Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/……………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд - ХХХІІІ състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1061 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 и чл. 231 от Закона за Министерството
на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ .
Образувано е по жалба на П.Д.Г. *** , ЕГН срещу заповед № 2784/30.04.2020
г. на директора на ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 197, ал.1 , т.3
от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
Релевира се допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила , тъй от заповедта за образуване на дисциплинарно производство не става
ясно в какво точно е „обвинен „ , не е
запознат с цитираната в тази заповед
справка с рег. № 818р-5085/24.02.2020 г.
на началник на група „ ОДПКПД“ и другите събрани доказателства .
Бланкетно се твърди неспазена форма на акта и
несъответствие с целта на закона. Според оспорващото лице сигналът,
инициирал образуване на проверката, е
неверен. В жалбата се съдържа признание ,че Г. през времето от 08.00 ч. до
09.00 ч. не е бил на точката за пътен контрол по маршрут № 3, а именно „Мк.п.в.
Летище“ /място за контрол пътен възел „Летище“ /, а на бул. „ Цар Освободител “
, на входа на град Варна. Като причина за
неспазване утвърденото място за пътен контрол се сочи факта, че това е опасно за обслужване кръгово
кръстовище , а освен това според ЗДвП е забранено спирането в зоната на
кръстовище. Като допълнителна причина се посочва необходимостта Г. да изпълнява
разпределени му преписки и писмени
резолюции за издирване на лица и
автомобили по разпореждане на ст. инспектор Д. Г. . Образуваното дисциплинарно
производство според жалбоподателя е заради неговите действия по подаване на
сигнали за порочни практики в ОД на МВР – Варна. .
Отправеното
към съда искане е за отмяна на оспорената заповед.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Ответникът по делото – директорът на ОД на МВР – Варна, се представлява от
процесуален представител – гл. юрисконсулт Г Г. , който излага позиция на
неоснователност на оспорването поради законосъобразност на атакуваната по
съдебен ред заповед.
Съдът , след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168,
ал. 1 АПК събраните и приети по делото писмени доказателства , приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на съдебния контрол за законосъобразност в настоящото съдебно
производство е издадена заповед по налагане на дисциплинарно наказание . Това
произнасяне покрива критериите за индивидуален адм. акт по чл.21, ал.1 от АПК. Жалбата изхожда от
лице с активна процесуална легитимация - адресат на издадения адм. акт , с
който е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Предвид съдържанието на
атакуваното разпореждане на ответника по налагане на дисциплинарно наказание е налице неблагоприятно засягане на правната сфера на П.Г. , което
обуславя извод за наличие на негов пряк, личен и непосредствен правен интерес
от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваната заповед.
Преобразуващото субективно право на оспорване е упражнено срочно, тъй като
заповедта е връчена на Г. на 14.05.2020г. видно от отбелязването върху адм. акт
/ л. 8 от делото/ , а жалбата до Адм. съд- Варна е подадена на 26.05.2020г. /
л. 2 от делото/. т.е. в рамките на законоустановения 14-дневен срок от датата
на съобщаване на адм. акт.
Тъй като издател на оспорения адм. акт е
директорът на ОД на МВР гр. Варна , жалбата е адресирана до
Административен съд гр. Варна - териториално
компетентния административен съд според чл.133 от АПК. В контекста на
изложеното жалбата на П.Г. е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения:
Младши инспектор П.Г. е назначен в системата на МВР на длъжност „ полицай
по охрана на обществения ред „ в сектор „Охранителна полиция“ при ІІІ РУ –Варна
към ОД на МВР гр. Варна на 06.01.2000 г. Същият е заемал тази длъжност и към
датата на издавена на оспорената
заповед. Г. има наложени 5 дисциплинарни наказания: „порицание“ за срок от 6 месеца считано от 14.07.2008 г. заради
нарушаване на етичните правила; „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца считано от 28.12.2009
г. поради допусната небрежност в служебната дейност; „порицание“ за срок от 1 година считано от 20.12.2010 г. поради превишаване на правомощия и неизпълнение на заповед; „порицание“ за срок от 1 година считано от 17.05.2011 г. поради допуснати пропуски в изучаване и
прилагане на разпоредби , регламентиращи
служебната дейност; „ порицание“ за срок
от 1 година считано от 14.06.2011 г.
поради нарушение на етичните правила
/ л. 115 от преписката/.
П.Г. е награждаван 8 пъти като 5 пъти
с писмена похвала през 2001 г.,
2011 г., 2010г. и 2016 г. , а 3 пъти с
индивидуална парична награда през 2017
г. и 2018 г.
Със заповед № 365з-1648/10.03.2020 г. директорът на ОД на МВР гр. Варна е
разпоредил проверка на основание чл. 43,
ал.4 и чл. 205, ал.2 от ЗМВР срещу П.Г. , определил е състав на комисия, която
да извърши проверка в срок до 20.0.2020 г. - инспектори И. СТ. К. и Д. Д. Д. .. Посоченото в
заповедта основание за нейното издаване е справка с рег. № 819з-5085/24.02.2020
г. на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна
с данни за неизпълнение на служебни задължения от жалбоподателя за
периода от 07.30 ч. до 09.00 ч. на 03.01.2020 г. / л. 66-67 от делото/.
Заповедта
е била връчена на П.Г. на 21.03.2020 г.
Впоследствие
срокът на проверката е бил удължен до 07.04.2020 г. с нарочна заповед от
25.03.2020 г. /л.42-43 от преписката/, с която Г. е бил запознат .
В хода на
проверката са били събрани писмени сведения от
началник група „ ОДПКПД“ към сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР-Варна Д.
Г. Г. , който е посочил , че на
03.01.2020 г. към 11.30 ч. е разпоредил на оперативния дежурен да изпрати екип от сектора да посети адресите на мл.
инспектори Л. М. и Евгени Г., за да ги уведоми да се явят на
разпит по образувано бързо производство. Дежурният е съобщил, че изпраща екипа
на жалбоподателя Г. Г. е посочил, че на 03.01.2020 г. екипът на мл. инспектор И. Х. и П.Г. за интервала от 07.30 ч. до 09.00
ч. е следвало да работи на бул. Цар
Освободител“ , пътен възел „Летище“ , посока вход , но от прегледан
видеоматериал е установил , че екипът не е доближил пътен възел „Летище“, тъй
като в 08.00 ч. е потеглил от паркинга
на сектор „Пътна полиция“ по маршрут бул.“ Янош Хуниади“- бул. Цар Освободител“- бул. „В.
Левски“ –летен театър -, бул. Приморски“ –ж.п гара / л. 44-45/ .
Дадени в
хода на дисциплинарното производство писмени обяснения от младши автоконтрольор
при ОД на МВР-Варна Л. М. съдържат данни , че на 03.01.2020 г. около обяд е било потърсен в дома си от
неговите колеги П.Г. и И Х, , които са го информирали ,че следва да
проведе разговор със ст. инспектор Д Гпо
повод задържано лице по време на нощната смяна / л. 47/.
В дадено
писмено сведение от Д. Д. на 03.01.2020 г. е бил на смяна в оперативната
дежурна част на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР–Варна и между 10.00 -10.30 ч. е получил устно
разпореждане от ст. инспектор Д Гда изпрати полицейски екип до домовете на Л. М. и Е. Г. . По изпълнение на това
разпореждане Д. е изпратил екип № 654 в състав от жалбоподателя и И Х . В
писменото сведение Д. не посочва да е
бил информиран и да е разрешавал на жалбоподателя на 03.01.2020 г. преди
10.00ч. да напуска местата за пътен контрол по маршрут № 3 / л. 48/.
В дадени
писмени обяснения П.Г. посочва, че 03.01.2020 г. е бил наряд с И Х . Потеглили
са с полицейския автомобил към 08.00 ч , направили са обход до около 08.45 ч.,
след което прегледали разпределените им
преписки, решили са да търсят лице, което не отговаря на телефонните им
позвънявания. Посетили са адреса на
майка му на ул. „Хаджи Димитър“ , която е дала актуалния му телефонен номер и
им е казала, че работи като строител на хотел „Черно море“ . Те са провели
телефонен разговор с уговорка след 30
минути да бъдат на строителния обект и
към 09.45 ч . автопатрулът е бил в център а награда. В дадените обяснения Г.
посочва, че не е спазил точката за пътен
контрол по маршрута поради „форсмажорни обстоятелства , ниски
температури и насрещно слънце греене“. Затова заедно с Х. са били на бул. „Цар
Освободител“ при входа на град Варна. Г.
посочва, че няма спомен да е получавал
разпореждане за изпълнение на конкретни задачи от ОДЧ на сектор „Пътна полиция „ на 03.01.2020 г. Г.
твърди, че е бил „изваден“ от маршрута от
ОДЧ за изпълнение на заповед на Д Гда издири колеги на домашните им адреси за разпит от дознател на 3
РУ /л. 53-56/.
Към адм.
преписка са приобщени събраните в предходна проверка от 15.11.2019 г. писмени
обяснения на П.Г., в които се съдържа твърдение, че на 03.01.2020 г е бил
на пътен възел „Летище“ , но понеже е било студено и слънцето е печало силно в очите, той е пуснал
сенника на полицейския автомобил и от време на време е затварял очи , а от 08
до 15 ч. е работил заедно с И Х по преписка като е посетил ул. „Хаджи
Димитър“ с цел съставяне и връчване на
АУАН на лице, което работи на строителен
обект в центъра на града – хотел „Черно море“ / л. 123 от преписката/.
Приложена
към адм. преписка ежедневна ведомост дава сведение , че на 03.01.2020 г. П.Г. и
И Х са били на смяна като автопатрул № 654 по маршрут № 3 за времето от 07.00 ч. до
19.00 ч. /л. 62-63/.
Според
утвърдения от началника на сектор „Пътна
полиция“ Варна часови график за работа на автопатрул по маршрут № 3 от
07.30 ч. до 09.00. ч. екипът следва да
бъде на място за контрол пътен възел „Летище“ , а от 09.15 ч. до 11.00 .
на кръстовището на „Метро“ / л. 65/ . Този утвърден график съвпада със списъка на местата за контрол по маршрут № 3, утвърден
от директора на ОД на МВР– Варна / л.
90-105/ .
В писмен
протокол комисията, на която е била възложена проверката , е документирала ,че е прегледала 84 брой файлове с видеоинформация от камари в служебния автомобил на жалбоподателя от 03.01.2020г. и е установила
,че от 08.00 ч. до 08.45 автомобилът се е движил по маршрут
„Янош Хуниади“ – бул. „Цар
Освободител“ – кръговото кръстовище с бул. „В. Левски“ – летен театър- - бул.
Приморски - ж.п гара, а за времето от 08.48 ч. до 09.16 ч. П.Г. , находящ се в
полицейския автомобил е затварял очи, изпадайки в дрямка / л. 68-69/.
Към
преписката е приложен утвърден от ответника план за м. януари 2020г. за
провеждане на специализирана
полицейска операция по линия на безопасност на движението с наименования „ Алкохол и
наркотични вещества“ /л. 106-108/, която операция включва „масирани“
проверки на водачите на МПС по основни пътища и улици с интензивно
движение.
По изпълнение на този план на 03.01.2020 г.
нарядът от П.Г. и И Х е извършил
проверки , които са започвали в 10.17
ч. / л. 110-111/.
На
10.04.2020 г. комисията по проверката е изготвила справка ,в която е обобщила
събраните данни по случая с предложение за налагане на дисциплинарно наказание поради неспазване на утвърдения график на
автопатрула на 03.01.2020 за времето от 07.30 ч. до 09.00 . / л. 24-32 от
преписката/. Справката е била връчена на
Г. за запознаване, който е подал писмено
възражение /л. 33-36/, а на 29.04.2020 г. е депозирал своите писмени обяснения
/ л. 1-6 от преписката/.
На
30.04.2020 г. директорът на ОД на МВР- Варна е издал заповед № 2784, с която е
наложил на П.Г. дисциплинарно наказание „ порицание“ на основание чл. 197, ал.1
т. 3 от ЗМВР поради неизпълнение на служебните задължения, а именно заради това , че като част от автопатрул 654 по маршрут №3 на 03.01.2020 г. за периода
от 07.50 ч. до 09.00 ч. не е заел
определената за маршрута точка за контрол
съгласно утвърдения график .
Жалбоподателят
представя утвърден на 22.10.2019 г. от ответника план за специализирана полицейска акция „Зима“ , която е с начало 01.11.2019 г. и
край 30.11.2019 г. и включва три етапа / л. 87-92 от делото /.
Оспорващото
лице представя утвърден от директора на ОД на МВР-Варна на 22.10.2019 г.
план на служителите на ОД на МВР за своевременно набиране и изпращане на
информация за метеорологичната и пътна
обстановка и обезпечаване безопасност на движението чрез пренасочване,
ограничаване и спиране на движението на
ППС / л.81-86 от делото/ .
В депозирани по
делото писмени молби жалбоподателят не оспорва фактическото твърдение на
ответника ,че на 03.01.2020 г. между
07.50 ч. – 09.00 ч.; като част от автопатрул 654 не е бил на мястото за пътен
контрол – летище Варна според утвърдения часови график на маршрут № 3 / л.
21-33 от делото/. Като причина за това
се назовава изпълнение на разпределени преписки и по-специално откриване на
нарушителя Д. П.. По доказване достоверност на това твърдение съдът по почин на
Г. събра административнонаказателната преписка , образувана срещу Д И П, от
която е видно , че на същия е съставен на 03.01.2020 г. АУАН от И Х
с вписан като свидетел по съставяне на акта П.Г. заради извършено
нарушение по ЗДвП на 06.12.2019 г. / л. 36-46 от делото/. Към тази преписка се
съдържат и дадени писмени обяснения от Д. П.на 03.01.2020 г.
С
протоколно определение от 25.11.2020 г. съдът откри производство по оспорване
верността на заповед №
365з-1648/10.03.2020 г. на директора на ОД
на МВР-Варна , с която е
разпоредена проверка за извършено
дисциплинарно нарушение . Въпреки
даденото изрично указание за доказателствена тежест по чл. 193, ал. 3 от ГПК на
Г. / л.100 от делото/ , същият не прояви никаква процесуална активност по
ангажиране на доказателства , поради
което съдът приема , че цитираният писмен документ е истински .
Изложената фактическа установеност
налага следните правни изводи:
С обжалваната заповед , издадена от директора на ОД на МВР-Варна, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание “ на младши полицейски инспектор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Варна .
Съгласно правилото на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, всички наказания по чл. 197 за
служителите на младши изпълнителски длъжности се налагат със заповеди от
ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР. Директорът на ОД на МВР -
Варна е ръководител на областна дирекция на МВР по смисъла на чл. 37 ,
ал.1, т.2 от посочената правна норма.
Следователно атакуваната заповед изхожда от орган с материална , териториална
компетентност и такава по степен.
Съдът счита , че са спазени изискванията за форма на заповедта по чл. 210
от ЗМВР . Обжалваният административен
акт в обем от пет машинописни страници
съдържа подробно изложение не само на възприетите от ответника юридически факти, но и правна аргументация на взетото
решение по налагане на дисциплинарно
наказание. В заповедта има
информация за извършителя на дисциплинарното нарушение ; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В обстоятелствената част на
акта се обективира цялостен анализ на събраните сведения от
доказателствените източници.
Лишено от основание е оплакването на Г. за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на дисциплинарното производство . Оспорващото лице твърди ,че не
му е връчена за запознаване справка за приключване на предварителна
проверка № УРИ 819р-5085824.02.2020 г.
на ст. инспектор Д Г, но същата е
неразделна част от административната преписка / л. 118-122 от преписката/ .
Подателят на жалбата неоснователно твърди нарушено право на защита поради
невъзможност да узнае дисциплинарното нарушение по заповедта за извършване на
проверка от 10.03.2020 г. на ответника , тъй като от съдържанието на тази
заповед в достатъчна степен точно и ясно се установява , че е разпоредена
проверка по повод данни, че на 03.01.2020 г. между 07.30 ч. и 09.00. на работна смяна П.Г. не е извършвал дейност
по обслужване на ПТП, работа с граждани , работа по преписки или други дейности по осъществяване на пътен
контрол, а е бил в състояние на унес.
Съдът констатира спазване на разпоредбата на чл. 205, ал.2 от ЗМВР , според
която за изясняване на постъпилите
данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение
дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като
определя срок за нейното приключване.
Административният орган е издал
оспорената заповед след като е удължил срока на дисциплинарното производство,
но законодателят е предвидил подобна
правна възможност- арг. чл. 205, ал. 6
от ЗМВР.
Конкретният случай касае дисциплинарно нарушение по чл.199 от ЗМВР, а
съгласно чл. 208 от същия закон при наличие на данни за извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т.
1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед.
Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил вмененото му задължение по чл.
206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме
писмените обяснения на държавния служител, които е обсъдил
пред издаване на адм. акт , което действие е обективирано на втора
страница на обжалваната заповед.
Съдът счита , че е спазено и предписанието на чл. 195 , ал.1 от ЗМВПР, тъй
като нарушението е извършено на 03.01.2020 г., а е открито на 10.03.2020 г.
В жалбата се обективира твърдение , че Г. не е бил запознат със
събраните доказателства в хода на
дисциплинарното производство, но същият собственоръчно е вписал и удостоверил с подпис запознаване със
заповедта за извършване на проверка и заповедта за нейното удължаване /л. 32 и
41 от преписката/ , а също така и със справката на комисията по дисциплинарна
проверка . В тази справка се съдържа подробно описание в 8 машинописни страници
на всички събрани доказателства в хода на проверката и
запознавайки се с нея Г. е узнал съдържанието на приобщените доказателствени
средства. Именно поради тази причина той не само е подал подробно
писмено възражение срещу справката , но е депозирал и подробно писмено
обяснение, в които документи е анализирал събраните доказателства. В този
контекст липсата на подпис на Г.,
удостоверяващ запознаване със събраните
доказателства , не е съществено процесуално нарушение , защото в хода на
дисциплинарното производство Г. реално се е запознал с материалите по
преписката.
В обобщение не са налице основания за отмяна на оспорената заповед по
смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
При издаване на оспорената заповед ответникът правилно е приложил
материалния закон. На П.Г. е наложено дисциплинарно наказание „ порицание“ на основание чл. 200, ал.1 т. 11 от ЗМВР.
Посочената правна норма гласи, че дисциплинарно наказание "порицание"
се налага за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания
на министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят заема длъжността „ младши
автоконтрольор „ към сектор „Пътна полиция“ , група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ .
Според чл. 54 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите
по контрол на пътното движение
полицейските служители осъществяват дейност по пътен контрол, като не напускат границите на разпоредените им за
обслужване постове и маршрути без съгласуване и разпореждане на длъжностните
лица, отговарящи за дейността на пътния
контрол и дежурните в ОДЦ/ОДЧ. За определяне на деня и времето за изпълнение на
пътен контрол се изготвя и утвърждава седмичен или месечен график на служителите /чл.21 от
Инструкцията /.
Безспорен факт е, че 03.01.2020 г. от 07.00 ч. до 19.00
ч. жалбоподателят е бил наряд по маршрут № 3 . По утвърдения от началник сектор
„Потна полиция“ – Варна , часови график за времето от 07.30 ч. до 09.00 автопатрулът е следвало да бъде на място за контрол – пътен възел „Летище“ и Г.
е бил запознат с този график . Г. не оспорва фактическото твърдение на
ответника , че не е бил през посочения времеви интервал на тази точка за пътен
контрол като в хода на дисциплинарното производство и съдебния процес излага
различни причини за това – ниски температури , насрещно слънце греене,
бланкетно твърдение за форсмажорни причини , забрана по ЗДвП за престой в
кръговото кръстовище на летището и
опасност на престояване в този пътен участък. Посочването на различни причини в
досъдебна и съдебна фаза на производството не променя обективния факт по
неспазване на часовия график от полицейския служител Г. .
Назоваването на разнородни причини в различните етапи на
процеса намалява убеждаващото им въздействие за достоверност. Нормалното е за
началото на месец януари температурите да са ниски , а насрещното слънце греене
не може да бъде за основание
полицейският автомобил да не бъде
на точката за контрол по утвърдения график.
Г. само твърди форсмажорни обстоятелства без да посочва допълнителни
данни , а освен това метеорологичната и пътна обстановка се преценяват от
началникът на сектор „Пътна полиция“ , а не от жалбоподателя и този горестоящ
орган с утвърждаване на ежедневната
ведомост прави разстановка на нарядите
през денонощието . В потвърждение на това съждение е новелата на чл.22 , ал.1 от Инструкцията , която гласи ,
че началниците на
РУ, отдел/сектори "Пътна полиция" и на звената, на които са възложени
дейности по контрол на пътното движение при СДВР/ОДМВР, разпореждат посредством
утвърждаване на ежедневните ведомости
разстановката на силите и средствата за денонощието, определяща постовете и
маршрутите, които ще се обслужват приоритетно от наряди по пътен контрол през
денонощието при съобразяване с
оперативната и пътнотранспорта обстановка.
В жалбата до съда Г. посочва, че не е бил на пътен възел
„Летище“, тъй като това е опасно
кръстовище, но според т. 8 на
утвърдените от директора на ОД на МВР- Варна указания за осъществяване на контрол по маршрут № 3
определените места за контрол са такива, които позволяват безопасно спиране на
МПС за проверка и гарантират
безопасността на самите патрули за пътен
контрол / л. 101 от преписката/ .
За пълнота на изложението съдът счита за нужно да посочи,
че ако Г. е считал, че определеното място за контрол е неподходящо, то
отговорното служебно поведение е било да сезира своите преки ръководители , а
не да не изпълнява системно часовия график относно пътен възел „Летище“ ,
каквито признания прави по делото, още повече че самият той твърди , а и към
преписката са приобщени писмени данни за
негова активност по подаване на сигнали и предложения, касаещи служебната му
дейност.
На следващо място , определянето на точки за пътен
контрол не е произволно . Съгласно чл. 20 , ал. 4 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите
по контрол на пътното движение
местата за контрол по ал. 3, т. 8 се определят от началниците на отдел/сектори
"Пътна полиция" при СДВР и ОД МВР на база анализна ПТО по територия,
динамиката и концентрацията на правонарушенията по вид, време и място, местата
с концентрация на ПТП по вид, време и място, състоянието на пътният травматизъм
и аварийността, интензивност на пътнико-транспортните потоци, както и други
фактори, влияещи върху безопасността на движението.
По
доказване на твърдението , че е изпълнявал служебните си задължения за времето от 07.50 ч. до 09.00 ч на
03.01.2020 г. жалбоподателят представи утвърден от ответника план на специализирана полицейска акция „Зима“ , но видно от този план трите етапа на акцията са приключили на 30.11.2019 г. т.е. преди 03.01.2020 г.
Представеният
от Г. утвърден от директора на ОД на МВР-Варна на 22.10.2019 г. план на служителите на ОД на МВР за своевременно набиране и изпращане на
информация за метеорологичната и пътна
обстановка и обезпечаване безопасност на движението чрез пренасочване,
ограничаване и спиране на движението на
ППС само доказва съществуването на
разписани правила за работа в подобни ситуации , но не доказва, че от 07.50 ч. до 09.00 ч. на 03.01.2020 г. Г.
е участвал в обезпечаване безопасността на движението чрез пренасочване,
спиране или ограничаване на движението
поради влошена пътна или метеорологична обстановка в конкретен пътен
участък.
Несъстоятелно е
възражението на Г. за правно действие на утвърдения списък на маршрути с техни
места за контрол само за пролетно-летния сезон на 2019 г., тъй
като в разпоредителната част на
заповедта на ответника , с която се
определят маршрутите и местата за контрол на обслужваната територия от „Пътна
полиция“ – Варна няма посочен конкретен срок на действие на заповедта .
Пролетно –летният сезон на 2019 г. е цитиран в мотивите на акта само като
фактическо основание за неговото издаване
/л. 104 от преписката/ .
Жалбоподателят твърди, че от 08.00 ч. до 09.00 ч. е
изпълнявал служебните си задължения като се е насочил със служебния
автомобил към ул. „Хаджи Димитър“ в
гр.Варна за съставяне и връчване на АУАН на Д. П.. По доказване на този положителен юридически факт съдът по почин на
Г. събра административнонаказателната
преписка срещу това лице , но от нейните материали се установява само датата
/03.01.2020 г. / , но не и часът на
връчване на АУАН , поради което съдът счита за неуспешно проведеното главно доказване от оспорващия, тъй като
главното доказване винаги следва да бъде пълно . Пълното доказване означава
да не съществуват никакви съмнения в съда относно настъпването на
твърдяния юридически факт, а настоящият случай не е такъв. Въпреки възможността
жалбоподателят след даденото му указание по чл. 171, ал.4 АПК /л. 15 от делото/
да поиска разпит на своя колега по наряд И Х с цел доказване часът на връчване
на акта, подобна деятелност не беше
проявена. Въпреки възможността Г. да поиска събиране на гласни
доказателства чрез разпит на самия нарушител Д. П., такова доказателствено
искане не беше направено.
При подобно пасивно процесуално поведение за съда
възниква съмнение за достоверност на фактическото твърдение на Г., още повече
че ответникът проведе успешно насрещно доказване . Приобщената към преписката
ежедневна форма за отчет от 03.01.2020 г. сочи, че АУАН на Д. П.е бил връчен в 10.17 ч. т.е.
след 09.00ч. /л. 110 от преписката/. Освен
това по дадените писмени сведения в дисциплинарното производство от Д Г/ пряк
ръководител на жалбоподателя / и от Д. Д. / дежурен в ОДЧ на сектор „Пътна
полиция“-Варна/ се установи , че П.Г. нито е искал разрешение за напускане на
точката за контрол –пътен възел „Летище“ , нито му е било разпоредено да я
напусна по изпълнение на други служебни задачи за времето от 07.50 ч. до 09.00.
ч. на 03.01.2002 г. Съдът кредитира писмените сведения на посочените лица , тъй
като съгласно чл. 171 , ал.1 от АПК, доказателствата , събрани редовно в
производство пред административния орган ,имат сила и пред съда.
Жалбоподателят твърди негово неправомерно видеозаснемане
при изпълнение на служебните задължения , но това са допустими способи за текущ
контрол , тъй като съгласно чл. 10 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014
г. за осъществяване на контрол в реално време и
ефективно управление на нарядите за пътен контрол се използват АИС"Пътна
полиция" (АИСПП) и системата за локализация и визуализация на мобилни единици на МВР чрез монтираните GPS
устройства. За осъществяване на контрол върху дейността на служителите,
работещи по контрол на пътното движение, се използва и автоматизирана
информационна система "Видеозаснемане на пътния контрол" (АИСВПК) .
Налице е неизпълнение на служебните задължения от П.Г.,
тъй като не е спазил предписанието на чл. 54 от Инструкцията , цитирана
по-горе,според което полицейските служители осъществяват дейност по пътен контрол, като не напускат границите на разпоредените им за
обслужване постове и маршрути без съгласуване и разпореждане на длъжностните
лица, отговарящи за дейността на пътния
контрол и дежурните в ОДЦ/ОДЧ.
Дисциплинарно-наказващият орган законосъобразно е определил срок на
наказанието от 6 месеца съобразно минимума по чл.200, ал.2 от ЗМВР ,
съобразявайки се не само с характера на допуснатото дисциплинарно нарушение, но
и също така и с личността на неговия извършител –предходните му по вид и срок
дисциплинарни наказания, но и получени награди.
Съдът счита, че наложеното по вид
дисциплинарно наказание постига целта на закона , тъй като води до стриктното
спазване на служебните задължения.
В обобщение обжалваният по съдебен ред индивидуален административен акт
е законосъобразен и не подлежи на отмяна.
Мотивиран от изложените съображения
Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Г. *** , ЕГН
срещу заповед № 2784/30.04.2020 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с която
на основание чл. 197, ал.1 , т.3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от неговото съобщаване на
страните.