№ 13159
гр. С., 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110147384 по описа за 2024 година
„.” АД е предявило срещу Д. А. И. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86 ЗЗД за сумата от
2401.70 лева, представляваща стойност на доставени . услуги през периода от 30.04.2022г.
до 18.05.2023г в обект, находящ се в гр. ., клиентски номер **********, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.11.2023г. до
окончателното изплащане, както и за сумата от 95.13 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 30.06.2022г до 18.06.2023г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
.г. по описа на СРС, 153 състав.
Ищецът твърди в исковата молба, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на . услуги при
публично известни общи условия на „.“ АД, по отношение на които в исковата молба е
посочен и интернет адрес за достъп. Поддържа, че ответникът е потребител на . услуги и че
за процесния период е доставил на ответника . услуги, като купувачът не заплатил
дължимата цена, както и дължимото обезщетение за забава върху нея. Изтъква, че
ответникът е настанен с настанителна заповед заедно със семейство си в качеството си на
наемате в процесното жилище-общинска собственост. Във връзка с това се сочи, че по
отношение на ответника намира приложение клаузата на чл. 2, ал. 3 Общите условия на
ищцовото дружество, в която е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на
жилището в рамките на наемното правоотношение. Претендира и присъждане на сторените
разноски, като прави при условията на евентуалност и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Д. И., чрез назначения особен представител, е
депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими
1
и неоснователни. Сочи се, че исковете са недопустими, тъй като съществува несъответствие
между издадената заповед за изпълнение на парично задължение и предявения иск,
доколкото в заповедта за изпълнение не бил посочен адрес на процесното жилище. Оспорва
се твърдението на ищеца, че ответницата е обитавала процесното жилище през исковия
период, като аргумент в тази насока подчертава, че представените приходни касови ордери
не носят подписа на И.. По отношение на същите ордери се поддържа, че те са издадени във
връзка с договор № 499/31.03.2009г., а видно от доказателствата било, че ответницата е
настанена на основание настанителна заповед от 2018г. Излагат се аргументи, че
ответницата няма качеството потребител на . услуги, тъй като тя не е нито собственик, нито
вещно право на ползване, при съобразяване на дефиницията „ползвател“ дадена в ЗУЕС.
Изтъква се, че ответницата няма сключен договор за предоставяне на . услуги за процесния
имот през исковия период. Подчертава се и, че е налице несъответствие по отношение на
адресите на имота, в който ответницата е настанена и този, за който се претендира плащане
на . услуги, тъй като И. била настанена в имот в кв.., а процесния имот бил в кв.“.“. Предвид
това се поддържа, че кв.. не се намира в административните граници на район . и в частност
ул. „.“ . не попада в кв... Посочва се в допълнение, че ответницата е настанена в жилището с
още четирима души, поради което евентуално същата следва да отговаря само за 1/5 от
задължението, доколкото липсва основание за солидарност. Оспорва се и размера на
исковата претенция и поставянето на ответницата в забава. С оглед изложеното се моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
198о от ЗВ:
По иска предявени по реда на чл. 422, ал. 1от ГПК, с правно основние чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. 198о от ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на .
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял . услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите . са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост. Предоставянето на . услуги на потребителите срещу заплащане
се осъществява от . оператори, като в границите на една обособена територия само един
оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите . се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
2
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
Наредбата). Следователно облигационно отношение с ищеца за осъществяване на . услуги
възниква по силата на закона единствено по отношение на собствениците и притежателите
на вещни права върху водоснабдения имот, като в този кръг лица не попада наемателя. По
отношение на наемателя не може да възникне облигационно отношение с ищеца единствено
по силата на закона. В случая следва да се съобразят дадените разяснения в т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, потребители на . услуги могат да бъдат
и други лица, различни от законово определените субекти, включително наематели и
ползватели на водоснабдения имот, но това правоотношение не се предполага, а подлежи на
пълно и главно доказване чрез представяне на доказателства, от които да се установи волята
на наемателя за сключване на договор на негово име.
С оглед изложеното именно за посочената в Тълкувателно решение № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС хипотеза, в чл. 2, ал. 3 от Общи условия на ищеца, приложени към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е
разширен кръгът на лица, които са потребители на . услуги, като към тях са включени и
наемателите на имот. По отношение възникването на облигационно отношение между „.“
АД и наемателите на даден имот обаче в чл. 2, ал. 3 от Общите условия е предвидено, че
могат да бъдат потребители наемателите на имота, за който се предоставят . услуги за
времето на наемното правоотношение, при условия че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред . оператора или бъде
представена декларация с нотариална заверка на подписите му, наемателя да бъда
потребител на . услугите за определен срок. При съобразяване на посоченото в чл. 2, ал. 3 от
Общите условия на ищеца следва да се приеме, че за да може наемател да придобие
качеството потребител, съответно да встъпи в облигационни отношения с ищцовото
дружество за извършване на . услуги за наетия имот, следва да са налице кумулативно
дадени две предпоставки: наличие на действал през исковия период договор за наем за
водоснабдения имот и съгласие на собственика или вещния ползвател, обективирано в
изрична декларация – лично пред . дружеството или чрез декларация с нотариална заверка
на подписа.
В конкретната хипотеза съгласно изложеното в исковата молба ищецът претендира
процесните суми от ответницата И. в качеството и на наемател на имот в гр.С., кв.., ул. „.“ .,
.. Следователно с оглед посоченото по-горе във връзка с установяването на облигационна
връзка между страните в тежест на ищеца е да докаже, че в периода от 30.04.2022г до
15.05.2023г. ответницата И. е била наемател на процесния имот и че собственикът на
жилището/вещният ползвател е декларирал съгласие за откриване на партида за апартамента
именно на името на ответника.
При извършване на съвкупна преценка на представените по делото доказателства
3
настоящият съдебен състав приема, че от ищеца не са ангажирани доказателства за
наличието на която и да е от посочените предпоставки. Видно от приетите по делото
настанителна заповед № ./03.07.2018г. и писмо с изх.№ ./5/05.08.2024г от С., район .,
ответницата Д. А. И. е била настанена заедно с четиричленното си семейство в общинско
жилище, находящо се в гр. С., ж.к. ., ул. „.“ ., .. Не са ангажирани доказателства обаче
договор за наем след издаване на настанителната заповед от 2018г да е бил сключен.
Съгласно представената настанителна заповед същата е издадена на основание чл. 19, ал. 1
от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на С. /НРУУРОЖТСО/. Настанителната заповед сама по себе си не
представлява доказателство за възникване на наемно правоотношение, доколкото съгласно
чл. 22, ал. 1 от НРУУРОЖТСО, в редакция действала към датата на издаване на заповедта за
настаняване, въз основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен
договор за наем, в който се определят правата и задълженията на наемателя и намеодателя,
наемната цена, заплащането на консумативи и такса смет, отговорностите при неизпълнение,
поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение.
Следователно към 2018г за възникване на наемното правоотношение между С. и посочено в
настанителна заповед лице не е достатъчно само издаването на заповед за настаняване, за
разлика от приложимата преди това нормативна уредба – чл. 20, ал. 3 от Правилника за
прилагане на ЗОС /приет с ./19.09.1996г, отменен на 22.03.2005г/, в която е било предвидено
издаването единствено на заповед за настаняване и фактическото заемане на жилището без
да е съществувало изискване да се изготвя нарочен документ за фактическото предаване на
имота.
Предвид това настоящият състав приема, че не може единствено въз основа на
издадена настанителна заповед от 2018г., без представен договор за наем, да се направи
непротиворечив извод, че между ответницата И. и С. е възникнало валидно наемно
правоотношение, което да е действало и през исковия период. Извод в тази насока не може
да бъде обоснован и от представените квитанции за извършени плащания за 2024г на наем,
които препращат към договор от 31.03.2009г. С тази дата е била и издадена предходна
заповед - заповед № ./31.03.2009г., съгласно направеното отбелязване в заповедта от
03.07.2018г. Това отбелязване обаче не е годно да установи, че Д. И. е била настанена с
настанителна заповед № ./31.03.2009г и сключен въз основа на него договор за наем от
31.03.2009г в същото жилище, за което е издадена настанителната заповед от 2018г,
доколкото не съществува пречка лицето първоначално през 2009г да е било настанено в друг
имот.
Същевременно в случая че е бил сключен договор за наем за процесния имот между
С. и ответницата И. през 2018г въз основа на представената по делото настанителна заповед,
не би било налице основание да се извършва плащане на наемна цена по друг договор от
2009г, било то и за същия имот.
Обстоятелството, че в писмо от С. през 2024г е посочено, че именно ответницата Д.
И. живее в имота в гр. С., ж.к. ., ул. „.“ ., ., тъй като е настанена с настанителна заповед, не
4
доказва наличието на сключен договор за наем със същата, който да е действал през исковия
период.
Ето защо Софийски районен съд намира, че от ищеца не са ангажирани доказателства
за наличие още на първата предпоставка за възникване на облигационно правоотношение
между ищеца и ответницата – действащо през исковия период наемно правоотношение.
Дори и обаче да се приеме, че е било налице в периода 30.04.2022г – 18.05.2023г
действащо наемно правоотношение между С. и Д. И. за процесното жилище, то не е
доказано наличието на другата кумулативно дадена предпоставка, а именно собственикът на
имот – С. да е дал изричното си съгласие в предвидената форма за сключване на договор
между наемателя и „.“ АД.
Същевременно липсва и изрично признание от страна на ответницата И. да е в
облигационно отношение с ищеца, а напротив направено е изрично оспорване на това
обстоятелство в отговора на исковата молба чрез назначения от съда особен представител.
Като доказателство не е представен и документ, който да удостоверява заявено от
ответницата искане за откриване на партида на нейно име, въз основа на което да се приеме,
че същата е признала наличието на облигационна връзка с ищеца и да се приложат
разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Извод за наличието на облигационна връзка между страните не може да бъде
направен и на база установеното с приетите по делото съдебно-счетоводна и съдебно-
технически експертизи.
Предвид изложеното ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказването на правопораждащите претендираното право факти, като предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
По предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
По делото не се доказа възникването на главен дълг, поради което акцесорната
претенция за лихви също следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответницата Д. И., но същата е била представлявана от особен представител, поради което
разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „.“ АД, с ЕИК . и
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „.“, .., № ., срещу Д. А. И., ЕГН **********, с
5
адрес в гр.С., ул. „.“ ., ., искове по чл. 79, ал.1, пр. 1от ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че Д. А. И., ЕГН **********, дължи на „.“ АД, с
ЕИК ., сума в размер на 2401.70 лева, представляваща стойност на доставени . услуги през
периода от 30.04.2022г. до 18.05.2023г в обект, находящ се в гр. ., клиентски номер
**********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 27.11.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 95.13 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 30.06.2022г
до 18.06.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 153 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6