Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
гр.Русе, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и осми април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
Председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
Членове: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Дилян Михайлов, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 86 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Г.Н.Г.
*** против решение № 260132 от 04.03.2021 г., постановено по АНД № 1975/2020г.
по описа на Районен съд - Русе, с което e потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 20-1085-003361 от 20.10.2020 г. на Началник на сектор ПП към ОД на МВР –
Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер
на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. В
жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение
на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и вместо него да се постанови
друго, с което да се отмени НП.
Касационният ответник, чрез
процесуален представител – гл. юрисконсулт Т. Йорданова, в депозирано писмено
възражение на касационната жалба вх. № 267838/01.04.2021г., оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по
чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
- подадена е от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.
второ от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
С касационната
жалба се оспорва възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка, която
обаче е правилно установена, без да са допуснати процесуални нарушения по
чл.107 от НПК. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната
съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, като въз основа на тях
районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което
от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен
начин, че наказаното лице Г. Г. е извършило нарушението по чл.175, ал.1, т.4,
вр. с чл.103 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, като на
03.09.2020 г., около 01:20 часа в гр. Русе, на ул. „Чипровци“ – до блок
„Чипровци“, посока ул.„Шипка“, като водач на МПС – л.а. „Дачия Сандеро” с рег.
№ ***, собственост Т.
Н.Г., при подаден сигнал
за спиране от контролен орган - служител на РД АА - Русе със стоп-палка за
извършване на проверка от контролния орган, водачът Г. Г. не изпълнява
разпорежданията му да спре плавно в най-дясната част на платното за движение и
продължава движението си в права посока.
Първата съдебна инстанция е извършила
правилна оценка на събраните по делото гласни доказателства, като ги е обсъдила
както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Доколкото
процесният автомобил е притежавал обозначителните белези на таксиметров такъв,
то органите на РД АА - Русе безспорно са разполагали с компетентност да го
спрат за проверка (по арг. на чл.166, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП),
неизпълнението на което разпореждане съставлява и нарушението, за което е
издадено НП.
От показанията на разпитания по въззивното
дело свидетел Дудев - служителя в РД АА - Русе, който е подал сигнал със стоп-палка
за спиране, се установява, че действително автомобилът е бил обозначен със знак
„Такси“, който знак не е светел през тъмната част на денонощието, но автомобилът
е имал включен апарат, който е светел „зелено“, което именно привлякло и
вниманието на свидетеля. Съгласно чл.46, ал.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, при преустановяване на работа водачът отразява
приключването в пътния лист, а ако е приключила смяната – приключва пътния
лист, поставя на предното стъкло вдясно на автомобила табела „Не работи“
(приложение № 13) и сваля или закрива с калъф знака „ТАКСИ“. В случая не се
спори, че знакът „Такси“ не е бил свален или покрит с калъф, нито пък на
предното стъкло вдясно е била поставена табела „Не работи“. Действително, както
и свидетелят сочи, знакът „Такси“ не е светел, макар да има такова изискване за
тъмната част на денонощието (чл.21, ал.1, т.11 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници). Но обстоятелството, което именно провокирало свидетеля
да подаде сигнал със стоп-палка за спиране на пътното превозно средство,
предназначено за извършване на обществен превоз на пътници /какъвто несъмнено е
таксиметровия превоз, легална дефиниция на който е дадена в §1, т.26 от ДР на
ЗАвПр/ било обстоятелството, че свидетелят забелязал включен апарат на
автомобила, който светел „зелено“. В тази връзка следва да бъде посочено, че
съгласно чл.21, ал.1, т.19, б.“а“ от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров
превоз на пътници, лекият таксиметров автомобил трябва да е оборудван със светлинен
индикатор, който да се управлява от електронния таксиметров апарат и да е
поставен на предното стъкло на автомобила; този индикатор трябва да има три
хоризонтално разположени светлини: а) средна – зелена – свети при състояние
„свободно“. Именно такъв светещ в зелено светлинен индикатор е забелязал
свидетелят Дудев, което несъмнено е индиция за това, че към процесните място,
дата и час въпросният лек автомобил е имал характеристиките на таксиметров
такъв, с оглед на което и контролният орган е имал компетентност да го спре за
проверка, като това негово разпореждане /за спиране на превозното средство за
извършване на проверка/ не е било изпълнено от водача, въпреки че било
възприето от Г.. Последното обстоятелство се установява също от показанията на
свидетеля Дудев, който заявява, че когато автомобилът бил на разстояние 3-4 м.
преди него, отбил и завил надясно, като водачът намалил скоростта, но не спрял,
а продължил. Правилно съдът не е кредитирал показанията на водените от
жалбоподателя свидетели в тази им част, с оглед на факта, че те са близки
приятели на Г., като с показанията им жалбоподателят несъмнено има цел да
докаже и своята защитна теза срещу повдигнатото му обвинение.
Поради горното настоящият състав
счита, че оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да
бъде оставено в сила, на основание чл.221, ал.2 от АПК.
С оглед разпоредбите на чл.63, ал.5,
във вр. с ал.3 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на
ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на
основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ. С оглед приложимата норма на чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с
чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може
да надхвърля размерите по чл.27е от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По
преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото
на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодни
разноски за процесуално представителство в размер на 80 лева.
По изложените
съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260132 от 04.03.2021г.,
постановено по АНД № 1975/2020г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Г.Н.Г., ЕГН ********** *** да
заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: