О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
гр. Пловдив, 02.07. 2020 г.,
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав,
на втори юли две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД
№
275 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.
С определение № 304/26.05.2020 г. по ЧНД № 193/2020 г.
* окръжен съд е отменил постановление от 03.04.2020 г. на ОП *, с което е
прекратено наказателното производство по ДП № 284-ЗМ-1012/2016 г. по описа на РУ
*, водено за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. В, вр. с чл. 342 ал. 1 НК, и делото е върнато на прокурора за продължаване на разследването, съобразно
дадените указания в определението.
Недоволна от така посоченото определение е останала ОП
*, която го е протестирала с искане определението на първоинстанционния съд да
бъде отменено и да се потвърди постановлението на ОП - *от 03.04.2020 г., с
което наказателното производство по делото е било прекратено.
Пострадалите, чрез техния повереник, в изразено
писмено становище до въззивната инстанция считат, че протестът на ОП * следва
да се „остави без уважение“.
Пловдивският апелативен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста, намира и
приема за установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакуваното определение, * окръжен съд,
след като е проследил хронологията на предявяванията на разследването на
05.01.2017 г. и на 19.12.2017 г., е приел, че експертизата, която е назначена, била
възложена на вещото лице инж. И.Ч., което е депозирало и предходните заключения
по поставените от органите на ДП задачи. Според мотивите на атакуваното
определение, в конкретния случай е допуснато съществено нарушение на нормата на
чл. 153 НПК, тъй като, от една страна, се приемало, че са налице условията за
назначаване на повторна експертиза, а от друга се поставяла задача на същото
вещо лице да ревизира, т.е. да провери правилността на собствените си изводи от
предходното заключение.
Малко по-нататък в мотивите първостепенният съд е
приел, че тъй като според анализа на събраните доказателства е извършено
нарушение на правилата за движение по пътищата от пострадалия Й.К., а именно
предприето изпреварване на колона от автомобили в зоната на десен завой – при
ограничена видимост, то следвало всички доказателства, установяващи
законосъобразността на поведението на водача на товарния автомобил, да бъдат
събрани по предвидения процесуален ред. Отново Окръжният съд е преповторил
своето становище, че в случая е нарушено изискването на чл. 153 НПК, тъй като
на експерта е било възложено да провери правилността на собствените си
изводи.
По-нататък в атакуваното определение се съдържа
констатация, че според съда вещото лице не е отговорило на всички поставени
задачи от постановлението на наблюдаващия прокурор от 29.06.2018 г., тъй като
липсвал отговор, дали ако водачът на товарния автомобил своевременно бе
предприел маневра спиране, незабавно, в момента, в който е възприел
препятствието пред себе си, е било възможно да избегне удара. Веднага след това
обаче съдът е посочил, че основният въпрос, който следва да получи убедителен и
обоснован отговор, е адекватна като време и действие ли е била реакцията на
водача на товарния автомобил, въпреки че новият експерт не трябвало да отговаря
на въпроса на повереника относно наличието на спасителна маневра.
Пловдивският апелативен съд счита, че изводите, които
са направени в определението, предмет на настоящото производство, не могат да
бъдат споделени.
Въпреки пестеливо изложените мотиви, очевидно е, че
първоинстанционният съд приема, че след като не е назначена повторна
автотехническа експертиза, а са назначавани допълнителни такива, независимо от
исканията на повереника, е допуснато съществено процесуално нарушение. Впрочем,
в диспозитива на определението е посочено, че делото се връща на прокурора за
продължаване на разследването, съобразно дадените указания, а такива на практика
не са конкретизирани. Единствено е посочено, и то твърде общо, че основният
въпрос, който следва да получи убедителен и обоснован отговор, е реакцията на
водача на товарния автомобил.
Внимателният и задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства водят до единствения възможен и категоричен извод, че този
въпрос ясно, убедително и неколкократно е бил изяснен от органите на досъдебното
производство.
За да прекрати наказателното производство, прокурорът изчерпателно
и задълбочено е анализирал гласните и писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и ги е съпоставил със заключенията на компетентното вещо
лице.
В постановлението изключително подробно е проследена
хронологията на развитие на ДП, което е образувано по реда на чл. 212 ал. 2 НПК
с протокол за оглед на местопроизшествие за извършено на 29.08.2018 г. на път III-5007, на около 1.7 км от с. *, в посока
с. *, обл. *, престъпление по чл. 342 ал. 1 б. В вр. с чл. 342 ал. 1 НК, с
пострадал Й.К..
Въззивната инстанция също счита, че възприетата в
постановлението за прекратяване фактическа обстановка изцяло кореспондира със
събраните по делото доказателства.
По делото безспорно е установено, че на 29.08.2016 г.,
около 12.30 часа пострадалият Й.К., който не притежавал СУМПС, управлявал
мотопед „*“, без регистрация, по третокласен път III-5007, на около 1.7 км от с. *, в посока
с. *. Терените от двете страни на пътя били обрасли с високорастящи храсти и
дървета. На около 1.5 км от с. *, в зоната на десен завой с радиус 196 м. и при
условията на ограничена видимост, пострадалият К. предприел маневра
изпреварване на попътно движещи се три леки автомобила. Единият от тях – *„*“ с
ДКН № *, е управляван от св. М.Ч.и пътуващи в него свидетелите Ш.Ю., П.А. и
С.А.. Този лек автомобил бил втори по ред в колоната, като пред и зад него
пътували неустановени по делото автомобили.
Пострадалият наближил трите автомобила, които се
движили с по-ниска скорост от неговата и предприел изпреварване. Навлязъл в насрещната
пътна лента, задминал първите два автомобила и, изравнявайки се с третия в
зоната на завоя, възприел идващия срещу него товарен автомобил марка *с ДК № *,
управляван от св. И.К.. В кабината до него пътувал св. Г.Г.. Товарният
автомобил превозвал около 3.5 т. мокър пясък.
Й.К. задействал спирачната система на мотопеда, при
което сработила спирачката на задното колело. В резултат на това мотопедът се
заклатил, загубил напречна устойчивост, завъртял се надясно и паднал на дясната
си страна, заедно с мотопедиста, след което настъпил удар с товарния автомобил.
Първоначалният контакт е реализиран между лявата част на тялото и главата на
пострадалия и предната броня на товарния автомобил. Последният преминал върху
мотопеда и тялото на пострадалия, при което настъпили контакти между гредите на
двете оси и други елементи от ходовата част на камиона с мотопеда и тялото на
пострадалия. След удара той останал да лежи на пътното платно до мотопеда, а
водачът на товарния автомобил спрял в пътната си лента, слязъл и пеша се върнал
назад, за да провери състоянието на пострадалия. Обадил се на тел. 112,
съобщавайки за инцидента. По-късно на местопроизшествието пристигнал екип от
полицейското управление в *, както и екип на ФСМП *, който констатирал смъртта
на пострадалия Й.К. и тялото му било откарано в УМБАЛ *АД гр. *.
Видно от заключението на СМЕ, изготвено от в.л. Т.С./т.
1 л. 57 ДП/, при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия Й.К., са установени
гръдна травма: кръвонасядане на лявата гръдна половина, серийно счупване на
ребра в лявата гръдна половина, разкъсване на гръдната аорта, контузия и
разкъсване на левия бял дроб, набиране на кръв в двете плеврални кухини; коремна
травма – разкъсване на слезката, разкъсване на капсулата на черния дроб,
кръвонасядане на мастната капсула на левия бъбрек, счупване на двете срамни
кости на таза, разчленяване на лонното съчленение; множество охлузвания и
кръвонасядания на лицето, горните и долни крайници, лява седалищна област.
Според експерта, причина за смъртта на Й.К. е тежката
гръдна травма, несъвместима с живота. Всички травматични увреждания са прижизнени
и отговарят да са получени при настъпилото ПТП при описания по-горе механизъм.
Смъртта е настъпила мигновено и е била неизбежна.
Според протокола за химическа експертиза №
610/12.09.2016 г., в кръвната проба /т. 1 л. 30 ДП/, взета от пострадалия Й.К.,
не е доказано наличие на етилов алкохол.
Според протокола за химическа експертиза №
586/31.08.2016 г. в кръвната проба /т. 1 л. 28 ДП/, взета за изследване от И.К.
не се доказва наличие на етилов алкохол.
По време на досъдебното производство са положени
изключителни усилия за установяване механизма на ПТП. В тази насока са
депозирани заключенията на в.л. И.Ч., изготвил автотехническите експертизи по
делото.
Напълно правилно същите са били възприети с доверие,
понеже същите са изготвени професионално, задълбочено, с необходимите познания
и опит в съответната област. Отговорите са ясни и убедителни, а, освен това,
изразените становища и изводи изцяло кореспондират с останалите събрани гласни
и писмени доказателства.
От автотехническата експертиза /т. 1 л. 36 ДП/ е
установено, че механизмът на настъпване на произшествие е именно този, при
който пострадалият, управлявайки мотопед *, при условията на ограничена
видимост, е предприел изпреварване на попътнодвижещи се три леки автомобила.
Тогава, когато мотопедистът е възприел движещия се в южната лента за движение
товарен автомобил * с ДК № *, управляван от К., е сработила задната спирачка,
при което същият е загубил напречната си устойчивост, ротирал е надясно и е
попаднал на дясната си страна върху пътното покритие, при което е настъпил
първоначалният контакт между лявата част на тялото и главата на пострадалия и
предната броня на товарния автомобил.
Експертът изрично е подчертал, че при настъпилия удар
товарният автомобил бил разположен изцяло в своята лента на движение, с предна
част, сочеща изток, като надлъжната му ос е била ориентирана успоредно на
надлъжната ос на платното за движение. По същото време надлъжната ос на
мотопеда е ориентирана почти успоредно на напречната ос на платното за
движение. Към момента на удара мотопедът се намирал в процес на аварийно
спиране. Пострадалият не е използвал предпазна каска, липсват технически данни
и свидетелски показания, според експерта, за задействане на спирачната система
от страна на водача на процесния товарен автомобил.
В зоната на произшествието нямало хоризонтална
маркировка, а на около 70 м. от произшествието, в посока запад, за направление
на движението на товарния автомобил, е наличен пътен знак В26 „забранено е
движението със скорост по-висока от означената“, в случая 70 км/ч.
Скоростта на движение на товарния автомобил,
непосредствено преди настъпване на удара, е възлизала на 59 км/ч., а тази на
мотопеда – 45 км/ч.
Според това заключение, водачът на процесния товарен
автомобил е имал възможност да възприеме движението на мотопеда пред фронта си
на не повече от 10-12 м., а мотопедистът на 18-20 м.
Експертът е категоричен, че водачът на товарния
автомобил не е имал техническа възможност да предотврати настъпване на произшествието,
тъй като същото настъпило по времето му за реакция. В конкретния случай
мотопедистът е предприел технически неправилно изпреварване на колона попътно
движещи се превозни средства, при ограничена видимост, в зоната на кривата, при
което сам се е поставил в положение да попадне в опасната зона на спиране на
товарния автомобил. Това обстоятелство е посочено и като основна причина за
настъпване на ПТП.
На 05.01.2017
г. разследването е предявено на повереника на пострадалите /т.1 л.81 ДП/. Той е
направил доказателствени искания, вкл. да бъде извършен следствен експеримент и
назначена повторна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза.
С постановление от 25.01.2017 г. /т. 1 л. 83 ДП/,
наблюдаващият прокурор е преценил, че част от исканията на повереника са
основателни, а освен това е било необходимо да бъде направена справка до
национален телефон 112, поради което е дал съответните указания.
В тази връзка е назначена допълнителна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни.
От заключението на в.л. Т.С./т. 1 л. 88 ДП/ е видно,
че са потвърдени установените травматични увреждания. Експертът уточнил, че
същите са в лявата половина на тялото на пострадалия, което дава основание да
се твърди, че в конкретния случай се касае за блъскане от товарен автомобил и
последващо падане върху терена, при което са се получили охлузванията по тялото.
В момента на удара то било с лявостраничната си повърхност към камиона. Не са
установени травматични увреждания, характерни за прегазване от товарен
автомобил.
Междувременно
на 22.03.3017 г. е извършен оглед на товарния автомобил *, с ДК № */т.1 л.95
ДП/, а на 10.05.2017 г. е направен оглед на лекия автомобил *„*“ с ДК № */т.1
л.98 ДП/.
На 29.05.2017 г. е извършен оглед на мотопед „*“ /л.
101 т. 1 ДП/.
На 10.04.2017 г. е разпитан св. Ю.Щ./т. 1 л. 106 ДП/.
На 19.04.2017 г. е разпитан св. Л.М./т. 1 л. 111 ДП/.
Получена е и необходимата информация от национална
система 112 /л. 144 т. 1 ДП/. От нея е видно, че първото обаждане за настъпилия
инцидент е направено от телефона на К. на 29.08.2016 г. в 12.26 ч.
С постановление от 13.07.2017 г. прокурорът дал
указания да се назначи допълнителна автотехническа експертиза. Това
действително се е налагало с оглед обективното, всестранно и пълно изясняване
на фактите по делото.
Съгласно т. 1 от постановлението, експертът е следвало
да отговори на въпроса „Налага ли се промяна в отговора на неговите изводи, с
оглед на допълнително събраните по делото доказателства?“.
Такава допълнителна експертиза е назначена с
постановление от 09.08.2017 г. /л. 144 т. 1 ДП/.
В заключението на в.л. И.Ч./л. 145 т. 1ДП/ е посочено,
че водачът на товарния автомобил е възприел мотопедиста на около 23.8 м. преди
мястото на удара. От своя страна мотопедистът е възприел товарния автомобил на
около 18.8 м. преди мястото на удара. Максимално възможната линия на видимост
между водача спрямо процесния мотопед възлиза от 40 до 45 м. пред фронта на
автомобила, като същата е била във функция от взаимното разположение на
мотопеда и изпреварвания автомобил. Разстоянието между двете превозни средства
възлиза на 42 м.
В конкретния случай водачът на товарния автомобил не е
имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на
произшествието, тъй като в момента, в който е имал техническа възможност да
възприеме насрещнодвижещия се мотопед, предната част на товарния автомобил се е
намирала на 23.8 м. преди мястото на удара, а опасната зона за спиране възлиза
на 55 м.
Експертът изрично е подчертал, че с оглед новите
събрани доказателства по ДП, липсва основание за промяна на заключенията по
първоначалната експертиза. Единственото уточнение, което е направено в тази
допълнителна експертиза, че в задача № 5 на стр. 12 от първоначалната
автотехническа експертиза изводът следва да се чете „водачът на процесния
товарен автомобил е имал техническа възможност да възприеме движението на
мотопеда пред фронта си на не повече от 10-12 м., а мотопедистът от около 18-20
м. преди мястото на удара“.
С постановление от 04.12.2017 г. /т. 1 л. 153 ДП/
наблюдаващият прокурор, след като се е запознал с всички приложени по делото
материали, преценил, че досъдебното производство следва да се изпрати на РУ на
МВР гр. * за предявяване на разследването на всички страни, които са поискали
това.
Това е сторено с протокол на 19.12.2017 г., когато
повереникът на пострадалите поискал „да се назначи допълнителна АТЕ“, която да
не бъде извършена от в.л. И.Ч., като са поставени съответни въпроси.
Междувременно срокът на разследването е продължен, като с писмо от 22.12.2017
г. разследващият полицай изпратил делото на Окръжна прокуратура *със становище,
че направените доказателствени искания не следва да бъдат уважавани, тъй като
са дадени ясни отговори на всички въпроси по тях /т. 1 л. 160 ДП/.
С постановление от 04.01.2018 г. /т.1 л.185 ДП/
наблюдаващият прокурор приел, че направените искания от повереника са частично
основателни. Напълно правилно е преценил, че не следва да бъдат провеждани
допълнителни разпити на свидетелите и е изложил убедителни съображения за това.
В цитираното постановление изрично е посочено, че по делото следва да се
назначи допълнителна автотехническа експертиза, която да се изпълни от същите
експерти.
Прокурорът изрично е подчертал, че назначаване на
„допълнителна експертиза“, каквото е било искането на повереника, би означавало
назначаване на повторна по смисъла на НПК, за което практически липсват
всякакви основания. Нещо повече, дал указания тази допълнителна експертиза да
отговори на поставените от повереника въпроси, формулирани в т. от „d“ до т. „e“.
Очевидно е, че в конкретния случай органите на
досъдебното производство са искали да изяснят обстоятелствата, свързани с
характера на сблъсъка между товарния автомобил и мотопеда, а също така и
времето за реакция на водача, като се вземе предвид масата на моторните
превозни средства, тяхната височина и наклон на участъка.
В изпълнение на тези указания, разследващият полицай
изготвил постановление за назначаване на експертиза от 13.02.2018 г. /т.1 л.167
ДП/ и, също така, правилно е възложил допълнителната задача на вещото лице И.Ч.,
в съответствие с дадените указания на наблюдаващия прокурор. Действително,
процесуално некоректно е било почти буквалното преписване на поставените от
повереника въпроси към експерта, който е следвало да изготви допълнителната
автотехническа експертиза. Това обаче по никакъв начин не е повлияло на обективното
разследване по случая. Както правилно е приел наблюдаващият прокурор, а и преди
това разследващият полицай, е липсвало каквото и да е основание за назначаване
на повторна автотехническа експертиза. Именно с оглед обективното, всестранно и
пълно изясняване на фактите по делото е била назначена тази допълнителна
експертиза за изясняване на посочените от прокурора обстоятелства.
Видно от автотехническата експертиза на в.л. И.Ч./л.
168 ДП/, след още по-обстоен анализ на събраните по делото доказателства и
изложени изключително убедителни съображения, е прието, че по делото липсват
технически данни, подкрепени от свидетелски показания, за приемане на хипотеза
за удар на двете превозни средства в северната лента на движение. Същите
еднозначно определят, че търсеното място на удара в надлъжно разположение се
намира на около 9 м западно от мерната линия, а напречно на около 2,2 м северно
от южния край на платното за движение в лентата на движение на товарния
автомобил. Вещото лице е категорично, че и в предходните експертизи никъде не е
прието или посочвано, че ударът между двете превозни средства по характер е
челен.
След подробен анализ на събраните по делото материали
експертът за пореден път еднозначно приема, че към момента на удара надлъжната
ос на процесния товарен автомобил е била разположена успоредно на надлъжната ос
на платното за движение, а надлъжната ос на мотопеда е била разположена
успоредно на напречната ос, т.е. мотопедът с пострадалия е бил разположен с
левите си страни към предната част на автомобила в момента на удара. Той за
пореден път е направил съответните изчисления и е достигнал до извода, че в
конкретния случай водачът на процесния товарен автомобил не е имал възможност
да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на произшествието,
тъй като в момента, в който е имал
техническа възможност да възприеме насрещно движещият се мотопед в своята лента
от около 40 – 45 м, предната част на товарния автомобил се е намирала на 23,8 м
преди мястото на удара, а пълният спирачен път /опасната зона на спиране/
възлиза на 55 м.
С протокол от 12.06.2018 г. /т.1 л.183 ДП/
разследването е било предявено, като от страна на повереника са били направени
доказателствени искания.
С постановление от 29.06.2018 г. /т.1 л.196 ДП/ наблюдаващият
прокурор е приел за основателни част от исканията на повереника, отново е
преценил, че липсват основания за назначаване на повторна експертиза по чл. 153 НПК, а е достатъчно да бъде назначена допълнителна такава. Освен това е
преценил, че няма пречки да се допусне до разпит исканият от повереника
свидетел.
Посоченият свидетел С.А.е разпитан на 06.03.2019 г.
/т. 1 л. 206 ДП/. Той заявил, че поддържа показанията си от предходния си
разпит. Доверил е, че действително е разговарял с бащата на починалия, но не му
е казвал, че камионът се е движил, като е криволичил по пътя, тъй като всичко е
станало много бързо.
Изпълнено е и указанието на наблюдаващия прокурор за
назначаване на допълнителна автотехническа експертиза.
От заключението на в.л. И.Ч./л. 209 т. 1 ДП/ се
установява, че времето за реакция на водача, съгласно предходните експертизи,
възлиза на 0,8 сек.
При време на реакция на двамата водачи 0,6 сек.,
линията на взаимна видимост на двамата водачи възлиза от 40 до 45 м, като същата
във всеки един момент е била във функция от взаимното динамично разположение на
товарния автомобил, мотопеда и изпреварвания лек автомобил. Водачът на товарния
автомобил не е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
настъпването на произшествието, тъй като в момента, в който е имал техническа
възможност да възприеме насрещно движещия се мотопед в своята лента от около 40
– 45 м, предната част на товарния автомобил се е намирала на 20,5 м преди
мястото на удара, а опасната зона е възлизала на 51,7 м.
При време на
реакция на двамата водачи 0,8 сек., линията на взаимна видимост на двамата
водачи е от 40 до 45 м, като в този случай предната част на товарния автомобил
се е намирала на 23,8 м преди мястото на
удара, а пълният спирачен път възлиза на 55 м.
При време на реакция на двамата водачи 1 сек., линията
на взаимна видимост на двамата водачи е от 40 до 45 м, като предната част на
товарния автомобил се е намирала на 27.7 м преди мястото на удара, опасната
зона на спиране е възлизала на 58.2 м.
И в тази експертиза вещото лице е направило извод, че
водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати настъпването на произшествието.
При извършеното предявяване на 03.06.2020 г. /т.2
л.268 ДП/ от страна на повереника са оспорени експертните изводи на вещото лице
и е направено искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза по
отношение на изясняване въпроса за влияние на медикаменти върху вниманието и
психиката на водача на товарния автомобил, съгласно протокол за медицинско
изследване от 29.08.2016 г.
С постановление от 20.06.2019 г. наблюдаващият
прокурор е дал указания за събиране на доказателства, като частично е уважил
направените искания от повереника на пострадалите.
В изпълнение на тези указания е направен оглед на
местопроизшествието на 17.07.2019 г. /т. ІІ л. 293 ДП/, с изготвен фотоалбум.
Преразпитан е свидетелят Ш.Ю., който е потвърдил
първоначалните си показания и също доверил, че никога не е споделял пред
останалите свидетели за възприето криволичене на товарния автомобил, а и всичко
се е развило много бързо.
Назначена е исканата от повереника СМЕ, от чието
заключение се установява, че лекарствените препарати Ласипил – 4 мг и Ко –
иберсо – 300 мг/12,5 мг са антихипертензивни медикаменти, а Ромазик – 5 мг е
медикамент, понижаващ съдържанието на мазнини в кръвта.
Приемът на тези медикаменти не влияе по никакъв начин
върху вниманието и психиката на пациентите, както и върху резорбацията и
излъчването на алкохол от организма. При приема на тези лекарства няма
противопоказания за шофиране и управление на МПС.
Също с оглед указанията на наблюдаващия прокурор е
изискана и справка от НИМХ. От нея е видно, че на 29.07.2019 г. в района на
местопроизшествието е регистриран валеж от дъжд, който е започнал около 8:30 ч.
и продължил до 11:00 ч., с прекъсвания. Измереното количество валеж за този
период е 1.4 кв./м. и не е регистрирано намаляване на видимостта.
С оглед на всичко изложено по-горе могат да бъдат
направени следните изводи:
1.
Досъдебното
производство е проведено обективно, всестранно и пълно. Фактическата обстановка
е изяснена по несъмнен и категоричен начин, като за това е спомогнало и
обстоятелството, че са уважени и всички съотносими и основателни искания на
пострадалите. Поради това и не може да се приема за основателен доводът в
депозираното пред настоящата инстанция становище за съмнение досежно
безпристрастността на прокуратурата по време на досъдебното производство.
2.
Не е допуснато
приетото от първостепенния съд съществено процесуално нарушение, свързано с
неназначаването на повторна АТЕ по смисъла на чл. 153 НПК. Нито разследващият
полицай, нито наблюдаващият прокурор са изразили становище за необходимостта от
назначаване на повторна експертиза. В постановлението от 13.02.2018 г. за
назначаване на експертиза почти дословно са преписани въпросите, поставени от
повереника от протокола за предявяване на разследването, но очевидно
назначаването на тази експертиза е била продиктувана от необходимостта за доизясняване
на вече обсъждани в предходни заключения въпроси, без да се поставя под каквото
и да е било съмнение тяхната обоснованост или правилност.
3.
Изводите на
компетентното вещо лице са направени на базата на научни методи и те изцяло
кореспондират с останалите гласни, писмени и веществени доказателства по
делото.
4. Единственият възможен и категоричен извод, който
може да бъде направен е, че водачът на товарния автомобил не е имал техническа
възможност да предотврати настъпване на произшествието, тъй като същото
настъпило във времето му за реакция. В конкретния случай мотопедистът,
управлявайки без съответното свидетелство за правоуправление и регистрация на
МПС, е предприел технически неправилно изпреварване на колона попътно движещи
се превозни средства, при ограничена видимост, в зоната на кривата, при което
сам се е поставил в положение да попадне в опасната зона на спиране на товарния
автомобил. Това е и основната причина за настъпване на ПТП.
Предвид изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд
намира, че протестът е основателен, което налага атакуваното определение да
бъде отменено, а постановлението от 03.04.2020 г. на ОП *, с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 284-ЗМ-1012/2016 г. по описа на РУ *, водено
за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. В, вр. с чл. 342 ал. 1 НК, да
бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Ето защо Пловдивският апелативен съд и
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 304/26.05.2020 г. по ЧНД № 193/2020 г.
на * окръжен съд, с което е отменено постановление от 03.04.2020 г. на ОП * за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 284-ЗМ-1012/2016 г. по описа
на РУ *, водено за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. В, вр. с чл. 342
ал. 1 НК, и делото е върнато на прокурора за продължаване на разследването,
съобразно дадените указания в определението.
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 03.04.2020 г. на ОП * за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 284-ЗМ-1012/2016 г. по описа на РУ *,
водено за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. В, вр. с чл. 342 ал. 1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.