О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..............2020 г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
А.
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.дело
№ 59 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 от ГПК.
Образувано по повод частна жалба подадена
от „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.България № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Георги
Сашев Георгиев срещу Разпореждане №2049 от 13.12.2019г. по ч.гр.д. №1101 по
описа за 2019г. на Районен съд-Троян, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в частта за вземане в размер
на 2 279.16 лева за закупен пакет допълнителни услуги и за вземане в
размер на 30.00 лева такси за извънсъдебно събиране срещу длъжника М.А.Ш..
Жалбоподателят е навел подробни доводи относно неправилните изводи на
заповедния съд, като е посочил, че оспорва изводите на съда за нищожност на
Споразумението, поради противоречие със закона и добрите нрави. Излага, че
преди подписването на договора за потребителски кредит, длъжникът предварително
е посочил параметрите на желания кредит и е бил запознат с опционните
възможности, които дружеството предоставя, като е имал възможност да прецени
дали отговаря на финансовите й възможности. Сключването на споразумението е
предоставено на личната преценка на кредитополучателя, като тази услуга е
допълнително уговорена. На длъжника е предоставена и възможност, по силата на
чл.7.1 от ОУ да се откаже от договора без да дължи неустойка, което не е
направено от М.А.Ш..
Твърди, че кредитополучателят е пожелал
да закупи пакет от допълнителни услуги, като е декларирал това си искане и тези
услуги не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с
необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение, с което
той си гарантира приоритетно разглеждане и отпускане на кредита и същите не
могат да се определят като задължителни и като част от общите разходи по
кредита. Кредиторът предлага и реално отпуска кредити и без закупен такъв
пакет. Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за
кредит, а са по повод на същия, като се позовава на определението за „услуга”
дадено в т.14 от ДР на ЗЗП.
Сочи, че в обхвата на общите
разходи по кредита, които следва да се отчитат при формиране на ГПР, попадат
разходите за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на
такива допълнителни услуги е задължително условие за сключване на договора за
кредит, а в процесния договор изрично е посочено, че изборът и закупуването на
пакет от допълнителни услуги не е част от общите разходи по кредита, съответно
не следва да се включва при изчисляването на ГПР.
Жалбоподателят счита за неправилно
и необосновано и направеното от заповедния съд заключение, че клаузите уреждащи
претендираните такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер
на 30.00 лева са нищожни, поради противоречие със закона и добрите нрави.
Счита, че тези такси не са във връзка с усвояването и управлението на кредита,
а се начисляват съгласно постигнато съгласие между страните, когато клиентът не
изпълнява задълженията си по договора, изпадне в забава с плащанията си и за
кредитора се е наложило да извърши допълнителни
действия. Тези действия се извършват след като сумата по кредита вече е усвоена
и не са действия по управлението на кредита, а с тях се цели да бъдат покрити
разходи, които кредиторът е направил, поради недобросъвестното поведение на
своя длъжник.
Моли да се отмени обжалваното
разпореждане в атакуваната му част и вместо него се постанови издаване на
заповед за изпълнение за отхвърлените вземания.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, от
заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението в обжалваната
част, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по ч.гр.д.№1101 по описа за 2019г. на Районен
съд - Троян е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 от ГПК подадено
от „Профи Кредит България”ЕООД,
ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.България № 49,
бл.53Е, вх.В за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника М.А.Ш., ЕГН
********** *** за парично вземане в размер на
общата сума 4 774.12, от които 2 200.00 лева – главница, 243.73 лева – договорно възнаграждение
дължимо за периода от 25.04.2019 г. до 31.07.2019 г.; 2 279.16 лева – възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги; 30.00 лева – такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 26.04.2019 г. до 10.06.2019 г.;
21.23 лева лихва за забава от 26.04.2019 г. до 10.06.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и
съдебни разноски в размер на 95.48 лева държавна такса и 150.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 1884 от 26.11.2019 г. Районен съд – Троян е
указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да отстрани нередовности в
заявлението.
С молба с вх.№7076 от 09.12.2019 г.”Профи
Кредит България”ЕООД е посочило, че общо неизплатеното задължение по договора е
в размер на 1 296.90 лева, което включва
главница, представляваща отпуснатата сума по заема в размер на 2 200.00
лева; договорно възнаграждение в размер на 243.73 лева; възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги в размер на 2 279.16 лева, като от
страна на длъжника няма погасено задължение. В молбата е посочено, че между
страните е сключено Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителен услуги в размер на 2 279.16 лева, което не е било задължително за
да бъде отпуснат кредита, то е допълнителна услуга, която е една опция.
Уточнено е още, че възнаграждението не
представлява цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността
длъжникът да поиска промяна в договорът му във всеки един момент. Уточнен е
периода, за който се претендират такси – същият е от 26.04.2019 г. до 31.07.2019 година.
Районен съд – Троян на 13.12.2019 г. е издал Заповед №503 за
изпълнение на парично задължение по чл.410, като е разпоредил М.А.Ш., ЕГН ********** да заплати на кредитора
„Профи Кредит България”ЕООД посочените суми за
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението от 22.11.2019г. до датата на окончателното
изплащане на вземането; договореното възнаграждение, лихвата за забава и сумата
95.48 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане
№2049 от 13.12.2019г. Районен съд-Троян
е отхвърлил заявлението в частта на претендираното възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 2 279.16 лева и 30.00 лева такси
за извънсъдебно събиране, които уговорки приел, че са в нарушение на чл.10а,
ал.2 от ЗПК, явяват се нищожни и са в нарушение на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията посочени в чл.127, ал.1 от ГПК –
да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. В
производството по чл.410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да
прави изводи относно представени такива – в този смисъл т.2б от ТР №4/18.06.2014г.
по тълк.д.№4/2013г. на ВКС. Преценката на съда
относно основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията
изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано
вземане по основание и размер.
В случая след дадените от
заповедния съд указания заявителят не е отстранил нередовностите, а по-скоро е внесъл
допълнителна неяснота, тъй като е посочил, че общото неизплатено задължение по договора е в
размер на 1 296.90 лева, а претендира вземане
за главница размер на 2 200.00 лева, договорно възнаграждение в размер на
243.73 лева; възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на
2 279.16 лева,
Освен за формалната редовност,
съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши
и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
В случая претенцията на заявителя /след направеното
уточнение/, наред с главница, неизплатено договорно възнаграждение, лихва за
забава, включва и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, и такси. Кредиторът
основава вземането си на договор за потребителски кредит сключен при действието
на Закона за
потребителския кредит, затова нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда и по-конкретно да бъде съобразено императивното правило на чл.33, ал.1
и 2 от ЗПК.
Нормата на ал.1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а ал.2 – в
случай, че потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Договор за потребителски кредит
№30036249774 е сключен на 10.04.2019 г. за срок от 5 месеца или срокът на
договора е изтекъл, при което кредитополучателят дължи на кредитора непогасения
остатък от предоставената парична сума, представляваща главницата и законната
лихва за забавеното плащане от датата на забава до изтичане срока на договора.
Дължима е и възнаградителна лихва, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума
през целия срок на договора. По отношение на договореното възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги, следва да бъде прието, че е в противоречие с
добрите нрави.
С допълнителната молба по повод уточняване вида и
размера на главницата, заявителят е посочил, че неразделна част към от договора
за потребителски кредит е споразумението за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги, чието сключване не е задължително за отпускане на кредита,
то е опционно и зависи единствено от волята на потребителя. В заявлението това
възнаграждение е включено като част от вземането по договора за кредит.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за дейности,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая така уговореното
възнаграждение попада именно в тази хипотеза, още повече, че от страна на кредитора
се твърди, както че споразумението се сключва допълнително и в същото време се
претендира като попадащо в обхвата на общите разходи по кредита. При изложените
от заявителя твърдения следва да се обсъдят
изключенията визирани в разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК В противоречие на добрите нрави е
възнаграждението за допълнителни услуги да е в по-голям размер от главницата по
отпуснатия кредит. В съдебната практика е прието, че добрите нрави, са морални
норми, на които законът е придал правно значение, като правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона. С оглед т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС
постановено по тълк.д.№1/2009г. на ОСТК тези клаузи
са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и по смисъла на чл.21, ал.1
от ЗПК.
Нормата на чл.24 от ЗПК препраща към разпоредбите на
чл.143 – 148 от Закона за защита на потребителите. В случая между страните са
постигнати уговорки, които не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията им по сключения
договор, при което споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по
смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП.
При
гореизложеното настоящия състав счита, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта, с която е отхвърлена претенцията на
заявителя за заплащане на сумата 2 279.16 лева възнаграждение за
допълнителен пакет услуги и за сумата 30.00 лева такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, е правилно, като обжалваното разпореждане следва
да бъде потвърдено.
Водим от
горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2049 от 13.12.2019г. по ч.гр.д. №1101 по описа
за 2019г. на Районен съд-Троян, с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в частта за вземане в размер на 2 279.16
лева за закупен пакет допълнителни услуги и за вземане в размер на 30.00 лева
такси за извънсъдебно събиране 530.23 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.