РЕШЕНИЕ
№ …………………/29.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 състав, в открито заседание, проведено на осми ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 6250 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на И.А.В. против В.Т.В., с която са предявени искове
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1800 лева,
представляваща обезщетение за причинени на последната имуществени вреди и сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в резултат на
извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Ищцата твърди, че с
влязла в сила присъда от 03.12.2018 г. по НОХД № 4681/2018 г. по описа на ВРС,
6-ти състав, ответникът е бил признат за виновен в това, че за периода от 28.02.2016 г. до
05.01.2017 г. в село *, В.Т. в условията на продължавано
престъпление и в съучастие като помагач с неустановени неиздирени лица, на
28.02.2016 г., с цел да набави за себе си и за това неустановено и неиздирено
лице имотна облага, умишлено е улеснил извършването на измама, като спомогнал
предаването на парична сума, дадена му от И.А.В. *** и пренасяйки същата до
посоченото от съучастника му място, който възбудил и поддържал заблуждение у И.А.В.
за това, че внукът и * * е спечелил от
лотарията в Гърция сумата от 30 000 лева и с цел пренасяне на сумата през
границата на * * е следвало да
заплати сумата от 6 000 лева, като с това и причинил имотна вреда в размер на 1
800 лева, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години.
Сочи, че с това на ищцата са причинени имушествени вреди в размер на 1800 лева.
Твърди, че в резултат на деянието са й причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в силен стрес, безсъние, страх, влошаване на здравословното
състояние, поради което претендира заплащане на неиуществени вреди в размер на
1000лв. Сочи, че отнетата й сума съставлявала единствените й спестявания. Претендират
се и разноски.
В открито съдебно
заседание ищцата чрез процесуален представител поддържа предявените искове и
моли за уважаването им. Настоява, че от събраните в хода на производството са
установени претендираните имуществени и неимуществени вреди, като последните по
справесливост следва да се определят на сумата от 1000лв.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
В открито съдебно заседание
ответникът се явява лично и признава фактите, на които се основава иска. В хода по същество излага
съжаление за стореното и заявява, че ще заплати претендираните суми.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между страните, а и от
представените по делото доказателства се
установява, че с влязла в сила присъда от 03.12.2018 г. по НОХД № 4681/2018 г. по описа
на ВРС, 6-ти състав, ответникът В. е признат за виновен за това, че за периода от 28.02.2016 г. до
05.01.2017 г. в село *, В.Т. в условията на продължавано
престъпление и в съучастие като помагач с неустановени неиздирени лица, на
28.02.2016 г., с цел да набави за себе си и за това неустановено и неиздирено
лице имотна облага, умишлено е улеснил извършването на измама, като спомогнал
предаването на парична сума, дадена му от И.А.В. *** и пренасяйки същата до
посоченото от съучастника му място, който възбудил и поддържал заблуждение у И.А.В.
за това, че внукът и * е спечелил от лотарията в Гърция сумата от
30 000 лева и с цел пренасяне на сумата през границата на Република България е
следвало да заплати сумата от 6 000 лева, като с това и причинил имотна вреда в
размер на 1 800 лева, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от две години.
По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на един свидетел при режим на водене, *, внук на ищцата, от които се установява, че след случилото се,
съдътоянието на баба му се влошило, спряла да излиза от дома си, да контактува
с хората и непрекъсното се страхувала да не й отнемат парите. Това били
спестявания от пенсията й за погребение и лични нужди. Не спирала да се тревожи
и скоро претърпяла инсулт, като здравословното й състояние продължило да се
влошава.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. В тази императивна
правна норма е залегнал основаният принцип в правото да не се вреди другиму (neminem laedere).
За основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД е
необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на деяние (действие или бездействие), неговата противоправност,
настъпилите вреди по вид и размер, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат. Вината на дееца се предполага до доказване на противното от
последния, по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд се ползва със задължителна за
гражданския съд сила относно авторството, противоправността и вината, в които
предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на чл. 45 от ЗЗД. Обвързващият характер на присъдата, се отнася до
всички установени от наказателния съд елементи на престъпния състав.
В случая установените от наказателния съд имуществени вреди са заявени
пред гражданския съд с иска по чл. 45 от ЗЗД. Престъпният резултат включва конкретен вид имотна вреда и нейния размер,
които са част от обективната страна на престъплението.
Следователно, с присъдата на наказателния съд безспорно се установява
противоправността на деянието, настъпилата вреда по вид и характер, вината на
дееца и причинно-следствената връзка между тях. Ето защо и предявеният иск за
запалащане на причинените на ищцата имуществени вреди се преценява от настоящия
състав като доказан по основание и размер и следва да се уважи.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира претенцията за заплащане на неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от деянието за основателен.
Размерът на
обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено
от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за
съдилищата указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС №
4/1968 год. определянето на размера на паричното обезщетение за неимуществени
вреди следва да се извърши след отчитане на характера на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително
влошаване на здравето, морални страдания, възраст и др.
За обосноваване размера
на претенцията за заплащане на неимуществени вреди са ангажирани гласни
доказателства. Установи се от разпита на свидетеля *, чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, но намира за
последователни, вътрешнологични и непротиворичеви, поради което им дава вяра,
че след престъпното деяние с оглед възрастта на пострадалата е настъпило
влошаване на здравословното й състояние. Деянието е провокирало у нея страх и
безспокойство. Нарушен е нормалният й ритъм на живот и комуникацията с
околните. По тези съображения съдът намира, че извършеното деяние спрямо нея се
е отразило неблагоприятно върху нормалния ритъм на живот на пострадалата, като й
е създало неприятни усещания от здравословно и емоционално естество.
При съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на
средното ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната
към момента на настъпване на увреждането налага извода, че справедливият размер
на паричното обезщетение за установените неимуществени вреди от възлиза на
претендираната сума от 1000 лева. Съдът намира, че тази сума би репарирала
изживените от ищцата негативни емоции и съответства на критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
Ищцата е претендирала разноски,
но поради липсата на доказателства за сторени такива, не следва да се
присъждат.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ще следва да бъде осъден
ответника да заплати по сметка на ВРС сумата от 122 лева, представляваща
държавна такса по предявените искове.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Т.В., ЕГН **********,*** да
заплати на И.А.В., ЕГН **********,*** , сумата от 1800
лева (хиляда и осемстотин лева), представляваща обезщетение за причинени на
ищецата имуществени вреди и сумата от 1000
лева (хиляда лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, в резултат на извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за това, че за периода от 28.02.2016 год. до
05.01.2017 год. в село *, В.Т. в условията на продължавано
престъпление и в съучастие като помагач с неустановени неиздирени лица, на
28.02.2016 год., с цел да набави за себе си и за това неустановено и неиздирено
лице имотна облага , умишлено е улеснил извършването на измама, като спомогнал
предаването на парична сума, дадена му от И.А.В. *** и пренасяйки същата до
посоченото от съучастника му място, който възбудил и поддържал заблуждение у И.А.В.
за това, че внукът и * е спечелил от лотарията в * сумата от 30 000
лева и с цел пренасяне на сумата през границата на Република България е
следвало да заплати сумата от 6 000 лева, като с това и причинил имотна вреда в
размер на 1 800 лева, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Т.В., ЕГН **********, с пост. адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 122 лева (сто двадесет и два лева), представляваща държавна такса
по предявените искове, на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :