№ 6219
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110120794 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на Г. А. Л., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. А. А. срещу „България еър“ АД, с
ЕИК: *********, с която се иска: 1/ да бъде признато за незаконно
уволнението на Г. А. Л., извършено със заповед № 047-Ч-955/26.03.2024 г.,
връчена на 28.03.2024 г., и същото да бъде отменено; 2/ Г. А. Л. да бъде
възстановен на заеманата длъжност „летец, пилот, командир на самолет“,
отряд А-320, дирекция „Летателна експлоатация“ при „България еър“ АД при
условията от преди уволнението и 3/ да бъде осъден „България еър“ АД да
заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа в периода от
28.03.2024 г. до 28.09.2024 г. в размер на 38 746.32 лева / 6 месеца по 6457.72
лева/. В открито съдебно заседание, проведено на 22.10.2024 г. искът е
увеличен до сумата от 44 188,32 лева / 6 месеца по 7364.72 лева/ .
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор № 325 от
25.05.2015 г., считано от 01.06.2017 г. като заемал длъжността „летец, пилот,
командир на самолет“, отряд А-320, дирекция „Летателна експлоатация“ с код
по НКПД 31537003. Твърди се също, че трудовото правоотношение било
прекратено със заповед № 047-Ч-955/26.03.2024 г., връчена на 28.03.2024 г.
лично срещу подпис.
Според ищеца обаче заповедта била незаконосъобразна. В тази връзка
ищецът на първо място твърди, че бил с безупречна репутация и без налагани
наказания, но изненадващо на 28.02.2024 г. работодателят му връчил искане за
1
даване на обяснения по 12 пункта. Ищецът въпреки краткия срок от три дни
дал подробни обяснения, но месец по-късно бил извикан в отдела, ангажиран
с човешките ресурси, където му било предложено да напусне доброволно, ако
ли не – да приеме процесната заповед.
В тази връзка ищецът твърди на първо място, че проведеното спрямо
него дисциплинарно производство страда от формални нарушения. Това било
така, доколкото в искането за даване на обяснения били вписани едни
нарушения, а съгласно заповедта ищеца бил уволнен за други провинения.
Така например ищецът отрича да е извършил нарушения на трудовата
дисциплина, свързани с участие в договор за мокър лизинг във Филипините.
Обръща се внимание, че липсва посочване на конкретна заповед за
командироване, която ищецът да бил отказал да изпълни. Освен това на
ищецът били искани обяснения за заключена тоалетна по време на полет /FB
5664 от 09.02.2024 г./, но същият бил уволнен, както за това, така и за грубо
отношение към кабинния екипаж и пътниците, за което обяснения не му били
искани.
Поддържа се и че ищецът бил уволнен заради неявяване на работа в два
последователни дни, но ищецът поддържа, че в тези дни бил в разрешен
отпуск, който работодателят му не съобщил да е прекратил.
На следващо място се твърди, че наказанието уволнение било наложено
след изтичане на сроковете по чл. 194 от КТ – т.е. извън двумесечния срок от
откриването му. Това било така, доколкото в заповедта изобщо липсвало
твърдение, кога ищецът е отказал полет до Филипините.
На последно място ищецът поддържа и че не му били изискани
надлежно обяснения за вменените му нарушения съответно предоставеният
му срок от три дни за обяснения бил твърде кратък. При налагане на
наказанието ответникът не бил съобразил и всички обстоятелства около
твърдените нарушения, поради което наказанието не било съответно на
евентуално вменените нарушения.
По същество ищецът поддържа, че не е извършил нито едно от
вменените му нарушения – като излага подробни доводи в тази връзка.
Посочва, че не бил отказвал участие в полети до Филипините, а поискал
единствено разяснения за данъчните формалности, които следва да изпълни за
извършване на тази работа. По отношение на заключената тоалетна поддържа,
че полетът бил около 10 часа, като тоалетната не била затворена през цялото
време, а единствено в кратък момент поради турболенция.
На последно място ищецът поддържа и че се явявал на работа редовно
съобразно установеното работно време. Работата на ищеца била
преимуществено в изпълнение на полети – като за дните 13.02 и 14.02.2024 г.
ищецът нямал възложени курсове. Ползване на отпуски в дружеството се
разрешавало чрез електронна платформа. В тази платформа обаче ищецът
поддържа, че имал запис за отпуск, който запис впоследствие бил изтрит. Този
отпуск освен това бил наложен на ищеца от работодателя, а впоследствие без
предупреждение променен.
Поради тези доводи ищецът счита, че не е извършил вменените му
2
нарушения.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „България еър“ АД, чрез юрк.
Здравка Димитрова, е депозиран писмен отговор, с който исковете претенции
се оспорват. Посочва се, че действително между страните бил сключен трудов
договор № 325 от 25.05.2015 г. По силата на същия ищецът бил назначен на
длъжността „летец, пилот, командир на самолет“, отряд А-320.
Посочва се, че действително и трудовото правоотношение било
прекратено със заповед № 047-Ч-955/26.03.2024 г. – като се поддържа, че
същата била законосъобразна, а възраженията на ищеца били неоснователни.
Твърди се на първо място, че заповедта била издадена от компетентни
лица – представляващи ответното дружество. При издаването й била спазена
процедурата по чл. 193 от ГПК – като на ищеца надлежно били изискани
обяснения – с две покани – съответно му бил даден достатъчен срок да ги
предостави съгласно практиката на ВКС.
Ответникът поддържа и спазване на сроковете за налагане на
наказанието – като нарушенията на трудовата дисциплина са станали известни
на изпълнителния директор и прокурист на дружеството посредством
докладна записка от 20.02.2024 г.
По отношение на конкретните вменени нарушения се поддържа, че
същите били действително осъществени от ищеца.
В тази връзка се разяснява, че ищецът като командир на самолет А 320
отказал да изпълнява полети по договор за лизинг с филипинска
авиокомпания. Отказът касаел полети в периода м. януари и м.февруари 2024
г. като бил направен устно пред директор дирекция „Летателна експлоатация“
Ивайло Къчовски, а ищецът не дал аргументи за отказа си. Последният бил
грубо нарушение на трудовата дисциплина – предвид чл. 3, ал.1 от
допълнително споразумение от 30.06.2020 г. към трудовия договор на
ищеца. Ищецът освен това отказал да попълни и необходимите формуляри с
лични данни, които били нужни, за да получи разрешение да изпълнява
полети до Филипините. Така ищецът възпрепятствал нормалната дейност на
ответното дружество и станал предпоставка за евентуално ангажиране на
имуществената му отговорност пред съконтрахент – ако не успее да изпълни
договора си за лизинг. Поради това и нарушението било достатъчно тежко да
обоснове налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Неоснователни били и възраженията на ищеца срещу второто вменено
му нарушение. Така според рапорт на старшия стюарт именно по заповед на
ищеца предната тоалетна по време на полета до Шри ланка на 09.02.2024 г.
била затворена през целия полет. Това накърнило правата на пътниците и
създало недоволство и неудобство. Посоченото поведение се отразило
негативно върху доброто име на авиокомпанията.
След полета от Шри ланка ищецът следвало да се яви на работа на
12.02.2024 г., но не сторил това. Поради тази причина служители от отдел
3
„Персонал“ се свързали с него, но ищецът не се явил на работа и на 13.02.2024
г. и на 14.02.2024 г. – като не бил подал своевременно молба за отпуск за тези
дати. Посочва се, че съответната електронна система, на която се позовава
ищецът не била за разрешаване на отпуск, а имала предназначение за
планиране на полетите. Ищецът бил разпланиран от полети за съответните
дати, но това не означавало, че е в отпуск – тъй като отпуск се разрешавал по
друг ред и правила.
С тези аргументи се иска отхвърляне на претенциите.
При условията на евентуалност ако исковете бъдат уважени се прави
възражения за прихващане – с изплатено на ищеца обезщетение по чл. 224, ал.
1 от КТ – в размер на 24 908.35 лева.
С отговора са представени писмени доказателства.
От ищеца е представено допълнително становище, в което поддържа, че
не дължи връщане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск,
доколкото същото се дължало поради прекратяване на трудовия договор
независимо от уволнението.
В хода на производството по делото е разпитан свидетел – служител на
ответника – Ивайло Коцов Къчовски.
Приети са съдебно счетоводна експертиза с вх. № 303889/27.09.2024 г. и
съдебна компютърно техническа експертиза с вх. № 328893/17.10.2024 г.
В открито съдебно заседание, проведено на 25.03.2025 г. ищецът
редовно призован – се явява лично и с адв. А.. Последният поддържа исковата
молба и иска същата да бъде уважена. Претендира разноски.
Процесуалният представител на ответната страна излага доводи за
неоснователност на претенциите и иска същите да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
От страните по делото в даден от съда срок са постъпили писмени
бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, че ищецът е работил по трудово
правоотношение при ответника като е бил назначен на длъжността „летец,
пилот, командир на самолет“, отряд А-320, дирекция „Летателна
експлоатация“, с код по НКПД 31537003 и място на работа гр. София,
авиокомпания „България еър“ АД – по силата на трудов договор №
325/25.05.2015 г. Между страните е подписано и допълнително споразумение
към трудовия договор – под № 345/30.06.2020 г.
Съгласно трудовия договор /чл. 5/ работодателят има право да договаря
слижителят временно да изпълнява полети за друг авиопревозвач. В този
случай служителят договаря допълнителни условия с работодателя като ако не
се стигне до споразумение служителят може да откаже да работи по такъв
договор.
4
Според чл. 7 от ТД служителят е длъжен да се явява съгласно графика за
полет и да изпълнява изискванията на Ръковдството за провеждане на полети
/РПП/. Съгласно договора служителят имал право на минимум 8 сводобни дни
всеки месец плюс празниците по чл. 154 от КТ – като свободните дни можело
да бъдат намалени на 6 дни, но срещу заплащане. Уредени са и дни годишен
отпуск съгласно летателните часове.
Видно от длъжностната характеристика /т. 1.1/ летецът е длъжен да дава
резерв в дома си или друго, установено от авиокомпанията място, като е на
разположение с включен телефон като изпълнява разпорежданията на
„ръководител смяна“. При необходимост пилотът изпълнява и други задачи,
възложени от директор дирекция „Летателна експлоатация“.
Подписано е допълнителното споразумение от 30.06.2020 г. като съгласно
същото мястото на работа на служителя е в гр. София, авиокомпания
„България ер“ АД. Съгласно чл. 5, ал. 1 от документа служителят е длъжен да
се явява съгласно грфика си за полети.
От своя страна чл. 3 предвижда, че работодателят има право да договаря
слижителят временно да изпълнява полети за друг авиопревозвач.
Служителят, изпълнявайки полетите предмет на договорите за мокър лизинг,
изпълнява трудовите си задължения към работодателя по настоящия договор.
Евентуален отказ на служителя да изпълнява полети, предмет на такива
договори, представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина.
С допълнително споразумение от 15.03.2023 г. основната заплата е
увеличена на 5800 лева, като са увеличени и командировъчните пари.
Видно от заповед № 047-Z-955/26.03.2024 г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ – съобразно чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от
КТ вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1 пр. трето, т. 3, предл. 1-во, т. 7 и т. 10 КТ и чл. 195,
ал. 1, чл. 188, т. 3, чл. 189 от КТ – за следните три нарушения:
Отказал да изпълнява полети по полетна програма на авиокомпанията,
съгласно договор за лицинг с филипинска авиокомпания – в периода м. януари
– м. февруари 2024 г., в който момент следвало да бъде командирован за целта.
Отказът бил направен устно и без обяснения като така накърнил
възможността на ответника да планира полетната си програма съответно да
гарантира изпълнение на ангажиментите си към своя съконтрахент /
нарушение по докладна от св. Къчовски/.
На 09.02.2024 г. като командир на полет FB/LZB 5664 разпоредил да бъде
заключена предната тоалетна на самолета през целия полет. Заедно с това
ищецът проявил неуважително отношение към кабинния екипаж. Това
накърнило доброто име на работодателя тъй като пътниците били над 130
души и всички били принудени да ползвал само тоалетните в задната част на
самолета през полета от 10 часа.
Не се явил на работа на 12.; 13. и 14. февруари 2024 г. – т.е. поне два
последователни дни – като нямал разрешен отпуск. Работникът бил потърсен
за явяване на работа от служител в УЧР за получаване на призовка от 6-то
РПУ, но така и не се явил да я получи.
5
Заповедта е връчена на 28.03.2024 г. лично срещу подпис.
С допълнителна заповед № 168/28.03.2024 г. трудовото правотношение
на ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради
дисциплинарно уволнение на работника – наложено със заповед № 047-Z-
955/26.03.2024 г. Заповедта е връчена на ищеца на 28.03.2024 г. срещу подпис,
който не е оспорен. Разпоредено е изплаащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск.
Видно молба заявление за отпуск от 19.02.2024 г. ищецът е подал молба
да му бъде разрешен отпуск от 12.02. до 26.02.2024 г. – като с резолюция „на
ръка“ такъв не е разрешен.
Видно от писмо от 27.02.2024 г. от ищеца са изискани обяснения –
отказал ли е и по какви причини да участва в договор за мокър лизинг във
Филипините?; заключвал ли е предната тоалетна по време на полет FB 5664 на
09.02.2024 г. и по какви причини съответно какви нареждания е дал на
кабинния състав ? имал ли е възможност да подаде молба за отпуск на
12/13.02.2024 г., уведомяван ли е, че има призовка за получаване от 6 РПУ и
следва да се яви в личен състав на 13/14.02.2024 г., защо е подал молба за
отпуск чак на 19.02. и уведомен ли е че отпуск не му е разрешен в периода от
12 до 18.02.2024 г.
В тази връзка от ищеца са постъпили обяснения като същият твърди, че
не е отказват командироване във Филипините, но заповед в този смисъл
никога не му е издавана, нито връчвана.
Относно полет FB/LZB 5664 ищецът твърди, че самолетът е преминавал
през турболентни зони – поради което ищецът включил сигнализация за
оставане пътниците по местата със закопчани колани. Въпреки това и по
време на задействан такъв знак установил индикация в кабината за ползвана
предна тоалетна. След полета ищецът твърди, че старши стюарт е дал без да
съгласува с него разрешение за игнориране на сигнализацията за „закопчани
колани“.
Относно отпуска ищецът е посочил, че никога не е получавал заповед за
отпуск като в ответното дружество имало практика отпуските да се чистят
като нямало полети. Поради това и когато след кацане на полет FB/LZB 5664
в ден петък вечерта ищецът възприел, че няма планирани полети за
следващата седмица, потвърдил това и не се явил от 12 до 18.02. Като се явил
на работа на 19.02 ищецът по указания на г-жа Гьонева попълнил молба за
отпуск – като заявил такъв от 12 до 26.02.2024 г., но впоследствие отпускът до
19.02. били заличен.
Видно от кореспонденция по електронна поща – по повод попълване на
данни за участие в мокър лизинг за филипинска авиокомпания – същата е
водена в периода м. ноември - м.декември 2023 г. – като срокът за попълване
на формулярите бил определен до 13.12.2024 г.
Приложена е апликационна форма за регистрация от Филипинска
република, Министрество на финансити, бюро вътрешни приходи. Съгласно
формата в същата следва да се попълни информация за платец на данъка и за
транзакцията.
6
Видно от докладна на свидетеля Къчовски същият е водил разговори с
ищеца към м. ноември 2023 г. – като ищецът е отказал да попълни
апликационни форми, изисквани от филипинските власти – с аргументи, че не
иска да има данъчни взаимоотношения с другата държава.
Видно от докладна на лицето Мая Бурова – същата е търсила ищеца за
явяване на 13/14.02.2024 г. на място в офиса на авиокомпанията – защото
имало получена призовка за разпит в 6-то РПУ. Ищецът обаче не се явил,
доколкото не бил планиран за полети, независимо че лицето Бурова го
уведомило, че няма пусната молба за отпуск. Поради това и ищецът заявил, че
ще депозира такава на 19.02.2024 г.
От показанията на свидетеля Ивайло Коцов Къчовски /служител на
ответника/ се установява, че същият работи за ответника в периода от 2011 г.
до 2020 г. и от 2022 г. до момента, като към момента и към 2023 г. заема
длъжността директор „Летателна експлоатация“ като в тази връзка познава
ищеца. Уточнява, че ищеца също бил командир на полет и затова двамата не
летели заедно. Допълва, че знае за дисциплинарното уволнение на ищеца.
Относно причините за последното разказва, че ищецът отказал да замине
за Филипините. Уточнява, че ответното дружество имало договор с
филипинска авиокомпания /Cebu Pacific/ - за т.нар. мокър лизинг – за срок от
шест месеца в зимния период. Допълва, че в тази връзка ответното дружество
следвало да представи списък на пилотите, които ще участват – т.е. ще
изпълняват полети за филипинската авиокомпания. От своя страна последната
била изпратила формуляри /апликационни форми/ за попълване от пилотите
вкл. с оглед издаване на работни визи. Същите трябвало да се попълнят
предварително, за да може „на място“ визите да бъдат издадени бързо и да
започнат полетите.
Според свидетеля обаче ищецът отказал да попълни апликационната
форма с аргумент, че същата предвиждала данъчни задължения за пилота към
филипинската държава вкл. възможност за финансови санкции при
неизпълнението им. Поради това ищецът поискал от свидетеля заповед, но
свидетелят казал, че не може да му издаде такава за попълване на формата,
което било нужно за пътуването. Уточнява, че като пряк ръководител на
ищеца свидетелят можел да му издаде само заповед за командироване.
Допълва, че пилотите по силата на трудовия си договор били длъжни да
участват в изпълнението на договора за мокър лизинг без да имат право да
отказват.
По отношение на самолетите свидетелят твърди, че по договора за мокър
лизинг се летяло със самолетите на ответното дружество – т.е. ищецът
следвало отново да лети на „Еърбис А320“. Самото участие в полети в Азия,
какъвто бил случаят, освен това носело и финансови ползи на пилотите.
Свидетелят поддържа, че апликационните форми били по изисквания на
филипинския превозвач с оглед издаване на работна виза.
Свидетелят разказва, че самият мокър лизинг бил от януари до апрал
2024 г., като документите следвало да се попълнят до края на 2023 г. Поради
това и свидетелят счита, че края на 2023 г. е водил разговори с ищеца за
7
попълване на апликационни форми. Посочва, че действително за ищеца не е
имало издадена командировъчна заповед, но това било така, защото заповед се
издавала чак след като пилотът вече бил планиран за престой във Филипините
– за да са ясни датитте на престоя. Самата работна виза също се получавала
„на място“. От страна на компанията Cebu Pacific нямало други изисквания
освен формите, съответно всички попълнили ги пилоти отишли във
Филипините, получили визи и работили там.
Свидетелят поддържа, че апликационните форми били единствено с цел
получаване на работна виза и нямали отношение към данъчни задължения.
Разказва, че той самият също летял по лизинг във Филипините, попълнил
формите и нямал данъчни задължения към Филипините.
На следващо място свидетелят разказва за случай, когато получил
обаждане от лицето Мая /служител в отдел „Човешки ресурси“/, която го
уведомила, че при нея имало призовка за ищеца. Свидетелят потърсил ищеца,
за да му каже да отиде да я получи „на място“, но последният отказал.
Разказва, че това се случило около 12/13 февруари 2024 г., в които дни ищецът
нямал планирани полети или „тренинги“.
Свидетелят твърди и че написал доклад до изпълнителния директор за
отказа на ищеца да попълни документите с предложение за уволнение.
Впоследствие свидетелят положил и свой подпис в заповедта за уволнение.
По отношение на отпуските на пилотите свидетелят твърди, че той имал
задължение на утвърждава същите. В тази връзка се подавала писмена заявка
за отпуск към отдел „Планиране“, които давали становище дали служителят
имат насрочени ангажименти за съответния период и ако няма свидетелят
давал разрешение за отпуск.
Разказва, че отдел „Планиране“ отговаряли пряко за планиране на
полетите и изготвяне графиците на полети и пилоти – като свидетелят
утвърждавал летателната програма.
Поддържа, че разрешаването на отпуск и планирането на полети имали
взаимовръзка, но не по компютърен път. Отпуските обаче били съобразявани с
графика на полетите. Твърди, че всички пилоти имали достъп до
компютърната програма за планиране на полетите и така били информирани
за графика си. Уточнява, че когато в системата за планиране нямало предвиден
полет за конкретния ден респ. друга задача /напр. „тренинг“/ пилотите не били
длъжни да се явяват на летището. Нямало обаче практика при липса на
планиран полет пилотът за съответните дви да си пуска отпуск.
Свидетелят уточнява, че графикът на полетите бил месец напред и затова
отпуските трябвало да се заявяват предварително до 10-то число на предния
месец. Затова и ако дадени дни били отбелязани като свободни нямало
практика пилотът впоследствие да ги заявява за отпуск т.е. да подава молба за
отпуск със „задна дата“. Такова заявление следвало да се даде предавително.
Свидетелят уточнява, че в дните, когато пилотите не трябвало да са на
летището той не проверявал къде се намират.
Свидетелят разказва и за случай, на който не бил присъствал, но чул
оплаквания, че ищецът не направил предполетен брифинг за чартърен полет.
8
Уточнява, че в хода на същия пилотът следвало да поясни дали по време на
полета се очаква турболенция, доколкото имало вероятност същата да е
опасна за пътниците. Допълва, че поначало тоалетните по време на полет
следвало да бъдат отключени освен ако има технически проблем. Поддържа,
че включената сигнализация в самолета „пътниците да останат по местата си с
предпазни колани“ /при излитане и кацане и при турболенция/ нямала връзка
с това дали санитарните възли за отключени. Уточнява обаче че не е имал
оплаквания за полет, на който ищецът е летял.
По отношение на програмата /PDC/ за планиране свидетелят разказва, че
съкращението „Vac“ /vacation/ значело, че няма планиран полет или друго, но
пилотът все пак трябвало да си пусне официално молба, за да му се разреши
действително отпуск. Поддържа, че статус „Vac“ действително означавал
отпуска/ваканция, но това не отменяло задължението на пилота да си пусне
молбба за отпуск.
В тази връзка имало и статус „Day off“ /“свободен“ ден/ - при който
липсвало всякакво задължение за явяване на летището.
Разказва, че предназначението на програмата PDС било на
информационна система – за планиране на полетите и за бизнес плана на
ответника. Поддържа, че програмата се ползвала за планиране на отпуски, но
това не отменяло задължението на пилота да подаде молба за отпуск. В
противен случай дори лицето да е „Vac“, то официално се води на работа и би
следвало да пребивава в офиса на ответника. В процесния случай свидетелят
счита, че ищецът не се е явил да пусне „на място“ молба за отпуск.
По отношение на означенията в системата PDС свидетелят твърди, че
статус „Vac“ – означавал „разрешен отпуск“; статус „Dаy off“ – почивка, това е
почивният ден, който замества събота и неделя или това е междуседмичната
почивка, както и когато няма предвиден друг ангажимент; статус „минус“ или
„празно поле“ – когато няма планиран полет. Уточнява, че при статус „Vac“
пилотът имал задължение да си пусне молба за отпуск – преди или след
съответните дни, но веднага щом види съответния статус. В случая свидетелят
счита, че ищецът е трябвало да пусне молбата си веднага след прибирането си
от Шри Ланка. По отношение на конкретния случай свидетелят твърди, че той
самият тогава бил във Филипините и имал достъп само до своя профил в
системата, но не и по отношение на останалите му подчинени.
Поддържа, че в дните, които пилотът не лети, нямало кой да следи дали
същият се е явил в офиса на ответника. От своя страна всеки пилот имал
възможност само да вижда данните в програмата, но не и да внася промени.
Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани като съдът ги
цени при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото същият е служител на
ответника. Въпреки това съдът отчита, че показанията на свидетеля са
сравнително последователни, а неточностите в тях отдава на характера на
работата му. Съдът обаче съобразява, че свидетелят така и не можа да даде
категоричен отговор дали при статус „Vac“ пилотът е длъжен да се яви
„на място“ в базата на ответното дружество, нито кога точно възниква
задължението за подаване на писмена молба за отпуск.
9
От приета и приложена по делото съдебно счетоводна експертиза с вх. №
303889/27.09.2024 г. се установява, че последният пълен отработен месец на
ищеца е м. февруари 2024 г. /през него няма вписан разрешен отпуск/. За този
месец на ищеца са начислени: 5800 лева основна заплата, 657.72 лева – за
трудов стаж и професионален опит, 900 лева – допълнително възнаграждение
/допълнително материално стимулиране за постигнати резултати/ и 7 лева за
нощен труд. Така при съобразяване само на стойността на основната заплата и
на възнаграждението за трудов стаж и професионален опит дължимито за 6
месеца обезщетение възлиза на 38 746.32 лева /по 6457.72 лева месечно/. Ако
се съобразят всички суми, от обезщетението възлиза на 44 188.32 лева /по
7364.72 лева месечно/.
От експертизата се установява също, че на ищеца е изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 24908.35 лева
/брутно/.
Експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно извършена
като по въпросът кои елементи формират обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ т.е. имат качеството плащания с постоянен характер – е правен въпрос.
Ето защо и само в тази част експертизата не следва да бъде кредитирана.
По делото е изготвена и съдебна компютърно техническа експертиза с вх.
№ 328893/17.10.2024 г. От същата се установява, че системата PDС служи за
планиране на полети, екипажи и оперативно ръководство. Същата не се
ползва за заявяване, нито за отчитане на отпуски. Статус „Vac“ означавал
предложение за използване на отпуск в бъдещ период, но не представлявал
заявление за отпуск. След като съответният период отминел, той можел да
бъде премахнат от служител с необходимата оторизация. Самият софтуер бил
разработен от датска компания. Видно от екранна снимка в периода от
12.02.2024 г. до 19.02.2024 г. ищецът е вписан със статус Sof „Vac“.
Отделно от системата PDС ответното дружество разполагало със
система/софтуер за отпуски – Омекс 2000 /разработка на Омега Софт ООД/ -
чрез която система се управляват човешките ресурси и трудовите
възнаграждения. Чрез тази система се заявяват и отчитат отпуските – като
пилотите подават писмено заявление за отпуск до сектор „Персонал“ и след
потвърждение от ръководител, заявлението се обработва в системата. За
ищеца през 2024 г. нямало въведни отпуски.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че двете системи са
различни – едната не тегли данни от другата и в.л. не може да каже в коя
система първо постъпват данните. На в.л. до двете системи бил осигурен само
онлайн достъп – т.е. да наблюдава системата, не и достъп на ниво
„администратор“. Поради това и в.л. не може да посочи кои лица имат такива
права съответно могат да нанясат промени в програмите. Поради това и в.л. не
е проследило „лог файловете“. В тази връзка и ответникът посочил пред
вещото лице, че му е предоставил същото ниво на достъп, с което и самото
ответно дружество разполага.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото отговаря
компетентно на поставените въпроси, а за вещото лице липсват данни от
10
заинтересованост от изхода на делото. Експертизата съответства и на
останалите събрани по делото доказателства, като в.л. отговори на
поставените от страните въпроси.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Кодекса на труда. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието
на трудово правоотношение с ответника, както и прекратяването на същото.
От своя страна ответникът следва да установи, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено законосъобразно – при спазване
на изискванията на трудовото законодателство.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявените искове за допустими. В тази
връзка на първо място следва да се отбележи, че действително съгласно
разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по спорове за прекратяване
на трудовото правоотношение се предявяват в двумесечен срок. Съгласно ал. 2
на същия законов текст срокът тече от деня, в който на работника или
служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно
прекратяване на трудовото правоотношение – от деня на прекратяването.
Посоченият двумесечен срок обаче е давностен, а не преклузивен. В тази
връзка и въпросът дали същият е спазен подлежи на преценка при
разглеждане на спора по същество и то само при направено изрично
възражение от ответника – по арг. от чл. 120 от ЗЗД /така Определение №
667/05.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 492/2019 г. на Пернишкия ОС/.
По основателността:
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от КТ
прекрятяването на трудовото правоотношение подлежи на оспорване с иск
пред съда в двумесечен срок от настъпването му. В случая срокът е спазен,
доколкото заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а и
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – са връчени на 28.03.2024
г. на ищеца срещу подпис. Исковата молба от своя страна е с вх. №
121368/11.04.2024 г.
Посочените заповеди съдът намира и за редовно връчени на ищеца –
лично срещу подпис, което обстоятелство не е оспорено от ищеца т.е.
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 28.03.2024 г.
По отношение на възраженията досежно това дали на ищеца са изискани
надлежно обяснения и дали заповедта за уволнение е достатъчно мотивирана
от гл.т. вменените нарушения на трудовата дисциплина, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 193 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Когато обаче работодателят предварително не е изслушал
работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът
11
отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
В процесния случай обяснения от ищеца са изискани и същият е
предоставил такива. Поради това и не може да се приеме, че уволнението е
незаконосъобразно поради неспазване на задължението за изискване на
обяснения.
Предвид това в случая между страните по същество няма спор, а от
ангажираните доказателства се установява, че ищецът е извършил деянията,
описани в процесната уволнителна заповед. В тази връзка и ищецът не
оспорва, че не е попълнил апликационните форми, нито че не се е явил
физически на работното си място на 12/13/14.02.2024 г. Не се оспорва и че по
време на полета от Шри ланка до София предната тоалетна в самолета е била
затворена по разпореждане на ищеца – като спорно е дали това е било през
целия полет или само в определени моменти.
Предвид наведените от страните доводи основният спорен по делото
въпрос е дали тези деяния съставлят нарушения на трудовата дисциплина и
дали същите са с такава тежест, че да обусловят налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание.
По отношение на първото деяние ищецът признава, че действително не е
попълнил апликационни форми към филипинската държава. Тук следва да се
отбележи и че действително съгласно допълнителното споразумение към
трудовия договор /чл. 3/ ищецът е имал задължение временно да изпълнява
полети за друг авиопревозвач по възлагане от работодателя си /по договори на
последния за мокър лизинг/. Уговорено е изрично между страните и че
служителят няма право да отказва да изпълнява такива полети, а евентуален
отказ представлява нарушение на трудовата дисциплина.
В случая обаче по делото не се установи, нито се и твърди на ищеца да е
възлагано писмено или дори устно да извършва полети за другия превозвач.
Не е издавана командировъчна заповед, която ищецът да не е изпълнил, нито
са му възлагани други задължения във връзка с договора за мокър лизинг. Тук
следва да се отбележи и че в самата заповед за уволнение не е посочено кога
така вмененото нарушение е въобще извършено – дали същото е извършено
към м. ноември – декември 2023 г., когато ищецът е проявил бездействие и не
е попълнил формулярите или към м. януари – февруари 2024 г., когато не е
участвал в полети за Филипините. Последното действително затруднява
правото на защита – доколкото препятства работника да прецени какво
нарушение му се вменява.
Следва да се отбележи също, че противно на твърденията на св.
Къчовски представените по делото формуляри /към исковата молба, като друг
формуляр ответното дружество не е представило/ съдържат информация за
целите на данъчното облагане на лицата като същите са адресирани до
Приходната агенция на Филипините. Поради това и твърденията на св.
Къчовски, че формулярът бил с цел издаване на виза няма как да бъдат
възприети.
Не може да се възприеме и доводът на ответника, че командировъчна
заповед щяла да бъде издадена впоследствие – доколкото по твърденията на
12
св. Къчовски визите се получавали „на място“ във Филипините /към който
момент заповед за командировка следва да има/, а филипинската
авиокомпания не връщала на ответника списък с одобрени кандидати.
Само за пълнота следва да се отбележи и че с определение №
809/17.11.2017 г. по гр.д. № 2232/2017 г. на ВКС не е допуснато до касация
решение на СГС, с което исковете на работника в сходна хипотеза са
отхвърлени, доколкото същият не е изпълнил командировъчна заповед за
изпълнение на полети по договор за мокър лизинг.
Доколкото обаче в случая не се установи на ищеца да е издадена
командировъчна заповед или друга заповед във връзка с договора за мокър
лизинг, то и съдът намира, че след като не му е надлежно възложено ищецът
няма как и да откаже участието си в полети за друг авиопревозвач. Поради
това и посоченото деяние на ищеца, изразяващо се в непопълване на формите
няма как да се окачестви като нарушение на чл. 3 от допълнителното
споразумение към трудовия договор съответно да представлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина.
По отношение на деянието, изразяващо се в ограничаване на достъпа до
предна тоалетна по време на полет следва да се отбележи, че в случая в
преценка на ищеца като командир на полета е какви действия да предприеме с
оглед безопасността на пътниците. Това е така, доколкото именно ищецът като
командир носи отговорност за безопасността на лицата в самолета. По делото
не се установи дали в хода на въпросния полет е имало или не турболенция,
нито с какъв интензитет. Не се установи и дали достъпът до тоалетната е бил
ограничен през целия полет или само през част от него, но се твърди, че
достъп до другите две тоалетни в самолета е бил осигурен. Дори да се приеме,
че достъпът до предната тоалетна е бил отнет през целия полет без
основателна причина посоченото нарушение не е съответно на наложеното
най-тежко наказание уволнение. Следва да се отбележи и че на ищеца не са
искани обяснения за неуважително отношение към екипажа, в която и връзка
наказание за такова провинение е незаконосъобразно наложено.
На последно място ищецът не оспорва, че действително три поредни дни
не се е явил на работа – на 12/13/14 02.2024 г. Посоченото деяние
действително формално попада в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ.
В конкретния случай обаче по делото се установи, че при работодателя е
имало две системи във връзка с управление на човешките ресурси – една за
обработка на отпуски и трудови възнаграждения и една за планиране на
полети и други, свързани с това ангажименти на пилотите /тренировки,
учения и т.н./ - които обаче не са били свързани помежду си. В тази връзка и в
процесните дни категорично се установи, че в т.нар. PDC /или PDS/ система
ищецът не е бил планиран за полет/друго мероприятие, а е бил с отбелязан
статус „VAC“ /означаващ vacation /ваканция/ или vacant /вакантни, свободни//.
Установи се и че преди съответните дни ищецът не е пуснал молба за отпуск,
като такава е подал едва на 19.02.2024 г.
Тук следва да се отбележи, че в показанията на св. Къчовски така и не
уточни с категоричност дали практиката в дружеството е молба за отпуск да
13
се подава преди или след дни, предвидени като вакантни/ваканция / имало е
практика отпуск да се планира поне месец по-рано, но не и установен момент
кога да се подава самото заявление за действително ползване на отпуска/.
Свидетелят не можа да уточни и дали в дни, когато пилотът е със статус
„VAC“, същият има задължение да се явява „на място“ в базата на ответното
дружество на аерогарата. Предвид естеството на работата обаче и
задълженията, установени в трудовия договор, а именно, че пилотът е длъжен
да се явява за изпълнение на полетите си /както и за тренинги/, съдът приема,
че следва да даде вяра на показанията на св. Къчовски в частта, където същият
е заявил, че при такъв статус пилотите не са длъжни да идват в базата –
поради което и именно никой не е следял за явяване/неявяването им такива
дни. В самия трудов договор също е посочено, че почивните дни на пилота се
определят според летателните ангажименти /летателни часове/ - а не спрямо
явяване на работното място в календарни дни.
В случая по делото се установи, че в действителност ищецът е бил
извикан от служител човешки ресурси за получаване на призовка за разпит в
6то РПУ, като след отказа на ищеца да се яви, с тази цел и служителят от УЧР
е потърсил съдействие от свидетеля Къчовски. Посоченото поведение на
ищеца, макар и укоримо, обаче по никакъв начин не засяга изпълнение на
трудовите му задължения, поради което и също не може да обоснове налагане
на най-тежкото дисциплинарно наказание. Ищецът в действителност и не е
наказан за такъв отказ да се яви пред служител УЧР, нито за това, че не е бил
„на разположение“, а за т.нар. самоотлъчка – а именно неявяване на работа.
Посочената хипотеза обаче в случая не се установи предвид конкретната
фактическа обстановка.
Предвид всичко гореизложено съдът достигна до извод за
незакосъобразност на заповедта за уволнение, което от своя страна налага
уважаването на първия иск – с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ:
Предвид незаконността на извършеното уволнение, отмяна на заповедта
и искане за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, а и
доколкото липсват данни длъжността да е съкратена или работодателят да е
прекратил дейността си съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде
уважен. В тази връзка и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от
него преди уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 във вр. с чл.225, ал. 1 от
КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 от КТ вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ кумулативно следва да са налице следните три
предпоставки: уволнението на работника или служителя трябва да бъде
признато за незаконно; да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която
се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника
или служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа,
но за не повече от шест месеца; да съществува причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. При липсата на която и да е
14
от трите предпоставки, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай, уволнението е незаконно и като такова подлежи на
отмяна. Предявеният обективно съединен иск за заплащане на обезщетение по
чл. 225, ал. 1 от КТ е осъдителен, поради което в тежест на ищеца е да докаже
претенциите си, като установи оставането си без работа, претърпените вреди
и техния размер. Оставането без работа е съществен елемент от фактическия
състав, който следва да се установи по несъмнен начин в процеса с
допустимите в закона писмени доказателства, като в настоящия случай такива
се явяват представената трудова книжка на ищеца.
От същата се установи, че след прекратяване на трудовото
правоотношение, ищецът не е полагал труд по друг трудов договор – в
процесния период от 28.03.2024 г. до 28.09.2024 г. /констатацията на съда по
трудови книжка е извършена в о.с.з. на 22.10.2024 г./. КТ определя дължимата
сума за обезщетение като равна на размера на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за периода, през който същият е
останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца,
изчислено на база последното получено възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца на уволнението, съгласно разпоредбата на чл. 228, ал.1 от
КТ. От приетата и неоспорена от страните ССчеЕ се установява по безспорен
начин, че размерът на обезщетението по реда на чл. 225, ал.1 от КТ е в размер
на 38 746.32 лева / 6 месеца по 6457.72 лева/ - като базата се формира от
основната заплата и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит. Поради това и до тази сума исковата претенция следва
да бъде уважена – като за разликата до пълния размер на претенцията от 44
188.32 лева или за сумата от 5442 лева исът следва да бъде отхвърлен.
Исковата сума в уважената част следва да бъде присъдена със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до изплащането й (ТР № 3/1996 г. на
ОСГК на ВКС). Датата на исковата молба в случая е 11.04.2024 г.
Тук следва да се отбележи, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ се
формира от основното трудово възнаграждение и от допълнителните
възнаграждения с постоянен характер /съгласно Наредбата за структурата и
организация на работната заплата/ - напр. за придобит стаж и професионален
опит, за научна степен. В настоящия случай обезщетението на ищеца се
определя от основната работна заплата /за последния пълен отработен месец
февруари 2024 г./ и от допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит.
Възнаграждението за нощен труд и допълнителното възнаграждение за
резултати, начислени във фиша за м. февруари 2024 г. нямат постоянен
характер – обусловени са от полагане на нощен труд съответно от постигнати
резултати. Поради това и противно на дадения втори вариант от вещото лице
по експертизата същите не следва да влизат в основата при определяне на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Не следва да бъде уважавано възражението за прихващане, заявено от
ответника – с платената на ищеца сума – обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. Това е така, доколкото дължимостта на това обезщетение е
15
обусловена от прекратяване на трудовото правоотношение независимо от
основанието за същото. Освен това дори трудовото правоотношение да бъде
възстановено работникът не може да иска ползване на съответния отпуск, а
същият може да се окаже и погасен по давност.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по
спора. С оглед изход на делото такива се дължат и на двете страни.
Ищецът претендира разноски от 5619.60 лева – за адвокатско
възнаграждение, действително заплатени. Доколкото липсва разграничение
каква сума се дължи по всеки от исковете съдът приема, че за всеки от трите
иска се дължи равна сума или по 1873.20 лева за всеки иск. Така на ищеца се
дължи сумата от 5388.90 лева. Посочените разноски не са прекомерни,
предвид фактическата и правна сложност на делото, по което са приети и две
експертизи и са проведени четири съдебни заседания, на които процесуалният
представител се е явявал.
Ответното дружество претендира възнаграждение за юрисконсулт в
минимален размер. В тази връзка и съдът определя по 100 лева
възнаграждение за юрисконсулт по всеки иск. Така на ответното дружество се
дължат разноски от 12.31 лева.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
и разноски в полза на съда – за държавна такса от 1549.85 лева /върху иска за
обезщетение за оставане без работа в уважената част/, 450 лева – за съдебна
компютърно техническа експертиза и 350.73 лева за съдебно счетоводна
експертиза.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ по иска на Г. А. Л.,
с ЕГН: ********** и адрес: гр. *******, срещу „България еър“ АД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София 1540, район Слатина, Аерогара
София, уволнението на Г. А. Л., извършено със заповед № 168/28.03.2024 г. за
прекратяване на трудово правоотношение, издадена въз основа на заповед №
047-Z-955/26.03.2024 г. за дисциплинарно наказание „уволнение“, връчени на
28.03.2024 г., за НЕЗАКОННО като ОТМЕНЯ заповед № 168/28.03.2024 г.,
издадена въз основа на заповед № 047-Z-955/26.03.2024 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. А. Л., с ЕГН: ********** на заеманата от него
преди уволнението длъжност при „България еър“ АД, с ЕИК: *********, а
именно на длъжност „летец, пилот, командир на самолет“, отряд А-320,
дирекция „Летателна експлоатация“ при условията от преди уволнението.
ОСЪЖДА „България еър“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление:
гр. София 1540, район Слатина, Аерогара София ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Л., с
ЕГН: ********** и адрес: гр. *******, сумата от 38 746.32 лева / 6 месеца по
6457.72 лева/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал.
16
1, т. 3 от Кодекса на труда, за времето, през което ищецът Г. А. Л. е останал без
работа поради незаконното уволнение – за периода от 28.03.2024 г. до 28.09.2024
г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 11.04.2024 г.,
до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер или за сумата от 5442 лева.
ОСЪЖДА „България еър“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София 1540, район Слатина, Аерогара София ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Г. А. Л., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
******* сумата от общо 5619.60 лева адвокатско възнаграждение с ДДС в
настоящото производство по гр.д. № 20794/2024 г. на СРС – съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. А. Л., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ******* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „България еър“ АД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София 1540, район Слатина, Аерогара
София сумата от общо 12.31 лева юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство по гр.д. № 20794/2024 г. на СРС – съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „България еър“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София 1540, район Слатина, Аерогара София ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски РС сумата от 1549.85
лева за държавна такса и сумата от 800.74 лева разноски за вещи лица.
УКАЗВА на „България еър“ АД, с ЕИК: ********* да внесе
възложените в негова тежест разноски по сметка на съда, в едноседмичен
срок, считано от влизане на решението в сила, КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист вкл. за сумата от 5 лева за издаване на листа и ще пристъпи
към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му –
08.04.2025 г., надлежно съобщена на страните в последното открито съдебно
заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17