№ 75
гр. гр. Димитровград, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101276 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В искова молба се твърди, че ищецът „ЮБЦ“ЕООД предявява исковата си претенция
срещу ответника **. за установяване съществуването на вземането си по отношение на него,
посочено в издадена по ч.гр.д.№923/2021г. по описа на РС-Димитровград Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Посочва, че предявява исковата си
претенция към ответника въз основа на Договор за цесия от 01.10.2019г. с прехвърлител на
вземанията „С.Г.Груп“ООД, който от своя страна е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител „БТК“ЕАД. Мобилният оператор с
търговска марка „БТК“ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение №1 от Договора. Поддържа, че между „БТК“ЕАД и
ответника е бил сключен договор за предоставяне за ползване на далекосъобщителни услуги
с клиентски №16788341001 от 20.01.2018г. за ползване на мобилна услуга за №**********
при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абонамент в размер на 19,99
лева за срок от 24 месеца. С Допълнително споразумение от 21.01.2018г. абонатът добавил
за ползване мобилна интернет услуга за №********** при условията на тарифен план
VIVACOM Mobix 60 LTE с месечна абонаментна такса 21,80 лева за срок от 24 месеца, а
именно до 21.01.2020г. Въз основа на така сключения договор, от „БТК“ЕАД били издадени
5бр.фактури за потребени електронни съобщителни услуги за период на потребление от
23.02.2018г. до 22.07.2018г. на стойност 71,19 лева. Поддържа, че абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги за пет последователни отчетни месеца от м.март 2018г. до м.юли
2018г., включително. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги обусловило правото му да прекрати едностранно
1
индивидуалния договор на ответника. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника, мобилния оператор издал по клиентски №16788341001 на
22.08.2018г. крайна фактура №**********, в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 174,59 лева, от
която ищеца претендира сумата от 104,46 лева, представляваща сбор от трикратния размер
за месечните такси без ДДС на всяка абонаментна услуга. Датата на деактивация на
процесния абонамент била 27.07.2018г. Така абонатът бил в неизпълнение на договорите си,
заведени под горепосочения клиентски номер, като не спазил крайния срок за ползване на
абонаментите си до 21.01.2020г. Твърди, че цената на иска представлява сума, за която е
издадена фактура от доставчика на мобилната услуга, начислена е мораторна лихва за забава
и е посочен периода й. Поддържа, че неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник
обусловило правото на мобилния оператор да прекрати предсрочно горепосочения договор
на 21.01.2020г. и да претендира неустойка в размер на 104,46 лева, уговорена в т.2 от
Договора, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси без ДДС на всяка
абонаментна услуга, както следва: 49,95 лева за абонаментен план VIVACOM i-Traffic L и
54,51 лева за абонаментен план VIVACOM Mobix 60 LTE.
Поддържа, че след извършените цесии на вземането на „БТК“ЕАД към ответника,
последният е бил надлежно уведомен за тях с приложеното към исковата молба
уведомление.
Доколкото ответника не изпълнил задълженията си по горепосочения договор, на
11.06.2021г. ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д.№923/2021г., по което на 15.06.2021г.
съдът издал Заповед №234 за изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК. Със същата на
ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 104,46 лева-неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
20.01.2018г., сключен между „БТК“ЕАД и **., вземането по който е прехвърлено с Договор
за цесия от 01.10.2019г. в полза на „ЮБЦ“ЕООД, държавна такса в размер на 25 лева и
адвокатско възнаграждение от 180 лева. Тази заповед била връчена на ответника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Иска съдът
да постанови решение, с което да признае за установено, че **. дължи на „ЮБЦ“ЕООД
сумата от 104,46 лева, представляваща главница- неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски №16788341001 от 20.01.2018г., сключен между ответника и „БТК“ЕАД,
за което е издадена фактура №**********/22.08.2018г. за периода от 22.07.2018г. до
21.08.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№923/2021г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените в
настоящото и заповедното производство разноски.
Ответникът **., чрез назначения му от съда особен представител адв.К., депозира
отговор на исковата молба, в който поддържа ,че предявения иск е допустим, но оспорва
същия по основание и размер. Ответникът действително бил в договорни отношения с
2
„БТК“ЕАД, но издадените 5бр.фактури за плащане на предоставени мобилни услуги не му
били връчени и той нямал основание за плащането им. Приложените писмени доказателства
установявали наличието на Договори за цесия от 16.10.2018г. и 01.10.2019г., по силата на
които вземането било на ищеца, но нямало доказателства, че ответника е бил надлежно
уведомен за това. Цедентът по втория договор за цесия „С.Г.Груп“ООД не бил
упълномощен по надлежния ред от „БТК“ЕАД и нямал представителна власт да изпраща
уведомителните съобщения по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД, като подписва същите. Нямало
данни ответника да е уведомен по надлежния ред за двата договора за цесия, което водело
до опорочаване на прехвърлянето на задължението и неоснователност на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения от ищеца препис от Заявление/Договор за предоставяне за
ползване на мобилна услуга от 20.01.2018г. „БТК“ЕАД се е задължила да предостави на **.
мобилни услуги за мобилен №********* при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic
L с месечен абонамент в размер на 19,99 лева за срок от 24 месеца. В Декларация,
представляваща първа страница от горепосочения Договор, ответникът декларирал, че е
запознат с това ,че доколкото договора е сключен на 20.01.2018г. фактурата за задълженията
му ще се издава на 22-то число на месеца, като срока за плащане на задължението по нея е
18 дни от датата на издаването й.
На 21.01.2018г. ответникът подписал с „БТК“ЕАД Допълнително споразумение към
Договор за електронни съобщителни услуги, съгласно което му били предоставени интернет
услуга и мобилна услуга за данни за №********** при условията на тарифен план
VIVACOM Mobix 60 LTE с месечна абонаментна такса от 21,80 лева. Срокът на това
споразумение бил за 24 месеца- до 21.01.2020г.
Съгласно приетата като доказателство по делото Месечна сметка
№**********/23.03.2018г., за предоставени мобилни услуги и интернет услуги, ответника
дължи на „БТК“ЕАД сумата от 31,38 лева, като плащането следвало да се извърши до
08.04.2018г.
С Месечна сметка №**********/22.04.2018г., издадена от „БТК“ЕАД, на ответника
било начислено за плащане задължение за ползване на мобилни и интернет услуги в размер
на 30,79 лева, както и баланс от предходни периоди 31,38 лева. Общата сума от 62,17 лева
била дължима до 09.05.2018г.
На 22.05.2018г. от „БТК“ЕАД на името на ответника била издадена и Месечна сметка
№**********, съгласно която той трябвало да заплати за предоставени му мобилни и
интернет услуги сумата от 30,79 лева, както и баланс от предходни периоди 62,17 лева.
Общата сума от 92,96 лева била дължима до 08.06.2018г.
С Месечна сметка №**********/23.06.2018г., издадена от „БТК“ЕАД, на ответника
било начислено за плащане задължение за предоставени му мобилни и интернет услуги в
размер на 8,16 лева, лихва за забавено плащане- 0,57 лева и баланс от предходни периоди
61,96 лева. Общата сума от 70,69 лева трябвало да бъде пратена до 09.07.2018г.
3
Съгласно Месечна сметка №**********/23.07.2018г., издадена от „БТК“ЕАД, на
ответника била начислена за плащане лихва за забавено плащане- 0,50 лева и баланс от
предходни периоди 70,69 лева. Общата сума от 71,19 лева трябвало да бъде пратена до
08.08.2018г.
На 22.08.2018г. с Месечна сметка №**********, издадена от „БТК“ЕАД, на
ответника била начислена за плащане лихва за забавено плащане- 0,54 лева, корекции,
дарения и услуги от партньори 399,76 лева и баланс от предходни периоди 71,19 лева.
Общата сума от 471,49 лева трябвало да бъде пратена до 08.09.2018г.
Видно от представения с исковата молба Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.10.2018г., „БТК“ЕАД е прехвърлила в полза на „С.Г.Груп“ООД свои вземания,
произтичащи от договори, описани в Приложение №1 към Договора.
С нотариално заверено пълномощно от 24.10.2018г. „БТК“ЕАД е упълномощило
„С.Г.Груп“ООД, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г. да изпрати уведомителни писма по чл.99 ал.3 от ЗЗД до лицата, чиито
задължения са предмет на прехвърляне по договора.
Ищецът представя по делото и Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99
ал.3 от ЗЗД, съгласно което „БТК“ЕАД по силата на Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018г. е прехвърлило на „С.Г.Груп“ООД вземането си по отношение на **. в размер
на 104,46 лева, като цесионера има правата на кредитор по отношение на него и е
упълномощен да го уведоми ца цесията.
На 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД бил сключен Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който на ищеца били прехвърлени вземанията,
които първото дружество придобило по силата на договори за прехвърляне с
първоначалните кредитори, сред тях и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД. Съгласно чл.6 ал.2 от Договора,
„С.Г.Груп“ООД се задължило да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, както и
да упълномощи „ЮБЦ“ЕООД да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за
собствена сметка.
Видно приложеното към делото Уведомление за цесия, „БТК“ЕАД, в качеството си
на цедент по Договор за цесия от 16.10.2018г., действащо чрез пълномощника
„С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от
01.10.2019г. уведомява **., на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, че по силата на Договор за цесия
от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД задължението му към първото
дружество по договори за мобилни услуги в размер на 104,46 лева е прехвърлено към
„С.Г.Груп“ООД. На основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, „С.Г.Груп“ООД уведомява ответника, че
по силата на договор за цесия от 01.10.2019г. дружеството е прехвърлило вземането си
спрямо него на „ЮБЦ“ЕООД. Единствен титуляр и разпоредител на вземането е
„ЮБЦ“ЕООД. На А.Х. е указано, че следва да плати задължението си, ведно с всички
направени съдебни разноски на „ЮБЦ“ЕООД.
Към уведомлението за цесия е представено и Извлечение от 13.08.2021г. от
4
Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., съгласно което между
„С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания от
01.10.2019г., по силата на който вземането на „ЮБЦ“ЕООД към **., произтичащо от
договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019г. и
в размер на 104,46 лева, е прехвърлено на „ЮБЦ“ЕООД, като в качеството си на цесионер
това дружество има всички предвидени в законите на България права на кредитор.
Тъй като ответникът по делото не заплатил на ищцовото дружество задълженията си
по процесния договор, на 11.06.2021г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на **.. Образувано било
ч.гр.д.№923/2021г., по което на 15.06.2021г. съдът издал Заповед №234 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на **. да заплати в полза на
заявителя сумата 104,46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 20.01.2018г. и допълнително споразумение
към него ог 21.01.2018г., сключеи между „БТК“ЕАД и ответника, вземането по които било
прехвърлено в полза на ищеца с Договор за цесия от 01.10.2019г., ведно с направените
деловодни разноски от 205 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника-
ответник при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен
интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на негово вземане.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№234/15.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№923/2021г.
Безспорно установено по делото е, че между БТК“ЕАД и ответника **. са възникнали
договорни отношения във връзка с подписан между страните договор за предоставяне на
мобилни услуги и допълнително споразумение към него, като срока по тях изтичал на
21.01.2020г. Няма спор и относно това ,че „БТК“ЕАД е издало горепосочените Месечни
сметки, съгласно които на ответника са били начислени задължения за плащане на
предоставени му мобилни и интернет услуги. Не се твърди от страна на А.Х., че
задълженията по тези месечни сметки са били платени в указания му срок. Безспорно
установено по делото е, че ответника не е бил уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането към него нито с нарочно изпратено му уведомление, нито с връчване на исковата
молба, която е получена не от него, а от назначения му от съда особен представител.
Спорно по делото е възникнало ли е за „БТК“ЕАД, респ. за придобилия вземането по
отношение на ответника, право да претендира плащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 20.01.2018г. и
допълнително споразумение към него от 21.01.2018г., сключени между „БТК“ЕАД и А.Х..
Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
5
се доказват.
Във всеки от процесните Заявление/Договор за предоставяне за ползване на мобилна
услуга от 20.01.2018г. и Допълнително споразумение към него от 21.01.2018г., сключени
между „БТК“ЕАД и ответника се съдържа клауза, съгласно която при прекратяване на
споразумението преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ЕАД неустойка
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
В настоящия случай ищецът претендира, че ответника му дължи неустойка, тъй като
е в неизпълнение на договора си и не е спазил крайния срок за ползване на абонамента i-
Traffic L за мобилен №********** до 20.01.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от
20.01.2018г. Претендираната неустойка е в размер на 49,95 лева и е формирана като сбор от
три месечни абонаментни такси, без ДДС, по избрания тарифен план към ползваната
електронна съобщителна услуга. Търси и неустойка по Допълнителното споразумение към
горепосочения договор от 21.01.2018г., за това, че не е спазил крайния срок за ползване на
абонамента по тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE до 21.01.2021г. Претендираната
неустойка в този случай е в размер на 54,51 лева и е формирана като сбор от три месечни
абонаментни такси, без ДДС, по избрания тарифен план към ползваната електронна
съобщителна услуга.
За да бъде уважена исковата претенция, ищецът следва да докаже, че е налице
уговорка за заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги, както и че
договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е
доказано осъществяването на последната предпоставка, от което следва извода, че не е
възникнало в полза на „БТК“ЕАД правото да начислява претендираната неустойка. От
събраните доказателства не се установява кога са били прекратени договорните
правоотношения на мобилния оператор с ответника и по какъв начин страната, която е
упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук следва да се
отбележи, че надлежното упражняване на правото на разваляне на договора е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази
връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора
не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Доколкото в случая не е уговорено
друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на
чл.50.6 б.“в“ от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно прекратяване на
договора от оператора при неплащане в срок или системно закъснение в плащанията на
дължимите суми. Изрично е предвидено обаче, че това може да стане единствено след 30-
дневно писмено предизвестие. От това следва, че когато развалянето се извършва
6
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на писмено
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде
даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. В случая по делото не се
твърди, а и не се доказва операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие за
прекратяване на договора му, поради неизпълнение на задължение за плащане на дължими
суми за предоставени мобилни услуги. Дори ищецът да е изпращал кратки текстови
съобщения до ответника за заплащане на дължимите месечни суми това не може да замести
изричното изявление за прекратяване на договора. Видно от съдържанието на ОУ
прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не
може да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на
прекратяване на облигационната връзка. В разглежданата хипотеза и исковата молба не
може да послужи като изявление за разваляне на договора, тъй като препис от нея не е
получен реално от ответника. С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не установи в
хода на производството по делото, че преди да прехвърли процесното вземане за неустойка
мобилния оператор е уведомил ответника за едностранното прекратяване на договорните
правоотношения с него поради неизпълнение на задължения на абоната, поради което
липсва основание за възникване на неустоечното вземане.
Предвид изложеното, съдът намира, че „БТК“ЕАД не е упражнило надлежно правото
си да прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срокът му и не е осъществен
фактическият състав, пораждащ правото му да начисли неустойка за плащане от страна на
абоната.
Доколкото за мобилния оператор не е възникнало право на вземане за неустойка по
отношение на **., то прехвърлянето на това вземане в полза на „С.Г.Груп“ООД, а в
последствие и в полза на ищеца по делото не е породило действие за последния.
На следващо място, трябва да се има предвид, че производството по делото се
проведе в отсъствието на ответника **., който беше представляван от особен представител-
адв.К.К., посочен от АК-Хасково и назначен от съда. Издадената по ч.гр.д.№923/2021г. по
описа на РС-Димитровград заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
не е била връчена на ответника-длъжник лично, доколкото той не е бил открит на
постоянния си и настоящ адрес, нито е установена неговата актуална месторабота от
извършената справка в регистъра на НАП. Предвид това, след залепяне на уведомление по
чл.47 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на Х., съдът е приел, че съобщението за
издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5
от ГПК. След депозиране на исковата молба против **. в РС-Димитровград съдът отново е
изпратил препис от нея на постоянния и настоящ адрес на ответника, както и на този
посочен в исковата молба от ищеца. Исковата молба и приложенията към нея обаче са
останали невръчени на адресата, който не е бил открит на тези адреси. По същия начин, от
извършена справка в НАП не е била установена и актуалната месторабота на Х., за да бъдат
изпратени въпросните документи за връчване там. В тази връзка и на основание чл.47 ал.6
от ГПК на ответника е бил назначен особен представител, който да го представлява по
7
настоящото дело.
Доколкото по делото се твърди, че вземането на «БТК»ЕАД към ответника е било
прехвърлено в полза на ищеца, следва да се има предвид, че с договора за цесия кредиторът
прехвърля вземанията си на трето лице, без за това да е необходимо съгласие на длъжника.
За да произведе действието си спрямо последния, цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с
оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата
по съответния договор. В случая са налице валидни договори за цесия, потвърдени от
цедента, с които вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на
цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника
да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши и от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това /В този смисъл Решение № 137 от
02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС/. Видно от съдържанието на
приложеното по делото пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да извърши
уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания, което не
противоречи на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените
разпоредби. Относно последната предпоставка за уважаване на претенциите на ищеца
изискваща уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника съдът установи от
представените по делото писмени доказателства, че до предявяване на исковата молба от
ищеца в РС-Димитровград на ответника не е било изпращано и връчвано уведомление в
тази насока. Действително в исковата си молба „ЮБЦ“ЕООД прави искане съдът да
разпореди приложеното по делото уведомление за цесия да бъде връчено на ответника.
Въпреки положените усилия от съда, ответника не е открит на регистрираните постоянен и
настоящ адрес, което е наложило да бъде назначен и да се представлява в процеса от особен
представител, комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включително всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие
и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника
да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно
извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В практиката си по реда на
чл.290 от ГПК ВКС приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо
длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него / Решение №123 от
24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13 г. на І
т.о./. В настоящото производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен
представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към
спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. На ответника е
назначен особен представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните
книжа. Съдът счита, че в хода на производството по делото ищецът не проведе пълно и
главно доказване на последната предпоставка за уважаването на иска, а именно надлежно
8
уведомяване на ответника за цедирането вземане. Връчването на особен представител не би
могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване
на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието
на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Поради изложеното съдът счита, че след като не е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо
ответника. Безспорно се установи, че волеизявлението на цесионера, извършеното в
изпълнение на упълномощителна сделка с цедента, не е достигнало до длъжника, което е
пречка цесията да породи действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне
на вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на заповедта за
изпълнение на парично задължение, нито с получаване на преписа от исковата молба и
приложенията към нея, съдържащи и уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото
връчването им е извършено при условията на чл.47 от ГПК в рамките на заповедното и
исковото производства, редовността на което не може да санира проявеното от страна на
кредитора поведение, явяващо се в противоречие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата, предшестващо подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, съгласно изложените по-горе съображения.
С оглед на това, съдът счита, че към настоящия момент ищцовото дружество не се
явява кредитор на ответника /такъв продължава да бъде „БТК“ЕАД/.
Поради изложеното, съдът намира, че предявения от „ЮБЦ“ЕООД иск за признаване
за установено, че **. му дължи сумата в размер на 104,46 лева, представляваща неустойка по
договор и допълнително споразумение към него, сключени между ответника и „БТК“ЕАД,
за което е издадена Заповед №234/15.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№923/2021г. по описа на РС-Димитровград, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на иска за установяване на задължение за плащане от
ответника в полза на ищеца на визираните суми в издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1375/2019г. по описа на РС-Димитровград, на последния не
трябва да бъдат присъждани и направените в заповедното производство деловодни
разноски.
Поради това, че ответника по делото беше представляван в настоящото производство
от особен представител, съдът не дължи произнасяне за присъждане на разноски по чл.78
ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ предявения от "ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул.** представлявано от **, против **., с ЕГН **********, от
9
Димитровград, ул.“**, иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на **., с ЕГН **********, че дължи на „ЮБЦ“ЕООД, с ЕИК
*********, сумата от 104,46 лева /сто и четири лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
№16788341001 от 20.01.2018г., сключен между ответника и „БТК“ЕАД, представляваща
сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, за което е издадена фактура №**********/22.08.2018г. за периода от 22.07.2018г.
до 21.08.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№234/15.06.2021г. по ч.гр.д.№923/2021г. по описа на РС-Димитровград, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
10