девети ноември,през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева

                                             ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова

                                                                  Виолета Гъдева

 

при секретар К.Ш.,като разгледа  докладваното от съдията Изева гр.д.№ 1058 по описа на ПОС за 2015г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Постъпила е въззивна жалба от С.Й.И. против решение № 443/13.02.15г.на ПРС,1 бр.с.,постановено по гр.д.№ 1827/14г.в частта му,с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Г. Г. ЕГН ********** на бащата Г.Б.Г.,ЕГН **********,*** като определя местоживеене на детето при бащата,в частта му,с която е определен режим за лични отношения между детето Б. Г. Г. и майката С.Й.И.,ЕГН ********** *** както следва: майката има право да вижда и взема детето,като го връща на бащата първите и третите петък, събота и неделя от месеца от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя с преспиване; един месец през лятото по споразумение с бащата, ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли всяка година; всяка четна година дните, които във връзка с Коледа и празниците през месец май са обявени за официални празници, включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ; всяка нечетна година - дните, които във връзка с Нова година и Великден са обявени за официални празници, включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ;на рождения ден на детето два часа по споразумение с бащата, ако такова не бъде постигнато от 17,30 часа до 19,30 часа всяка година; всяка година във времето през което бащата ползва платен годишен отпуск не се прилага общия режим на лични отношения на майката с детето – всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца с преспиване от 18,00ч. в петък до 18,00 часа в неделя;както и в частта му, с която е осъдена С.Й.И. да заплаща на детето Б. Г. Г. чрез неговия баща и законен представител Г.Б.Г. месечна издръжка в размер на 90лв.,считано от привеждането в изпълнение на решението за родителските права до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

Недоволна  от решението е останала ответницата С.Й.И. която счита,че същото е незаконосъобразно и неправилно в атакуваните му части по съображения,изложени в жалбата.Моли ПОС да го отмени и постанови друго,с което  упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Г. да се предостави на нея като негова майка и се определи подходящ режим на лични отношения с бащата и се осъди Г.Г. да заплаща издръжка на сина си Б. в размер на 200лв.месечно.Претендира разноски.

Въззиваемата страна-Г.Б.Г. счита жалбата за неоснователна по съображения,изложени в съдебно заседание и писмена защита.Претендира разноски пред въззивната инстанция.

ПОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и  основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което  е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред ПРС са предявени искове на осн. чл.127,ал.2 във вр.с чл.59,ал.4 от СК от Г.Б.Г. против  С.Й.И..

В исковата молба се твърди,че страните са живели на семейни начала без сключен граждански брак в жилище в град ****,което било общинско жилище под наем,предоставено от Общината на майката на ответницата.От съвместното съжителство страните имали дете – Б. Г.,родено през 2004г. Твърди се в исковата молба, че през цялото време средствата за издръжката на домакинството били осигурявани от ищеца.Ответницата била безработна, а и  нямала желание да работи,не разполагала с доходи. Всички разходи се покривали от ищеца. След раждането на детето у съпругата настъпила личностна деградация, започнала да употребява алкохол,не се справяла с домакинската работа.Това се отразило отрицателно на детето-то започнало да изостава като ученик, имало неизвинени отсъствия.Ответницата не водела детето на училище. Изхарчвала джобните пари на детето за алкохол,докато детето стояло гладно.Съпругата прибягнала до неморални начини да се снабдява с пари за алкохол – приемала в дома си мъже,на които предоставяла сексуални услуги срещу пари или срещу алкохол, като се случвало детето да присъства вкъщи. Това станало повод ищецът да напусне семейното жилище и да се премести на друг адрес в град ****,при неговите родители.Фактическата раздяла настъпила през май месец 2013 г., малко след Г. Контакти били поддържани между майката и детето. Ищецът твърди, че ответницата „ухажвала” детето да живее при нея, като обещавала, че няма да го кара да ходи на училище. Твърди също, че той е строгият родител, държи на успеха на детето в училището.Според него е налице спор между страните относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето.Прави искане да бъде предоставено упражняването на родителските права на него (ищеца), като се определи при него и местоживеенето на детето. Предлага размер на издръжка, която майката да бъде осъдена да заплаща на детето.Навежда съображения, че майката не притежава нужните качества на родител,за да бъде предоставено упражняването на родителските права на нея.

Ответницата оспорва твърденията в исковата молба,че не е работила, че ищецът е осигурявал средствата за домакинството.Твърди , че затова са помагали родителите й и продължават да го правят. Твърди,че детето посещава редовно учебни занятия. Отрича да  злоупотребява с алкохол и да води неморален живот,както се сочи в исковата молба.Прави се искане родителските права да бъдат предоставени на ответницата,да се определи режим на лични отношения с бащата и да бъде осъден същия да заплаща издръжка на детето.

По делото е безспорно,а и се установява от приложеното удостоверение за раждане, че страните са родители на малолетното дете Б. Г. ЕГН **********,както и че раздялата им е настъпила през май 2013г.

По делото е изготвен социален доклад,от който е видно,че към момента на изготвянето му детето Б. Г. се отглежда и живее с майка си в общинско жилище.В същия дом живеят и В. С.,баба на детето по майчина линия и Х. С. – брат на ответницата.Детето е на 10 години и е ученик в 4 клас на СОУ “****”. Пред социалния работник детето е споделило, че желае да живее при майка си и да вижда баща си веднъж месечно.Впоследствие са настъпили нови обстоятелства,като към настоящия момент в жилището живеят детето и ответницата,В. С. и  синът на ответницата от предходен брак заедно с неговата приятелка.

Двамата родители желаят упражняването на родителските права да бъде предоставено на всеки от тях.

По делото са разпитани двама свидетели:свидетелката на ищеца Й. И.-А. и свидетелката на ответницата К. А.,изготвена е и е приета съдебно-психологична експертиза от в.л.О.Д..

След обстоен анализ на събраните доказателства ПРС е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето Б. на бащата Г.Г.,като подробно е анализирал законовите критерии,на които  следва да се базира съда по чл.59,ал.4 от СК,въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и  съдебно-психологичната експертиза.

При този подробен анализ съдът е дал превес по  по-голям брой критерии на ищеца като родител,на когото да се предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетния Б. Г.,като подробно и обосновано се е аргументирал за  изводите,до които е стигнал.

Настоящата инстанция намира,че ПРС е постановил правилно и законосъобразно решение,като е изложил подробни и изчерпателни мотиви въз основа на задълбочен анализ на доказателствата по делото,поради което и на осн.чл.272 от ГПК ПОС препраща към тези мотиви.

Пред въззивната инстанция е изслушано детето Б. Г. и е изготвена нова съдебно-психологична експертиза,която не променя изводите на съда и потвърждава констатираното от СПЕ,работила в първоинстанционното производство.Същата внася яснота  в показанията,дадени от детето Б. пред въззивната инстанция,които  навеждат на извод за промяна в отношението на детето към неговите родители,по-конкретно към бащата.Според вещото лице декларираното от детето предпочитание да живее при майката в кв.”****”е свързано не с отдаването на приоритет на някой от родителите,а с факта,че в този район живее вече 11 години,има повече познати и приятели,и не на последно място-приятелка.Т.е.съображенията на детето са в унисон със степента на неговата зрялост.Отделно от това експертизата дава отговор и на въпроса как ще се отрази на детето промяната на местоживеенето му от дома на майка му в кв.”****”в дома на баща му в кв.”****”,като е посочено,че добрата адаптивност на детето и топлата емоционална и доверителна връзка между детето и бащата би смегчила допълнително негативите от евентуален стрес,свързан с промяната на местоживеенето на детето.

Ето защо,предвид изложеното по-горе,настоящата инстанция намира,че решението на ПРС в атакуваните му части следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят направените от нея разноски пред въззивната инстанция.Доколкото обаче по делото няма данни да е изплатено договореното с договор за правна защита и съдействие адв.възнаграждение в размер на 400лв.,то такова не следва да се присъжда.Следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на въззиваемия  само разноските,направени от него за СПЕ в размер на 150лв.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 443/13.02.15г.на ПРС,1 бр.с.,постановено по гр.д.№ 1827/14г.в частта му,с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Г. Г. ЕГН ********** на бащата Г.Б.Г.,ЕГН **********,*** като определя местоживеене на детето при бащата,в частта му,с която е определен режим за лични отношения между детето Б. Г. Г. и майката С.Й.И.,ЕГН ********** *** както следва: майката има право да вижда и взема детето,като го връща на бащата първите и третите петък, събота и неделя от месеца от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя с преспиване; един месец през лятото по споразумение с бащата, ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли всяка година; всяка четна година дните, които във връзка с Коледа и празниците през месец май са обявени за официални празници, включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ; всяка нечетна година - дните, които във връзка с Нова година и Великден са обявени за официални празници, включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ; на рождения ден на детето два часа по споразумение с бащата,ако такова не бъде постигнато от 17,30 часа до 19,30 часа всяка година; всяка година във времето през което бащата ползва платен годишен отпуск не се прилага общия режим на лични отношения на майката с детето – всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца с преспиване от 18,00ч. в петък до 18,00 часа в неделя;както и в частта му, с която е осъдена С.Й.И. да заплаща на детето Б. Г. Г. чрез неговия баща и законен представител Г.Б.Г. месечна издръжка в размер на 90лв.,считано от привеждането в изпълнение на решението за родителските права до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА С.Й.И.,ЕГН ********** да заплати на Г.Б.Г.,ЕГН ********** сумата от 150лв (сто и петдесет)лв.,представляващи разноски за СПЕ в  настоящото производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: