Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

№ 260005

 

гр. А., 18.01.2021 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

А.кият районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                 Председател :  Мария Джанкова 

                                                                    Съдебни заседатели : .…….....…………

                                                                                    Членове : ........……………..

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…................. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 444  по описа  за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалба на ЕТ „**-М.Ч.“, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.А., обл.Б., ***, представляван от М.М.Ч., ЕГН ********** против Наказателно постановление (НП) №№ 491453-F528669 от 21.01.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ -гр.Б. в ЦУ на НАП, с което за  нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с  чл. 118, ал.4 от Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева. В жалбата са изложени възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Жалбоподателят моли обжалваното постановление да бъде отменено като се позовава на маловажност на случая и прекомерност на определеното наказание. Чрез представителя си адв.Р.Н. от БАК в съдебно заседание поддържа направените оплаквания. Не представя доказателства.

 

Въззиваемата страна, чрез представителя си юрисконсулт М. К.  в съдебно заседание излага становище за  неоснователност на жалбата. Моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване  на обжалваното постановление с присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Не представя доказателства извън събраните в хода на административнонаказателното преписка.

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

След по отделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото и направената служебна проверка, съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице посочено в НП като нарушител и в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред РС-А. е редовно образувано.

Санкцията е наложена на едноличния търговец за това, че на 22.11.2019 г. при проверка на стопанисвания от него обект – магазин за пакетирани стоки, находящ се в гр. А., ***, било установена разлика между фактическата наличност на парични средства в касата на обекта – 176,92 лева и разчетената наличност на средства от фискалното устройство – 74,00 лева, която разлика е в размер на 32,92 лева. Констатирано е също, че посочената разлика представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено чрез фискалното устройство при положение, че същото притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. За така констатираното нарушение на търговеца е съставен АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление.

По делото са събрани писмени и гласни, приобщени са протокол за извършена проверка, опис на парични суми в касата към момента на започване на проверката, както и междинен финансов отчет от същата дата.

От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че при проверката е установена разлика между касовата наличност в търговския обект, стопанисван от санкционирания търговец и отчетената сума по ФУ, съгласно междинния финансов отчет, в размер на 32,92 лева. При положение, че няма доказателства и твърдения, че разликата се дължи на неотчетени продажби, то правилно установеното деяние е  квалифицирано като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно която извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

За нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане е предвидено в нормата на чл.185, ал.2 от същия закон административно наказание имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лева за юридическите лица и едноличните търговци, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1 - имуществена санкция от 500 до 2000 лева - изречение второ на чл.185, ал.2 от ЗДДС. В конкретния случай на търговеца е наложена санкцията по чл.185, ал.2 изр. 2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Доколкото в случая няма доказателства и твърдения, че неизпълнението на задължението по чл.33 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е довело до неотразяване на приходи, то правилно с оглед изложените в НП и установени по делото обстоятелства санкцията е определена в размерите, към които препраща чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС, а именно размерите на имуществената санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС - от 500 лева до 2000 лева. Същата е наложена в минимален размер от 500 лева, поради което не е налице основание за изменение на санкцията по размер.

По повод направените възражения за маловажност на случая следва да се отбележи, че съдът не констатира основания за отмяна на наказателното постановление, доколкото не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, а именно деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за този вид нарушения до степен да бъде счетено за малозначително. Обстоятелствата около нарушението са отчетени от административно наказващия орган, вкл. невисоката стойност на оборота и установената разлика, което предполага санкция в размер на минимума от 500 лева, но не и освобождаване от административно наказателна отговорност.

При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, включително в санкционната му част, поради което и следва да бъда изцяло потвърдено. В случая административно-наказващият орган е представляван от юрисконсулт, направено е искане за присъждане на разноски, ето защо предвид потвърждаване на НП и с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите  сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева. За определянето му настоящият състав съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.144 АПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда  възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В същата насока е чл.63, ал.5 от ЗАНН, според който в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда  възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящия случай. Анотирана съдебна практика

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 491453-F528669 от 21.01.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Б. в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „**-М.Ч.“, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.А., обл.Б., ***, представляван от М.М.Ч., ЕГН **********, за  нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с  чл. 118, ал.4 от Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.

 

ОСЪЖДА ЕТ „** – М.Ч.” ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. А., ***, представляван от М.М.Ч., да заплати на Национална агенция по приходите съдебно-деловодни разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: