№ 603
гр. Габрово, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500416 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 121 от ГПК и е
образувано по частна жалба депозирана от С.П., чрез адв. Б. Г., против
определение № 554/15.07.2021 г. постановено по гр. д. № 694/21 г. от РС-
Габрово, с което е прекратено производството по делото и същото е
изпратено по подсъдност на ОС- Габрово.
В жалбата се излага, че обжалваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че делото
е гражданско и съобразно цената на иска (над 25 000 лв.), на осн. чл. 104, т. 4
от ГПК го изпраща по подсъдност на ГбОС. Според жалбоподателя делото е
"трудово" и като такова следва да се гледа от Районния съд, без оглед размера
на исковата претенция, тъй като предмет на същото е неплатено трудово
възнаграждение и ДМС (допълнително материално стимулиране). По ч. гр. д.
№ 184/2018 г. по описа на РС - Габрово е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 г. за процесната сума от 56 777, 20 лв., като основанието за
присъждането на сумата е неплатено трудово възнаграждение на К. П.а за
периода м. 12.2016 г. до м. 11.2017 г. ГбРС неправилно приема, че след
образуване на заповедното производство и продаване на вземането на П.а,
чрез договор за цесия, цесионерът няма качеството на "работник" и съответно
делото е гражданско, а не трудово. Според жалбоподателя характерът на
1
делото се определя към момента на неговото образуване в съда и доколкото
настоящото производство е продължение на заповедното производство, то
преценката, какъв е характера на делото, следва да се извърши към този
момент, а не към момента на предявяване на иска по чл. 422 от ГПК.
Извършената цесия определя само това, кой от процесуална гледна точка би
следвало да е титуляр на вземането, съответно кой да е ищец по делото, но
основанието на иска и характера на производството не се променя от
наличието на такъв договор. Моли да се отмени обжалваното определение и
да се върне делото за разглеждане от РС - Габрово.
В определения срок не е постъпил отговор от насрещната страна.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Образуваното пред ГбРС гр. д. № 696/2021 г. е по реда на чл. 422 от ГПК
по предявен от С.П. иск срещу "Меркурий П и П" - Габрово, като в исковата
молба е изложено, че по ч. гр. д. № 184/2018 г. по описа на ГбРС е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК в полза
на К.Й. П.а срещу ответника за сумата от 56 77, 20 лв. - главница за трудово
възнаграждение и ДМС за периода м. 12.2016 - м. 11.2017 г. Срещу заповедта
по чл. 417 било подадено възражение от дружеството, което обосновало
правния интерес от предявяване на иска. Процесуалната си легитимация
ищецът обосновава с договор за цесия от 26.02.2018 г., сключен между него и
К. П.а, след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Прави искане да се приеме за установено, че дружеството дължи на К. П.а, а в
резултат на цесията на С.П. сумата от 56 77, 20 лв., ведно със законните
последици (лихви).
В постъпилия отговор на исковата молба ответното дружество
"Меркурий П и П" - Габрово прави възражение за родова неподсъдност на
делото на РС- Габрово с оглед цената на иска и обстоятелството, че ищецът е
цесионер и няма качеството на работник, поради което и предмета на делото
не може да се определи като трудов спор.
Районният съд е приел, че възражението на ответното дружество за
родова неподсъдност на делото на РС е основателно, тъй като спорът не е
трудов по смисъла на чл. 357 от КТ - макар да се претендира вземане за
2
работни заплати и ДМС, ищецът се легитимира като цесионер на вземането и
няма качеството на работник или служител в ответното дружество, поради
което следва да се приложи общото правило на чл. 104, т. 4 от ГПК, съгласно
което исковете с цена над 25 000 лв. са подсъдни на окръжен съд.
Настоящият състав на Окръжния съд споделя приетото от РС - Габрово.
Съгласно чл. 357, ал. 1 от КТ трудови са споровете между работника или
служителя и работодателя относно възникването, изпълнението и
прекратяването на трудовото правоотношение, както и изрично посочените в
чл. 357, ал.1 - ал. 4 от КТ случай. Споровете се характеризират като трудови с
оглед страните по тях - едната страна има или е имала качеството на работник
или служител, а другата - на работодател, както и с оглед естеството на
спорното право и предметната му връзка с трудовото правоотношение между
посочените субекти (в този смисъл решение № 142/01.07.2019 г. по гр. д. №
3934/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС). За да бъде определен спорът като трудов и
ищецът да се ползва от привилегията на чл. 104, т. 4 предл. трето от ГПК,
което е свързано с предвиденото освобождаване от такси и разноски за
производството на работниците и служителите по чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и
възможността спорът да се разгледа по реда на бързото производство в
предвидените за това хипотези, следва да са налице индивидуализиращите
белези на спора като такъв - предмет и страни, към момента на подаване на
исковата молба, доколкото индивидуалните трудови спорове са спорове
между отделния работник или служител и работодателя, като страни по
материалното индивидуално трудово правоотношение.
Действително производството по чл. 422 от ГПК е продължение на
заповедното производство, но ищецът П. се легитимира като цесионер, като с
договора за цесия не възниква ново вземане, но вече възникналото се
придобива от другиго, сменяйки титуляра си. Титулярът на вземането по
процесната заповед за изпълнение е имал качеството на работник или
служител при ответното дружество към момента на предявяване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, но доколкото качеството работник не може да
бъде прехвърлено с договор за цесия, то и цесионерът ищец не е такъв към
момента на предявяване на иска по чл. 422 от ГПК и правилно
първоинстанционния съд е приел, че по отношение на родовата подсъдност на
предявения иск следва да се приложи общото правило на чл. 104, т. 4 от ГПК
за разглеждане на гражданки дела, съобразно цената на иска, която в
3
конкретния случай е 56 777, 20 лв. и делото е подсъдно на Окръжен съд
Габрово.
Предвид гореизложеното обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без
уважение, като неоснователна.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 554/15.07.2021 г. постановено по гр. д. №
694/21 г. от Районен съд Габрово, като правилно и законосъобразно.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4