Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 156
гр. ВРАЦА,17.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско
отделение в закритото заседание на 17.06.2020г.
в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
НАДЯ ПЕЛОВСКА
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело N207
по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Г.С.К. ***, чрез упълномощения си адвокат М.С., е обжалвал действия на ДСИ
при РС Козлодуй, обективирани в постановление от 21.02.2020г.по изп.д.№36/2020г.по
описа на СИС при РС Козлодуй, с което е намалено адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя- взискател по изпълнителното дело,
до размер на 200 лева.
В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно. Сочи се, че жалбоподателят
бил упълномощил процесуален представител за образуване и водене на изпълнително
дело и за процесуално представителство по него, за което заплатил дължимото
възнаграждение. След образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител
уважил направеното от взискателя искане и наложил запор на банковата сметка на
длъжника едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение. Сочи
се, че преди да изтече срокът за доброволно изпълнение сумите били удържани, а
доброволно изпълнение не е извършено. Въпреки това, по искане на длъжника ДСИ
намалил адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя до минималния
размер по чл.10, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължим само за образуване на изпълнителното дело. Според
жалбоподателя постановлението за намаляване на възнаграждението е неправилно, тъй
като в случая се дължи адвокатско възнаграждение и по чл.10 т.1/за образуване/
и по чл.10 т.2/процесуално представителство/ от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения от 2004г. С оглед размера на вземането
по изпълнителното дело и текстовете на цитираните разпоредби, според изложеното
в жалбата, минималният размер, дължащ се на пълномощника възлиза на 230 лева –
200 лв.по чл.10 т.1 и 30 лв.по т.2 на чл.10 от Наредбата. Претендират се
разноски и в настоящето производство.
Препис от жалбата е бил връчен на длъжника „ЧЕЗ Електро
България“АД-гр.София, но отговор от него не е постъпил.
На основание чл.435, ал.3 ГПК ДСИ М.Д. е изложила мотиви, в които сочи, че
длъжникът е извършил плащане в срока за доброволно изпълнение, през който срок
изпълнителни действия не са извършвани. Поддържа се, че запорът е бил наложен
едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, поради което
макар плащането да е постъпило от запорираната сметка, то е доброволно и
разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1 не се дължат.
Като взе предвид приложеното копие от изп.д. №36/2020г. по описа на ДСИ при
РС-Козлодуй и като обсъди наведените от жалбоподателя доводи, както и
изложените от съдебния изпълнител съображения, настоящият съдебен състав приема
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.436 ал.1 ГПК от взискателя по
изпълнителното дело. Доколкото тя е насочена против акт на съдебния изпълнител,
с който е приложена разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, по силата на общите
правила за разрешаване на въпросите, свързани с отговорността за разноски, тя
следва да се приеме за допустима и по аналогия се разгледа по реда на чл.248,
ал.3 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изп.дело №36/2020г.по описа на ДСИ при РС-Козлодуй е образувано въз основа на изп.лист от 22.01.2020г., издаден по гр.дело №390/2019г.на РС-Козлодуй, по силата на който „ЧЕЗ Електро България“АД е осъдено да заплати на Г.С.К. *** сумата от 50 лв. държавна такса. Не се спори между страните, че за образуване и водене на изпълнителното дело взискателят К. упълномощил адвокат С., за което заплатил възнаграждение в размер на 350 лв./л.6 от изп.дело/. За образуване на делото адв.С. подал молба, с която поискал едновременно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника, да бъде наложен и запор върху банковата му сметка.
На 07.02.2020г. ДСИ изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение,
като заедно с нея наложил и запор върху банковите сметки на длъжника в
„Ситибанк Европа“АД. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
13.02.2020г., а както това е видно от представеното по изп.дело извлечение от
сметката на длъжника, сумата по изп.лист е преведена по сметката на съдебния
изпълнител на 20.02.2020г., т.е в двуседмичния срок по чл.428, ал.1 от ГПК. На 18.02.2020г.
длъжникът подал възражение до съдебния изпълнител, с което поискал намаляване
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК. С обжалваното постановление ДСИ е уважил възражението, приемайки,
че след като вземането по издадения изпълнителен лист е платено в срока за
доброволно изпълнение, то възнаграждението на пълномощника на взискателя следва
да бъде намалено до размера по чл.10, т.1 от Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения-200 лв. Прието е, че възнаграждение по чл.10,
т.2 от Наредбата не се дължи, тъй като действия по принудително изпълнение не
се извършват в срока по чл.428, ал.1 от ГПК.
При тази фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.426 от ГПК изпълнението започва с
подаването на молба от взискателя на основание представен от него изпълнителен
лист, като задължителен реквизит на молбата е посочването на начина на
изпълнение. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят може да
поиска налагането на запор върху банковите сметки на длъжника-чл.426, ал.2 от
ГПк, като в този случай съгласно разпоредбата на чл.507, ал.1 от ГПК съдебният
изпълнител е длъжен да изпрати запорното съобщение едновременно с поканата за
доброволно изпълнение. Съгласно постановките на т.5 от ТР №3/2015г. по
т.д.№3/2015г.на ОСГТК на ВКС „Запорът
върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с
което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително
удовлетворяване на взискателя и се забранява на длъжника, под страх от
наказателна отговорност, да се разпорежда с него, а на третото задължено
лице-да извършва плащания на длъжника. Целта му е да запази това вземане в
патримониума на длъжника, като наред с това осуети и погасяването му чрез
извършено от длъжника по вземането плащане, за да може то да послужи за
удовлетворяването на взискателя. Спрямо длъжника по изпълнението запорът се
налага чрез посочването му в поканата за доброволно изпълнение или с получаване
на съобщението за това, ако действието се предприема в един последващ етап от
изпълнението. По отношение на третото задължено лице запорът се счита наложен
от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент на третото
лице се забранява да извършва плащания на длъжника и то придобива качеството на
пазач по отношение на сумите. Процесуалната последица от наложения запор е
възможността, при липса на доброволно изпълнение, съдебният изпълнител да
възложи запорираното вземане на взискателя за събиране или вместо плащане по реда
на чл. 510 ГПК“.
В контекста на разпоредбите на чл.508, ал.3 от ГПК и чл.428, ал.2 от ГПК от
така възприетото от ОСГТК на ВКС решение следва, че в случаите, при които
третото задължено лице /в разглеждания случай „Ситибанк Европа“АД/ внася
дължимата сума по сметката на съдебния изпълнител, внасянето се приравнява на
доброволно изпълнение и адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба
№1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не се дължи.
Съпоставката на отделните точки от чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата показва, че
възнаграждението е диференцирано в зависимост от това дали ще се пристъпи към принудително изпълнение или
не, при което в случаите на доброволно изпълнение в срока по чл.428, ал.1 от ГПК възнаграждение се дължи само по т.1 на чл.10 от Наредбата.
По така изложените съображения въззивният съдебен състав намира, че обжалваното
постановление на ДСИ при РС-Козлодуй е изцяло правилно и законосъобразно.
Определеният от ДСИ размер на адвокатското възнаграждение по чл.10, т.1 от
Наредба №1/2004г. е изцяло съобразен с редакцията на разпоредбата, действала
към 21.02.2020г., поради което постановлението ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на ДСИ при РС Козлодуй от 21.02.2020г. по
изп.д.№36/2020г.по описа на СИС при РС Козлодуй, с което на основание чл.78,
ал.5 от ГПК е намалено адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на взискателя по изпълнителното дело, до размер на 200 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........