Н Е
П Р И
С Ъ С
Т В Е
Н О Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 28.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. Т.
при участието
на секретаря Г. Н.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5513
по описа за 2018 година
на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от
„М.“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. В.Г., срещу И.В.Т.,
ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 283,52 лв. –
главница, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за далекосъобщителни услуги.
В исковата молба се излага следното:
Между страните е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален
потребителски номер М4128447 от 13.06.2014г., по силата на който ответницата е
ползвала далекосъобщителни услуги за телефонен номер по избран тарифен план,
съгласно Приложение 1 към Договор М4128447. В срока на действие на договора
ищецът е издал следните фактури: от 12.12.2014г., с
падеж на плащане 27.12.2014г., за
отчетен период 09.11.2014г. до 08.12.2014г. за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 49,24 лв.; от 12.01.2015г., с падеж на плащане
27.01.2015г., за отчетен период от 09.12.2014г. до 08.01.2015г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 43,99 лв.; от 25.05.2015г., с падеж на
плащане 25.05.2015г., за отчетен период от 09.04.2015г. до 08.05.2015г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 190,29 лв. Клаузата за неустойка е уредена
в договора за мобилни услуги към датата
на подписването му и в ОУ. Неизпълнението от страна на абоната ответник да
заплати сумите за потребените услуги, съгласно
издадените фактури, е довело до прекратяване на индивидуалните договори на
ответника и начисляването на неустойка.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника, като връчването на книжата е
редовно на осн. чл. 46 ГПК.
Първо по делото заседание е проведено
на 30.05.2019 год., като редовно призованият ответник не се е явил и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е
направили искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа,
на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна
на книжата и неявяване в съдебно заседание.
За обстоятелствата, формиращи
елементите на фактическия състав на основанието на претенциите ищецът е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна
основателност на претенциите.
По тези
съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради
което и претенцията следва да се уважи
по този ред.
Съобразно изхода на спора, направените
своевременни искания и представените доказателства, ответникът следва да
заплати разноски на ищцовата страна в размер на 410,00 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производство.
По
изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.В.Т.,
ЕГН **********, дължи на „М.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 283,52 лв. /двеста осемдесет и три лева
и петдесет и две стотинки/, представляваща сбор от потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги с номер М4128447 от 13.06.2014г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.08.2017г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
И.В.Т., ЕГН **********, да заплати на „М.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
общо 410,00 лв., представляваща сбор от сторените
разноски в исковото и заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: