Определение по дело №10054/2023 на Административен съд - Велико Търново

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

при секретар

…………………………………….

и с участието

на прокурора

……………………………………..

изслуша докладваното

от съдия

КАЛЧЕВ

по ч. касационно административно дело № 10054 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Г.В.В., лишен от свобода в Затвора Ловеч, срещу определение № 7 от 06.01.2023 г. по административно дело № 661/2022 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлено неговото искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по частната му жалба против определение № 499/11.11.2022 г., постановено по адм. дело № 661/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

Частният жалбоподател моли оспореното определение да бъде отменено като неправилно и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага доводи, че с разпореждане от 25.10.2022 г. по адм. дело № 661/2022 г. на АСВТ съставът го е освободил от задължението за внасяне на държавна такса, което важи до окончателното приключване на производството на всички инстанции и няма промяна в обстоятелствата.

Ответната страна счита частната жалба за неоснователна.

Административен съд Велико Търново намира частната жалба срещу определението за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК против подлежащо на оспорване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното с нея определение е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:

Производството по адм. дело № 661/2022 г. по описа на АСВТ е образувано по искова молба /по същество жалба/ на л.св. Г.В.В., с която същият иска да бъде обявена за нищожна заповед № Л-5320 от 20.12.2018 г. на главния директор на ГДИН. С разпореждане от 25.10.2022 г. съдът е освободил жалбоподателя Г.В.В. от задължението за внасяне на държавна такса. С определение № 499/11.11.2022г. по адм. дело № 661/2022 г. по описа на АСВТ е оставена без разглеждане исковата молба на л.св. Г.В.В. и производството по делото е прекратено. Срещу това определение Г. В. е подал частна жалба до ВАС, която първоинстанционният съд с разпореждане от 28.11.2022 г. е оставил без движение и е указал на жалбоподателя, че следва да внесе държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВАС. С молба от 14.12.2022 г. жалбоподателят е поискал съдът да отмени поради допусната съдебна грешка указанието за заплащане на държавна такса от 30 лв. по сметката на ВАС, с оглед разпореждането от 25.10.2022 г. По повод на тази молба е постановено обжалваното определение № 7 от 06.01.2023 г. по административно дело № 661/2022 г. на Административен съд – Велико Търново, с което съдът е отхвърлил молбата на Г.В. за освобождаване от заплащане на държавна такса по частната му жалба против определение № 499/11.11.2022 г., постановено по адм. дело № 661/2022г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Жалбата срещу това определение е изпратена по подсъдност на Административен съд – Велико Търново, тричленен състав с Определение № 1758/16.02.2023 г. по адм. дело № 1267/2023 г. по описа на ВАС.

В обжалваното определение съдебният състав е приел, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства и имущество, за да заплати държавната такса в размер на 30 лв. за образуване на делото пред ВАС. Съдът е изложил мотиви, че според справката от Затвора в гр. Ловеч за периода от 23.08.2021 г. до 23.08.2022 г. частният жалбоподател е получил преводи в размер на 240,03 лв., а според идентичната справка от Затвора в гр. Плевен жалбоподателят е получил за последната година парични приходи в общ размер на 3021,52 лв. Посочил е, че видно от общодостъпната информация в Търговския регистър жалбоподателят е управител, съдружник и едноличен собственик на капитала на множество търговски дружества, които не са в процедура по ликвидация и/или несъстоятелност, като има качеството и на едноличен търговец, който не е заличен, нито е обявен в несъстоятелност. Съдът е изтъкнал, че няма доказателства, че дяловете на тези дружества са обезпечени чрез запори, както и че частният жалбоподател като титуляр на запорирано и/или възбранено имущество е поискал по реда на чл. 119 от ЗПКОНПИ да му бъде разрешено да извърши плащане на държавна такса с оглед неотложна необходимост от водене на съдебно дело. На последно място в определението е посочено, че без значение е обстоятелството, че този състав на съда е преценил към 25.10.2022 г., че са налице условия за освобождаването на жалбоподателя по делото от държавна такса.

Определението е правилно и изложените в него мотиви изцяло се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Вярно е, че с разпореждане от 25.10.2022 г. по адм. дело № 661/2022 г. на АСВТ жалбоподателят е освободен от внасянето на държавна такса и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, но само доколкото няма промяна в обстоятелствата – така и в мотивите на т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че е настъпила промяна на обстоятелствата чрез узнаването на нови факти относно финансовото и имущественото състояние на жалбоподателя посредством изисканите справки от затворите в гр. Ловеч и гр. Плевен. Въз основа на тези доказателства се явява обоснован изводът, че жалбоподателят разполага с достатъчно парични средства, позволяващи му да внесе дължимата държавна такса в размер на 30 лв.

Въз основа на горното постановеното определение № 7 от 06.01.2023 г. на Административен съд Велико Търново, VI състав следва да бъде оставено в сила.

Съдът намира за неоснователно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено в отговора на частната жалба от ***Е.Д., тъй като в закона не е предвидено присъждането на разноски в производства като настоящото.