О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 05.05.2020г.
Апелативният специализиран наказателен съд, първи
въззивен състав, в закрито заседание на пети май две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. СТОЯН ТОНЕВ
2. НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от
съдия Димитров ВНЧД № 209 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК.
Инициирано е
по частни жалби от адвокат И.В.- защитник на подсъдимия Д.Ж.Ж. срещу протоколно
определение от 09.04.2020г. по НОХД 3455/2019г. на СНС и от адвокат С.М.-
защитник на подсъдимия Ю.К.М. срещу протоколно определение от 08.04.2020г. по
НОХД 3455/2019г. на СНС, с които са оставени без уважение искането за изменение
на мярката за неотклонение на подсъдимите Д.Ж.Ж. и Ю.К.М. от „задържане под
стража“ в по- лека.
С частната си жалбата
от адвокат И.В. се навеждат доводи за незаконосъобразност на това определение. Сочи се, че подсъдимия
Ж. е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ в един продължителен
период от време и неяснотата до кога делото няма да бъде разглеждано във връзка
с епидемиологичната обстановка в страната, води до фактическо изтърпяване на
наказание „Лишаване от свобода“. Оспорват се изводите на СНС, свързани с
приетата опасност от укриване на подсъдимия. Изложени са и доводи за влошеното
здравословно състояние на подсъдимия Ж. и поставянето му в рискова група при
евентуално заболяване. Предвид тези аргументи защитата твърди, че целите на
мерките за неотклонение могат да се постигнат и с по-лека мярка.
В частната си
жалба адв. С.М. сочи, че не е налице опасност подсъдимия М. да извърши
престъпление или да се укрие. Навеждат се и доводи за надвишаване на разумния
срок на задържане на подсъдимия. Твърди се, че с оглед обявеното извънредно
положение в страната и липса на съответните условия, подсъдимия се чувствал
застрашен за здравето си. Предвид тези аргументи защитата твърди, че целите на
мерките за неотклонение могат да се постигнат и с по-лека мярка.
Коректно СНС и
в двете си определения е приел, че към
настоящия процесуален етап е налице нужната
доказателствена обоснованост на предположението за евентуална
съпричастност на подсъдимите
към повдигнатите им обвинения. Тази преценка е с чисто
процесуално значение, като по никакъв начин не се накърнява
презумпцията за невинност, защото
третира въпроси, които са съществено различни от тези, които един съд по
същество следва да обсъди при постановяване на присъда и които са очертани в чл. 301 НПК. Поради това
преценката по обоснованото подозрение може да бъде променяна съобразно
доказателствената наличност към конкретния процесуален момент, поради което и
не поражда обвързващо действие за съдебните последващи произнасяния в
производства с аналогичен предмет.
На подсъдимият Ж. са повдигнати обвинения по чл. 321,
ал. 3, пр.2, т.1, вр. ал.1 от НК; четири обвинения по чл.214, ал.3.т.2 от НК;
три обвинения по чл.213а. ал.3, т.2, 4 и 7 от НК и две обвинения по чл. 330,
ал.3, вр. ал.2 от НК.
Настоящия
въззивен състав приема за правилен извода на СНС, че и към настоящия момент е
налице реална опасност от извършване на престъпление. Тази опасност се извежда
от характера и спецификите
на престъпната деятелност, за която е повдигнато обвинение на лицето и
изключително обремененото му съдебно минало. Твърди се в обвинителният акт, че престъпното
сдружение по чл. 321, ал. 3,
пр.2, т.1, вр.ал.1 от НК е функционирало
при разширен персонален състав и за продължителен времеви период. Също така на
подсъдимия Ж. са повдигнати и още девет отделни обвинения за тежки
умишлени престъпления. Не е
за пренебрегване и опасността от противоправно въздействие върху свидетелите от
страна на подсъдимия Ж., с оглед
конкретиката на случая.
Според настоящия съдебен състав извода, че е налице
реален риск от укриване на подсъдимия Ж. е неправилен, доколкото лицето е с
установен адрес и самоличност и е трайно свързан семейно и трудово с
местожителството си. Не се установяват данни по делото, подсъдимия Ж. да е
предприел действия насочени към укриването си извън страната.
Времетраенето на наказателния процес срещу подсъдимия и
задържането му до момента, отговарят на критериите за разумност предвид фактическата
и правна сложността на казуса, свързан със значителен брой подсъдими лица, големия брой обвинения срещу тях,
включително и за ОПГ. Видно е, че делото се насрочва регулярно,
като решаващият съд полага усилия за неговото разглеждане при съблюдаване на
основните принципи на наказателния процес, гарантиращи правата на всички страни
и участници. В този смисъл към настоящия процесуален момент не може да се приеме, че не се полага
изискуемата "особена грижа" по ритмично и регулярно насрочване на
съдебните заседания с оглед бързото провеждане
на производството по делото. Действително, с оглед обявеното извънредно
положение и свързаното с това мерки, за период от два месеца не са били
провеждани заседания по производството. Същевременно обаче следва да се отчете,
че предстои изтичането на срока предвиден в закона за обявеното извънредно
положение и възобновяване разглеждането
на делата от общ характер, включително и по настоящото наказателно
производство.
Правилно СНС е
приел, че към настоящия процесуален момент и с оглед наличната медицинска
документация, може да се приеме, че се полагат необходимите грижи за подсъдимия
с оглед установените на този момент заболявания и същият е в задоволително общо
състояние. Не се установява влошаване на здравословното състояние на подсъдимия
Ж., което да е несъвместимо с условията на ареста.
В предвид
всичко гореизложено се установява, че и към настоящия момент мярката за
неотклонение „задържане под стража“ определена по отношение на подсъдимия Ж. е
законосъобразна и само чрез нея може да се анулират рисковете предвидени в
чл.57 от НПК.
Относно
подсъдимия М. -на същия е повдигнато обвинение по чл. 330, ал. 3, ал.2, т.2 и
4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 , вр. ал.1 от
НК.
Въззивният
съд, приема за правилен извода на СНС, че може да се направи извод за наличие
на реална опасност от укриване от страна на подсъдимия М.. Именно поведението
на подсъдимия- няколкократното не явяването на съдебни заседания, не
установяването му на адреса за призоваване и последващото му обявяване за ОДИ
сочат за наличието на този реален риск. Изтеклия срок на приложение на мярката
за неотклонение„задържане под стража“, не е минимализирал към настоящия момент
опасността от укриване и сам по себе си не е основание за смекчаване на
търпяната мярка за неотклонение.
АСНС не
споделя извода на проверявания съд, че е налице реална опасност подсъдимия М.
да извърши престъпление. На същия е повдигнато обвинение единствено за
престъплението по чл.330 от НК, той е с необременено съдебно минало и липсват
каквито и да е други факти от които може да се изведе извод за опасност от
криминогенно поведени от страна на подсъдимия М..
Времетраенето на наказателния процес срещу подсъдимия и
задържането му до момента, отговарят на критериите за разумност предвид
фактическата и правна сложността на казуса, свързан със значителен брой
подсъдими лица, големия брой
обвинения срещу тях, включително и за ОПГ. Изложените по отношение на
подсъдимия Ж. аргументи свързани с разумността на срока на задържане са относими и към подсъдимия М. и е безпредметно
да се преповтарят.
Не се
установяват други обективни обстоятелства, които да променят извода за
законосъобразност на прилаганата по отношение на подсъдимия М. мярка за неотклонение,
като според настоящия съдебен състав именно, чрез прилаганата мярка „задържане
под стража“ се постигат целите на чл.57 от НПК.
Водим от горното АСНС,
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.04.2020г. по НОХД 3455/2019г. на СНС, с което е оставено
без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение на Ю.К.М. от „Задържане под стража“ в по- лека.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.04.2020г. по НОХД 3455/2019г. на СНС, с което е оставено
без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение на Д.Ж.Ж. от „Задържане под стража“ в по- лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.