О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.София, 30.06.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV – ти състав, в закрито заседание на тридесети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
АДЕЛИНА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Ад.Иванова внчд № 311/20г.
по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр.чл.270 ал.4 вр.чл.68 НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 15.06.2020г.,
постановено по НОХД № 2889/19г. по описа на СпНС, 20-ти състав, с което
определение по реда на чл.270 ал.3 НПК е оставена без уважение молбата на подс.Г.С.Г.
за отмяна на наложената му ограничителна мярка по чл.68 ал.1 НПК – „забрана за
напускане пределите на страната“.
Срещу определението е постъпила частна жалба от адв.И.Н., защитник на подсъдимия, в която жалба са развити
подробни доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт,
като се отправя искане за неговата отмяна и искане за отмяна на ограничителната
мярка по чл.68 ал.1 НПК. Това си искане защитата аргументира с липсата на
реална опасност от укриване на подсъдимото лице и с изключително дългия времеви
период на изтърпяване на атакуваната мярка за процесуална принуда.
Съдът, след като се запозна с изложените в частната
жалба доводи и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена
от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, в срока по чл.342 ал.1 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна.
На първо място от фактическа страна се отбелязва, че
наказателното производство се намира в своята съдебна фаза – на 07.08.19г. в
СпНС е внесен ОА срещу няколко подсъдими лица, включая
и подс. Гр.Г., на когото е повдигнато обвинение за престъпление по чл.321 ал.6 НК
и обвинение за няколко отделни общоопасни
престъпления, като всяко едно от процесните престъпления представлява тежко
такова по см. на чл.93 т.7 НК и за всяко едно от престъпленията законодателят е
предвидил наказание ЛСВ.
Въззивната инстанция намира за правилен и законосъобразен акта на
първостепенния съд, с който е оставено без уважение искането на подсъдимия за
отмяна на мярката по чл.68 ал.1 НПК, като изложените в тази насока мотиви,
макар и лаконични, са ясни и недвусмислени.
С оглед изложените в процесната жалба доводи и с оглед
данните по делото,съдът приема за необходимо да отбележи следното от фактическа
страна:
На първо място, както вече се подчерта по-горе в
настоящото определение, наказателното производство се намира в своята съдебна
фаза на развитие, като е отпочнато съдебното
следствие на 22.11.19г. и същото при изразено единодушно становище на
подсъдимите лица се разглежда по реда и условията на чл.371 т.1 НПК – показанията
на повечето свидетели са приобщени към доказателствената съвкупност и на осн.чл.372 ал.3 НПК е одобрено съгласие на процесните
страни за приобщаване на изготвените по ДП експертизи.Първостепенният съд проявява
активност при разглеждане на делото и регулярно провежда съдебни заседания.
От фактическа страна също така е необходимо да се
посочи, че в хода на ДП настоящият жалбоподател е задържан за 72-часа по силата
на Постановление на СП от 15.06.18г., с предхождащо 24-часово задържане, съгл. Заповед
от 14.06.18. В последствие и в производство по реда на чл.64 НПК, проведено на
17.06.18г. по ЧНД № 1781/18г. по описа на СпНС, на същия е взета и първоначална
МНО „Задържане под стража“, която мярка е изменена на 22.05.19г. в „Домашен
арест“, а на 11.06.19г. с нарочно Постановление на СП мярката е изменена в
„Подписка“ с единствения мотив изтичане на законоустановения в чл.63 ал.4 НПК
максимален срок.
Междувременно с Постановление на СП от 30.05.19г. на
обвиняемия е наложена и мярка за процесуална принуда по чл.68 НПК „Забрана за
напускане пределите на РБ“, като е отчетена формалната предпоставка по чл.68
ал.1 НПК тежест на престъпленията, предмет на обвинението, и схематично е
отбелязана необходимостта от присъствие на обвиняемия с цел осигуряване на
възможност за извършване на ПСД и за срочно приключване на воденото
разследване.
При гореизложеното от фактическа страна, съдът намира,
че се налагат следните правни изводи: По принцип приложението на санкционната
мярка по чл.68 НПК е обвързано от формалната законова предпоставка „повдигнато
обвинение за извършено тежко умишлено престъпление“, като дори и при наличието
на същата налагането на тази мярка е предоставено на преценката на съответния
орган – съдът в съдебната фаза на наказателното производство и прокурорът в
досъдебната фаза, като именно тази оперативна самостоятелност на съответния
решаващ орган предопределя и задължението за мотивираност на постановения акт. По
аргумент от чл.68 ал.6 НПК се извежда, като законово изискване, и наличието на
реална опасност обвиняемият да се укрие извън страната, а опасността от
извършване на престъпление не е въздигната в условие за приложението на
обсъжданата санкционна мярка. Т.е. налагането на мярката за процесуална принуда
по чл.68 ал.1 НПК не е автоматично, а се съблюдават и конкретните условия по
делото.В случая мотивите на разследващия орган касателно приложението на чл.68 НПК се заключават само и единствено относно отпочнато
наказателно преследване против обв.Г. (сега подсъдим) за тежки по см. на чл.93
т.7 НК престъпления и относно осигуряване присъствието на лицето в хода на ДП. Формалната
предпоставка по чл.68 ал.1 НПК обаче, както се изложи по-горе не е единственото
условие, респ. в тази вр. атакуваното Постановление на СП от 30.05.19г. се
явява немотивирано – в него фигурира само правното основание за налагане на
законовата забрана, а не и фактическото такова, обуславящо реалност на
опасността от укриване и то в чужбина, т.е. в тази вр. държавното обвинение
търпи определена критика.При преценка на необходимостта от приложение на
посочената мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на
страната“ към настоящия момент следва да се вземе предвид тежестта на престъплението,
опасността от укриване и фазата на развитие на наказателното производство, като
императивната разп. на чл.234 ал.8 НПК се явява
несъотносима, тъй като производството се намира в своята съдебна фаза на
развитие.
Както се изложи по-горе, против подс.Г. действително е
повдигнато обвинение за многобройни тежки умишлени престъпления, като именно предвидените
за тези престъпления наказания предопределят завишената степен на обществена
опасност на същите, което формално обуславя приложението на мярката по чл.68 НПК за процесуална принуда.
На второ място съдът подчертава отново
обстоятелството, че наказателното производство към момента се намира в съдебната
си фаза на развитие, като са събрани повечето доказателства, ангажирани от
държавното обвинение, но все още съдебното следствие не е приключило и
евентуалното укриване на подсъдимия действително би попречило за приключване на
делото в разумен срок.В тази насока и при обективната преценка на всички
съотносими данни е необходимо да се вземе предвид обстоятелството на
изтърпяване по настоящем от страна на подсъдимия на
МНО „Подписка“, която е най-леката предвидена в закона мярка за неотклонение,
респ. по отношение на същия не са наложени никакви ограничения, свързани със
свободното му предвижване на територията на страната.Независимо, че съдът в
производството по контролиране на ограничителната мярка по чл.68 ал.1 НПК не е
обвързан от преценката за наличие на обоснованост на предположението, то не
може да не се отчете факта на събрани редица доказателства в тази връзка и то в
подкрепа на евентуалната съпричастност на подс.Г. в повечето от вменените му
престъпления.Според АСНС, именно горните обстоятелства се приемат за обективен
показател и обосновават оценката на риска от укриване в чужбина.
Мотивиран от горното и на осн.чл.345 вр.чл.270 ал.4 НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 15.06.2020г. по НОХД № 2889/2019г.
по описа на СпНС, 20-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на
подс.Г.С.Г. за отмяна на наложената му ограничителна мярка по чл.68 ал.1 НПК –
„забрана за напускане пределите на страната“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.