РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Перник, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720201908 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 177 от 28.11.2022г.,
издадено от Началник Първо РУ при ОД на МВР Перник- К.Д., с което на Ч.
Г.С., ЕГН **********, с адрес ******* на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 50,
ал.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на
спортни мероприятия (ЗООРПСМ) е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, тъй като на 26.11.2022г., около 14:50
часа в спортен обект - стадион „Миньор” в гр. Перник, по време на
извършване на спортно мероприятие - футболна среща от турнира SESAME
купа на България между ФК „Миньор” и ПФК „Берое”, е извършил
противообществена проява (спортно хулиганство), изразила се в хвърляне на
предмети (камъни) в посока към сектора с привърженици на ПФК „Берое”-
нарушение на чл. 21, т.6 от ЗООРПСМ.
Жалбоподателят Ч.Г.С., чрез пълномощника адв. Б. В. от КАК, по изложени в
жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, като
1
оплакванията си основава за нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
В хода на съдебното производство санкционираното лице участва лично и
чрез пълномощника си адв. В., като поддържа съображенията изложени в
жалбата за незаконосъобразност на НП, поради което се иска неговата
отмяна. Претендира за присъждане на направени разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) - Началник Първо РУ при ОД на
МВР Перник - редовно призован, не изпраща представител за участие в хода
на съдебното производство и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП
намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
На 26.11.2022г. в гр. Перник жалбоподателят Ч.Г.С. посетил футболна среща
между ФК „Миньор” и ПФК „Берое”, провела се на стадион „Миньор”, която
била от турнира SESAME купа на България. Той бил част от агитката на
домакините, като наблюдавал спортната проява от определения за тях сектор.
Между този сектор и сектора, в който били настанени привържениците на
гостуващия отбор, била определена буферна зона. По време на срещата
привържениците на ПФК „Берое”, запалили пиротехнически изделия /в това
число- сигнални ракети/, част от които хвърлили в посока към домакинския
сектор. В резултат на тези действия определен контингент от агитката на ФК
„Миньор”, сред който и Ч.Г.С., навлязла в буферната зона. Привържениците
на двата отбора започнали да хвърлят помежду си различни предмети -
камъни, парчета дърво, седалки, батерии. Полицейските служители, които
охранявали футболната среща, сред които и св. актосъставителят А.К.К., и
свидетелят К.И.П., и двамата полицейски служители в ОДМВР-Перник,
2
които били ангажирани с опазване реда на мероприятието, успели за
изтласкат привържениците на домакинския отбор към определения за тях
сектор, след което футболната среща продължила. В разпитите си и двамата
свидетели сочат, че не са видели, жалбоподателят да хвърля каквито и да е
предмети към другата агитка или към тях, като св. Петров сочи, че е бил
ударен от камък, но хвърлен от агитката на гостите. Актосъставителят
посочва, че актът бил съставен след като бил изгледан видеозапис от
мероприятието и му било „казано” да състави акта, на това лице, но самият
той макар и да е гледал процесния запис не може да посочи, че
жалбоподателят е хвърлял предмети./”Гледах камерите, но самото лице не
мога да кажа че е хвърляло, защото лично аз не съм го видял на самия мач, и
на самите камери. Съставих акт на Ч. С., защото така ни казаха на
всички.”/.
На 28.11.2022г. А.К.К. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с №118361 на жалбоподателя, с който актосъставителят
приел, че лицето е извършило протовообществената проява, представляваща
спортно хулиганство по смисъла на ЗООРПСМ, която се е изразила в
нарушение по чл. 21, т. 6 от същия закон, тъй като жалбоподателят е хвърлял
предмети (камъни) в посока сектора на гостуващите фенове. Актът бил
предявен на нарушителя, като му бил връчен и препис от него.
Същият ден, т.е. в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта,
Началникът на Първо РУ Перник издал процесното НП № 177/28.11.2022 г.,
като приел, че са налице основанията на чл. 53, ал.1 от ЗАНН и на основание
чл. 50, ал.1 от ЗООРПСМ наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 1000 лева, като квалифицирал неговата проява,
като нарушение на чл. 21, т.6 от същия закон.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена предвид
свидетелските показания на св.К.И.П. /служител в Първо РУ-Перник,
полицейски инспектор в група „Териториална полиция“/, св.А.К.К. /длъжност
младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ към 01 РУ-
Перник, свидетелите на жалбоподателя, както следва: св. Д.В.П. и Ц.К.Й.,
като и четиримата свидетели дават сведения за развилите се събития по време
на мероприятието от тяхна гледна точка, като свидетелите на защитата не
3
отричат, че там е бил и жалбоподателят и е имало навлизане в буферната зона
след провокация от страна на гостите, но сочат, че не са видели
жалбоподателя да хвърля каквито и да било предмети, както и кредитираните
по делото като писмени доказателства АУАН 1920а-177/2022 г., а именно
АУАН № 1920а-176/2022 г, докладна записка, № 1920р-17976/2022 г.; 1 бр.
сведение от Ч.Г.С., заповед за задържане № 1920зз- 323/22 г.
От правна страна:
При извършената дължима проверка за законосъобразност на обжалваното
НП съдът констатира, че при неговото издаване са допуснати съществени
процесуални нарушения.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки
възраженията и доводите на жалбоподателя, съдът констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
наказателното постановление, което мотивира отмяната му.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗООРПСМ актовете за установяване
на извършени противообществени прояви по този закон се съставят от
органите на МВР с полицейски правомощия в съответствие с изискванията на
Закона за административните нарушения и наказания. Разпоредбата на чл.52,
ал.3 от ЗООРПСМ от своя страна предвижда, че установяването на
нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършва по реда на ЗАНН.
Следователно именно правилата, установени в ЗАНН са приложими в
производството по установяване на прояви на спортно хулиганство и
наказването им.
Съдебният състав констатира, че описанието на нарушението в наказателното
постановление не кореспондира с посочената при наказването
административнонаказателна разпоредба.
На жалбоподателя е вменено извършване на противообществена проява
(спортно хулиганство) в спортен обект - стадион „Миньор” в гр. Перник, по
време на спортно мероприятие - футболна среща, изразила се в хвърляне на
предмети /камъни/ по посока сектора с привърженици на гостуващия отбор, в
нарушение на чл. 21, т.6 от Закона за опазване на обществения ред при
провеждането на спортни мероприятия.
4
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от с.з. за извършени противообществени
прояви по чл.21, т.1 - 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лева и забрана за
посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една до
две години. В ал.3 на същата разпоредба са предвидени по- тежки наказания в
случай на повторно извършено деяние по ал.1.
В конкретния случай като основание за наказване на жалбоподателя се сочи
административнонаказателната разпоредба на чл.50, ал.1 от ЗООРПСМ. Тя
установява друг, различен състав на административно нарушение и в същото
време предвижда санкция за осъществяването му, а именно: „който в срока на
забраната за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина бъде
установен на територията на спортната зона или спортния обект при
провеждане на спортни мероприятия, се наказва с безвъзмезден труд в полза
на обществото или задържане в териториалната структура на МВР съгласно
чл.25, ал.2 и му се налага нова принудителна административна мярка забрана
за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от три
до 5 години, срокът на която се присъединява към неизтърпяната част от
същата по вид принудителна административна мярка, ако такава е била
наложена.
Видно е, че фактите на нарушението, вменено във вина на Ч.С., са коренно
различни от тези, включени в диспозицията на нормата на чл.50, ал.1 от
ЗООРПСМ, а санкциите, предвидени в нея, са различни по вид от наложеното
на жалбоподателя наказание. Допуснато е противоречие между описанието на
нарушението, правното му квалифициране и основанието за налагане на
наказание, което ограничава правото на защита на наказания.
Изложеното оставя неясна и волята на административноказващият орган за
какво нарушение е наложил наказание, поради което има за последица отмяна
на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно от
процесуална страна.
Разглеждайки по същество правния спор, съдът намира, че НП е и
неправилно, тъй като на базата на събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана за нарушение, което не е доказано по безспорен начин. За
описаните действия, за които е обвинен С. - хвърляне на предмети (камъни) в
посока към сектора за гостуващите фенове, не се събраха категорични и
5
безспорни доказателства. Св. К. и П., които са били пряко ангажирани с
охраната на футболната среща, сочат че не са видели този човек да хвърля
камъни и/или други предмети /СВИДЕТЕЛЯТ П.: Делото мисля, че е за
спортно хулиганство по време на футболен мач между „Миньор“ и „Берое“,
като „Миньор“ са домакини. Ако не се лъжа датата е 26.11.2022 г. Аз бях
извънредно ангажиран с охрана на мероприятие, като като разстановка бях
разположен на пистата около стадиона. Ако не се лъжа, второто
полувреме настана хаос и агитката на „Миньор“ премина буферната зона,
която други колеги обезпечаваха, и се насочи към сектора за гости. Много
хора бяха и от двете агитки, наброяваха над сто човека. Пресякоха
буферната зона. Не мога да кажа каква е била конкретната причина, но
започнаха взаимно да си обменят обидни думи и псувни, да хвърлят
предмети. Настана хаос. Буферната зона беше обезпечена само с жива сила
и те нямат право да я пресичат по принцип. Те бяха заобиколили,
изблъскали, колегите. Не мога да кажа кой инициира конфликта…. Самата
свада беше с хвърляне на най-различни предмети. Лично мен ме уцели камък
от агитката на „Берое“. Най-много се хвърляха камъни. И от двете агитки
се хвърляха и от двете агитки си разменяха обидни думи. След около 10-15
минути общественият ред се възстанови, благодарение на полицейските
служители. Не помня жалбоподателят да е бил там, тъй като бяха много
хора…” и св. К.-„…Имаше мач между футболните клубове на „Миньор“ и
„Берое“ на 26.11.2022 г. Имаше охранително мероприятие, в което аз
участвах, беше футболна среща между „Миньор“ и „Берое“. Не знам колко
часа беше, създаде се суматоха и от двете агитки започнаха една срещу
друга да хвърлят предмети. Точно не мога да кажа защо започна. Футболна
среща е. Бяха две агитки, една до друга. Една от двете агитки беше агресор,
така предполагам, но не мога да посоча конкретно коя е. Започнаха да
хвърлят предмети една срещу друга. Специално Ч. Г. С. не мога да го посоча,
че аз лично съм го видял да е хвърлял предмети срещу агитката, но смятам,
че е преминал самата буферна зона, за да се стигне до тук. Да, аз и други
колеги бяхме в буферната зона…”/. В този смисъл са и показанията на
свидетелите защитата, а именно, че жалбоподателят е бил там, но не е
хвърлял камъни или други предмети към останалите хора или полицейските
служители. В този смисъл и нарушението, което е вменено остава недоказано.
Същевременно за представения по делото видеозапис, който е направен по
6
време на провежданото спортно мероприятие, АНО не е ангажирал
изискуемия се по чл. 27, ал.2 от ЗООРПСМ протокол , подписан от органите
по чл. 26, ал.1 и от специалист-технически помощник, поради което и съдът
не го ползва като годно доказателствено средство.
По гореизложените съображения настоящият състав счете, че процесното
нарушение е недоказано, което е самостоятелно основание за отмяна на НП
като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива
предвид изхода на спора - отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата
на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения по
делото договор за правна защита и съдействие се установява, че
жалбоподателят съдът не цени като годно доказателствено средство, тъй като
Ч. Г. С., ЕГН ********** е възложил на адвокат Б. В. от КАК оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд Перник по обжалване на процесното НП. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лева и е заплатено в брой.
Няма възражение за прекомерност и за съда не възниква задължение да се
произнася в този смисъл.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 177 от
28.11.2022г., издадено от началник Първо РУ при ОД на МВР Перник, с което
на Ч.Г.С., ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 50, ал.1 от
Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни
мероприятия е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лв (хиляда лева), за нарушение на чл. 21, т.6 от Закона за опазване на
обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес ********, да заплати на Ч.Г.С., ЕГН *********** сумата в
7
размер на 1000лв (хиляда лева), представляваща направени от лицето в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8