№ 911
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110210986 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. Н. Н., ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 20-4332-018801/22.10.2020г. издадено от началник на
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 11 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания,
както следва „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП и „глоба“ в размер от 100,00 лева, както и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
Подадена е жалба лично от лицето, в която са изложени твърдения за
незаконосъобразност на обжалвания акт поради допуснати процесуалния
нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се, че не е спазен
срока за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Отделно не било
посоченo, дали и кой от вписаните в акта свидетели е присъствал на
1
установяване или на извършване на нарушението. При издаване на НП не
било установени по несъмнен начин извършването на нарушението. Твърди,
че не той е управлявал посочения лек автомобил. Позовава се на разминаване
на описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка. Алтернативно твърди,
че случаят е маловажен. Иска от съда да отмени обжалвания акт.
В съдебното заседание, редовно призован жалбоподателят П. Н., редовно
уведомен, се явява лично и с процесуалния си представител адв. Виденов.
Поддържа жалбата по изложените в нея аргументи. Иска от съда да отмени
обжалвания акт. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Началник група към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 10.06.2020г. жалбоподателят П. Н. Н. управлявал в гр. София, ул.
„Вишнева“ № 7 лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Кона“ с рег. №
СВ2856РМ. Около 14:12 часа поради неосигурена маневра движение на заден
ход, той реализирал ПТП с лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег.
№ СА5639ХР, регистриран на „Райд Шеър България“ ЕАД . Същият се
опитал да напусне ПТП, но бил спрян от водача на лек автомобил „Фиат“.
Последният попитал какви за щетите по автомoбила и докато водачът
погледне, напуснал ПТП в посока бул. „Акад. Иван Гешов“
Установявайки посочените обстоятелства въз основа на сведението,
дадено от другия участник Борислав Гюров, декларациите, дадени от Наталия
Христова – упълномощен представител на „Райд Шеър България“ ЕАД, както
и дадената от жалбоподателя такава, А. С. на длъжност „мл. автоконтрольор“
в ОПП СДВР съставил АУАН серия АА бл. № 691258 от 08.10.2020г. В
същия като свидетели били посочени – Борислав Николаев Гюров – свидетел
на нарушението, който не е подписал акта, а в графата за неговия подпис е
посочено, че същият е дал сведение и св. Емил Здравков Петров – присъствал
само на съставяне на АУАН. Същият бил връчен на жалбоподателя на същата
дата – 08.10.2020г. и подписан от него без възражения. Такива постъпили
писмено в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 22.10.2020г било издадено наказателно
2
постановление (НП) № 20-4332-018801/22.10.2020г. от началник на група в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 11 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания, както следва
„глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и „глоба“ в
размер от 100,00 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от три месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля А. С., докладна, сведение и декларации,
справка – картон за водача П. Н., заповед № 8121К-13318/23.10.2019г.,
заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП
фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. Същите са еднопосочни и последователни. В подкрепа на
твърденията си, че не той е управлявал процесният автомобил,
жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят
изложеното в декларацията от упълномощения представител на дружеството
„Райд Шеър България“ ЕАД.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
3
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове (във
връзка с възражението посочено в жалбата относно срока по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН следва да се посочи, че нарушителят е открит на 21.08.2020г., от който
момент тече тримесечния срок за съставяне на АУАН), но при допуснати
нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор”
в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно
т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят
и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него административно наказание.
Поради допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на
АУАН, НП следва да бъде изцяло отменено.
Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта
в присъствие само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е
присъствал при установяване на нарушенията. Независимо от
обстоятелството, че в акта е вписано името на очевидеца на деянието св.
Борислав Гюров, същият не е присъствал при съставяне на акта в сградата на
ОПП СДВР и не се е подписал на него. Следователно актът е съставен в
присъствието само на един свидетел, което е допустимо единствено в
случаите по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, когато единственият свидетел е очевидец или
е присъствал при установяване на нарушението. Не е налице и хипотезата на
чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото значителна част от приложените документи,
доказващи нарушението, нямат официален характер /сведението от св. Гюров
и декларацията от жалбоподателя/. В тези два документа се съдържат
основните информационни източници, установяващи фактическата
обстановка и преди всичко поведението на жалбоподателя и механизма на
деянието, поради което не би могло да се приеме, че актът е съставен въз
основа на официални документи. Предвиденото в закона ограничение на
правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително.
Именно поради отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от
4
ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в отсъствие на двама свидетели
представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно
основание за отмяна на НП, тъй като е опорочило цялото производство.
Предвид посоченото безпредметно е обсъждането на вменените на
жалбоподателя нарушения.
От процесуалния представител на жалбоподателя е отправено искане за
присъждане на разноски за адвокатска защита и са представени доказателства
за направени такива в размер на 600,00 лева. Възражение за прекомерност с
оглед фактическата и правна сложност на делото не е направено, поради
което и същите следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 20-4332-
018801/22.10.2020г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на П. Н. Н., ЕГН: **********, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 183, ал. 2, т. 11 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания, както следва
„глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и „глоба“ в
размер от 100,00 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от три месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на П. Н. Н., ЕГН: **********, сумата от
600,00 лева, представляващи направени в хода на настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5