Решение по дело №698/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….........

***, 05.04.2017г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Г.К., като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 698 по описа за 2017г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „Топлофикация Плевен“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изп.Директор *** против П.Н.П. с ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че срещу ответницата е подадено заявление по чл.410 ГПК за издаване заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че срещу издадената заповед ответницата подала възражение, поради което в законовия едномесечен срок подава настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответницата е изпаднала в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Твърди, че сградата етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника има сключен договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София. Твърди, че сумите за топлинна енергия са начислявани от „Топлофикация Плевен“ ЕАД по изготвените отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

         В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 9374/2016г. по описа на ПлРС. Представя писмени доказателства. Моли съда да конституира като трето лице “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София. Прави искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните суми 307,75 лева главница за използвана незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до 31.03.2016г. и сумата от 62,09 лева лихва за забава върху главницата за периода 04.01.2014г. до 05.12.2016г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които  издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 9374/2016г. по описа на ПлРС.

Ответницата не  представя писмен отговор в едномесечния срок.

В съдебно заседание представител на ищцовото дружество поддържа исковата молба. С оглед неоспорената искова молба от страна на ответницата прави отказ от искането за назначаване на експертиза.

Ответницата не се явява в съдебно заседание.

По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 9374/2016г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответницата за следните суми: сумата от 307,75 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до 31.03.2016г., лихва върху главницата в размер на 62,09 лв. за периода от 04.01.2014г. до 05.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 13.12.2016г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 180.00 лв.

В срок длъжникът е представил писмено възражение и с разпореждане №21876 от 27.12.2016г. съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно вземането си.

Съобщението е получено от кредитора на 04.01.2017г. и в едномесечния срок – на 24.01.2017г., кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се явяват допустими  следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 9374/2016г. по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са основателни. В настоящото исково производство задължение на ищеца „Топлофикация- Плевен” ЕАД е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение.                                   В конкретния случай се претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна енергия, в недвижим имот – *** в сграда в режим на етажна собственост. Видно от доклада по делото, съдът е указал, че в тежест на ищеца е да представи доказателства, че ответницата е потребила топлинна енергия в размер, претендиран в исковата молба, както и че е собственик на процесния недвижим имот.      

С оглед неоспорените от ответница суми по исковата молба, съдът счита, че следва да се приеме за установено обстоятелството, че ответницата дължи на ищцовото дружество потребена, но незаплатена топлоенергия в размер на 307,75 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до 31.03.2016г., лихва върху главницата в размер на 62,09 лв. за периода от 04.01.2014г. до 05.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението.

         При така представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответницата, съдът приема за установено, че ответницата е собственик на топлоснабден имот с абонатен номер 23829, в сграда в режим на етажна собственост  на адрес ***, *** Ответницата не оспорва твърденията в исковата молба и съдът приема, че същата е ползвала и не е заплатила топлоенергия на стойност 307,75 лева. Върху главницата, ответницата дължи и лихва за забава, чиито размер ответницата също не е оспорила.

         По отношение разноските на ищеца: Ответницата е станала причина за завеждане на делото, поради което и следва да понесе направените от ищеца разноски в исковото производство в размер на 75 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение на ищцовото дружество следва да бъде намалено с оглед сложността на производството. Делото е разгледано в едно съдебно заседание и съдът счита, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален размер, а именно 100 лева, а не 360 лева, както е претендирано. Поради изложеното, съдът счита, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски в исковото производство в размер на 175 лева.

По отношение на заповедното производство, ответницата дължи разноски в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева юриконсултско възнаграждение.

         В заключение, съдът приема, че предявените положителни установителни искове по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество процесната сума от 307,75 лв. главница и 62,09 лева мораторна лихва, като върху главницата следва да се начисли и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 13.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата. След влизане в сила на решението, на ищеца следва да бъде върната сумата, внесена като депозит за вещо лице в размер на 120 лева.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника П.Н.П. с ЕГН ********** ***, че дължи на кредитора  „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 307,75 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г., сумата 62,09 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.01.2014г. до 05.12.2016г., както и  законната лихва върху главницата от 307,75 лв., считано от 13.12.2016г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5894/14.12.2016г. по ч.гр.дело № 9374/2016г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА П.Н.П. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 175 лв., представляваща направени деловодни разноски.                     

ОСЪЖДА П.Н.П. с ЕГН ********** *** да заплати на                „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 75 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 9374/2016г. по описа на ПлРС.

След влизане в сила на решението на ищеца да се върне сумата за депозит за вещо лице в размер на 120 лева.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: