Р
Е Ш Е
Н И Е
N 129
Гр.Велико Търново 09.06.2021г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
ЧЛЕНОВЕ: Евтим Банев
Ивелина Янева
при секретаря с.ф.и с
участието на прокурора Орманджиева като разгледа докладваното от съдията И.
Янева к.н.дело № 10100 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за
2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 111 / 05.03.2021г., постановено по АНД № 1804 по описа на ВТРС
за 2020г., тринадесети състав, с което е потвърден електронен фиш серия К №
3030517 издаден от ОД на МВР Велико Търново, с който на Р.Г.М.е наложено
административно наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 от същия закон.
Касационното
производство е образувано по жалба от Р.Г.М.,
в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закони. Изложени са подробни съображения
за игнориране на направените доказателствени искания на лицето, което е довело
до недоказаност на нарушението и съответно неправилен извод за
законосъобразност на електронния фиш. Моли се за отмяна на въззивното решение и
отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът не изразява становище по същество на спора.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност
на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти – от стационарна
камера на ПП I-4, км.153+343 е заснето движение на лек автомобил с ***собственост
на ЕООД „Агробиз България” със скорост 102 км./ч при разрешени 60 км/ч.
съгласно поставен пътен знак. За нарушението е издаден електронен фиш на
управителя на собственика на автомобила.
Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителя са безспорно
установени, не са допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването
на електронния фиш, правилно е определен приложимия материален закон, правилно
е определен размера на наказанието, поради което и електронния фиш е потвърден.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за законосъобразност на
електронния фиш за съответен на събраните доказателства и материалния закон.
Неоснователно
е възражението на касатора за допуснати от въззивния съд съществени нарушения
на процесуалните правила – несъбиране на доказателства от значение за
установяване на фактите по спора.
Действително
в жалбата е направено искане за събиране на доказателства:
1. Молим
да бъдат изискани GPS координати да стане ясно къде е бил
поставен пътен знак В-26 спрямо преминаващото превозно средство и спазено ли е
законовото изискване.
2. Молим
да бъдат изискани GPS координати на АТСС, заснело нарушението, от което да стане
точното му географско местоположение.
3. Молим
да бъдат изискани GPS координати на мястото, където се твърди, че е извършено
нарушението, за да се установи точното му географско местоположение.
4. Молим
да бъде изискано от ОД на МВР – Велико Търново да представи доказателства, че
техническото средство е използвано към 06.09.2019г. със знаците по чл.35,
чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1 от Закона за измерванията. С други думи върху
техническото средство е следвало да има поставени знак за одобрен тип, знак за
първоначална проверка и знак за последваща проверка, за да може да бъде
използвано, а в конкретния случай техническото средство е използвано с изтекло
удостоверение за одобрен тип, което автоматично ще докаже, че няма как да има
поставен валиден знак.
5. Молим
да бъдат изискани GPS координати на превозното средство
спямо автоматичното техническо средство, с което да се докаже видимостта на
техническото средство и възможно ли е било да заснеме движещия се автомобил.
6. Молим
да бъдат изискани фотоснимките от автоматизираното техническо средство, от
които да стане видно колко превозни средства на брой са били заснети
едновременно.
По тези
доказателствени искания липсва произнасяне от съда в закрито заседание. Насроченото
за 15.01.2021г. открито съдебно заседание не е проведено по молба на
процесуалния представител на ответника – поради заболяване и болничен лист до
04.02.2021г. моли за отлагане. На проведеното на 05.02.2021г. открито съдебно
заседание процесуален представител на касатора не се явява и не поддържа
заявените доказателствени искания. След обявяване на делото за решаване на 08.02.2021г.
постъпва молба от процесуалния представител на касатора за служебна
ангажираност и невъзможност за явяване. Молбата е изпратена по пощата с
пощенско клеймо от 04.02.21г. Следователно към приключването на съдебното
следствие липсва изявление и конкретизация на доказателствените искания и
непроизнасянето на съда по тях не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
Част от
исканите документи са представени с административната преписка – снимков
материал, удостоверяващ момента на заснемане на нарушението; Протокол за
проверка № 41-С-ИСИС / 09.08.2019г.;Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване.
Исканията
за представяне на GPS координати са без адресат, т.е. не е ясно кой следва да
представи данни във вид на координати на местонахождения на пътни знаци, камера
и автомобил. При неуточнено доказателствено искане съдът не дължи събирането на
исканите доказателства, още повече, че част от даните се съдържат в други
документи по делото. От представената схема на хоризонталната маркировка и
вертикална сигнализация е видно, че пътен знак В 26 е поставен на 133+375 км.
от пътния участък, а стационарната камера за видеоконтрол на 133+490км.
Разстоянието между двете е 115 метра. От снимката при установяване на
нарушението е видно, че липсват други участници в движението, автомобилът е
заснет от задната страна, което сочи, че той се намира след нея –
непосредствено след нея, видно от наличния на снимката пътен знак от отсрещната
страна. При тези данни не се установяват твърденията на касатора за
неизясняване на фактите по спора и наличието на нарушение на правилата за
движение по отношение допустимата скорост.
От представените като част от
административната преписка Протокол за проверка № 41-С-ИСИС / 09.08.2019г. и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване е видно спазването на
изискването на закона нарушението да е установено от техническо средство от
одобрен тип, работещо без отклонения. Удостоверение № 09.10.4823 на Българския
институт по метрология установява одобрението на устройството на 06.10.2009г. и
валидността му до 06.10.2019г. Нарушението е установено на 06.09.2019г. – в
периода на валидност на удостоверението за одобрение. На 09.08.2019г. /един
месец преди нарушението/ същата институция проверява системата за контрол и
удостоверява, че тя отговаря на метрологичните изисквания. Така приема и
въззивния съд, макар и лаконично. Към момента на съдебното производство през
2021г. е невъзможно да бъде извършена проверка на място на поставените стикери
на камерата – данните от 2019г. би следвало да са заменени с актуални.
Възражението
на касатора на липсата на конкретизация на мястото на нарушението е
неоснователно. С посочването на координатите на пътния участък е изпълнено
изискването за посочване на място на нарушението. След като всички стационарни
камери са оповестени на сайта на МВР, то за всеки водач би следвало да бъде
известно тяхното местоположение. Следователно правото на защита на лицето не е
нарушено и то може да установи в кой пътен участък се намира средството за контрол.
Фактът, че в касационната жалба се конкретизира мястото с посочване на
търговско дружество и близко населено място, сочи знание у страната на мястото
на нарушението. Това води до извод и за липсата от събиране на данни за точно
географско местоположение – страната знае къде се е намирала при заснемането на
нарушението. Още повече, че географските координати са несъпоставими с
останалите доказателства по делото и не би могла да се извърши съпоставка.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че заснетата скорост на превозното средство е 105 км и след
приспадане на толеранс е приета наказуема скорост 102км, т.е. толеранса е 3 км.
и правилно е прието наличие на нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
По
изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и решението на
въззивния съд следва да бъде потвърдено.
Въз основа
на горното и на основание
чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 111
/ 05.03.2021г., постановено по АНД № 1804 по описа на ВТРС за 2020г.,
тринадесети състав,
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.