Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/19.10.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VIII
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Величка Велчева,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 17577
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от И.Й.Д., ЕГН ********** и Б.Г.К., ЕГН **********, и двете с
адрес: ***, чрез процесуалния им представител – адв. Ф.П.,
срещу Н.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, субективно съединени искове с
правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищците сумите, както следва: на ищцата И.Й.Д. сумата 9927.39 лв. /след
допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения иск
вместо първоначалния за сумата 10430.58 лв./, представляваща заплатени суми за
погасяване на кредит от 16.02.2005 г., сключен между ответника и „БАНКА ДСК“
ЕАД, обезпечен от ищцата чрез договор за поръчителство от 15.02.2005 г., по
образуваното изпълнително дело № 612/2007 г. по описа на ЧСИ Татяна К.,***
действие – ОС – Плевен, която сума включва: главница, законната лихва върху
главницата, разноски по изп. лист, направените
разноски по изпълнителното дело, такси за събрано вземане от ЧСИ, такса за
вдигане на запори за издаване на удостоверение от ЧСИ, ведно със законната
лихва върху сумата 9927.39 лв., считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане, а на ищцата Б.Г.К. сумата
1860 лв., представляваща заплатени суми за погасяване на кредит от 16.02.2005
г., сключен между ответника и „БАНКА ДСК“ ЕАД, обезпечен от ищцата чрез договор
за поръчителство от 15.02.2005 г., по образуваното изпълнително дело № 612/2007
г. по описа на ЧСИ Татяна К.,*** действие – ОС – Плевен, която сума включва:
главница в размер на 1075.74 лв., законната лихва върху главницата в размер на
474.26 лв., 310 лв. – такси за събрано вземане от ЧСИ и 5 лв. – удостоверение
от ЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата 1860 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба и уточняващите
молби към нея ищците И.Й.Д. и Б.Г.К. излагат, че през 2007 г. били помолени от
ответника Н.П.В. /техен роднина – племенник на първата и първи братовчед на
втората ищца/ да му станат поръчители по договор за кредит от „БАНКА ДСК“ ЕАД.
Договорът между ответника и банката бил сключен на 16.02.2005 г. за сумата
10000 лв., със срок за издължаване на кредита 84 месеца, като падежът на
последната вноска е 16.12.2012 г. Посочват, че към договора за кредит е сключен
и договор за поръчителство от 15.02.2005 г., подписан от тях в качеството им на
поръчители. Излагат, че на 22.03.2007 г. от страна на банката е изпратена
покана-уведомление до кредитополучателя и до тях като поръчители, с което били
уведомени, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Няколко месеца след
подписването на договора получили покана да започнат да изплащат заема.
Потърсили ответника, водели разговори с него, обяснили му, че са получили запорни съобщения и го призовали да започне да плаща
задълженията си. Той им обещал, че ще плаща редовно вноските си, но
впоследствие разбрали, че не е сторил това, а е напуснал работа и е заминал да
живее в гр. Варна. Оттогава нямат връзка с него. Поддържат, че са им наложени
съответни запори върху трудовите им възнаграждения и започнали да им удържат
суми всеки месец до пълното изплащане на заема. Твърдят, че всяка от тях е
заплатила съответната сума от задължението на ответника, поради което последният
следва да им ги възстанови. По изложените съображения молят предявените искове
да бъдат уважени. Претендират разноски.
Ответникът Н.П.В., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез
процесуалния му представител – адв. В.Т.. Поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва
обстоятелството, че през 2005 г. е сключил с „БАНКА ДСК“ ЕАД договор за
потребителски кредит за сумата 10000 лв., като негови поръчители му станали
ищците – неговата леля И.Д. и първата му братовчедка Б.К.. Посочва, че в
представения по делото договор за поръчителство обаче липсва посочване на
конкретния кредит, както и на конкретната сума, за която поръчителите са се
задължили. Счита, че за да се приеме, че в настоящия случай договорът за
поръчителство е породил своето правно действие, следва в същия задължението да
бъде ясно и конкретно индивидуализирано, вместо да се посочват само трите имена
на кредитополучателя. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна
давност за част от претендираните суми, а именно за
удържаните суми в периода пет години преди датата на подаване на исковата молба
в съда, тоест тези, които са удържани преди 28.10.2014 г., поради което моли
исковете за тези суми да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност прави
възражение за изпълнение, уточнено с молба от 28.05.2020 г. Твърди, че сумата
4385 лв., удържана от трудовото възнаграждение на ищцата И.Д. за периода м.
ноември 2007 г. – м. декември 2011 г. е недължима от него, доколкото в случая е
налице доброволно изпълнение от страна на длъжника, предвид извънсъдебно удовлетворяване
претенциите на ищцата за възстановяване на удържаните й суми за посочения
период. Поддържа, че той лично, чрез съпругата си и чрез свои роднини в периода
2008 – 2011 г. е платил /възстановил, върнал/ на И.Д. сума общо в размер не по-малко
от 4465 лв., както следва: чрез пощенски записи, изпратени от него – най-малко
620 лв., чрез пощенски записи, изпратени от майка му Първолета Василева –
най-малко 145 лв., суми, плащани на ръка в брой от майка му – най-малко 200
лв., суми, плащани на ръка в брой от Борислава Василева – не по-малко от 2000
лв., сума в размер на 1500 лв., платена на ръка в брой, дадена от Татяна К.
Попова /негова тъща/. По изложените съображения моли искът в тази част да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Във връзка с подадената уточняваща
молба от ответника е постъпило становище от 19.06.2020 г., подадено от ищците,
чрез процесуалния им представител – адв. Ф.П..
Поддържат, че общата давност е 5 г. и към датата на подаване на исковата молба
същата не е изтекла, поради което считат за неоснователно направеното
възражение за давност. Излагат, че към молбата на ответника са приложени 4 бр.
пощенски записи, като само два от тях се отнасят за ищцата И.Д., а именно запис
от 09.10.2009 г. за сумата 60 лв. и от 24.11.2009 г. за сумата 85 лв., като
същите не покриват удържаните суми от заплатата й за този период. Другите два
записа се отнасят за третия поръчител, който не е страна в настоящото
производство. Оспорват останалите твърдения за извършени плащания. Оспорват
получаването на суми на ръка. Считат направеното възражение за изпълнение за
неоснователно и недоказано.
В проведеното открито съдебно
заседание по делото ищците се представляват от адв. Ф.П.,
която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите
да бъдат уважени изцяло. В предоставения от съда срок представя писмена защита.
Ответникът се явява лично и с
процесуалния си представител - адв. В.Т., който
поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да
бъдат отхвърлени. Представя писмена защита в определения от съда срок.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на предявения
иск в тежест на ищците е да докажат,
че в качеството си на поръчители са
изпълнили задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договор за
предоставяне на потребителски кредит от 16.02.2005 г. по воденото срещу тях
изпълнително дело, като са им удържани ежемесечно суми от трудовите
възнаграждения във връзка с наложени запори, съответно че са уведомили ответника
за принудителното събиране на сумите от техните възнаграждения.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че между ответника Н.П.В. и „БАНКА ДСК“ ЕАД на 16.02.2005 г. е
сключен договор за потребителски кредит, поръчители по който са ищците И.Й.Д. и
Б.Г.К., че кредитът е обявен за предсрочно изискуем от банката, за което са
уведомени поръчителите, че е образувано изп. дело №
612/2007 г. срещу страните, в хода на което са наложени съответни запори на
поръчителите и са им удържани съответни суми ежемесечно от трудовото
възнаграждение до пълното погасяване на дължимите задължения по кредита.
В този смисъл неоснователни са
възраженията на ответника, че в представения по делото договор за поръчителство
липсва посочване на конкретния кредит, както и на конкретната сума, за която
поръчителите са се задължили. От страна на ответника не беше посочен друг
кредит, по който ищците да са се съгласили да станат поръчители, поради което и
отчитайки търговската практика при отпускането на кредити, съдът приема, че
договорът за поръчителство, сключен между ищците и „БАНКА ДСК“ ЕАД на
15.02.2005 г. /л. 32 от делото/ е сключен за обезпечение на задълженията на
кредитополучателя Н.П.В. именно по процесния договор
за кредит за текущо потребление от 16.02.2005 г. /л. 30 – л. 31 от делото/.
При правна квалификация на
иска по чл. 143, ал. 1 ЗЗД и при липса на възражения от страна на ответника,
предвидени в ал. 2 на чл. 143 ЗЗД - че длъжникът е извършил плащане по кредита,
което да дублира сумата, която са платили и ищците или че има възражения,
каквито би могъл да направи пред кредитора, съдът намира, че уведомяването от
поръчителите на длъжника за отправено искане от страна на банката за плащане,
както и за самото плащане не са подлежащи на установяване от поръчителя
предпоставки за уважаването на иска (така Решение № 114 от 21.03.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1143/2010 г., IV г. о., ГК). Ето защо и направените възражения от
ответника в този смисъл са неоснователни. Още повече, че в случая става въпрос
за съдебно присъдено вземане на банка /издаден е изпълнителен лист от
18.07.2007 г. по образуваното срещу страните ч. гр. д. № 2080/2007 г. по описа
на Районен съд - Плевен/, като е била ангажирана отговорността на
длъжника-ответник и поръчителите-ищци солидарно, тоест длъжникът-ответник следва
да се счита уведомен за предявения срещу поръчителя иск, а освен това ищците-поръчители
са погасили изцяло съществуващо задължение на ответника към банката чрез
удръжки от трудовите им възнаграждения в резултат на проведено принудително
изпълнение по изп. дело, без да са ги внесли доброволно
на свой риск, поради което въпросът за последиците от неуведомяване на длъжника
не стои в настоящия случай.
Отделно от посоченото,
дори разпитаните в производството свидетели, водени от самия ответник, заявиха,
че знаят за задълженията му по процесния кредит, че
същият е бил изискуем и че ищцата И.Д. е внасяла суми по него, удържани от
трудовото й възнаграждение, поради което съдът не споделя виждането на
ответника, че ищците не са го уведомили надлежно за удържаните им суми по
изпълнителното дело.
Следва да се отбележи
обаче, че дори и при неуведомяване (и при липса на възражения, че длъжникът е
извършил плащане по кредита, което да дублира сумата, която са платили и ищците),
длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора - само тях той
може да противопостави на платилите поръчители, но длъжникът не получава
никакви права срещу поръчителите поради неуведомяването му. Следователно, ищците
не са загубили регресните си права спрямо ответника,
доколкото не е осъществена хипотезата на чл. 143, ал. 2 ЗЗД.
Ето защо, от всички събрани по делото доказателства, съдът намира,
че в случая категорично се установява наличието на предпоставките на чл. 143,
ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на кредитополучателя-ответник за
платените от поръчителите-ищци суми по сключения от ответника договор за
кредит, поради което исковете са доказани в своето основание.
От страна на процесуалния
представител на ответника е направено възражението за погасителна давност. Същото
съдът приема за основателно за част от задължението. Плащанията на погасителни
вноски по договор за кредит не са периодични плащания, тъй като в случая е
налице предварително разсрочване на изпълнението на едно задължение -
задължение за връщане на кредита, ведно с уговорените лихви. С оглед изложеното
приложимата давност за погасяване на процесното
вземане е общата петгодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като задължението за връщане
на погасеното от поръчителя задължение е изискуемо от деня на плащането - чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД /в случая това е денят на всяка една
удържана сума от трудовите възнаграждения на ищците/. Тоест, по отношение на всяко плащане
тече и отделна давност. Никъде в закона не е предвидено изключение от общото
правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД и не може да бъде възприето становището на
процесуалния представител на ищците, че изискуемостта настъпва едва след
изплащане на целия дълг. Да се сподели такова виждане означава на практика
поръчителят да не може да възстанови стойността на извършените плащания, в
случай че не е и не може да изплати цялата дължима сума, което е абсурдно.
В тази връзка следва да се
посочи, че наложеният по горецитираното изп. дело запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците-поръчители макар и да представлява същинско
изпълнително действие, което прекъсва давността, то това касае вземането на взискателя – банка, но платилите длъжници-поръчители
не могат да се ползат от това „прекъсване“ по регресното им вземане срещу ответника - главен длъжник,
защото то по правило има действие между срещупоставените
страни по изп. дело, а не и между страните, които
съвместно приемат положението на една от тези страни - доколкото вътрешните
отношения между поръчителя и главния длъжник не са били предмет на изп. дело – арг. от чл. 429, ал.
1 ГПК. Направените в този смисъл възражения в писмената защита на ищците,
че давността е прекъсната за времето от образуването на изпълнителното дело до
окончателното изплащане на сумите и погасяването на кредита, съдът намира за
неоснователни.
В съответствие с чл. 116,
б. "б" ЗЗД погасителната давност следва да се счита прекъсната едва
на 25.10.2019 г., когато е депозирана настоящата искова молба в съда /исковата
молба е постъпила в съда на 28.10.2019 г., но е подадена по пощата на
25.10.2019 г./. В този смисъл всички вземания, за които са направени удръжки от
възнагражденията на ищците до 24.10.2014 г. вкл., следва да се приеме, че са
погасени по давност.
Ето защо в случая не
следва да бъде разглеждано възражението за прихващане на ответника и събраните
в тази връзка доказателства /в това число и показанията на разпитаните по
делото свидетели/, доколкото същото касае удръжките от трудовото възнаграждение
на ищцата И.Д. за периода м. ноември 2007 г. – м. декември 2011 г., които,
както вече бе посочено, са погасени по давност.
По изложените съображения
и след като съобрази представените от ищците служебни бележки /л. 77- л. 79 от
делото/, неоспорени от страните, съдът намира, че непогасените по давност
вземания в полза на ищцата И.Й.Д. за платените от нея суми за погасяване на процесния кредит са на обща стойност 761 лв. и това са
удръжките, направени в периода 26.11.2014 г. – 25.02.2015 г. /върху трудовите й
възнаграждения за м. октомври, м. ноември и м. декември 2014 г., както и за м.
януари 2015 г./, а в полза на ищцата Б.Г.К. – удържаните суми в размер на 280
лв., с превод в периода 07.11.2014 г. – 06.02.2015 г. /върху трудовите й
възнаграждения за м. октомври, м. ноември и м. декември 2014 г., както и за м.
януари 2015 г./. До посочените размери предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени. Основателна
е и претенцията за присъждане на законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2019 г. до окончателното й
изплащане. За разликата над 761 лв. до претендираните
9927.39 лв. /за първата ищца/ и за разликата над 280 лв. до претендираните
1860 лв. /за втората ищца/ исковете са
неоснователни и подлежат на отхвърляне като погасени по давност.
По отношение на разноските:
Ищцата И.Й.Д. представя списък на разноските
по чл. 80 ГПК и претендира такива, както следва: 423.50 лв. – държавна такса и
800 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 18.10.2019 г. Следва да се отбележи, че дължимата по делото
държавна такса с оглед размера на изменения иск е 397.10 лв. /в останалата му
част исковата претенция е оттеглена, на основание чл. 232 ГПК/. След
направените изчисления съдът приема, че от общо сторените разноски в размер на
1197.10 лв. /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/ в полза на страната
следва да бъде присъдена сумата 91.77 лв., съразмерно с уважената част от
предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищцата Б.Г.К. представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК и претендира такива, както следва: 78.14 лв. –
държавна такса и 350 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие от 18.10.2019 г. Следва да се отбележи, че
дължимата по делото държавна такса с оглед размера на иска, уточнен в хода на
процеса, преди изготвянето на окончателен доклад по делото, е 74.40 лв. След
направените изчисления съдът приема, че от общо сторените разноски в размер на
424.40 лв. /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/ в полза на страната
следва да бъде присъдена сумата 63.89 лв., съразмерно с уважената част от
предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира сумата 1180 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение за водене на настоящото производство. Предвид изхода на спора, съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1075.79 лв., съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на И.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 761 лв. /седемстотин шестдесет и един лева/, представляваща заплатени
суми /в това число главница, лихви и разноски/ за погасяване на кредит от
16.02.2005 г., сключен между ответника Н.П.В. и „БАНКА ДСК“ ЕАД, обезпечен от
ищцата И.Й.Д. чрез договор за поръчителство от 15.02.2005 г., по образуваното
изпълнително дело № 612/2007 г. по описа на ЧСИ Татяна К.,*** действие – ОС –
Плевен, ведно със законната лихва върху сумата 761 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане,
на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 761 лв. до претендираните 9927.39 лв. поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА Н.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Б.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 280 лв. /двеста и осемдесет лева/, представляваща заплатени
суми /в това число главница, лихви и разноски/ за погасяване на кредит от
16.02.2005 г., сключен между ответника Н.П.В. и „БАНКА ДСК“ ЕАД, обезпечен от
ищцата Б.Г.К. чрез договор за поръчителство от 15.02.2005 г., по образуваното
изпълнително дело № 612/2007 г. по описа на ЧСИ Татяна К.,*** действие – ОС –
Плевен, ведно със законната лихва върху сумата 280 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане,
на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 280 лв. до претендираните 1860 лв. поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА Н.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на И.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 91.77 лв. /деветдесет и един лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявения иск, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Б.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 63.89 лв. /шестдесет
и три лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част
от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Й.Д., ЕГН ********** и Б.Г.К., ЕГН **********,
и двете с адрес: ***, да заплатят на Н.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1075.79 лв. /хиляда седемдесет и пет
лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: