Р Е Ш Е Н И Е
№ 1104/15.6.2022г.
Град Пловдив, 15.06.2022
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на втори юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия
Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 1185
по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Община Сопот срещу отказ на директора на РИОСВ
Пловдив, обективиран в писмо с изх.№ УО-662-1 от 18.04.2022 г., за
възстановяване на община
Сопот на постъпилите по сметката на РИОСВ Пловдив месечни
обезпечения и отчисления по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 ЗУО за 2021
година.
Според жалбоподателя оспореният отказ е незаконосъобразен поради нарушение
на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на
направените по делото разноски. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита, представена
на 09.06.2022 г.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Съображения по същество
са изложени в писмени бележки, депозирани на 13.06.2022 г.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси непосредствено и
неблагоприятно са засегнати от отказа за възстановяване на парични средства, и
в срока по чл.140, ал.1 АПК, тъй като в писмото, обективиращо отказа, не е
указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. Всичко изложено
налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е
неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че на 21.12.2021 г. (платежно нареждане – л.14) Община Сопот е
направила отчисления по чл.60 и чл.64 ЗУО за периода от м.01 до м.10.2021 г. в
общ размер на 224 318,85 лева.
С решение № 255, взето с протокол №
43 от редовно заседание на Общински съвет Сопот, проведено на 29.03.2022 г., е
дадено съгласие месечните обезпечения и отчисления за 2021 г. и 2022 г. по
чл.60 и чл.64 ЗУО да се разходват чрез вътрешни компенсирани промени за
дейности, свързани с управление на отпадъците на територията на Община Сопот,
посочени в Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и
определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на
отпадъци.
С писмо изх.№ С-1463 от 01.04.2022 г.
Община Сопот е поискала от директора на РИОСВ Пловдив постъпилите отчисления по
чл.60 и чл.64 ЗУО за 2021 г. в размер на 224 318,85 лева да бъдат
възстановени по банковата сметка на Община Сопот.
С писмо с изх.№ УО-662-1 от
18.04.2022 г. директорът на РИОСВ Пловдив е уведомил общината, че решенията на
общинските съвети за разходване на средства по чл.60 и чл.64 ЗУО чрез вътрешни
компенсирани промени, взети през 2022 г., не могат да се отнасят за натрупаните
средства през 2021 г., тъй като същите са по установените специални правила на ЗИД
на ДОПК (обн., ДВ, бр.17 от 01.03.2022 г.) и ангажират разходването на
натрупания финансов ресурс по чл.60 и чл.64 ЗУО само през 2022 г., т.е.,
отказано е възстановяването на неусвоените месечни отчисления за 2021 г., който
отказ именно е предмет на настоящото съдебно производство.
Приложените към жалбата писмени
доказателства във връзка с взетото решение № 255 с протокол № 43 от 29.03.22 г.
на Общински съвет Сопот, и представеното
в съдебното производство указание от зам.-министъра на околната среда и водите
от 17.03.2022 г. нямат правно значение за законосъобразността на оспорения
отказ. В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, тъй
като страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на
материалния закон.
При тези факти съдът намира, че оспореният
отказ е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.
Съгласно чл.60, ал.1 и 2 и чл.64,
ал.1 ЗУО за извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране
всеки собственик на депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за
закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото; за осигуряване
на обезпечението е отговорен и всеки ползвател на депото, като ежемесечно
превежда на собственика на депото дължимите средства за осигуряване на
обезпечението на база на количествата отпадъци, които е депонирал;
обезпечението може да бъде под формата на месечни отчисления в банкова сметка ***,
на чиято територия се намира депото, или месечни отчисления в банкова сметка ***,
блокирана за периода до приключване и приемане на мерките по закриване и
следексплоатационни грижи на площадката на депото; за обезвреждане на отпадъци
на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни
отпадъци се правят отчисления в размер и по ред, определени с наредбата по
чл.43, ал.2.
Съгласно § 60, ал.1 и 2 ПЗР ЗИД ДОПК (обн., ДВ, бр.105 от 2020 г.), месечните обезпечения и отчисления
за 2021 г. по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 ЗУО може да се разходват по
решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя
приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови
отпадъци, а дължимите месечни отчисления за 2021 г. по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и
чл.64, ал.1 ЗУО се внасят в срок до 31.12.2021 г.
Следователно, нормата на § 60, ал.1 и
2 ПЗР ЗИД ДОПК, в действащата си редакция за 2021 година (ДВ, бр.105 от 2020 г.), предвижда две
алтернативни за общините възможности – или средствата от обезпечения и отчисления за 2021 г.
да се разходват по решение на общинския съвет, или при липса на взето решение да се
преведат не по-късно от 31.12.2021 г. в банкова сметка ***. След като законът задължава собственика и ползвателя
на депо най-късно до 31.12.2021 г. да преведат средствата от обезпечения и
отчисления за 2021 г. по сметката на съответната РИОСВ, то това означава, че и
решението на общинския съвет за изразходване на средствата по друг начин,
следва да бъде взето най-късно до тази дата. В противен случай за собственика и
ползвателя ще е налице неизпълнение на законово задължение. В този смисъл искането
за възстановяване на средствата въз основа на взето през 2022 г. решение е в
противоречие с приложимите правни норми и е неоснователно, както правилно е
приел ответният административен орган.
Казано по друг начин, по делото нито
се твърди, нито се установява до 31.12.2021 г. Община Сопот да е взела решение
по смисъла на § 60, ал.1 ПЗР ЗИД ДОПК. И защото не е било взето такова решение,
общината е внесла част от дължимите месечни отчисления за 2021 г. Взетото едва
през 2022 г. решение не е основание за възстановяване на внесените през 2021 г.
средства, тъй като противоречи на смисъла на закона.
Не се споделя възражението на
жалбоподателя, че с нормата на § 60, ал.2 ПЗР ЗИД ДОПК, изменена с ДВ, бр.17 от
01.03.2022 г., се предвижда решението на общинския съвет да бъде взето до
30.04.2022 г., защото видно от съдържанието на § 8 от ПЗР на Закона за
изменение на ЗКПО, където се съдържат измененията и допълненията на § 60 ЗИД
ДОПК (обн., ДВ, бр.105 от 2020 г.), те се състоят в следното: а) в ал.1 след думите „за 2021 г.“ се
добавя „и за 2022 г.“; б) в ал.2 след думите „за 2021 г.“ се добавя „и за 2022
г.“, а думите „31 декември 2021 г.“ се заменят с „31 декември на съответната
година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната
година“ и се създава изречение второ: „Регионалната инспекция по околната среда
и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от
банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни
обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1
от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет
по ал. 1, в срок до 30 април 2022 г.“
Т.е., противно на застъпената от
жалбоподателя защитна теза, волята на законодателя не е била да промени срока,
в който общинският съвет трябва да вземе решение за разходване на средствата от
месечните обезпечения и отчисления по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 ЗУО
или трябва да плати по сметка на РИОСВ дължимите месечни обезпечения и
отчисления при липса на решение, защото изрично в първото изречение на
изменената ал.2 на § 60 е казано, че дължимите месечни отчисления се внасят до
31 декември на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет
по ал.1 за съответната година. Т.е., волята на законодателя е била единствено и
само да даде възможност на общините да ползват тези средства и през настоящата
2022 година по същия ред, ако е налице решение на общинския съвет до 31.12.2022
г. За вече изминалата 2021 година не е извършена промяна по отношение на
крайния срок – 31.12.2021 г., в който е следвало да се вземе решение от
общинския съвет или да се платят дължимите месечни отчисления.
Добавеното второ изречение към ал.2 на
§ 60 и визираният срок до 30.04.2022 г. се отнасят до задължението на РИОСВ да
възстанови преведените и неусвоени обезпечения и отчисления, за които има
решение на общинския съвет по ал.1, взето до 31 декември на съответната година.
Изречението е сложно съставно с две подчинени определителни изречения, като
първото подчинено изречение – „…на чиято територия се намира съответното депо…“
– пояснява РИОСВ, а второто – „…за които има решение на общинския съвет по
ал.1…“ – пояснява кои обезпечения и отчисления се възстановяват. Или основното изречение
без подчинените определителни изречения гласи: „Регионалната инспекция по
околната среда и водите възстановява от банковата сметка за чужди средства
преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2021 г.
по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 от Закона за управление на отпадъците в
срок до 30 април 2022 г.“ Обстоятелството, че РИОСВ има задължение да
възстанови неусвоените отчисления за 2021 г. в срок до 30.04.2022 г., не
означава, че този срок автоматично се пренася и към правомощието на общинският
съвет да взема решения за разходване на средствата от 2021 година. Подобно
тълкуване на закона е неправилно и не в духа на извършените през настоящата
година изменения и допълнения на закона, които целят да дадат възможност на
общините да използват неусвоените от РИОСВ средства от 2021 г., като създават
задължение на РИОСВ да възстанови тези неусвоени средства на общините.
Следователно, като е отказал
възстановяване на неусвоените месечни отчисления за 2021 г., административният
орган правилно е приложил материалния закон и правилно е разчел волята на
законодателя. Логическото и граматическо тълкуване на правната норма на § 60,
ал.1 и 2 ПЗР ЗИД ДОПК след изменението и допълнението от 2022 г. не налагат
извод за извършена промяна в крайния срок, до който трябва да бъде взето
решение от общинския съвет за разходването на натрупаните средства по чл.60 и
чл.64 ЗУО, а именно: за 2021 г. срокът е до 31.12.2021 г., за 2022 г. срокът е
до 31.12.2022 г. Доколкото решението на Общински съвет Сопот е взето на
29.03.2022 г., в случая не е изпълнил фактическият състав на § 60, ал.1 и 2 ПЗР
ЗИД ДОПК относно отчисленията за 2021 година, поради което отказът на директора
на РИОСВ Пловдив е законосъобразен.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че
жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед
изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като
основателно следва да бъде уважено и на основание чл.143, ал.3 АПК, във връзка
с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на РИОСВ Пловдив сумата 100 лева. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Сопот срещу отказа на директора на РИОСВ Пловдив,
обективиран в писмо с изх.№ УО-662-1 от 18.04.2022 г.
ОСЪЖДА Община Сопот да заплати на РИОСВ Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: