№ 1021
гр. София, 10.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П.П.С
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20211110172673 по
описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10.01.2023 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
Надесети януари две хиляди двадесет и трета година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.П.С
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело № 72673 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. К. М., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „Н.“, бл. 421, вх. Б, ап. 58, против „Е.М” ЕООД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „В.”, ж.к. „М.Д”, ул. ”Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М-Т.
Ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че срещу нея било образувано изп.д.
№ ************* по описа на ЧСИ С.Я, с рег. № 844, действащ в района на СГС, въз основа
на изпълнителен лист от 21.06.2010 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение от 21.06.2010 г. по гр.д. № 26886/2010 г. по описа на СРС, 37 състав, за
1
сумата от 19 614,36 лв. – главница, сумата от 3 126,80 лв. – договорна лихва и сумата от
257,25 лв. – наказателна лихва. Излага твърдения, че по образуваното изпълнително дело не
били извършвани действия от страна на взискателя от момента на влизане в сила на
заповедта за изпълнение за период по-дълъг от пет години. Сочи, че на 03.11.2021 г. бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Позовава се на изтекла
погасителна давност, като твърди, че производството по изпълнителното дела е било
перемирано по право, поради неизвършване на изпълнителни действия за периода от
14.10.2010 г. до 14.10.2015 г. Излага подробни съображения във връзка с погасяване на
вземането по давност. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на „Е.М” ЕООД, че Д. К. М. не дължи на ответника сумата от 19 614,36 лв. –
главница, сумата от 3 126,80 лв. – законна лихва за периода от 26.10.2008 г. до 27.04.2010 г.,
сумата от 257,25 лв. – наказателна лихва за периода от 31.03.2009 г. до 27.04.2010 г., по
изпълнителен лист от 21.06.2010 г., издаден по гр.д. № 26886/2010 г. по описа на СРС, 37
състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото
разноски. С исковата молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество „Е.М” ЕООД, с който исковите претенции се оспорват като
неоснователни. Твърди, че последното изпълнително действие по образуваното
изпълнително дело, с което била прекъсната давността, е налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника на 14.10.2010 г. Не спори липсата на следващи изпълнителни
действия по принудителното изпълнение в период от пет години от посочената дата.
Позовава се на задължителна съдебна практика, излага подробни съображения. Признава
предявената претенция. Моли съда да се произнесе съобразно с извършеното признание на
иска, както и да не възлага разноски на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК, при
условие на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Предявена е искова претенция от Д. К. М. против „Е.М” ЕООД за установяване по
отношение на ответницата, че Д. К. М. не дължи на „Е.М” ЕООД сумата от 19 614,36 лв. –
главница, сумата от 3 126,80 лв. – законна лихва за периода от 26.10.2008 г. до 27.04.2010 г.,
сумата от 257,25 лв. – наказателна лихва за периода от 31.03.2009 г. до 27.04.2010 г., по
изпълнителен лист от 21.06.2010 г., издаден по гр.д. № 26886/2010 г. по описа на СРС, 37
състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото
разноски.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да
докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва
да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
2
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
значението на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства, следва да бъдат
допуснати като относими, допустими и необходими. Искането на ищеца за изискване на
препис от изпълнително дело като основателно следва да бъде уважено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 72673/2021 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 07.02.2023 г., 10,00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от Д. К. М. против „Е.М” ЕООД за установяване по
отношение на ответницата, че Д. К. М. не дължи на „Е.М” ЕООД сумата от 19 614,36 лв. –
главница, сумата от 3 126,80 лв. – законна лихва за периода от 26.10.2008 г. до 27.04.2010 г.,
сумата от 257,25 лв. – наказателна лихва за периода от 31.03.2009 г. до 27.04.2010 г., по
изпълнителен лист от 21.06.2010 г., издаден по гр.д. № 26886/2010 г. по описа на СРС, 37
състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество „Е.М” ЕООД, с който исковата претенция се признава, излагат се
подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Издаден изпълнителен лист на 21.06.2010 г. по гр.д. № 26886/2010 г. по описа на СРС, 37
състав; образуване на изп. д. № ************* по описа на ЧСИ С.Я, с рег. № 844, действащ
в района на СГС.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
3
основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на
валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва да установи фактите
и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
УКАЗВА на ищеца, че не ангажира доказателства относно крайния момент, в който
са били предприети действия от страна на съдебен изпълнител.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 от ГПК, ЧСИ С.Я най-късно до съдебно
заседание да представи препис от изп.д. № ************* по описа на ЧСИ С.Я, с рег. №
844, действащ в района на СГС.
УКАЗВА на ЧСИ С.Я, че при непредставяне на посоченото изпълнително дело, носи
отговорност по реда на чл. 87 от ГПК и пред страните за причинените им вреди.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4