Р Е
Ш Е Н
И Е
№
3823
гр. Пловдив, 13.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 5785 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск от В.Д.П. против М.П.П., с който се иска да бъде развален договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с
нотариален акт № ***г. на ***, с който Д. П. П. и М. Т. П. *** са
прехвърлили на ответника следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени
със заповед № *** г. на ***на АК, с административен адрес – ***, който обект попада в
сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение
–жилище, апартамент, брой нива – едно, с площ от 116.75 кв. м., ведно с
принадлежащото му избено помещение № 19, с площ от 7.49 кв. м., ведно със
складово помещение с площ от 2.55 кв. м. и ведно с 1.682 % ид. ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху дворното място срещу задължението
на приобретателя по договора да поеме издръжката и гледането им докато са живи,
като им осигури спокоен нормален живот, какъвто са водели досега, до размера на
прехвърлените 1/6 ид. ч. от имота, представляващ бивша СИО, което право за
разваляне до тази идеална част В.Д.П. придобил като наследник на Д. П. П.,
починал на 24.04.2017 г.
Д. П. П.
бил починал на 24.04.2017 г., като наследници по закон на същия били М. Т. П./***/, П. Д.П. /***/ и В.Д.П. /***/. Ищецът
придобивал квота 1/6 ид. ч. от наследството на Д. П. П.. Процесният имот бил
придобит от Д. П. П. и М. Т. П. с констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот построен от
ЖСК върху държавна земя от 1997 г. Доколкото Д. П. П. и М. Т. П.били съпрузи,
имотът бил СИО. В.Д.П. разбрал, че родителите му не получавали никаква издръжка
и грижи от М.П.П.. Д. П. П. не бил получавал изпълнение на поетите задължения
по договора от сключването му – 08.08.2014 г. до смъртта му. Ето защо за ищеца
като наследник на Д. П. П. възниквал интереса да иска разваляне на договора за
издръжка и гледане до размера на 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху
имота. Моли се искът да се уважи.
В
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба. Твърди се, че договорът за прехвърляне срещу издръжка и гледане е
привиден. Излага, че процесният недвижим имот никога не е бил собственост на Д.
П. П. и М. Т. П., а на бащата на ответника, който навремето участвал в ЖСК. С
процесния договор прехвърлителите изпълнили волята на бащата на ответника, да
прехвърлят безвъзмездно на сина му имота. При евентуалност се твърди, че
ответникът е полагал грижи за своя дядо, като е изпълнявал задължението си,
чрез своя баща П. П.. Доколкото наследодателят не е имал претенции към
приобретателя, то наследникът не бил придобил правото да иска разваляне на
процесния договор. Такова право наследникът би имал, само ако наследодателят
приживе е бил недоволен от грижите полагани за него и сам е имал намерение да
иска разваляне на договора. Моли да се отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Правата на прехвърлителя по
договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за грижи и издръжка се
основават на прехвърленото право на собственост, а правата на приобретателя по
такъв договор – на изпълнението на задълженията за издръжка и гледане, затова в
тежест на приобретеля е да докаже, какво е изпълнил по договора. При смърт на кредитора-прехвърлител на
вещното право, неговите наследници могат да искат да се развали договора за
издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника, само до размера на
субективните им права, произтичащи от наследяването. Наследниците на кредитора
– прехвърлител, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и
гледане, поради неизпълнението му от длъжника, до размера на субективните им
права, произтичащи от наследяването /виж ТР
№ 30/1981 г. на ОСГК на ВС/.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен с *** на действие ПРС, ***на **, М. Т. П. *** Д. П. П. прехвърлят на ответника М.П.П.
следния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***по
кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със заповед № *** г. на ***на АК, с административен
адрес – ***, който обект
попада в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с
предназначение –жилище, апартамент, брой нива с площ от 116.75 кв. м., ведно с
принадлежащото му избено помещение № 19, с площ от 7.49 кв. м., ведно със
складово помещение с площ от 2.55 кв. м. и ведно с 1.682 % ид. ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху дворното място.
От Препис-извлечение от акт за смърт на Д. П. П., издаден на 25.04.2017 г. от Община Х., и Удостоверение за наследници изх. № *** г., издадено от Община Х., се установява, че Д. П. П. е
починал на 24.04.2017 г. и е оставил за наследници по закон *** (М. Т. П.) и двама*** – П. Д.П. и В.Д.П.. Предвид разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН
наследствените квоти са, както следва: за съпругата – 1/6 идеална част (и 3/6
идеални части от прекратената СИО или общо 4/6 идеални части); за всеки от
синовете по 1/6 идеална част.
По възражението на ответника, с което се оспорва собствеността на М. Т. П.
и *** Д. П. П. върху процесния недвижим
имот:
Представен и приет е по делото нотариален акт за
собственост на недвижим имот, построен от ЖСК върху държавна земя № ***, нот. дело № *** г. по описа на П.П. – *** към ПРС (л.87 от делото), с който
М. Т. П. е призната за собственик на процесния имот. Тъй като към 30.05.1997 г.
М. Т. П. е била в граждански брак с Д. П. П. (видно от
Удостоверение за граждански брак № ***, издадено от Общински народен
съвет, гр. Х. – л.103 от делото), то и имотът е придобит в режим на СИО.
Възражението на ответника по същество е такова
за персонална симулация, а именно– че сделката от 1997 г. прикрива сделка, с
която за собственик на процесния имот бива признат бащата на ответника, а
именно – П. Д.П.. Възражението обаче като недоказано се явява неоснователно по
следните съображения:
Персоналната симулация няма изрична
уредба. Обикновено тя се разглежда като частен случай на привидната сделка.
Привидните и прикритите сделки нормативно са уредени в чл. 17 ЗЗД и чл. 26, ал.
2 ЗЗД. При абсолютната и относителната симулация е налице липса на волеизявление, на
съгласие, относно привидната сделка, докато при подставеното лице симулацията касае
субектите на правоотношението. При случаите на подставено лице е налице
абсолютна симулация само на овластителната сделка на упълномощаването (мандат
на симулация между скритата и привидната страна), но не и на сделката с третото
лице, от която възникват целените правни последици. Затова привидността се
отнася не до съществуването на тия правни последици, а до това, кой е техен
носител, което произтича от двойствеността на едната от страните по договора -
вместо явният контрахент в договора участва прикритият зад него. В случая се
твърди наличие на двустранна персонална симулация. Принципно при подобна
конструкция на персонална симулация са налице следните правоотношения:
1./ привидна симулативна сделка между явната
и привидната страна /довереника спрямо скритата страна/ или в случая се твърди
това да е нотариален акт за собственост на недвижим имот, построен от ЖСК върху
държавна земя *** г. по описа на П.;
2./ мандат за симулация (между скритата
и привидната страна), който мандат следва да има привиден характер, доколкото е
пряко относим и свързан с привидната симулативна сделка;
3./ прикрита сделка между скритата
страна /доверител/ и явната страна-трето лице, и ако тази сделка не страда от
пороци, съобразно нейното съдържание следва да се уреждат отношенията между
страните или в случая се твърди, че страна по констативния нотариален акт за
собственост на недвижим имот, следва да бъде П. Д.П..
При персоналната симулация се извършват
две привидни сделки и една прикрита, която е действителна, ако не страда от
пороци.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК се
отнася до всички видове привидни сделки, вкл. и до персоналната симулация /виж решение № 196/16.10.2013 г. по гр. д. № 2326
/2013 г. на I г. о. на ВКС и решение № 34
от 23.03.2015 г. по гр. д. № 7201/2013 г. на ВКС, III г. о./.
Доколкото в случая не се твърди
наличието, а и не се представя от ответника контра летр, то, за да бъде
доказана симулацията, чрез свидетелски показания, следва да е налице т. нар. „начало
на писмено доказателство“, т.е. писмени доказателства, изходящи от другата
страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят
вероятно твърдението ѝ за привидност (чл. 165, ал. 2 ГПК). От особеността
на конструкцията на двустранната персонална симулация, следва, че е необходимо
„начало на писмено доказателство“ за доказване на всяка една от двете привидни
сделки - привидна симулативна сделка между явната и привидната страна и мандат
за симулация (между скритата и привидната страна). Касае се до две отделни
правоотношения, за доказването на симулативността на всяко, от които, чрез
свидетелски показания, следва да е спазен чл. 165, ал. 2 ГПК. Недоказването на
което и да е от двете твърдяни привидни сделки, води до невъзможност за
доказване на прикритата сделка и до невъзможността нейните последици и
съдържание да бъдат приложени в отношенията между страните.
Относно недвижимия имот придобит от ЖСК.
За придобиване право на собственост от ЖСК, е необхоД. приобретателят да
притежава качеството на член-кооператор /виж чл. 35, ал. 2 и ал. 3 ЗЖСК/. Едва
с издаването на нот. акт преминава собствеността на конкретния жилищен обект от
ЖСК върху член-кооператора. Сградата е собственост на кооперацията до
ликвидирането й, респективно до снабдяване при условията на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК
на отделните членове с нот. актове, които именно пораждат вещно правния ефект
на прехвърляне на собствеността /виж решение № 207/27.09.2013 г, по гр. д. № 1395/2013 г.
на I г. о. на ВКС/.
Настоящият съдебен състав намира, че
представените от ответника писмени доказателства – уведомителни писма, вносни
бележки и квитанция, служебна бележка /л.45-л.55 от делото/ нямат характер на начало
на писмени документи, които да правят допустимо събирането на гласни
доказателствени средства за установяване привидността на сделката за придобития
от ЖСК имот. Това е така, тъй като, за да съставлява т. нар. „начало на писмено
доказателство“, документът следва да изхожда от насрещната страна и да прави
вероятно наличието на симулация. Законът говори за „начало на писмено
доказателство“, т. е. изисква един документ, като не е необходимо представянето
на множество писмени доказателства. Писмените доказателства се обсъждат във
връзка едни с други, но ако нито един от документите не отговаря на изискването
да материализира съдържателно изявление, свързано с привидността на сделката и
изходящо от страната, на която симулацията се противопоставя, извод за
вероятност по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК не може да бъде изграден и правилото за
недопустимост на свидетелски показания следва да намери приложение /виж решение № 206 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1338/2010 г., III г. о./. Представената служебна бележка /л. 55 от
делото/ е без поставена дата на издаване,
същата не удостоверява наличието на членствени права между ЖСК „9-ти май“ и П. Д.П..
Освен това посоченият апартамент в бележката се различава, както по
разположение /етаж/, така и по квадратура от придобития от М. Т. П..
Представените квитанции и вносни бележки /л. 45-51/ удостоверяват внасянето на
парични суми, но не съдържат изявление на ЖСК „9-ти май“, което да прави
вероятно основателно твърдението за привидност на ответника. Представените
уведомителни писма до ответника, касаят покана за плащане на определени парични
суми към ЖСК, но не става ясно за какво са дължими тези суми, както и, ако са
за придобиване право на собственост върху жилище, за кое конкретно жилище са
внасяни. От представени множество документи, съдът не извлича необходимата
вероятна основателност на твърденията. По делото не се установява дори П. Д.П.
да е бил член на ЖСК към 30.05.1997 г., не се оспорва, а и се установява, че М.
Т. П.е член-кооператор на ЖСК от 08.04.1996 г. /л. 91/. Не се оспорва, че
управителния съвет на ЖСК е свикал ОС, на което е направил разпределение на
жилищата.
Липсата на каквито и да е доказателства,
изходящи от ЖСК „9-ти май“, че към 1997 г. П. Д.П. е бил член-кооператор и за
него е бил отреден апартамент № ***, *** жилищен блок ***, със застроена площ
от 116.75 кв. м., водят до недопустимост на разпит на свидетели за разкриване
на симулацията, предвид чл. 165, ал. 2 ГПК.
Относно мандата за симулация. Дори да се
приеме, че за привидната симулативна сделка е налице „начало на писмено
доказателство“, то не се твърди и не се представят никакви документи, които да
правят вероятно наличието на симулация в мандатното правоотношение /което се твърди
да съществува между М. Т. П.– привидна страна и П. Д.П. – скрита страна/. Недоказването
на привидния мандат, е достатъчно и има за последица невъзможност за разкриване
на персоналната симулация в цялост. За пълно и главно доказване съществуването
на прикритата сделка, следва разкриването на привидността и на двете привидни
сделки. Достатъчно е недоказването на една от две за неоснователност на
възражението на ответника.
Оттук установяването на твърдяната
симулация /както на привидна симулативна сделка между явната и привидната
страна, а още повече на мандата за симулация/ е невъзможно чрез разпит на
свидетели. В тази връзка свидетелски показания П. Д.П., в частта им относно
наличието на симулативност, са недопустими /чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК/ и не
следва да се обсъждат от съда.
Предвид изложеното съдът намира
възражението на ответника за недоказано. Следователно не се разкрива наличието
на симулация – процесният апартамент е придобит от М. Т. П.и Д. П. П., поради
което и твърденията за наличие на привидност на договора за гледане и издръжка,
който прикривал договор за покупко-продажба между действителния собственик П. Д.П.
и *** М.П.П., не следва да се обсъждат. Ето защо през 2014 г. М. Т. П. *** Д. П.
П. като собственици на процесния имот валидно са прехвърлили собствеността
върху него на М.П.П. срещу задължение за издръжка и гледане.
Относно предоставянето на престацията за гледане и издръжка:
Приобретателят по процесния договор не доказа
при условията на пълно и главно доказване изпълнението на задължението за
предоставяне на издръжка и гледане на прехвърлителя Д. П. П..
Прието е, че съдържанието на насрещните права и
задължения по алеаторен договор се определя по съгласие на страните, които
съгласно чл. 9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността
на съдържанието на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните
съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и
битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката,
ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния ѝ обем и
независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за
издръжка. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, дължи се
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.
След като в договора задължението на
приобретателя е описано като издръжка и гледане, то издръжката включва изцяло
храна, режийни разходи, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя /без
оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите да се справя сам /решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о.,
решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., решение № 169
от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о. и др./.
Задължението по договора за издръжка и гледане е
единно, неделимо и продължително. То трябва да се извършва цялостно. и да бъде
изпълнявано точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер
изпълнението на задължението не търпи забава /виж решение № 95 от 12.02.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 699/2009 г., IV г. о./. За да е налице точно изпълнение
на същия от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и
непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени
нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Точното изпълнение на поетите
задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална
издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем /виж решение № 284/01.10.2014 година, гр. д. №
1892 по описа за 2014 г. на IV г. о. на ВКС/. При всички случаи, когато
нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала
неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда
право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед
времето на неизпълнението /виж решение №
327 от 25.02.2015 г. по гр. д. № 1205/2014 г. на IV г. о. на ВКС/. Поради
естеството на задължението за предоставяне на издръжка и гледане, всяка форма
на неизпълнение – частично, забавено или неточно, се приравнява на пълно
неизпълнение и е достатъчна за развалянето му /виж решение № 622/25.10.2010 г. гр. д. № 212/2010 г. на III
гр. о. на ВКС/.
В обобщение, при всички случаи, когато нуждата
на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена,
е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за
разваляне на целия договор.
Свидетелката А.П.заявява, че за Д. П. никой не е
полагал грижи и никой не му е помагал. Не е спорно между страните, а и от
показанията на свидетеля П. П. се установява, че ответникът М.П. е заминал за
чужбина около 2007 г. и оттогава той живее и работи там, като се прибира в
България по три пъти годишно. Обстоятелството дали прехвърлителят е имал високи
доходи и дали се е нуждаел от грижи е ирелевантно с оглед цитираната по-горе
практика. Епизодичните виждания и подаръци, които ответникът е предоставял на
прехвърлителя на имота, не могат да доведат до извод, че той е предоставял нужните
грижи и е задоволявал ежедневните му потребности от храна, отопление и
медицинско обслужване. От показанията на двамата разпитани по делото свидетели
по категоричен начин се установява, че, ответникът, живеейки и работейки в
чужбина, по никакъв начин не е осигурявал грижи и издръжка на прехвърлителя Д. П.,
т.е. бил е в неизпълнение на основното поето от него задължение по договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен през
2014 г.
Ирелевантно е и дали П. Д.П., е полагал грижи и
издръжка спрямо родителите си и в какъв обем. Сключването на алеаторен договор
от родителя не освобождава децата му от изпълнението на моралното задължение да
се грижи за възрастните си родители, което е въздигнато и правно с нормата на
чл. 124, ал. 4 СК. П. Д.П. следва житейски и съобразно чл. 124, ал. 4 СК, да се
грижи за родителите си, но това негово задължение произтича от закона, а не от
наличието на облигационно връзка. Само по себе си неизпълнението на задълженията
на приобретателя по договора за гледане и издръжка, обуславя основателност на
претенцията. Още повече свидетелят П. П. не твърди в показанията си, *** М.П.,
да му е възлагал от негово име да се грижи за Д. П. П..
Предвид посоченото съдът намира, че процесният
алеаторен договор не е бил изпълнен в уговорения обем, тъй като на прехвърлителя-наследодател
не са били осигурени грижи и издръжка, съобразно нуждите му и предявеният иск
по чл.87, ал.3 ЗЗД следва да се уважи, като договорът за издръжка и гледане се
развали до 1/6 ид. ч. от правото на
собственост върху процесния недвижим имот, съобразно наследствената квота на
ищеца.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на
ищеца.
Ищецът претендира разноски в общ размер на
1468.61 лв.
Претендирана е
сумата от 1300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. По отношение на
възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира, че същото е
основателно, доколкото делото не се отличава с особена правна и фактическа
сложност – проведено е едно открито съдебно заседание, събрани са
преимуществено писмени доказателства. Ето защо адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно – 989.85 лева. Така, общо в полза на
ищеца следва да се присъди сумата 1158,46
лева – разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, договора
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в *** на действие ПРС, *** на **, с който М. Т. П.и *** Д. П. П.
прехвърлят на М.П.П. собствеността
върху следния недвижим имот, намиращ се в режим на СИО между прехвърлителите: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № *** г. на ***на АК, с административен адрес – ***,
който обект попада в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***,
с предназначение –жилище, апартамент, брой нива – едно, с площ от 116.75 кв.
м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 19, с площ от 7.49 кв. м.,
ведно със складово помещение с площ от 2.55 кв. м. и ведно с 1.682 % ид. ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, до размера от 1/6 идеална част от правото на
собственост върху описания имот, съставляваща
наследствената квота на В.Д.П. от наследството на починалия Д. П. П., ЕГН **********,
по иска предявен от В.Д.П., ЕГН **********,***, против М.П.П., ЕГН **********,***.
ДАВА 6-месечен срок на В.Д.П., ЕГН
**********, от влизането в законна сила на настоящото съдебно решение, да
извърши отбелязване на настоящото решение в Службата по вписвания - Пловдив,
съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА М.П.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на В.Д.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1158,46 лв. –
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ