Решение по дело №2394/2018 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 783
Дата: 31 август 2018 г. (в сила от 12 септември 2018 г.)
Съдия: Жанет Марчева Христова
Дело: 20183630102394
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

783/31.8.2018г.

 

Шуменският районен съд                                                                           десети състав

На тридесет и първи август                                               две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание  в следния състав:                            Председател: Ж.Марчева

Секретар: П.Н.

 

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д.  № 2394  по описа за 2018 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашно насилие.

Делото е образувано по молба от П.Н.Ж. с ЕГН **********,*** срещу Д.В.Д. с ЕГН ********** с адрес ***.

В молбата се сочи, че страните били във фактическо съпружеско съжителство от около 20 години, като имали две деца – Н.Д.Д., роден на ***г. и Д. Д.Д., роден на ***г.

Твърди се, че на  12.08.2018г. около 13 ч. след употреба на алкохол ответникът започнал да заплашва молителката с думите „Ще ти отрежа главата и ще я хвърля през терасата“. Взел касапски нож и тръгнал срещу нея, като тя избягала в другата стая. След това я извикал обратно в кухнята и ѝ ударил два шамара по лицето с две ръце. С думите „Сега ще ти отнема живота“  опрял ножа в гърлото ѝ. Заплахите продължили, както и ударите на шамари. Ответникът не спрял употребата на алкохол през това време. В последствие взел опаковки от лекарства за кръвно, едното от които „Предуктал“, като ѝ заповядал да изпие хапчетата от опаковката. До 19 часа на същия ден не ѝ позволявал да използва телефона си, като едва след пристигането на малкия ѝ син Д.преустановил действията си.

На 15.08.2018г. около 20 часа ответникът отново започнал да се държи агресивно. Поискал мобилния телефон на молителката, като след като тя не му го дала я ударил с юмрук по лицето. След виковете ѝ за помощ двете деца отишли при родителите си. Заплахите за здравето и живота ѝ продължили, като Д. извикал молителката в кухнята и я накарал да седне на стол. С думите „Сега ще те залея с ракия и ще те запаля“ полял главата ѝ с ракия и взел кибрит. Молителката се изплашила и извикала децата. При намесата на малкия син, бащата оставил молителката и слязъл пред блока по паркираната си кола за цигари. В този момент малкия син Д. извикал полиция, като при появата на полицаите ответникът започнал да се държи грубо с тях, което наложило задържането му.  С молбата моли съда да издаде заповед за незабавна защита по смисъла на чл.18 от ЗЗДН, като посочва конкретните мерки, които желае да бъдат наложени.

Съдът с Определение № 2132/16.08.2018г.  издал заповед за незабавна защита с налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание  молителката не се явява, за нея се явява упълномощен представител – адв. Б.Б.от ШАК, който поддържа молбата на изложените в нея основания. В хода на съдебните прения се излагат подробни аргументи за основателността на молбата. Претендират се разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като не сочи уважителни причини за неявяването си и не депозира молба за отлагане на делото.

            Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            Молителката и ответника били във фактическо съжителство от около двадесет години, като имат две деца – Н.Д.Д., роден на ***г., към момента навършил пълнолетие и Д. Д.Д., роден ***г. , към момента почти на петнадесет години. Четиримата живеели заедно на адрес гр.***.

На 12.08.2018г. около 13.00 часа след употреба  на алкохол Д. започнал да заплашва молителката с думите „Ще ти отрежа главата и ще я хвърля през терасата“. Взел касапски нож и тръгнал срещу нея, като тя избягала в другата стая. След това я извикал обратно в кухнята и ѝ ударил два шамара по лицето с две ръце. С думите „Сега ще ти отнема живота“  опрял ножа в гърлото ѝ. Заплахите продължили с думите „Сега ще ти отрежа ноктите, за да видиш как реже ножа“, както и ударите на шамари. Ответникът не спрял употребата на алкохол през това време. В последствие взел опаковки от лекарства за кръвно, едното от които „Предуктал“, като ѝ заповядал да изпие хапчетата от опаковката. До 19.00 часа на същия ден не ѝ позволявал да използва телефона си, като молителката успяла да пише съобщение на малкия си син, който веднага се прибрал в къщи и едва след пристигането му  Д. преустановил действията си на насилие спрямо нея.

На 15.08.2018г. около 20 часа ответникът отново започнал да се държи агресивно. Поискал мобилния телефон на молителката, като след като тя не му го дала я ударил с юмрук по лицето. След виковете ѝ за помощ двете деца отишли при родителите си. След около 20-30 минути извил дясната ѝ ръка, като при появата на малкия му син, Д. го изгонил от стаята и отправил към молителката заплаха с  думите „Ще те залея с бензин и ще те запаля, за да не те поглежда друг“.  Заплахите за здравето и живота ѝ продължили, като ответникя извикал молителката в кухнята и я накарал да седне на стол. С думите „Сега ще те залея с ракия и ще те запаля“ полял главата ѝ с ракия и взел кибрит. Молителката се изплашила и извикала децата. При намесата на малкия син, бащата оставил молителката и слязъл пред блока по паркираната си кола за цигари. В този момент малкия син Д. извикал полиция, като при появата на полицаите ответникът започнал да се държи грубо с тях, което наложило задържането му.

            От приложеното по делото копие от досъдебно производство № 1052/2018г. по описа на РУ – Шумен се установява, че на 17.08.2018г. с Постановление на Районния прокурор е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.144, ал.3 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че на 12.08.2018г. и на 15.08.2018г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, деецът се заканил с убийство по отношение на П.Н.Ж.. В досъдебното производство е приложена докладна записка от 16.08.2018г. от полицейски служители от РУ – Шумен във с посетен на 15.08.2018г. около 23.55 часа адрес в гр.*** във връзка с подаден сигнал. Полицейските служители установили, че вследствие употреба на алкохол Д.Д. отправил закани, обиди и удар с юмрук в лицето на П.Ж.. Д. бил задържан от органите на реда, тъй като бил опасен за себе си и за околните. Същия бил предупреден и с протокол по чл.65 от ЗМВР да се въздържа от извършването на действия представляващи домашно насилие спрямо молителката. 

            Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и устни доказателства и води до следните правни изводи:

По допустимостта на молбата: От представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за раждане № 562315/28.08.2003г. е видно, че страните са родители на общо дете – син Д. Д.Д., роден на ***г., понастоящем почти на 15 години, като от данни по делото се установява, че имат  още едно дете - син Н.Д.Д. към момента навършил пълнолетие. Поради това, че страните живеят съвместно и имат общи деца, то пострадалата се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Същевременно молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок,  доколкото се сочи, че действията на ответника са извършени на 12.08.2018г.  и на 15.08.2018г.,  т.е. преди изтичане на срока, визиран в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима. 

По основателността на молбата:  Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо молителката домашно насилие на по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН на 12.08.2018г. и на 15.08.2018г.  Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в отправяне на обидни думи и заплахи за живота и физическото здраве на молителката, както и нанасяне на удари в областта на лицето, могат да бъдат характеризирани като емоционално, психическо и физическо насилие спрямо нея. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Или декларацията е  предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие (доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН) и  същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице. В конкретния случай обаче са налице и събрани доказателства в подкрепа на изложеното в молбата, а именно събраните писмени доказателства, съдържащи се в досъдебно производство № 1052/2018г. по описа на РУ - Шумен.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо молителката домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. Следва да се отбележи, че от страна на ответника в съдебно заседание не са представени доказателства, които да опровергават или да подлагат под съмнение изложената по-горе и приета от съда фактическа обстановка.

С оглед характера и степента на упражнените спрямо молителката актове на домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, а срока на мерките следва да бъде в максималния по закон срок, предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 18 месеца. Следва да се отбележи, че  проявите на домашно насилие от страна на нарушителя спрямо П.Ж. са укорими не само според закона, но и според нормалните житейски представи за човешки отношения. Извършването им пред двете им деца правят същите да са с по-голяма тежест, тъй като травмите от тях са не само върху молителката - жертва от домашно насилие, но и върху децата им Н.и Д.. Проявител са извършвани многократно през много кратък интервал от време, като ответника вместо да намалява агресията в поведението, напротив тяхната сила е нараствала. Затова съдът намира, че наложени ограничения за максималния срок биха въздействали върху нарушителя и биха го накарали да промени отношението си към членовете на своето семейство.  Тези ограничения целят да покажат и че обществото не проявява толеранс и търпимост към подобни актове.

По отношение на глобата, която следва да бъде наложена на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН, то съдът намира, че следва да е в минимален размер.  Това произтича от обстоятелството, че по делото липсват данни каква трудова дейност упражнява ответника и какви доходи реализира. Наложена в среден към максимален размер би неоснователно обременила семейството на същия, вместо да има възпитателен ефект. Затова следва да му бъде наложена глоба в минималния по закон размер, а именно 200 лева.

С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на молителката и сумата от 600 лева с ДДС, представляваща направени от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представено пълномощно.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 25 лв.  държавна такса за завеждане на делото.

            Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1. ЗАДЪЛЖАВА Д.В.Д. с ЕГН **********,*** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.Н.Ж. с ЕГН **********,***.

2. ОТСТРАНЯВА Д.В.Д. с ЕГН **********,*** от съвместно обитаваното с молителката жилище, находящо се в  гр. *** за срок от 18 (осемнадесет) месеца.

2. ЗАБРАНЯВА на Д.В.Д. с ЕГН ********** да се доближава до П.Н.Ж. с ЕГН **********, до обитаваното от нея жилище, находящо се в гр. *** и до местоработата й – магазин за ел. уреди, находяща се  на адрес: гр. *** за срок от 18 (осемнадесет) месеца.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на Д.В.Д. с ЕГН **********  ГЛОБА  в размер на 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН ********** с ЕГН ЕГН **********  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт  по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева), както и 5 лв.(пет лева) при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН ********** да заплати на П.Н.Ж. с ЕГН ********** направените в производството разходи в размер на 600 лв.(шестстотин лева) с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че  при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.  

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от  връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ към ОД на МВР - гр.Шумен.

Препис от решението и от издадената заповед да се връчат на ответника органите на РУ на ОД на МВР - Шумен

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ към ОД на МВР – гр.Шумен.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: