РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 10.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Сибел Бедел сложи за разглеждане гр. дело №103 по описа
за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.422
във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 ал.3 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл.240 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „*”ЕООД с ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С*, район „***,
представлявано от управителя Р*И*М* – Т*, чрез процесуалния представител
адвокат Р.М. със съдебен адрес ***, ателие 2, срещу Ж.Ж.П. с ЕГН ********** ***
по чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.99 ал.3 във връзка
с чл.240 и сл. и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът има следните неплатени парични
задължения към него: 1) 2000 (две хиляди) лева като част от общо дължимата сума
в размер на 2411.98 лева (две хиляди четиристотин и единадесет лева и
деветдесет и осем стотинки), представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит от 08.07.2009 г., вземането по което е прехвърлено от “*”АД
- гр. София на заявителя на 18.01.2016 г., заедно със законната лихва върху нея
от датата на подаването на заявлението по пощата (22.06.2018 г.) до
окончателното плащане. 2) 1500 (хиляда и петстотин) лева като част от общо
дължимата сума в размер на 2158.80 лева (две хиляди сто петдесет и осем лева и
осемдесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 08.07.2009 г.
до 18.01.2016 г., както и за направените разноски. В законоустановения едномесечен срок от получаването
на исковата молба и доказателствата към нея не е бил получен писмен отговор от
ответника.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими и
основателни.
В
съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на
отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в
първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да
бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на исковете заради посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на
постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не
е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно
чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него
е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са
вероятно основателни.
С оглед на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявените
искове са основателни и трябва да бъдат уважени. На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени и направените съдебно – деловодни разноски в размер на 70 лева
внесена държавна такса. В съответствие с
т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, поради
което ответникът трябва да бъде осъден да заплати разноските по частно гр. дело
№2633/2018 г. по описа на ДРС в размер на 70 лева внесена държавна такса.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че Ж.Ж.П. с ЕГН ********** *** има следните неплатени парични задължения към „*ЕООД с ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано
от управителя Р*И*М* – Т*, (за които е издадена Заповед за изпълнение
№1527/27.06.2018 г. по частно гр. дело №2633/2018 г. по описа на ДРС): 1) 2000 (две хиляди) лева като част от общо дължимата сума в размер на
2411.98 лева (две хиляди четиристотин и единадесет лева и деветдесет и осем
стотинки), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит
от 08.07.2009 г., вземането по което е прехвърлено от “*АД - гр. София на
заявителя на 18.01.2016 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението по пощата (22.06.2018 г.) до окончателното плащане.
2) 1500 (хиляда и петстотин) лева като част от общо дължимата сума в размер на
2158.80 лева (две хиляди сто петдесет и осем лева и осемдесет стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 08.07.2009 г. до 18.01.2016 г.
ОСЪЖДА Ж.Ж.П. с ЕГН ********** *** да заплати на * *”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. *, представлявано от управителя Р*И*-М* – Т*, направените разноски по гр. дело №103/2019 г. по описа на ДРС в размер на 70 (седемдесет) лева, както и направените разноски по частно гр. дело №2633/2018 г. по описа на ДРС в размер на 70 (седемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: