Р Е Ш Е
Н И Е № 1350
гр.Пловдив,
08.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 2327/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението В.Е.У. ***,
чрез адв.П.Ю. против отказа на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ОС
Пловдив, обективиран в разпореждане изх. № 61138/19.07.2018г. по изпълнително дело
№ 20108240400038, с което е оставена без уважение молбата на длъжника по изпълнението
В.Е.У. с ЕГН **********
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че постановлението
е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се че е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК в периода 2012-2014
година, когато не са извършвани никакви изпълнителни действия.
Въззиваемият взискател «ЕВН
България Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив не е взел становище по жалбата.
Съдебният изпълнител е дал
писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е
допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против
обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана
по същество е основателна.
Изпълнителното дело е образувано на
22.01.2010г. под номер 38/2010г. по писа на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824,
район на действие ОС Пловдив по молба на взискателя «ЕВН България Топлофикация»
ЕАД Пловдив по представен изпълнителен лист от 18.12.2009г., издаден въз основа
на Заповед за изпълнение на парично задължение от 17.11.2009г. по гр.д.№ 14732/2009г.
на Районен съд Пловдив, с което В.Е.У. е
осъден да плати на взискателя сумата от 2 144,11 лева за главница за неплатена топлинна енергия, ведно
обезщетение за забавено плащане от 353,33 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.11.2009г., ведно с разноските по делото.
През 2010 - 2011 година са
наложени четири запора върху трудовото възнаграждение на длъжника при различни
работодатели, съответно на дати 30.03.2010г. /л.20 от ИД/, 04.08.2011г. /л.38
от ИД/, 11.11.2011г. /л.43 от ИД/ и 16.12.2011г. /л.52 от ИД/. На 28.06.2013г.
ЧСИ е изискал от търговски банки в страната справка за трезори и банкови
касетки на името на длъжника У. /л.62-л.100 от ИД/. На 10.02.2015г. ЧСИ е
изискал от ТД на НАП Пловдив справка за налично имущество на името на длъжника У.
/л.109 от ИД/. Безспорно след дата 18.05.2015г. взискателят е искал от ЧСИ Константин Павлов
извършване изпълнителни действия и същият е извършвал такива.
Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. В тази хипотеза – при прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция, прекратяването настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи съществуването на съответните правнорелеванти
факти. Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва
с осъществяването на правнорелевантните факти. Съгласно трайно установената съдебна практика,
включително приетото по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на взискателя
през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право
към датата, последваща тази, на която е изтекъл посоченият двугодишен период.
В настоящият случай от данните по
изпълнителното дело се установява, че последното валидно изпълнително действие
по това дело - запор на трудово възнаграждение е извършено на 16.12.2011г.
/л.52 от ИД/. След което в продължение на две години в периода 17.12.2011г. –
17.12.2013г., от страна на взискателя не е поискано извършването на
изпълнителни действия, както и не са извършени по възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ от
съдебния изпълнител такива изпълнителни действия, които да прекъсват давността.
Изисканите на 28.06.2013г. справки от ЧСИ Павлов за трезори и банкови касетки
на името на длъжника У. в търговски банки, не са искане на взискателя за
извършване на изпълнителни действия по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Също
така ЧСИ Павлов не е извършил сам без искане на взискателя изпълнителни
действия по това дело въпреки упълномощаването му по реда на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ. Изискването на справки от ЧСИ за имуществото на длъжника, без изрично искане
от взискателя не може да се приравни от съда на валидно извършени същински изпълнителни
действия по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Твърдяното от ЧСИ Константин Павлов
изпълнително действие извършено на 27.08.2012г., а именно насрочване на опис на
движими вещи на длъжника, което се сочи да е на л.56 от ИД не се явявя годно
изпълнително действие. Това е така, защото поставянето на малко правоъгълно
печатче върху разнообразни документи с текст «насрочвам опис на движими вещи на
длъжника по адреса му» и поставена саморъчна дата и подпис сочи на намерение за
извършване на изпълнителни действия, а не на реалното извършване на такива. В настоящият случай, с оглед
данните по изпълнителното дело, прекратителният ефект е настъпил с изтичането
на двугодишния срок, в периода 17.12.2011г. – 17.12.2013г., а именно
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 18.03.2013г. Всички предприети след тази дата действия по
изпълнителното производство са в противоречие със закона.
Предвид
гореизложените съображения настоящият въззивен състав приема, че отказът на
съдебния изпълнител да издаде надлежен акт, с който да констатира
прекратяването на изпълнителното производство по процесното изпълнително дело, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се
явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като делото следва
да бъде върнато на съдебния изпълнител с указания за постановяване на надлежен
акт /постановление/, с който да констатира прекратяването на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20108240400038 на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ОС Пловдив,
обективиран в разпореждане изх. № 61138/19.07.2018г. по изпълнително дело №
20108240400038, с което е оставена без уважение молбата на длъжника по изпълнението
В.Е.У. с ЕГН ********** за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,
поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години
по искане на взискателя.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие ОС Пловдив, за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на изпълнително производство по изпълнително дело № 20108240400038, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.