Решение по дело №35/2024 на Районен съд - Елин Пелин

МОТИВИ
по ЧНД № 35/2024 г.
по описа на РС Елин Пелин

Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето.
Образувано е по искане на Районна прокуратура гр.Елин Пелин за
настаняване на задължително лечение в специализирано заведение на
освидетелстваната Л.И.И., ЕГН ********** от с......., общ.Елин Пелин,
Софийска област, ул.“........“ № 8. В искането се твърди, че материалите по
приложената по делото преписка сочат на лице с психично заболяване, което
се нуждае от специални здрави грижи по смисъла на Закона за здравето, тъй
като с поведението си застрашава, както своя живот и здраве, така и живота и
здравето на околните.
Искането е връчено на освидетелстваната и назначения й
процесуален представител адв.Карлова – САК, които не са направили
възражения и не са посочили доказателства.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура
гр.Елин Пелин поддържа искането. Пледира, че от събраните по делото
доказателства относно здравословното състояние на освидетелстваната
Л.И.И. е установено, че същата страда от психично заболяване, което налага
нейното лечение. Моли съдът да постанови решение, с което
освидетелстваната да бъде настанена за задължително лечение в стационарна
форма за срок от един месец, съобразно предложението на изслушаното по
делото вещо лице.
В съдебно заседание освидетелстваната говори несвързано и не
може да изрази волята си.
Защитникът на освидетелстваната адв.Карлова намира депозираното
искане за основателно. Изразява становище, че в хода на съдебното дирене в
производството е установено, че освидетелстваната страда от психично
заболяване, за което е необходимо провеждане на лечение. Моли лицето да
бъде настанено на задължително лечение в стационарна форма за
максималния срок посочен от закона и вещите лица, тъй като ще е в неин
изключителен интерес, като се назначи лице от общинската администрация,
което да дава информирано съгласие за лечението й.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От епикриза от 29.07.2021 г. издадена от Център за психично
здраве „.......“ на името на Л.И.И. се установява, че лицето страна от остро
полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми.
1

По делото са представени следните писмени доказателства:
сведения от П.В.Т.П., В.Б.Г., А.Г.П. Т.Н.П., Г.Н.Г., писмо изх. № 262000-
300/16.01.2024 г. по описа на ОД МВР – София; социални доклади на АСП –
ДСП Елин Пелин относно детето Н.Г.В. – син на Л.И.И., писмо изх. № И-
1432/12.04.2023 г. на Център за психично здраве „.......“; протокол от
14.12.2023 г. изготвен от АСП – ДСП Елин Пелин; справка от 17.01.2024 г.
на РУ Елин Пелин; справка за съдимост на Л.И.И.; докладни записки
изготвени от РУ МВР – Елин Пелин и ГД Охрана ОЗ „Охрана“ – София
област.
За установяване на обстоятелствата по делото беше разпитана
свидетелката П.В.Т.П. работила по случая с Л. и нейния син Н., във връзка с
постъпили сведения в Дирекция Социално подпомагане Елин Пелин за
наличие на риск за детето Н.Г.В.. По време на проучване на случая,
социалните работници установили, че майката Л. се укрива и не желае да
съдейства на никоя от държавните служби, а при осъществени два контакта с
нея, на които присъствала и свидетелката П. тя говорела несвързано, като им
казвала да се махат, че са фалшили, замеряла съседите с мъртва котка,
поради което никой от тях не искал да общува с нея. От училището на детето
също постъпвали сигнали, че детето не е посещавало училище от 02.02.2024
г. до 21.02.2024 г., като майката Л. заявявала, че само ако някои хора умрат,
тогава детето ще ходи на училище. Близките на Л. – нейната майка и сестра й
се страхували от нея до степен, че не желаят детето Н. да бъде настанено
временно в техните семейства, тъй като Л. ги заплашвала, че ще запали
семействата и домовете им. По време на осъществените срещи на
свидетелката П. с освидетелстваната Л., последната се държала агресивно,
дърпала детето и не позволявала социалните служители да говорят с него.
Бабата на детето и останалите близки не са виждали детето и
освидетелстваната от около 2-3 години, тъй като Л. не позволявала на сина
си да общува с тях. И към момента никой от роднините на сина на Л. нито по
бащина, нито по майчина линия желае да отглежда детето по време на
лечението на Л. заради агресивното й поведение и страха, който изпитват от
нея. След настаняване на детето в дом в с.Л., Община Елин Пелин, същото
съобщава на социалните служители, че майката го заплашвала, че ще го обеси
или ще го накара да се обеси сам, поради което не желае и след приключване
на лечението да живее заедно с нея.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнена, тъй
като обсъдените поотделно и в тяхната съвкупност писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства са логични, последователни,
взаимно допълващи се и непротиворечиви.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът стигна
до следните правни изводи:
Съгласно чл.155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение
подлежат лицата по чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ, които поради заболяването си
2

могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките
им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
Лицата по чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ са психичноболни с установено
сериозно нарушение на психичните функции /психоза или тежко личностно
разстройство/ или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично
заболяване; както и тези с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост
или съдова и сенилна деменция.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-
психиатрична и психологина експертиза безспорно се установи наличието на
медицинския критерии за задължително настаняване и лечение на
освидетелстваната Л.И.И., а именно, че същата страда от параноидна
физофрения, хроничен ход. Обостряне F20.00 при което състояние
съществува реална опасност освидетелстваната да извърши деяние опасно
и/или застрашаващо собственото й здраве и живот и живота и здравето на
околните. Предлага се стационарно лечение в рамките на два месеца или по
преценка на съда за максималния срок /което становище е заявено от вещите
лица в открито съдебно заседание/ в ЦПЗ София ЕООД, тъй като
състоянието й е вид психоза по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от Закона за
здравето. Вещите лица сочат, че лицето би могло да бъде опасно за своите и
на околните здраве и живот.
Изложеното сочи, че е налице и юридическия критерий за
задължително лечение, а именно поради заболяването си освидетелстваната
представлява опасност за себе си и за близките си. Агресивното й поведение е
насочено освен към околните и към самата нея и води до опасност за нейното
здраве и живот, а също и на околните. Безспорно се установи, че
освидетелстваната не е в състояние да се контролира, поведението си, което е
непредвидимо, дори и след лечението срещите й със сина й следва да бъдат
от разстояние и ограничени, тъй като дори и след лечението същата във всеки
един момент би могла да застраши живота на своя син.
С оглед изложеното и след придобиването на непосредствено
впечатление за състоянието на освидетелстваната Л.И.И. и като взе предвид
становището на вещите лица и страните по делото, настоящият съдебен
състав, намира, че освидетелстваната следва да бъде настанена за
задължително лечение, стационарна форма за срок от три месеца, което да се
проведе в ЦПЗ София ЕООД, под контрола на завеждащия психиатричен
кабинет.
Направените в хода на производството разноски остават за сметка на
бюджета на съда.
Предвид изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	40
Дата:	14 март 2024 г. (в сила от 22 март 2024 г.)
Съдия:	Росица Генадиева Тодорова

Дело:	20241820200035
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	19 януари 2024 г.

Решение по дело №35/2024 на Районен съд - Елин Пелин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите