Р Е Ш Е Н И Е
№ 53 19.06.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище,
на деветнадесети май две хиляди и двадесета година ,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател - Албена
Стефанова
Секретар- Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 21 по описа за 2020 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета, Раздел І от АПК.
Образувано е по жалба на Р.Х.М., ЕГН-**********
*** срещу Акт за установяване на публичнодържавно вземане № 01-6500/4078#2 от
03.10.2019г.. издаден от Заместник -изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“-София, с който Р.Х.М. е изключен от подпомагане и в негова тежест е
установено публично държавно вземане в размер на 3316.55 лева, представляващ 75
% от общата изплатена сума по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в райони, различни от планинските“ от ПРСР за кампании 2013г. и 2014г.
В жалбата като основание се навежда
противоречие с материалния закон и немотивираност на АУПДВ. Моли се оспорения
АУПДВ да бъде отменен като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител. Постъпила
е писмена молба от процесуалния му представител - адвокат Ц.И. с вх.№606/28.04.2020г./стр.23
от делото/, в която се излага твърдение, че оспорващият Р.Х.М. не е искал
подпомагане през 2015 по марка 212.
Ответникът по оспорването – Заместник-изпълнителеният
директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.София в съдебно заседание не се явява лично.
Представлява се от ст.юрисконсулт Т.С., която излага становище за неоснователност
на жалбата. Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи,
обосноваващи законосъобразност на оспорения АУПДВ. Претендира се присъждане на
разноски за юрисконсулстко възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Оспорващият Р.Х.М., с ЕГН:********** лично е подал до ДФЗ заявление за регистрация на
13.05.2013г. Видно от заявлението /стр.001 от преписката/ същият е кандидатствал за
подпомагане за 2013г. по следните схеми :СЕПП, НДП, НР2/212 мярка/ и НДЖЗ и е получил
УИН:2517051380848. Съгласно подписаните общи и задължителни декларации на страница 2-3 от заявлението М. е декларирал, че е запознат със задължението да извършва земеделска дейност и задължението
да заявява площи с природни ограничения различни от
планинските райони най-малко 5-пет последователни години
след първото плащане.
За следващата 2014г. Р.Х.М. лично е
подал общо заявление за подпомагане с УИН:2520051486719/14.05.2014г. /стр.010 от
преписката/ като е заявил схеми за подпомагане СЕПП, СПП, НР2 /212 мярка/ и СКБТ.
Заявяването му по мярка НР2 се явява
втора поредна година от поетия ангажимент. На страница 12 от заявлението М. е подписал декларации, задължителни
при участие по мерките НР и НР2, а именно, че е запознат със задължението си да
извършва земеделска дейност и да заявява площи с ограничения, различни от
планинските райони най-малко 5 последователни години след първото плащане.
През 2015г., Р.Х.М. е подал
заявление за подпомагане с УИН:2524061593174/23.06.2015г. чрез пълномощника Х. М. С.. Видно от Заявлението
/стр.011,012 от преписката/ от негово
име са заявени за подпомагане следните схеми : СЕПП, СПП, ЗДП, СМК, ПНДП И НР1 /мярка
211/.
При извършване на задължителните административни
проверки на основание чл.37, ал.2 от ЗСПЗ
е установено, че през кампания 2015г. Р.Х.М. не е заявил
участие по НР2 по поетия пет годишен ангажимент от ПРСР 2007-2013г.
С писмо №01-6500/4078 от 09.07.2019г. на Заместник -изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“-София /стр.000011 от преписката/, на основание чл.26, ал.1 от АПК Р.Х.М. е уведомен, че по отношение на него се открива производство по издаване на Акт за устояване
на публично държавно вземане /АУПДВ/, поради неспазване на многогодишен
ангажимент, заради което следва да възстанови получените суми в размер от 75
процента от общата сума, тъй като прекратява ангажимента си след втората година.
На М. е предоставена и възможност да върне доброволно
сумата от 3316.55 лв, и му е предоставена възможност в седем дневен срок да
направи възражение и да представи относими към констатациите доказателства. Р.Х.М. е подал възражение с вх.
№01-6500/4078#1 от 01.08.2019г. Дирекция „Директни плащания” е разгледала
депозираното писмено възражение и е счела, че описаните в писмото доводи не
могат да бъдат признати за относими към откритото производство. След което на Р.Х.М. е изготвен оспорения АУПДВ по мярка 212 ”Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” с №01-6500/4078#82
от 03.10.2019г. Актът е издаден от Заместник -изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“-София-П. Сл.
Съгласно
приложената по делото Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“-София, т.3 от Заповедта на Заместник -изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“-София-П. Сл.са делигирани права да издава АУПДВ по всички схеми и мерки по директните
плащания.
В оспорения АУПДВ № 01-6503/4078#2 от
03.10.2019г. като
фактическо основание е посочено- че за кампания 2015г. кандидатът Р.Х.М. не е подал заявление за подпомагане с декларирана
мярка 212, регламентирана в Наредба №11/ 03.04.2008 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения. различни от планинските райони” от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредбата/. Като правни
основания е посочено неспазването на изискванията на чл. 4. ал.1. т.2 и т.3 от посочената Наредба
както и приложението на чл.14, ал.1 от същата Наредба. С оспорения АУПДВ Р.Х.М. е изключен от подпомагане и в негова
тежест е установено публично държавно вземане в размер на
3316.55 лева, представляващ 75 % от общата изплатена сума по мярка 212
„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в райони, различни от
планинските“ от ПРСР за кампании 2013г.
и 2014г.
Акт за
установяване на публично държавно вземане №
01-6503/4078#2 от 03.10.2019г. на Заместник -изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“-София-П. Сл.е съобщен на оспорващия на 11.11.2019г. съгласно
приложеното по делото известие за доставяне.
Жалбата
на Р.Х.М. срещу горепосочения АУПДВ е подадена в
Административен съд-Търговище на 22.11.2019г. чрез административния орган,
издал оспорения акт.
Видно от представената СЕБРА-извлечение по делото
безспорно се установи, че на Р.Х.М. са изплатени и същият е получил
плащане по банков път от Държавен фонд „Земеделие” за кампания 2013г.както
следва: на 17.04.2014г., сумата от 2237,40
лв, и 491,14 лв или общо - 2728,54 лв. От представената СЕБРА-извлечение по делото безспорно се установи, че на Р.Х.М. са изплатени и същият е получил плащане по банков път от
Държавен фонд „Земеделие” за кампания 2014г. следните суми: на 18.12.2014г., в размер на
1385,32 лв, на 304,10 лв, и на 26.05.2015г., сумата от 0,74
и 3,37лв. или общо
в размер на 1693,53 лв.
По делото не се доказа като не се и спори относно
обстоятелството че за 2015г. Р.Х.М. не е
заявил подпомагане по НР2 /мярка 212/ по
поетия пет годишен ангажимент от ПРСР 2007-2013г.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства.
При така установеното, съдът намира жалбата за
допустима по следните съображения:
Жалбата е подадена в срок, срещу
акт, подлежащ на съдебно оспорване. Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат
на оспорения акт и при наличие на правен интерес.
При разглеждане на
жалбата по същество съдът, прави следните правни изводи:
Съгласно чл.20а
от ЗПЗП изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява
Разплащателната агенция, която по дефиницията на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по
правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП Изпълнителния директор издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. В чл.20а,
ал.6 от ЗПЗП е предвидена възможността Изпълнителният директор на фонда да
делегира със заповед правомощията си по ал.5 на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. От приложената по
делото Заповед №
03-РД/2891 от 23.07.2019г. по
делото се установи, че Изпълнителният директор на ДФЗ е
делегирал на зам.изпълнителния директор П. Д.
Сл. да издава АУПДВ по
всички схеми и мерки по директните плащания. С оглед на изложеното съдът намира оспорения АУПДВ за издаден от
материално компетентно лице, при регламентирана в закона възможност за
делигиране на правомощия и при надлежно оправомощаване.
При издаване на АУПДВ
са спазени изискванията на чл.26, ал.1 и чл.34 ал.3 от АПК и не са налице допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. АУПДВ отговаря на законовите изисквания за форма и
съдържание. Същият съдържа конкретни посочване на фактическите и правни
основания за неговото издаване.
По отношение на съответствието на оспорения актс материалния закон,
съдът намира следното:
В чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г. са предвидени задължения за кандидатите за подпомагане по мярка
212 " „Плащания
на земеделски стопани в райони с ограничения. различни от планинските райони” да извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение на задължението по чл.
4, ал. 1, т. 3 от Наредбата е уредена в чл. 14, ал. 1 от същия нормативен акт.
В относимата редакция, след изменението му с Решение № 4401 от 13.04.2016 г. на
ВАС по адм. д. 4639/2015 г., обнародвано в ДВ, бр. 13/07.02.2017 г., е
предвидено, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по
време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази
наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни
плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от
годината, в която e прекратил участието си в мерките.
В настоящия случай, оспорващият е получил първото
компесаторно плащане по мярка 212 за 2013 година. Ето защо, съгласно чл. 4, ал.
1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2011 г. той е имала задължение в
продължение на още четири последователни години, а именно: 2014 г., 2015 г.,
2016 г. и 2017 г., да осъществява дейностите по Мярка 212 и да подава заявления
за подпомагане.
По делото не се доказа
Р.Х.М. да е заявил
за 2015г. за подпомагане по НР2 /мярка 212/ по поетия пет годишен
ангажимент от ПРСР 2007-2013г. като не е и спорно между страните, че в
качеството си на земеделски стопанин М.
не е подала заявление за подпомагане за 2015. По делото не се обосновават
и не са налице доказателства за наличие на форсмажорни обстоятелства, с оглед
на което не са налице и предпоставки за приложениена чл.15 от Наредбата.
По изложените съображения налице е неизпълнение на
изискването на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата и фактическото основание по отношение на М. да бъде приложен
чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за изключването му от
подпомагане и за установяване в негова тежест на публично държавно вземане.
Според приложените по делото доказателства общият размер
на изплатените суми по Мярка 212 за кампании 2013г. и 2014г. е 4422.07 лв. С оглед на това, както и че
неизпълнението на изискването на чл. 4,
ал. 1, т. 2 от Наредбата е след втората година от поетия пет годишен ангажимент правилно
административният орган е определил като подлежаща на възстановяване сумата от 3316.55
лв., което представлява 75 % от получената субсидия по мярката.
На основани горното оспореният Акт за установяване на публично
държавно вземане се явява издаден при
наличие на материалните предпоставки, предвидени в чл. 14, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и при правилно приложение
на материалния закон.
Оспореният акт е съответен и на целта на закона,
формулирана в чл. 2, т. 9 от ЗПЗП за развитие на селските и планинските райони
чрез безвъзмездно финансиране. За постигането й е необходимо дългосрочно
извършване на подпомаганата дейност. По мярка 212 е прието, че
продължителността й следва да е поне 5 години. Преждевременното прекратяване е
в противоречие с целите, за които се предоставя субсидията и заради това
задължаването на получателя й да я възстанови е в съответствие с целта по чл.
2, т. 9 от ЗПЗП, а също и с тези, посочени в чл. 1, ал. 4 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г.
На основание всичко гореизложено, настоящият съдебен
състав намира, че по отношение на оспорения акт за установяване на публично
държавно вземане не е налице нито едно от основанията за отмяна, визирани в чл.
146 от АПК. Подадената срещу него жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При този изход
на правния спор на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника по оспорването
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл.
78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във и чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Х.М., ЕГН-**********
*** срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6503/4078#2 от
03.10.2019г.. издаден от Заместник -изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“-София, с който Р.Х.М. е изключен от подпомагане и в негова тежест е
установено публично държавно вземане в размер на 3316.55 лева, представляващ 75
% от общата изплатена сума по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в райони, различни от планинските“ от ПРСР за кампании 2013г. и 2014г.
ОСЪЖДА Р.Х.М., ЕГН-********** *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие” гр.София разноски
по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: