№ 278
гр. Варна , 20.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело №
20203100102577 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Производството е образувано по предявен от „Н С ЕАД, ЕИК**********, със
седалище гр. София, бул. „Цар Борис III“, №136, ет.3, срещу „Електроразпределение Север“
АД, ЕИК**********, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №258, Варна
Тауърс, кула Е, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК (след изменение на петитума
преди насрочване за о.с.з.) за признаване за установено в отношенията между страните по
делото, че ищецът е собственик на въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, с обща
дължина 11 875м., преминаващ през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село
Съединение при община Търговище и захранващ с електрическа енергия тези населени
места, за който със задължително за ВОС и страните по делото Определение №260072 от
15.10.2020г. по в.ч.гр.д. №369/2020г. на ВАпС е прието, че съставлява движима вещ, на
придобивно основание за правото на собственост на ищеца – преобразуване на
притежавалото правото на собственост държавно предприятие „Хидромелиоративни
системи“ София в „Н С ЕАД въз основа на Разпореждане №82/23.08.1993г. на МС и
съпътстващите му актове, по реда на чл.17а от ЗППДОбП.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищцовото дружество твърди (в исковата и последващите си уточняващи молби), че
въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, с настояща обща дължина 11 875м.,
преминаващ през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община
Търговище, е бил изграден преди 1976г., а през 1976г. бил заведен в активите на различни
държавни структури, като последно бил вписан в активите на ДФ „Хидромелиоративни
системи“ гр. София“. Твърди още, че ищцовото дружество било учредено с Разпореждане
№82/23.08.1993г. на МС като държавно такова. При учредяването със същия акт било
вписано, че „Н С ЕАД поемало изцяло активите и пасивите на ДФ „Хидромелиоративни
системи“ София“, сред които и спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Последното било посочено и на
страница 10 от изготвената оценка на активите на ДФ „Хидромелиоративни системи“
София“, които формирали капитала на новото дружество „Н С ЕАД. По тези причини и на
осн. чл.17а от ЗППДОбП ищецът счита себе си за носител на правото на собственост върху
спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ от 1993г. и до настоящия момент.
Ищецът твърди на следващо място, че с оглед на така придобитото му право на
собственост, през 2012г. тогавашното ЕРП, действало на територията, на която бил изграден
електропроводът, правоприемник на което е ответникът по делото „ЕРП – Север“ АД, е
1
поискало да изкупи собствеността на ищеца по отношение на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. По това
искане била отпочната процедура, по която през м.08.2012г. за електропровода били
издадени две удостоверения за търпимост от общ. Лозница и от общ. Търговище. А през
2018г. била изготвена, по възлагане на ищеца, и оценка на на стойността на спорния ВЕЛ,
която била в размер на 239 400.00лв. Тези документи, заедно с останалите по процедурата
по изкупуване били предоставени на ответното дружество през м.06.2019г.
В хода на преговорите обаче,с две последователни писма от 09.08.2019г. и от
21.02.2020г. на Председателя на УС на „ЕРП – Север“ АД, било заявено, че ответното
дружество не желае да предприеме действия по закупуване на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“, защото
въздушният електропровод бил собствен на ответника и бил записан в инвентарната му
книга с диспечерско име ЕП „Магистрала“.
Предвид така заявения от ответника спор за притежанието на правото на собственост
върху исковия ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ ищецът предявява окончателен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
установяване на неговата собственост върху вещта, на правно основание за собствеността
чл.17а от ЗППДОбП.
Моли за уважаване на иска и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който счита иска за
неоснователен. Сочи, че счетоводното записване на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ в баланса на
ищцовото дружество, както и издадените през 2012г. разрешения за търпимост, нямат
никакво вещно значение за придобиване на собствеността от ищеца. Твърди и че ищецът
изобщо не би могъл да придобие собствеността върху електропровода, тъй като при
действието на ЗЕ (от 1948г., отменен) този обект е бил държавна собственост, която само
била предоставена за ползване на държавното електростопанско предприятие, което чрез
него е изпълнявало възложената му дейност. С разпореждане №46/07.11.1991г. на МС
държавните структури по енергетика били преобразувани в „НЕК“, което дружество било и
правоприемник на активите им, в това число спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Освен това
ищцовото дружество нямало за предмет на дейност пренос и доставка на ел. енергия, поради
което и нямало как да е собственик на съоръжение за това.
След внесените от ищеца по указания на настоящия състав уточнения по иска,с
допълнително становище ответникът излага аргументи за недопустимост на делото, поради
липса на правен интерес. Евентуално поддържа аргументите си за неоснователност на иска.
Оспорва ясно заявеното едва с уточняващите молби придобивно основание на ищеца по
чл.17а от ЗППДОбП. Оспорва да са налице всички предпоставки на тази разпоредба. Твърди,
че електропроводът е бил изграден през 1962г. при действието на ЗЕ (от 1948г., отменен
през 1975г.), при който всички енергийни съоръжения са били държавна собственост,
поради което и никой друг не би могъл да ги притежава. Само по изключение можела да
бъде преодставена на отделни структури експлоатацията на съоръжения за пренос и
доставка на ел. енергия, но не и собствеността върху тях. Аналогична била и
регламентацията в приетия през 1975г. ЗЕ (отм. през 1999г. със ЗЕЕЕ), като само с изрично
разрешение на Асоциация „Енергетика“ било възможно да се прехвърли собствеността
върху енергийно съоръжение на трето лице, също каквото разрешение нямало за спорния
ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Отделно ищцовото дружество нямало за предмет на дейност пренос и
доставка на ел. енергия, по която причина и на основание действалите нормативни правила
нямало как процесният въздушен електропровод да бъде собствен на ищеца. Не са били
налице и специфичните нормативни изключения от това правило. В следващия ЗЕЕЕ
(1999г., отм. 2004г.) уредбата била същата. Оспорва, както ищецът,така и ДФ
„Хидромелиоративни системи“ София“, да са притежавали собствеността по отношение на
спорния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“. Позовава се на съдебна практика по повод възраженията си.
Оспорва и доказателствената стойност на представни от ищеца писмени доказателства.
2
На основание възраженията си (и без да твърди свое противопоставимо на ищеца
право на собственост върху процесния ВЕЛ 20 Кv „Крояч“) моли да бъде отхвърлен
предявения установителен иск, както и за съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:
правото си на собственост върху процесната вещ, на предявеното придобивно основание по
чл.17а от ЗППДОбП, с пълния му фактически състав, а именно: че държавата е била
собственик на процесната вещ към момента на началното й възникване; че това държавно
имущество (вещта) след това било предоставено за стопанисване и управление на държавно
предприятие (в това число правоприемствата относно вещта); че същото имущество (вещта)
е било част от активите на праводателя на ищцовото дружество и не е било изрично
изключено при преобразуването му с акта на МС.
Допълнително следва да докаже още кога и как процесният ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ е бил
предоставен за стопанисване и управление, съответно е станал и част от активите на ДФ
„Хидромелиоративни системи“ София; че „Н С ЕАД е правоприемник на
„Хидромелиоративни системи“ София; и че в момента на преобразуването с Разпореждане
№82/23.08.1993г. на МС спорният ВЕЛ 20 Кv „Крояч“ е бил притежание на праводателя.
Допълнително, с оглед твърденията си,следва да докаже търпимостта на спорния
ВЕЛ; извънсъдебният спор с ответника за собствеността върху исковия ВЕЛ; годността
последният да бъде придобит от ищеца; и местоположението, трасето и местата на
захранване с ел. енергия чрез въздушния електропровод.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:
положителните твърдения, на които основава възраженията си – че е налице правна забрана
ищецът да притежава собственост върху спорния ВЕЛ; и че този ВЕЛ е собствен на
държавата; а също и своите противопоставими на ищеца права на собственост (ако твърди
изобщо да има такива, защото досега не сочи да има такива, нито в отговора, нито в
последващото становище).
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че въздушен
електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, е с обща дължина 11 875м. и преминава през
землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община Търговище, като
доставя ел. енергия до част от абонатите там; че този ВЕЛ съставлява движима вещ (с оглед
Определение №260072 от 15.10.2020г. по в.ч.гр.д. №369/2020г. на ВАпС); че през
м.08.2012г. за него са били издадени две удостоверения за търпимост от общ. Лозница и от
общ. Търговище; че между страните е била водена кореспонденция по повод на
собствеността върху исковия ВЕЛ, включваща и писмата от 09.08.2019г. и от 21.02.2020г. на
Председателя на УС на „ЕРП – Север“ АД.
По предварителните въпроси: При преценка за редовност не са открити пороци, с
оглед на последните уточняващи молби на ищеца.
Възраженията за недопустимост на делото са неоснователни. Макар и по принцип
верни, те са относими към друг вид граждански спорове. Еднозначна и трайна е съдебната
практика, включително тълкувателна на ВКС (ТР №8 от 27.11.2013г. по тълк. дело
№8/2012г. на ОСТГК на ВКС) че правният интерес от предявяване на установителен иск за
право на собственост е налице при всеки случай на извънсъдебен спор между страните по
делото за притежанието на съответното вещно право, който спор следва да се индикира от
представени или поискани за представяне доказателства. В настоящия случай е видно от
представените още с исковата молба (л.36-42 от началното дело на ВОС) и неоспорени от
ответника писма, че в две последователни писма от 09.08.2019г. и от 21.02.2020г. на
Председателя на УС на „ЕРП – Север“ АД е посочено, че ответното дружество не желае да
предприеме действия по закупуване на ВЕЛ 20 Кv „Крояч“, защото въздушният
електропровод бил собствен на ответника и бил записан в инвентарната му книга с
3
диспечерско име ЕП „Магистрала“. При тези данни да се твърди липса на интерес от
установителен иск за собственост е напълно изключено.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства следва да
бъдат допуснати до прилагане по делото.
Възраженият от страна на ответника по отношение на част от писмените
доказателства на ищеца са такива относно стойността им, с оглед на което ще бъдат взети
предвид по същество, но изобщо не мотивират изключването им от материалите по делото.
Молбата на ищеца „за задължаване на ответника да представи на съда всички
документи, на които претендира, че се явява собственик“ на процесния ВЕЛ е изключено да
бъде уважена, поради абсолютна неиндивидуализация.
Възражението за недопустимостта на гласните доказателства изцяло се споделя от
съдебния състав. При въведено придобивно основание по реда на чл.17а от ЗППДОбП
свидетели за доказване на собствеността са несъмнено недопустими, на осн. чл.164, ал.1, т.3
ГПК. Съответно и за опровергаването й.
Относно СТЕ съдът към момента не може да се произнесе еднозначно, с оглед
заявените въпроси (преди двете съществени уточняващи молби). Следва да се даде
възможност на ищеца, до деня преди първото о.с.з., да заяви ясно и окончателно предмета на
замолената СТЕ, след което съдът да се произнесе окончателно по въпроса.
СОцЕ по делото обаче е задължително да бъде назначена служебно от съда, по
аргумент от чл.70 ГПК. В момента цената на иска (пазарната стойност на спорния ВЕЛ) е
приета от два различни съдебни органа (преди настоящия) на база на „оценителски доклад“
към исковата молба. Той обаче е частен документ, поради което не може да е меродавен за
определяне цената на иска, още повече че е и оспорен. Ето защо следва служебно да се
допусне СОцЕ за средната пазарна стойност на исковия ВЕЛ, на база на който да се
определи окончателната цена на иска и съответно окончателната дължима държавна такса
по делото.
Други ясни доказателствени искания не са отправени от страните.
По възражението на ответника за неполучаване на малка част от писмените
доказателства на ищеца, следват указания към ищеца.
Предвид редовността на процедурата по размяна на книжа, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 25.02.2021г. от 10.00часа, за които дата и
час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с настоящото определение. На
ищеца да се изпрати и копие от отговора, ведно с допълнителното становище на
ответника.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от страните писмени
доказателства.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца за „задължаване на ответника да
представи на съда всички документи, на които претендира, че се явява собственик“ на
4
процесния ВЕЛ, на осн. чл.190 ГПК.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца за допускане на гласни
доказателства за доказване, че „ищецът е собственик на спорния ВЕЛ“, относно който е
наведено придобивно основание по чл.17а от ЗППДОбП, на осн. чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника за допускане на гласни
доказателства за опровергаване, че „ищецът е собственик на спорния ВЕЛ“, относно който е
наведено придобивно основание по чл.17а от ЗППДОбП, на осн. чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
* УКАЗВА на ищеца, в срок до деня преди първото о.с.з. по делото, да представи
препис от „протокол от 232а от ТЗ/14.08.2017г. на МЗХГ и протокол от 2002г. за
предоставяне на ХМФ на Сдружение за напояване“ за връчване на ответника, тъй като
тези документи се сочи от ответника, че не са му връчени, а съдът в случая няма как да
изясни със сигурност дали е така.
При неизпълнение на указанието тези документи ще бъдат изключени от
доказателствения материал по делото.
* УКАЗВА на ищеца, в срок до деня преди първото о.с.з. по делото, да посочи
окончателно въпросите си към замолената СТЕ и да обоснове с какво те са допустими и
относими към делото и соченото основание за собствеността.
При неизпълнение на указанието СТЕ няма да бъде допусната.
* ОТЛАГА произнасянето си по замолената от ищеца СТЕ до изпълнение на горните
указания, но не по-късно от първото о.с.з. по делото.
* ДОПУСКА СЛУЖЕБНО СОцЕ, вещото лице по която, след запознаване с
материалите по делото, след личен оглед на място, след запознаване с друга необходима му
информация (лично или със съдействие от съда) и използване на поне два метода за
оценяване, да даде заключение по въпроса:
Каква е средната пазарна стойност на исковия въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 Кv
„Крояч“, преминаващ през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при
община Търговище, с оглед на изяснените от вещото лице трасе, площ, зони за доставка
на ел. енергия и други относими белези?
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит за изготвяне на експертизата в размер на 500.00лв.,
вносими от ищцовата страна, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, по арг. от
чл.70 ГПК вр. чл.127, ал.1, т.3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за недоказани
фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на допуснати от съда
доказателства и/или същата страна може да бъде глобена.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н В, който да се призове след внасянето на депозита в
цялост.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 ГПК следва да представи заключението
си поне една седмица преди датата, за която е насрочено за разглеждане делото в о.с.з., както
и че при невъзможност да изпълни и изготви експертизата по обективни причини следва да
уведоми своевременно съда, по арг. от чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез
Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им
5
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При
спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за
страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като
бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на
взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което
може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по
съответен процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в
сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail:
*********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6