Определение по дело №1970/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4610
Дата: 29 октомври 2024 г. (в сила от 29 октомври 2024 г.)
Съдия: Цвета Павлова
Дело: 20243100501970
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4610
гр. Варна, 23.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100501970 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 2545/05.07.2024 год., постановено по гр.д. № 1580/2024 год., ВРС – 48-
ми състав е отхвърлил предявения от Гаранционен Фонд, ЕИК ********* със седалище
гр.София срещу Т. П. Д., ЕГН **********, с адрес с. Л. К., ул. С. К. №* иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 558, ал.7 от КЗ, за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответника дължи сумата от 20 000 лева, представляваща регресно
вземане на застрахователя – в резултат на ПТП, настъпило на 16.07.2020г., по вина на
длъжника Т. П. Д., като водач на т.а. ГАЗ с рег. № *******, без действаща застраховка
„Гражданска отговорност”, за нанесени неимуществени вреди на пътника Д. Ж. Д., като от
Гаранционен фонд на 16.09.2021г. е заплатена сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ по
претенция № 21- 210112/09.06.2021г., на основание чл. 557, ал. 1 от КЗ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
24.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№15172/23г. на ВРС, поправена с
разпореждане №16591/24г..
Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва постановеното решение с
твърдения на неговата недопустимост, неправилност и необоснованост. Излага се в
сезиралата съда жалба, на първо място, че така постановеното решение е недопустимо
поради необсъждане на представеното с исковата молба доказателства – липса на валидна
действаща задължителна застраховка гражданска отговорност за МПС – лек автомобил ГАЗ
53-А с ДК№ ***-**-** с рама *****. На следващо място, се излагат доводи за допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда, тъй като съдът е отхвърлил
иска на основание извършена от него служебна справка, която не е доведена до знанието на
страната и без да е докладвано, че ще се извършва такава като се сочи и че и към днешна
дата справката не е сканирана в ЕПЕП. Твърди, че на 08.07.2024 год., след повторна молба,
страната е получила въпросната справка, по която се установява, че визираната в нея полица
BG/11/119002949526 на ЗАД „Армеец“ рег. № ******** – ремарке, модел „РОНГРАТЦ ВА
250Т с рама *****, а не ГАЗ 53А, за който е налице полица BG/22/120000729983, с начало
10.03.2019 год. и край 10.03.2021 год., действието на която е прекратена на 26.06.2020 год.
1
поради невнесена вноска и обуславяща извода, че към датата на процесното събитие
16.07.2020 год. лекият автомобил не е имал действаща задължителна застраховка
гражданска отговорност. В тази връзка, прилага нови писмени доказателства, както и
обективира иска за събиране на писмени такива и провеждане на документна експертиза.
Настоява за отмяна на постановеното решение и постановяване на друго по същество на
спора, с което се уважи предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна не депозира писмен отговор.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивен двуседмичен срок, считано
от връчване на обжалваемото решение на пълномощник на въззивника. Жалбата съдържат
изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е редовна.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се
представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По доказателствените искания:
Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана във въззивното производство да се
твърдят нови обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните са могли
да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал.2
на цитираната норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до
подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след
подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които
са от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят доказателства за
последните.
Видно, представеното с въззивната жалба писмено доказателство е новосъздадено
такова, като неговото приемане, както и допускане на останалите доказателствени искания
са обосновани с допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо
се в необявяване на страните с доклада на извършването на служебна справка в
общодостъпен сайт и несканирането й в ЕПЕП с оглед възможността на страните да се
запознаят с резултата от нея, което се установява по положителен начин от настоящия състав
на съда. Твърдението на въззиваемата страна за допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение е подведимо към разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК, обуславяща
допустимост на исканото доказателство. Поради горното, съдът намира за допустимо
представянето на новите доказателства, като същите като относими следва да бъдат приети
по делото.
Същевременно, с оглед данните в общодостъпния сайт за наличието на валидна
задължителна застраховка гражданска отговорност за МПС в рег.№ ********,
индивидуализирана с № на стикер 72653201 без данни за номера на полицата, вида на МПС
и номер на рама, допустимо и относимо е и направеното от въззивника искане към ЗАД
„Армеец“, но същото не може да бъде уважено по реда на чл.190 ГПК, а по реда на чл.192
ГПК като трето за спора лице. Поради горното, на въззивника следва да се даде възможност
в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да представи писмена
молба към третото лице за представяне на документ с пълна индивидуализация на
документа.
Искането за допускане провеждането на документна експертиза за това за кой
2
автомобил се отнася застрахователна полица BG/11/119002949526 с начало 18.10.2019 год. и
край 17.10.2020 год., с № на стикера 72653201, следва да се остави без уважение, тъй като за
прочита на представени от третото лице писмени доказателства или събрана информация не
са необходими специални знания.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 266 вр
чл. 267 ал.2 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Гаранционен Фонд срещу
решение № 2545/05.07.2024 год., постановено по гр.д. № 1580/2024 год., ВРС – 48-ми
състав, с което е отхвърлен предявения от Гаранционен Фонд, ЕИК ********* със седалище
гр.София срещу Т. П. Д., ЕГН **********, с адрес с. Л. К., ул. С. К. №* иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 558, ал.7 от КЗ, за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответника дължи сумата от 20 000 лева, представляваща регресно
вземане на застрахователя – в резултат на ПТП, настъпило на 16.07.2020г., по вина на
длъжника Т. П. Д., като водач на т.а. ГАЗ с рег. № *******, без действаща застраховка
„Гражданска отговорност”, за нанесени неимуществени вреди на пътника Д. Ж. Д., като от
Гаранционен фонд на 16.09.2021г. е заплатена сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ по
претенция № 21- 210112/09.06.2021г., на основание чл. 557, ал. 1 от КЗ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
24.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№15172/23г. на ВРС, поправена с
разпореждане №16591/24г..
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ представените с въззивната жалба писмени
доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника в едноседмичен срок от уведомяването да
представи писмена молба за трето неучастващо в спора лице – ЗАД „Армеец“ АД, в която
посочи точно и изчерпателно документа, който иска да бъде събран като доказателство по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на документна
експертиза за това за кой автомобил се отнася застрахователна полица BG/11/119002949526
с начало 18.10.2019 год. и край 17.10.2020 год., с № на стикера 72653201.

НАСРОЧВА производството по делото за 18.12.2024 год. от 13.30 часа,, за която дата
и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3