Р E Ш Е Н
И Е
№…………….
гр. Плевен, ……………...2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на
шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ:1.Цветелина Кънева
2.Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от
съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно дело № 1299 по
описа за 2019 г. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН,
във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
Делото
е образувано по касационна жалба на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч
против решение № 100/10.10.2019 г., постановено по н.а.х. дело № 62/2019
г. по описа на Районен съд гр. Червен Бряг.
С
обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 1353/14.02.2019 г. на Директора на РДГ - гр. Ловеч, с което на Г.В.Ч., ЕГН **********
са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право на ловуване за срок от три години, за нарушение по чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД,
вр. с чл. 43, ал. 2, вр. с чл. 85 от ЗЛОД.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно. Моли се същото да бъде отменено и да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление. Сочи се, че в хода на административното производство
не са допуснати съществени
процесуалните нарушения, както и, че по никакъв начин не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. Навеждат се доводи, че от събраните писмени
и гласни доказателства по безспорен начин се доказва, че жалбоподателят е
извършил посоченото в наказателното постановление деяние, което е въздигнато в
административно нарушение от закона, както и неговата вина.
Моли
се съдът да постанови решение, с което да
отмени решение № 100/10.10.2019 г. по АНД № 62/2019 г. на РС-Червен
Бряг, като неправилно и незаконосъобразно и
съответно да потвърди процесното НП на директора на РДГ -Ловеч.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Ответникът
по касационната жалба, Г.В.Ч. - редовно призован се явява лично и се представлява от адв. Ц.А.,
който моли съда да остави без уважение подадената касационна жалба и потвърди
решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Излага твърдения, че
доверителят му не е съпричастен към случая, за който му е вменено
административно нарушение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен счита решението на първоинстанционния съд за неправилно
и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго, с
което да се потвърди наказателното постановление.
Административен
съд – Плевен, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК
и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С
решението си Районен съд гр. Червен Бряг е отменил наказателно постановление № 1353/14.02.2019
г. на Директора на РДГ гр. Ловеч, с
което на Г.В.Ч., ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право на ловуване за срок от три години, за
нарушение по чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, вр. с чл. 43, ал. 2, вр. с чл. 85 от ЗЛОД.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че на 09.10.2018 г. в
гр. Койнаре, общ. Червен бряг, ул. ***, в черен двор, в
заграден с мрежа място, жалбоподателя ловува, като укрива и съхранява 1 бр.
дивеч – мъжка сърна, без да притежава писмено позволително за лов.
Свидетелят
Х.Х.приел, че Ч. ловува и, че са били налице данни за извършено административно
нарушение от жалбоподателя, съставил АУАН. АНО приел, че имало
достатъчно данни и след проведеното административнонаказателно производство
издал атакуваното НП.
Приел, е че от показанията
на разпитаните свидетели, се установява, че на посочената дата – 09.10.2018 г., горските служители Х.В.Х.– актосъставител и свидетелят по установяване на нарушението Р.И.П.установили, че в дом находящ се в гр. Койнаре, общ.
Червен бряг, ул. ***, в черен двор, в
заграден с мрежа място, се отглежда 1 бр. дивеч – мъжка сърна.
Същите били извикани по
време на провеждане на полицейска акция срещу жалбоподателя, във връзка с друго
престъпление и констатирали административното нарушение.
При
постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице съществени
процесуални нарушения, по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, обуславящи незаконосъобразността на атакуваното НП. В
съставения АУАН, както и в издаденото въз основа на него НП, не е дадено точно и
пълно описание на нарушението и описание на обстоятелствата, при които то е
извършено. Изпълнителното деяние е посочено в актовете на
административнонаказателното производство, като “ловува, като укрива и съхранява 1 бр. дивеч – мъжка сърна...”, без изобщо някой да е събрал каквито и да е доказателства за връзка
между жалбоподателя и недвижимия имот или на някое от действията визирани в чл.
43, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗЛОД. В разпоредбата на чл. 43, ал. 2 и ал. 3
т. 1 и т. 2 от ЗЛОД е дадено точно определение на това понятие, както и с какви
действия то се осъществява, но от административните органи на ДГС, не е
изяснено, в коя конкретна хипотеза от посочените в нормативния текст на чл. 43,
ал. 2 и ал. 3 от ЗЛОД понятия, е извършено деянието описано в АУАН и издаденото
въз основа на него НП.
Допуснатото нарушение в актовете на административнонаказателното производство
е съществено, тъй като е препятствало възможността на привлеченото към
отговорност лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
отговорност, за да организира адекватно защитата си, още от самото начало на
административнонаказателното производство, като това не може да бъде преодоляно
от събраните по делото гласни доказателствени средства, в т.ч. и показанията на
актосъставителя.
В
мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и
задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на
разпитаните по делото свидетели. Направил е извод, че в
административнонаказателната преписка липсват каквито и да е други
доказателства за извършване на вмененото нарушение от страна на жалбоподателя.
Липсват данни той да има каквото и да е отношение към недвижимия имот, в който
е открит да се отглежда дивеча.
В тази връзка настоящият касационен състав
изцяло споделя изложените съображения, с които е отменено наказателното
постановление.
Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати
и други съществени процесуални нарушения
на изискванията по чл. 42, т. 4 и 5, чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при описание на изпълнителното деяние и
съставомерните за отговорността фактически обстоятелства.
Повдигнатото
в АУАН обвинение срещу Г.Ч., е за това,
че на 09.10.2019 г. в гр. Койнаре ловува, като е уловил едни брой дивеч мъжка сърна, без да притежава писмено разрешително за това.
Фактическите обстоятелства
по обвинението в НП са, че на датата на
процесното събитие жалбоподателят ловува, като укрива и съхранява един брой дивеч мъжка сърна, без
да притежава писмено разрешително за лов.
В случая
е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и правната му
квалификация, дадена в АУАН, където е отразено, че жалбоподателят ловува, като е уловил и
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация в
НП, където АНО е посочил други, различни форми на
изпълнителното деяние, а именно ловува,
като укрива и съхранява. От обективна
страна, административното нарушение се характеризира и с формите на
изпълнителното деяние на същото, както и с предмета на нарушение, така, както
изисква чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 на ЗАНН. Посочването на тези два
обективни критерия за извършването на административното нарушение е от
съществено значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да
научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си,
но и с оглед на спазването на принципа за законосъобразност, който стои в
основата на административното право.
Посоченото противоречие в словесното описание на нарушението в АУАН и НП е
довело до ограничаване правото
на нарушителя да узнае в какво точно е обвинен и
възможността адекватно да организира защитата, което обосновава
незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление и на това
основание същото следва да бъде отменено.
Действително с
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е предвидена възможност за
издаване на НП и при допусната нередовност на акта /АУАН/, стига по безспорен
начин да е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя
и неговата вина, какъвто не е настоящият случай. Посочената правна норма не е
основание за саниране на всяко нарушение в АУАН,
тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и
уредената в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Недопустимо е по реда на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в
АУАН нарушение и за пръв път в НП се дава нова, различна от
акта правна квалификация. С допуснатите нарушения се е достигнало до
неприемливо ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в
невъзможността за него да разбере естеството на вмененото му нарушение и да
прецени срещу какво нарушение да се защитава и да организира защитата си в
пълен обем.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд – Червен бряг следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Плевен, II състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100/10.10.2019
г., постановено по н. а. х. дело № 62/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Червен
Бряг
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. ………………..
2. ………………..