Р Е Ш Е Н И Е
Номер 143 22.10.2019 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен състав
На 25.09. Година 2019
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
Секретар ИВАНКА ГЕОРГИЕВА
Прокурор РАДОСТИН
РАХНЕВ
като разгледа
докладваното от съдия ИВА СТЕФАНОВА
ВНОХ дело номер 1173
по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
намери за установено следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от
НПК.
С присъда № 39 от 17.06.2019 г., постановена по н.о.х.д.
№ 475/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимият А.Т.А. е признат
за виновен в това, че в периода от 03.01.2019 г. до 04.02.2019 г. в гр.
Николаево, обл. Стара Загора, от частен дом, находящ се на ул. „Орлово гнездо“
№ 21, в съучастие като извършител с Д.И.Ж., е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 476, 50 лв. от владението на Златка Василева Тодорова от с.
Паничерево, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК
и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на една
година „лишаване от свобода”.
На основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от три години.
Със същата присъда подсъдимата Д.И.Ж. е
призната за виновна в това, че в периода от 03.01.2019 г. до 04.02.2019 г. в
гр. Николаево, обл. Стара Загора, от частен дом, находящ се на ул. „Орлово
гнездо“ № 21, в съучастие като извършител с А.Т.А., в условията на опасен
рецидив, е отнела чужди движими вещи на обща стойност 476, 50 лв. от владението
на Златка Василева Тодорова от с. Паничерево, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1,
във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а”, във вр. с чл.20, ал.2, във
вр. с ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъдена на четири години „лишаване от
свобода” в затвор при „строг” режим.
На основания чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът
е приспаднал времето, през което подсъдимата Ж. е била с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 07.02.2019 г.
- 2 -
Недоволен от така постановената присъда е останала
подсъдимата Д.И.Ж., която я е обжалвана в срок чрез служебния си защитник адв. В.А..
В жалбата се твърди, че наложеното с присъдата наказание на подсъдимата Ж. е
явно несправедливо. Жалбоподателката счита, че районният съд неправилно е взел
предвид съдебното минало при определяне размера на наказанието, тъй като
обвинението срещу нея е за кражба, извършена в условията на опасен рецидив.
Моли въззивния съд да измени обжалваната присъда, като намали наложеното й
наказание. Подробни съображения за това са изложени в жалбата и в пледоарията
на адв. В.А..
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и като
такава следва да бъде потвърдена.
Подсъдимия А.Т.А., чрез служебния си защитник адв. Р.Ж.,
заявява, че е доволен от присъдата и няма да се възползва от правото си по чл.320,
ал.6 от НПК да се присъедини към вьззивната жалба на подсъдимата Ж..
Окръжният съд, след като се запозна с направените в
жалбата оплаквания, събраните доказателства н.о.х.д. № 475/2019 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, намери за установено следното:
Жалбата на Д.И.Ж.
е основателна.
Първоинстанционният
съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно
закона за извършеното деяние, не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за
правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени,
се подкрепят от доказателствата по делото.
Жалбоподателката Д.И.Ж. няма възражения относно
авторството на деянието, но счита, че наложеното й наказание е твърде тежко и моли
въззивния съд да намали този размер.
С оглед събраните в хода на съдебното производство по н.о.х.д.
№ 475/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд доказателства,
първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че подсъдимият
А.Т.А. е извършил престъплението, в което е обвинен (по чл.194, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК), както и че подсъдимата Д.И.Ж. е извършила
престъплението, в което е обвинена (чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1,
във вр. с чл.29, ал.1, б.”а”, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК).
В мотивите към обжалваната присъда подробно е изложена
приетата от районния съд фактическа обстановка по делото, която въззивният съд
изцяло възприема.
Оплакването на жалбоподателката Ж., че въз основа на
събраните по делото доказателства районният съд е следвало да й наложи наказание
в по-нисък размер, е основателно.
Старозагорски окръжен съд - 3 - в.н.о.х.д. № 1173/2019 г.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно деянието по чл.196, ал.1,
т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а”, във вр. с чл.20,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК на
подсъдимата Ж., като се е съобразил и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Тъй като съдебното производство пред първата инстанция е преминало по реда на
гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие, разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при постановяване на осъдителна присъда да
определи наказанието при условията на чл.58а от НК.
Като смекчаващи вината
обстоятелства районният съд е отчел частичното възстановяване на вредите и
невисоката стойност на отнетото – 476, 50 лв. Като отегчаващи вината обстоятелства
районният съд е приел многобройните осъждания на подсъдимата Ж. (без това по
н.о.х.д. № 221/2016 г. на Казанлъшкия районен съд, което обуславя правната
квалификация „опасен рецидив” по чл.29, ал.1, б.”а” от НК), лошите характеристични
данни и липсата на критично отношение към извършеното. Районният съд е изтъкнал
и това, че кражбата е извършена от подсъдимата Ж. в кратък период след
изтърпяване на наказанието й по предходното осъждане на 29.09.2018 г., както и
че наложеното й наказание от три години лишаване от свобода не е дало желания
превъзпитаващ ефект.
Всичко това е дало
основание на първата инстанция да приеме, че определянето на размера на
наказанието на подсъдимата Ж. следва да стане при превес на отегчаващите вината
обстоятелства. Поради това районният съд е преценил, че най-справедливо е
размерът на наказанието на подсъдимата Ж. да бъде шест години лишаване от
свобода (за престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1
от НК наказанието е от две до десет години лишаване от
свобода).
След като наказанието
от шест години лишаване от свобода се намали с една трета (две години), се
получава наказание от четири години лишаване от свобода, което районният съд е
постановил да се изтърпи от подсъдимата в затвор при първоначален „строг” режим.
Настоящият съдебен
състав, обаче, не споделя горната преценка по чл.54 от НК на районния съд и
счита, че наложеното наказание на подсъдимата Ж. е твърде тежко.
Наказание от шест
години лишаване от свобода би следвало да се определи, ако се приеме, че има
баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, тъй като за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във
вр. с чл.194, ал.1 от НК наказанието е от две до десет години лишаване от
свобода.
Районният съд е приел,
че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства, сред които има
няколко, за които въззивният съд не може да се съгласи, че са такива. А именно
– липсата на критично отношение към извършеното, извършване на инкриминираното
деяние в кратък период след изтърпяване на наказанието й по предходното
осъждане на 29.09.2018 г., както и че наложеното й наказание от три години
лишаване от свобода не е дало желания превъзпитаващ ефект.
- 4 -
Още в хода на
досъдебното производство Ж. е направила пълни самопризнания и е изразила
искрено съжаление за стореното, което е обяснила с тежкото си материално
състояние. Що се отнася до останалите две обстоятелства (извършване на
инкриминираното деяние в кратък период след изтърпяване на наказанието по
предходното осъждане и това, че последното наказание не е изпълнило специалната
превенция по чл.36 от НК спрямо Ж.), то първото е част от правната квалификация
на инкриминираното деяние – „опасен рецидив” по чл.29, ал.1, б.”а” от НК, а
второто има отношение към лошите характеристични данни на подсъдимата Ж..
Въззивният съд счита,
че наказанието на подсъдимата Ж. следва да бъде определено при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно – тежко материално състояние, сравнително
ниска стойност на отнетото – 476, 50 лв., частично възстановени щети от
престъплението – на стойност 157, 50 лв., признание за извършеното деяние и
съжаление за стореното (изразени още в хода на досъдебното производство).
Ето защо, въззивният
съд намира, че наказанието на подсъдимата Ж. следва да се определи между минималния
и средния размер, предвиден в чл.196,
ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1 от НК (законът предвижда от две до десет години лишаване
от свобода), а именно четири години и шест месеца лишаване от свобода. След
като наказанието от четири години и шест месеца лишаване от свобода се намали с
една трета (една година и шест месеца), се получава наказание от три години
лишаване от свобода.
Въззивният съд счита, че с това наказание ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК, по отношение на подсъдимата Ж..
На основание чл.57,
ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС това наказание следва да се изтърпи от подсъдимата Ж.
при първоначален „строг” режим.
Предвид изложените по-горе съображения и
справедливостта, въззивният съд счита, че следва да намали крайния размер на
наложеното на подсъдимата Ж. наказание на основание чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК
от четири години на три години лишаване от свобода.
С обжалваната присъда районният съд е
постановил подсъдимата Ж. да изтърпи наложеното й наказание четири години
„лишаване от свобода” в затвор при „строг” режим, както и е приспаднал времето,
през което подсъдимата Ж. е била с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от 07.02.2019 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.57 от ЗИНЗС, съдът определя първоначалния режим за
изтърпяване на наказанието, като осъдените се разпределят в местата за лишаване
от свобода по ред, определен в чл.58 от ЗИНЗС.
Видно от данните по
делото, подсъдимата Ж. действително
е с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ от
07.02.2019 г., но
още на 04.02.2019 г. тя е задържана за 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, след което е задържана за 72 часа от 05.02.2019 г. Това се установява от заповед
за задържане на лице № 284зз-40/04.02.2019 г. и постановление № 484/2019 г. от
Старозагорски окръжен съд - 5 - в.н.о.х.д. № 1173/2019 г.
05.02.2019 г. на Районна
прокуратура – Казанлък (съответно, л.41 и л.7 от д.п.).
Т.е. – подсъдимата Ж. е била
задържана от 04.02.2019 г.
Предвид на това, в описаната
по-горе част обжалваната присъда също следва да бъде изменена, като бъде
постановено на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС наказанието три
години „лишаване от свобода” да се изтърпи от подсъдимата Ж. при първоначален „строг”
режим, без да се определя типът на мястото за лишаване от свобода.
Също така, на основание чл.59, ал.1, т.1
от НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимата Ж. е била задържана,
считано от 04.02.2019 г. до влизане на присъдата в сила.
При извършената цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, въззивният съд
не констатира други основания за отменяне или изменяне на присъдата.
Поради гореизложените съображения въззивният
съд счита, че жалбата на Д.И.Ж. е основателна и постановената присъда следва да
бъде изменена в частта й, с която на подсъдимата Ж. е наложено наказание четири
години „лишаване от свобода” на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а”, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК
и чл.58а, ал.1 от НК, което да изтърпи в затвор при „строг” режим и от което на
основания чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което
подсъдимата Ж. е била с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано
от 07.02.2019 г.
Това наказание следва
да бъде намалено на три години „лишаване от свобода”, което на основание чл.57,
ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно от подсъдимата Ж. при
първоначален „строг” режим.
От това наказание на основание чл.59,
ал.1, т.1 от НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимата Ж. е
била задържана, считано от 04.02.2019 г. до влизане на присъдата в сила.
Обжалваната присъда следва да бъде потвърдена в останалата й част.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.334, т.3 и чл.337, ал.1, т.1 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 39 от 17.06.2019 г., постановена по
н.о.х.д. № 475/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, В ЧАСТТА Й, с която на подсъдимата Д.И.Ж.
на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1,
б.”а”, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК, е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ в затвор при „строг”
режим и от което на основание чл.59,
ал.1, т.1 от НК е ПРИСПАДНАТО времето, през което подсъдимата Д.И.Ж. е била с мярка
за неотклонение „задържане под стража“, считано от 07.02.2019 г., като
ПОСТАНОВЯВА:
- 6 -
НАМАЛЯВА
размера на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ,
което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС ДА СЕ ИЗТЪРПИ от подсъдимата Ж. при първоначален „строг” режим.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК ПРИСПАДА времето, през което
подсъдимата Д.И.Ж. е била задържана, считано от 04.02.2019 г. до влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваната присъда в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.