Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. С., 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Луканов гр. дело № 17211 по описа за
2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по реда на Част трета, Глава Тридесет и втора „Производство по търговски
спорове” от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането
(КЗ), във вр. чл. 477 от КЗ, чл. 498, ал.3 от КЗ, обн.
ДВ бр.102/2015 г., вр. с чл.45 и сл. от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищцата В.Б.К.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законна представителка С.А.И. твърди,
че е пострадала като пешеходец в пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 14.08.2018 г. в
гр.С., а виновен за произшествието е водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“ Я.С.,***, в посока от бул. „Ал. Стамболийски“ към
бул. „Царица Йоанна“, е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, като не я пропуснал да пресече пътното платно в района на бл.99 и я
ударил. В исковата молба се поддържа, че в резултат на настъпилото ПТП
пострадалата получила изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се
в счупване на пубиса (срамна кост). Била приета по
спешност в УМБАЛСМ „Пирогов” в тежко състояние със силни болки и неспособност
за самостоятелно движение и била оперирана по спешност, като й била извършена мануална репозиция на увредата. Пострадалата била поставена на строг постелен режим и към момента на исковата молба още била
напълно неподвижна и не ставала от леглото. Поддържа, че се нуждаела
непрекъснато от чужда помощ и лечението й продължавало. Твърди също, че в
причинна връзка с деянието е претърпяла болки и страдания по време на лечението
и все още продължава да ги търпи. Собственикът и виновен водач на лек автомобил
„Шкода Октавия” е сключил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника със застрахователна полица № BG/06/118000393737,
валидна от 29.01.2018 г. до 28.01.2019 г., поради което на 21.09.2018 г. ищцата
е предявила към него претенцията си за обезщетение. Сочи, че са изпълнени предпоставките за
предявяване на иска пряко срещу застрахователя, който не се е произнесъл по
претенцията й в законовия срок. Искането е ответникът да заплати на ищцата
застрахователно обезщетение за претърпените от нея в резултат на ПТП
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно с лихва за забава върху
тази сума, считано от деня на увреждането 14.08.2018г. до окончателното й
изплащане. Претендира разноски. Сочи доказателства.
В открито
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба и в
хода на устните състезания пледира за уважаването на иска, като основателен и
доказан. Претендира разноски, вкл. за адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК (лист 99 от делото).
Ответникът „ДЗИ-О.З.“
ЕАД, в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, оспорва исковата претенция по основание и
размер. Оспорва, че е налице виновно и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил. Не оспорва, че е налице сключен
застрахователен договор по застраховка „ГО“ за увреждащия лек автомобил към
датата на произшествието. В отговора си ответникът прави евентуално възражение
за съпричиняване от страна на пострадалата, която е
нарушила правилата за движение по пътищата в чл.113 от ЗДвП и чл.114 от ЗДвП.
В открито
съдебно заседание ответника, чрез представителя си по пълномощие оспорва иска.
Поддържа отговора на исковата молба. Не сочи доказателства. В хода на устните
състезания пледира за отхвърляне изцяло на иска, а при условията на
евентуалност, да бъде отчетено съпричиняването на
вредоносния резултат. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК (лист
98 от делото).
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С определението
по доклада на делото, съдът е признал за безспорно между страните
обстоятелството, че за увреждащия лек автомобил „Шкода Октавия” с рег. № ******е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника със застрахователна полица № BG/06/118000393737,
валидна от 29.01.2018 г. до 28.01.2019 г. и го е обявил за ненуждаещо се от доказване (лист 55 и лист 90
от делото). Страните не са възразили по доклада на делото.
От приетия
като неоспорено доказателство – заверен препис от констативен протокол за ПТП с
№ К-538 от 14.08.2018г. (лист 5 от делото) се установяват следните
обстоятелства: в гр. С. при движение на лек автомобил „Шкода Октавия” с рег. № ******, с водач Я.В.С. *** към бул. „Царица Йоанна“, срещу
блок 99, вх. 3 е
настъпило ПТП с пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходка В.Б.К.. Отразено е, че е образувано досъдебно
производство.
От докладна
записка на мл. инспектор в 03 група „ПК-ТПТП“ 01 с-р „ОКПД“ при ОПП-СДВР с рег.
№ 5133МТ-11313/15.08.2018г. (лист 31 от делото) се установяват описаните в констативния
протокол за ПТП с № К-538 от 14.08.2018г. обстоятелства, както и че
пострадалата пешеходка В.Б.К. е с диагноза: фрактура на пубис
– прегледана и настанена в болнично заведение УМБАЛСМ „Пирогов”, като водачът
не е употребил алкохол – изследван с алкотест Дрегер. След настъпването на пътния инцидент водачът е
транспортирал пострадалото лице в болничното заведение, където е настанено за
лечение.
Представен е и фотоалбум на настъпилото ПТП от 14.08.2018г. и протокол за
оглед на местопроизшествие (лист 32-45 от делото).
С постановление за прекратяване на досъдебно производство от 14.12.2018г.
постановено във връзка с досъдебно пр-во №
11313/2018г. на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 36470/20018г. на СРП, е прекратено
наказателното производство по дознание № 11313/2018г. на СРТП – ОР – СДВР, пр.
пр. № 36470/20018г. на СРП, образувано за престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК (лист 50
от делото). Няма данни по делото постановлението да е било обжалвано и
отменено.
Механизмът на
настъпилото ПТП е установен от заключението на автотехническата експертиза на вещото лице Е.Г.З. (лист 83-86 от
делото), което съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно дадено.
От
заключението се установява, че процесното ПТП е
настъпило на платното за движение по ул. „Западна“ в района на бл. 99 вх. В, в гр. С., като вещото лице, след посещение на място е
формирало извода, че пешеходката е пресичала пътното платно на нерегламентирано
място, като е минала между паркирали автомобили и е излязла на уличното платно.
Установява се, че посоката на движение на автомобил „Шкода Октавия“
е от бул. „Ал. Стамбилийски“ по ул. „Западна“, към
бул. „Царица Йоанна“, като вещото лице приема също, с оглед материалите по
делото и анализирайки щетите по автомобила, травмите на пострадалата, липсата
на спирачни следи преди удара, е определил скоростта на движение на автомобила на
около 40 км/ч. Според заключението на вещото лице водачът на автомобила при
скоростта му на движение е могъл да избегне настъпването на ПТП, ако
своевременно е възприел пресичащата пешеходка и е реагирал с аварийно спиране.
Установява се също, че на мястото, където е пресичала пешеходката няма
обозначена пешеходна пътека или пешеходна зона, а ищцата е пресичала пътното
платно, като е излязла между два паркирали автомобила, на което място няма
обозначение за пресичане на пешеходци. Според заключението на експерта паркиралите
автомобили отдясно по посока на движение на автомобила затрудняват видимостта,
което е предпоставка за някакъв риск, като посоката на движение на пешеходката
е отдясно наляво по посока на движение на лек автомобил „Шкода Октавия“, в перпендикулярна посока спрямо пътното платно.
Вещото лице приема, че водачът на лекия автомобил би могъл да забележи
пресичането на пешеходката в момента когато тя е стъпила на пътното платно, а разстоянието
на което се е намирал автомобила в момента на стъпване на пешеходката на
пътното платно е 22 - 25 метра. След като е сравнил разстоянието на което се е
намирал автомобила до мястото на удара и опасната зона на спиране, вещото лице
е приело в заключението си, че водачът на автомобилът е имал възможността да
предотврати удара чрез аварийно спиране.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице
Т.Г.Д. (лист 87-88 от делото), което съдът изцяло кредитира, като обективно,
безпристрастно дадено и неоспорено от страните, се установи, че в резултат на
ПТП ищцата В.Б.К. е получила счупване на двете долни рамена на срамната кост,
като на 14. 08. 2018г. след местно обезболяване е направено закрито наместване
на счупените кости под рентгенов контрол, а вероятно минималното разместване на
рамената на срамната кост е наложило извършването на спешната операция. Според
заключението на експерта след извършване на оперативното наместване и спазвания
шестдесетдневен постелен режим е настъпило срастване
на долните рамена на срамната кост, като възстановяването е пълно. В
заключението си вещото лице приема, че ищцата е търпяла болки с голям
интензитет от травмата до извършване на закритото наместване в болницата. В
хода на заболяването ищцата е описана като спокойна, без оплаквания, а болките постепенно
са намалели до края на първия месец. Поради невъзможността да се придвижва
самостоятелно, ищцата е търпяла страдания изразяващи се в невъзможност да
извършва ежедневните си дейности, да се самообслужва, налагало се да ползва
помощ от близки за период от два месеца. Впоследствие се е нуждаела от помощ
при извършване на рехабилитация до края на шестия месец. Съобразявайки, че не
са приложени други медицински документи за провеждане на рехабилитация или
лечение на усложнения от счупването, вещото лице е формирало извод за пълното
възстановяване на ищцата. Според заключението не се очакват болки и страдания в
бъдеще.
От събраните и
неоспорени писмени доказателства се установи, че ищцата, чрез пълномощника си,
е отправила на 21.09.2018 г. към застрахователя-ответник писмена
застрахователна претенция – за заплащане на застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за
вредите от настъпилото ПТП на 14.08.2018г. (лист 19 от делото). По делото няма
данни от ответника да е била образувана щета по искането или да е даден отговор,
респ. да е изплатено обезщетение на ищцата.
До момента на
приключване на устните състезания пред първата инстанция също не се установи да
е извършено плащане на обезщетение от страна на ответника – застраховател.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Я.В.С. – водачът на
увреждащия лек автомобил „Шкода Октавия“ и Г.Ж.П.– съпруг
на майката на ищцата.
От
показанията на св. С. се установява, че в деня на ПТП-то се е движил в дясната
лента за движение, от страната на блока, пред който е станал инцидента. Имало
паркирани автомобили на тротоара, както и паркирани изцяло на пътя. От
показанията му се установява, че детето е изскочило от междублоково
пространство, като свидетелят не го е видял преди да го удари с колата, тъй
като в пространството между блока има засадени дървета, храсти, от който през
това време на годината няма видимост и не може да се види има ли човек или не.
Установява се, че свидетелят видял детето за първи път след като го ударил и то
се прехвърлило през автомобила. Свидетелят чул удар и видял, че нещо се
преметнало през колата, като според показанията му детето е излязло зад
последния автомобил със скорост, а той не е имал възможност да види детето,
когато е било на тротоара извън пътното платно, тъй като не е имало видимост. Заявява
в показанията си пред съда, че се е движил с около 40 км/ч, но не е могъл да
прецени разстоянието между автомобила и детето, тъй като не е имал видимост, а
е реагирал и натиснал спирачката след удара. Заявява пред съда, че удареното
дете, ако е изправено, е по-ниско от автомобил, а на мястото, на което то пресичало
няма пешеходни пътеки. Заявява, че на мястото имало и други деца, които били
без родители.
Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетеля С., като обективно дадени, неоспорени от
страните, логични, последователни и кореспондиращи със събраните по делото
писмени доказателства и заключение на автотехническата
експертиза.
От
показанията на св. П.се установява, че ищцата е лекувана в домашно лечение, а
майката на ищцата останала в къщи за да й помага. Сочи, че ищцата ползвала
помощни средства и я водили на рехабилитация. Според показанията на този
свидетел ищцата била два месеца на постелен режим, а
след това още четири месеца била на рехабилитация - месеците септември,
октомври, ноември и декември на 2018г. Установява се, че В. не могла да се
обслужва сама, тъй като не можела да се движи. През периода на възстановяване В.
не ходела на училище, а когато отново се върнала в училище се чувствала
дистанцирана от съучениците си, тъй като не й давали да играе по физкултура с
останалите деца. Пазели я да не тича и да не я удари някой, тъй като е болна. Според
показанията на свидетеля ищцата се променила след инцидента, сънувала кошмари,
страхувала се от коли и от пешеходни пътеки и от страх не е искала да се качи в
кола.
Съдът частично
кредитира показанията на св. Петров, в частта от които се установяват търпените
от ищцата неблагоприятни последици в периода след инцидента, тъй като са
придобити от негово лично впечатление и съответстват на заключението по СМЕ.
Съдът не кредитира показанията му в частта, в която възпроизвежда наученото от
ищцата, че когато застудее времето изпитва болки там, където е било счупено,
тъй като са в противоречие с приетото от вещото лице, че ищцата е напълно
възстановена, като в тази част ги счита за пристрастни в полза на ищцата (чл.
172 от ГПК).
По делото е
приложен и социален доклад с изх. № ПР/Д-ВЗ/120-001/21.06.2019г., на Дирекция
социално подпомагане Възраждане, в който не е дадено конкретно заключение
относно интересите на детето В.Б.К..
Описаната
фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка
на всички събрани доказателства, ценени като относими
и допустими.
Въз основа на
така установените факти и с оглед направените от страните искания и възражения,
настоящият състав намира следното от правна страна:
Съдът е
сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр.
с чл. 498, ал. 3 от КЗ, ответникът - в
качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е длъжен да покрие имуществената (деликтна)
отговорност на причинителя на вредата – застрахован водач на лекия автомобил „ШКОДА
ОКТАВИЯ“ с рег. № ******, управляван от Я.В.С., като заплати на пострадалия
застрахователно обезщетение.
Предявеният
иск е допустим, с оглед особените изисквания на разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр.
с чл. 380 от КЗ, като се отчита при това, че е
прието доказателство, установяващо факта, че още преди предявяването на иска,
ищцата е отправила писмена претенция до застрахователя за изплащане на
търсеното пред съда застрахователно обезщетение.
Основателността
на предявения иск е предпоставена от установяването
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са
причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях), както
и да се установи, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите. В този смисъл, в съдебното производство ищецът следва
да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
(изпълнение на фактическия състав - виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди) и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между водача и ответника - застраховател. В тази
насока са и изричните указания на съда, дадени с определението по доклада на
делото, приети без възражения от страните.
Съобразявайки
всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и приетото за безспорно между
страните, съдът приема, че са изпълнени всички кумулативни елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. От събраните писмени и гласни доказателства,
както и заключенията на приетите експертизи съдът счита, че по делото несъмнено
се установява настъпване на произшествието при механизма посочен в заключението
на автотехническата експертиза. При така установения
механизъм е налице противоправно поведение на водача
на лек автомобил „ШКОДА ОКТАВИЯ“ с рег. № ******, управляван от Я.В.С., което е
в причинна връзка, с настъпването на произшествието и настъпилите у ищцата
телесни увреждания. С поведението си водачът е нарушил правилата на движение по
пътищата на чл.5, ал.1, т.1, пр. 2 и чл. 116 от ЗДвП, които задължават водачите
на пътни превозно средства да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците и особено към децата. Установи се, че
водачът на лек автомобил „ШКОДА ОКТАВИЯ“ с рег. № ******, е нарушил и правилата
за движение, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Т.е. вследствие
на така описаните нарушения от водача С., на правилата за движение по пътищата,
се установи, че е настъпило ПТП при което е причинено увреждането на ищцата В.Б.К..
В тежест на
ищцата бе да докаже неимуществените вреди, свързани с търпените болки и
страдания във връзка с увреждането от ПТП.
Съдът приема,
че претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания бяха установени по несъмнен начин в съдебното производство. От
показанията на свидетеля Петров, в частта, кредитирани от съда като непосредствени,
логични и непротиворечиви, въпреки вероятната заинтересованост от изхода на
делото в полза на ищцата, се установи, че след произшествието ищцата е била два
месеца на постелен режим в дома си, а след това още около
четири месеца е изпитвала болки и дискомфорт, както и
не е могла да се обслужва сама, тъй като не можела да се движи. Установи се, че
е сънувала кошмари, страхувала се от коли и от пешеходни пътеки, както и от
страх не е искала да се качи в кола. Съдът намира описаната симптоматика при едно
дете (навършило 11 години към момента на инцидента), че настъпилото ПТП му се е
отразило съществено негативно. Съдът отчита също, че през първите дни след
произшествието ищцата е изпитвала силни болки и страдания, както и е търпяла
негативи от това, че през периода на възстановяване се е откъснала от учебния
процес. Същевременно съдът съобрази, че съгласно заключението на СМЕ ищцата
напълно е оздравяла и не са налице данни за усложнения. В този смисъл съдът
приема, че искът е доказан по основание.
По размера на
претенцията съдът приема следното:
Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. Съобразявайки
създадената съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и
постановените многобройни решения на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД – в този
смисъл са решение № 202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о. и др. понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за
всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Тези критерии са възприети и във формираната практика
по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване
на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правно релевантни
факти. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Като съобрази
горните обстоятелства, сочещи за преживените от ищцата болки и страдания, както
и съобрази икономическата конюнктура към датата на настъпване на деликта (минималната работна заплата за страната за 2018г.
е 510 лв.) и нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне
на обезщетението момент, съдът счита, че търпените от ищцата неимуществени
вреди през периода от настъпилото ПТП на 14.08.2018г. до пълното й
възстановяване (до края на шестия месец) следва да се репарират с обезщетение в
размер на 30 000.00 (тридесет хиляди) лева.
Съдът
достигна до извода за размера на обезщетението при съобразяване лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт, които от 11.06.2012 г.
съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в сила на чл. 492 от КЗ (обн.,
ДВ, бр. 102/2015 г.) са 2000000.00 (два милиона) лв. за всяко събитие при едно
пострадало лице. В този смисъл е и е и решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. №
3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно
изразеното становище, че независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да
се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за
размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент.
С оглед
основателността на иска, съдът следва да обсъди и евентуалното възражение на
ответника за съпричиняване.
Съдът приема,
че размерът на обезщетението следва да бъде намален съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Изводът
за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (в този
смисъл е решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ІІ ТО; решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, ІІ ТО и др.)
По делото се установи, че пътното произшествие е настъпило във вътрешноквартална улица през време на лятната ученическа
ваканция и в часови пояс, в който има интензивно движение на пешеходци (ПТП е
настъпило около 18.30 часа). Не се установява участъкът от пътя специално да е
обозначен със знаците посочени в разпоредбата на чл. 61 от ЗДвП, поради което
не се установи да са действали правилата на движение на чл. 62 от ППЗДвП, а общите правила на чл. 107 и сл. от ЗДвП за
поведението на пешеходците на пътното платно. За да се приеме, че е налице съпричиняване в тежест на ищеца е да докаже, че е налице противоправно поведение на пострадалия, конкретно в случая
такова изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата, което да
е в причинна връзка с произшествието и настъпилия противоправен
резултат. От събраните по делото доказателства не се установи какво е било
поведението на ищцата непосредствено преди настъпване на произшествието, т.е.
преди излизането й на пътното платно. От показанията на свидетеля С. се установи,
че пострадалата ищца е излязла внезапно на пътното платно, а доколкото е имало
и други деца с нея, съдът приема извод, че те са си играели в близост до пътя
без пряк родителски контрол (а и с оглед възрастта на ищцата е възможно да са
се гонели). След като не се установява в близост да е имало пешеходна пътека, а
детето е излязло внезапно на пътното платно, то следва, че с поведението си е съпричинило увреждането си, тъй като дори и да не е
предприело внезапно навлизане на пътното платно, е пресякло без да се съобрази
с близостта на преминаващия автомобил, който е реализирал удар с него -
нарушение на чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Приносът на пострадалото малолетно
дете следва да бъде отчетен с оглед практиката на ВКС - решение № 165 от
26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, както и с дадените
указания по тълкуване и прилагане на закона в т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963г.
на Пленума на ВС.
От друга страна съдът съобрази, че свидетелят С. е имал възможност (според
заключението на САТЕ) и е бил длъжен да управлява автомобила със скорост (според
цитираните от съда нарушения от водача на императивни норми от ЗДвП), която да му
позволи да предотврати удара чрез аварийно спиране. При отчитане приноса на
виновния водач и на пострадалата ищца в настъпване на вредите съдът отчита, че
водачът на МПС макар и да е съобразил ограничението на скоростта в населеното
място, е нарушил, както общото задължение на чл. 5, ал.1, т. 1 и чл. 116 от ЗДвП, така и не е съобразил конкретните обстоятелства, че произшествието е
станало в жилищен квартал, през време на лятната ученическа ваканция и в часови
пояс, в който има интензивно движение на пешеходци, както и при ограничена
видимост с оглед паркиралите автомобили от дясната страна на пътното платно,
както и че на такива места в своята игра децата обичайно преминават и на
пътното платно. В този смисъл съдът намира, че при конкретните обстоятелства
приносът на водача на МПС е 80%, а на пострадалата ищца 20%.
По изложените съображения определеното обезщетение от 30 000 лева следва
да бъде намалено с оглед приетия принос на пострадалата. Искът следва да бъде
уважен за сумата от 24 000 лева и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 50 000 лева, като неоснователен.
По отношение на претендираната от ищцата лихва,
съдът приема следното:
Лихвата се претендира от датата на настъпилото увреждане.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ
или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Установява се, че след сезиране на ответника, последният не се е произнесъл
по направеното искане.
Според нормата на чл. 496, ал. 3 от КЗ, застрахователят не може да откаже
да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
следните документи: констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за пътнотранспортно
произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните
работи; друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на
Министерството на вътрешните работи; двустранен констативен протокол, който се
съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само
имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно
средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното
произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
С предявяване на претенцията ищцата не доказа, че е представила описаните в
приложението на искането до застрахователя документи, поради което задължението
на ответника да се произнесе по претенцията не е възникнало. Аргумент в тази
насока е и нормата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, според която застрахователят е
длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение
№ 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1,
които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ, като определи и изплати
размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже
плащането. Според чл. 108, ал. 3 от КЗ в случаите по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства
по чл. 106 от КЗ, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Така приетата
нормативна уредба вменява в задължение на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ да се произнесе по претенцията на пострадалия най-късно в тримесечен срок от сезирането. След изтичането на този
срок застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението. Поради изложеното
и предвид липсата на спор, че ответникът е сезиран на 21.09.2018 г. (според регистъра
на застрахователя), началната дата на забавата от която е дължима и лихвата за
забава е 22.12.2018 г.
С оглед установяване на причините неимуществени вреди на ищцата, ответникът
дължи лихва върху присъденото обезщетение (от 24 000.00 лв.), считано от 22.12.2018
г. до окончателното изплащане.
По
разноските.
На основание чл. 81 от ГПК съдът дължи произнасяне по искането
за разноски.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи направените
от ищцата разноски, които са доказани в размер 460 лв. – за допуснатите съдебни
експертизи. Съразмерно на уважената част от иска, съдът осъжда ответника да
заплати на ищцата разноски по делото в размер от 220.80 лева.
В полза на
процесуалния представител на ищцата на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38
от ЗАдв следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. Претенцията за адвокатско
възнаграждение по представения от страната списък по чл. 80 от ГПК е в размер
на 1 430 лв., която сума е в по-малък размер от определяния съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. Следва да се възложи в тежест на
ответника сумата от 686.40 лева - разноски за адвокатско възнаграждение по
делото, съразмерно с уважената част от иска.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. Ответникът е направил разноски в общ размер от 250 лева (съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК), поради което и съразмерно с отхвърлената
част от иска, съдът осъжда ищцата да заплати на ответника сумата от 130 лева –
разноски по делото.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК, сумата от 960 лв., представляваща държавна такса, за заплащането на която
ищцата е освободена (лист 21 от делото).
Така
мотивиран, Софийски градски съд, І ГО, 26 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ДЗИ-О.З.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и управление:***, да заплати на В.Б.К.
с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законна представителка С.А.И.-П.,
с ЕГН **********, двете с адрес: ***, на
основание чл. 432 от Кодекса за застраховането, сумата от 24 000.00 (двадесет и
четири хиляди) лева, застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, следствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.08.2018 г. в
гр. С., по вина на водача на лек автомобил с марка „Шкода”, модел „Октавия”, с рег. № ******, управляван от Я.В.С., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди е била застрахована съгласно
полица № BG/06/118000393737, валидна от 29.01.2018г. до 28.01.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 22.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата от
24 000.00 (двадесет и четири хиляди) лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 24 000.00 (двадесет и четири хиляди) лева до пълния предявен
размер от 50 000 (петдесет хиляди) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и управление:***, да заплати на В.Б.К., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законна представителка С.А.И.-П., с ЕГН **********, двете с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 220.80 (двеста и двадесет лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща съдебни разноски по гражданско дело № 17211/2018г. по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
ОСЪЖДА
„ДЗИ-О.З.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и
управление:***, на основание 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38 от ЗАдв,
да заплати на С.К.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 686.40 (шестстотин
осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) лева – разноски за
адвокатско възнаграждение по гражданско дело № 17211/2018г. по описа на Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и управление:***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. С.,*** сумата от 960.00 (деветстотин и шестдесет) лева - държавна такса по гр. д. № 17211/2018г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 26 състав.
ОСЪЖДА В.Б.К., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законна представителка С.А.И.-П., с ЕГН **********, двете с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и управление:*** сумата от 130.00 (сто и тридесет) лева, представляваща съдебни разноски по гражданско дело № 17211/2018г. по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: