Р Е Ш
Е Н И Е
№ 396
гр. Перник, 28.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД №
416 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от М.Р.Р.
с ЕГН ********** от гр. Перник срещу Решение № 91 от
25.02.2020 г., постановено по АНД № 01727/2019 г. на Районен съд Перник, с
което е изменено Наказателно постановление № 6267/31.07.2019 г.,
издадено от началника на отдел „Контрол на РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ – Агенция „Пътна Инфраструктура“ - гр. София, като е
изменен размера на наложената му на основание чл.53, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата глоба от 2500 лв. /две хиляди и петстотин
лева/ на 1000 лв. /хиляда лева/ за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1”а”
от Закона за пътищата, вр. чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ.
Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението, предмет на касационна проверка, и да отмени издаденото срещу него
наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не
се е явил и не е изпратил представител. Депозирал е Писмени бележки с вх. № 2083/20.07.2020
г.
Ответникът
по жалбата Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, редовно призован, се
представлява от главен юрисконсулт М.. Оспорва касационната жалба и моли съда
да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Окръжна
прокуратура Перник, чрез прокурор Бисер Ковачки, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила
обжалваното решение.
Настоящият касационен състав на основание чл.218 от АПК,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от
страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за
установено, че на 05.07.2019 г., в 09:15 ч., на АМ „Струма“, км 29+500, на 500
м след вход/изход на кариера „Студена“, в посока София – Благоевград, М.Р.Р. е
управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси
марка „МАН“ модел „ТГХ L.2007 46.001“ с рег. ****и полуремарке с три оси с рег. ****, за
което при измерено разстояние между осите 1,31 м, сумата от натоварването на ос
на тройната ос на полуремаркето е 29 800 т при максималнодопустимо
натоварване 24 т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. Б от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. За така извършеното
административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1”а” от Закона за пътищата,
вр. чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата и чл.53 от ЗАНН,
е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лв. /две хиляди и
петстотин лева/.
Районният
съд е достигнал до извода, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че деянието е извършено от
соченото лице, че същото съставлява нарушение и е правилно квалифицирано, както
и че за него правилно е наложено административно наказание глоба. Съдът е
изменил размера на наказанието като го е намалил от 2500 на 1000 лв. като е
изложил съображенията си за това – приел е, че липсват данни за други
нарушения, извършени от същото лице, че няма данни за настъпили неблагоприятни
последици и че наложения размер е неимоверно завишен и неподкрепен от наличните
доказателства предвид обстоятелството, че наказаното лице работи като шофьор и
получаваното от него трудово възнаграждение не е адекватно на така наложения
размер на глобата.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му
сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
Същото е и правилно. Фактическата обстановка по делото е
установена при спазване принципите на чл.13 и
чл.14 от НПК,
във вр. с чл.84 от ЗАНН.
Събрани са писмени и веществени доказателства, относими към всички факти,
включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на
правнорелевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно
обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението
е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като
са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това.
Изложени са аргументи във връзка с всички заявени оплаквания. При провеждане на
съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията в касационната
жалба, че резултата от измерването не е достоверен, тъй като осите не са били
разположени едновременно върху измервателното устройство, а ППС е качвано ос по
ос на кантара, както и че жалбоподателят не може да е субект на соченото нарушение,
тъй като не е нито собственик, нито превозвач на извънгабаритно ППС. Както в
АУАН, така и в наказателното постановление много подробно са описани средството
и начина, по който са извършени измерванията. Това е видно и от приложения
Протокол за измерване на превозно средство № 60/2019 от 05.07.2019 г., 09:56 ч.
Въз основа на тези данни е отчетено, че сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 29 800 т., което съпоставено с
максималнодопустимо натоварване от 24 т /съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. „Б“ от
Наредбата/ води до извода, че има претоварване, а самото ППС е извънгабаритно
по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респ. тежко по чл.3, т.2 от същата
наредба. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП движението на извънгабаритни и
тежки ППС е забранено и се разрешава по съответен ред, а именно: с разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното
ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя /АПИ/, с каквото
разрешително жалбоподателят не е разполагал.
Отделно, разпоредбата на чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС овластява съответните служби за контрол при
МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" да спират и проверяват спрелите
и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства и да съставят акт на водача, на съпровождащото лице и
на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че габаритните
размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от описаните в
разрешителното по чл.14, ал.1 или посочени в документа за платена такса в
случаите по чл.14, ал.3. В този смисъл, възражението на касационния
жалбоподател, че неправилно е ангажирана административноназателната му
отговорност за нарушението по чл.37, ал.1, т.3 от Наредбата, е неоснователно.
Неоснователни са и останалите възражения за недостатъчна мотивираност и липса
на яснота какво точно нарушение му се вменява като извършено.
Отразената
в наказателното постановление фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства. Същата се субсумира
от състава на нарушението по чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. Административното наказание за него е предвидено в нормата на чл.53, ал.1, т.2
от Закона за пътищата, приложима във връзка с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от с.з. и
на основание чл.53 от ЗАНН, и същото е глоба от 1000 до 5000 лева.
В посочения от закона вид и размер то е наложено на касатора с
решението на районния съд, който я е намалил от 2500 на 1000 лв., излагайки
подробни съображения за това. Същите се споделят напълно и от настоящия съдебен
състав.
Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в
касационната жалба касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК
за отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК то следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Административен съд – Перник
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91 от 25.02.2020 година,
постановено по АНД № 01727 по описа за 2019 година на Районен съд Перник.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/п/
2. /п/