ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 446
гр. Благоевград, 29.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело №
20211210101765 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Федо Фешън” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Благоевград, ул.”Д-р
Христо Татарчев“ № 17, вх.А, ет.4, ап.7, представлявано от управителя
Валери Укев, чрез пълномощник адвокат Н.Г., със съдебен адрес: град София,
ул.“Позитано“ № 39, с която срещу „Ларго мол” ООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: град Благоевград, ул.’’Тодоров
Александров” № 2 / ГУМ/, представлявано от управителите Георги Тозев и
Николай Наков е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2 000,00 /две хиляди/ лева, на основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД във връзка с т.5.8. от Договора за наем, представляващ подлежащ
на връщане депозит, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
Копие от ИМ е връчена на ответника на 09.09.2021г. и в срока по чл.131 от
ГПК - на 28.09.2021г., е постъпил писмен отговор от ответната страна „Ларго
мол“ ООД, като ответника прави възражение за неподведомственост на спора
пред сезирания съд, предвид наличието на арбитражна клауза по см. на чл.19,
ал.1 от ГПК, позовавайки се на чл.9.2 от сключения между страните договор.
Възражението е процесуално допустимо - направено е от ответната страна в
преклузивния за това срок - срока по чл.131 от ГПК - за отговор по
предявения иск - арг. чл.8, ал.1 от ЗМТА вр. с § 3 от ПЗР на ЗМТА вр. с
чл.133 от ГПК и чл.19, ал.1 от ГПК.
По същество е и основателно: Съгласно чл.19, ал.1 ГПК, страните по
имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд,
освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим
имот, издръжка или права по трудово правоотношение. По силата на чл.8,
ал.1 от ЗМТА, приложим и за арбитражни споразумения между страни със
седалище в Република България (§3 от ПЗР на ЗМТА), съдът, пред който е
предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да
прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на
исковата молба. Делото не се прекратява, ако съдът намери, че арбитражното
споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено.
Предвид приложимата нормативна уредба, изводът е, че по изключение
законът допуска да се уговаря подведомственост, различна от общата
1
законоустановена в чл.14, ал.1 ГПК, според която на съдилищата са
подведомствени всички граждански дела. При наличие на арбитражно
споразумение и направено от ответника възражение, БРС е десезиран със
спора между страните. Съгласно чл.9.2. от сключения между страните
Договор за наем на търговска площ в търговски център Ларго в
гр.Благоевград от 09.10.2019г. в чл. 9.2. - „Разрешаване на спорове”, страните
са уговорили следното: „Всички спорове, породени от този Договор за наем
или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се
до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване,
както и споровете за попълване на празноти в този Договор или
приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъде
разрешаван от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена
палата съобразно неговия Правилник.
Следователно, между страните е договорено съглашение за разрешаване на
евентуално възникнал спор по изпълнение на договора пред арбитраж -
т.нар.арбитражна клауза. Не са налице ограниченията по чл.19, ал.1 ГПК, тъй
като ищцовите претенции в исковата молба се основават на неизпълнението
от ответника на облигационните му задължения по този договор, т.е. става
дума за заявен за разрешаване по своето естество имуществен спор. От друга
страна, няма данни, които да сочат на недействителност на арбитражната
клауза в сочения договор за наем от 09.10.2019г.- има за предмет
арбитрируем спор и е сключено в писмена форма, не е налице изгубване
силата на тази клауза - няма уговорен срок или прекратително условие, не е
налице невъзможност за изпълнението й - арг. чл.8, ал.1, изреч.2-ро от ЗМТА,
които обстоятелства да са пречки за прекратяване на делото пред районния
съд. Страните не твърдят, а и респ.не оспорват валидността на договора, респ.
на отделни негови клаузи.
Предвид изложеното, съдът счита, че с оглед обвързващата страните
арбитражна клауза, настоящият спор не може да се разгледа от РС
Благоевград, поради което и на основание чл. 8, ал. 1, изр. първо от ЗМТА,
производството следва да бъде прекратено. Касае се до своевременно
направено от ответника и основателно възражение за неподведомственост на
спора пред сезирания съд, което е отрицателна процесуална предпоставка за
допустимост на иска пред държавните съдилища, поради което на основание
чл. 8, ал. 1, изр. първо от ЗМТА във вр. с чл. 19, ал. 1 от ГПК, образуваното
пред РС Благоевград производство следва да се прекрати, но съдът няма
задължение или правомощие да изпрати делото за разглеждане на
договорения от страните решаващ орган. В тази хипотеза е неприложима
разпоредбата на чл. 118, ал.2, изреч.1-во и 2-ро от ГПК - тъй като се касае до
основателно възражение за неподведомственост, а не подсъдност, страните са
договори в изключителното нормативно отклонение поведомственост на
спора не пред държавен съд, а пред арбитраж. Според цитираната правна
норма съдът има задължение да изпраща делото, ако прецени , че не му е
подсъдно, само на съдилищата от държавната структура. Аргумент за липса
на такова задължение на съда, при основателно възражение за
неподведомственост, е и чл.19, ал.2 от ГПК - напр.ако страните са уговорили
разрешаване на спора от международен арбитраж. Допълнителен аргумент ,
че съдът дължи изпращане на делото само ако прецени, че е компетентен
друг съд от утвърдената структура на съдилищата в страната, но на и на
арбитраж, е и факта, че според ЗМТА споровете се разглеждат по друг
приложим процесуален ред, поради което извършените пред държавния орган
процесуални действия не запазват силата си и не обвързват арбитража, на
основание чл. 118, ал.2, изреч.2-ро от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и такива
следва да му бъдат присъдени с оглед направеното в тази насока искане в
отговора по чл.131 от ГПК, а именно в поискания и доказан като направени,
2
както по основание, така и по размер /арг.т.1 от ТР № 6/20102г. на ОСГТК на
ВКС/ - от 450 лв. за адвокатско възнаграждение, който размер и е съотносим ,
с оглед заявения от ищеца спорен материален интерес и на основание чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.8, ал.1, от ЗМТА вр. с чл.19, ал.1 от ГПК
и чл.78, ал.4 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1765/2021г. по описа на РС
Благоевград, поради наличието и позоваване от ответника в срока по чл.131
от ГПК на арбитражна клауза в чл.9.2 от сключения между страните Договор
за наем на търговска площ в търговски център Ларго в гр.Благоевград от
09.10.2019г.
ОСЪЖДА „Федо Фешън” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град град Благоевград, ул.”Д-р Христо Татарчев“ № 17, вх.А,
ет.4, ап.7, представлявано от управителя Валери Укев, чрез пълномощник
адвокат Н.Г., със съдебен адрес: град София, ул.“Позитано“ № 39 да заплати
на „Ларго мол” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
град Благоевград, ул.’’Тодоров Александров” № 2 / ГУМ/, представлявано от
управителите Георги Тозев и Николай Наков сумата от 450,00 /четиристотин
и петдесет/ лева, представляваща направени от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.275, ал.1 от ГПК, Определението може да се обжалва от
страните с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от получаване на
препис от определението.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от определението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3