Р Е Ш Е Н И Е № 24
гр. Сливен, 20.03.2023 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА
ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Галя Георгиева и с участието на прокурора Красимир Маринов,
като разгледа докладваното от съдия Бозукова
КАНД № 11 по описа за 2023 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
от А.Й.М., чрез пълномощник, против Решение № 456 от 18.11.2022 г., постановено
по АНД № 971/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено
като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 21-0804-002345 от 18.08.2021
г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с
което на А.Й.М., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
В касационната жалба се твърди,
че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът е
допуснал нарушение на материалния закон, като изводите му не кореспондирали със
събраните доказателства. С решението не бил извършен задълбочен анализ, като
неправилно били коментирани възраженията против наказателното постановление; не
било посочено в какво се изразява възприетото от наказващия орган противоправно
поведение. Били допуснати противоречия в АУАН и НП. Неправилно били кредитирани
единствено показанията на полицейския служител, като не били обсъдени и всички
събрани по делото доказателства. Моли съда да постанови решение, с което отмени
решението на Районен съд –
Сливен, както и наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Е.М.
***, която поддържа касационната жалба с всички доводи, изложени в нея.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно
заседание ответникът по касация - ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, в
което заявява, че оспорва подадената жалба. Посочва, че по безспорен начин било
установено извършването на административното нарушение, като при издаването на
наказателното постановление не били допуснати съществени процесуални нарушения.
Моли съда, да постанови решение, с което остави в сила решението на Районен съд
– Сливен. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за основателност на касационната
жалбата.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
За да постанови
решението си районният съд приема, че на 20.03.2021 г. в г. С. полицейски
служители установили, че жалбоподателят управлява състав от пътни превозни
средства (ППС): товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 215 ЦДИ" с рег. № *******,
с прикачено към него туристическо ремарке (каравана) с номер на рама ********. Моторното
превозно средство и тегленото от него ремарке (каравана) били с един и същ
регистрационен номер. Полицейският екип се движел със служебен автомобил в
посока от б. „Г. Д." към б. „П. Х.", а жалбоподателят в обратна
посока - към б. „Г. Д." по другото платно. Полицейските служители предприели
действия по спирането на посочения автомобил, като го последвали и същият бил
спрян до б. №*** на к. „Б.". При извършената проверка се установило, че с
жалбоподателя е пътувал св. Х. П. Полицейските служители потърсили съдействие
от сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Сливен, които пристигнали на място.
На място пристигнал и св. Д. Г., който щял да купува въпросното ремарке
(каравана). Актосъставителят приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и му съставил акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/.
Въз основа на
съставения АУАН, на 18.08.2021 г. началникът на група в сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР-Сливен издал обжалваното пред Районен съд-Сливен
наказателно постановление, като приел, че А.Й.М. е извършил нарушение по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, предл.1 от ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца. НП е връчено на касатора на 08.08.2022
год.
Посочената
фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и същата е приета за безспорна от Районен съд - Сливен.
От правна страна
районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел, че при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение актосъставителят е описал
нарушението правилно. В акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
съвсем разбираемо било записано в какво се заключава нарушението, поради което
приел, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Правилно била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като административните
наказания били определени в минимален размер. При тези мотиви Районният съд
приел, че обжалваното НП се явява законосъобразно и го потвърдил.
Решението на
Районния съд е валидно и допустимо. Районният съд е постановил правилен съдебен
акт предвид следните съображения:
Съгласно нормата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни
превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Законодателят е предвидил императивно правило, касаещо МПС-та и ремаркета,
които се допускат по пътищата за обществено ползване, които следва да бъдат
регистрирани и с поставени на определените за това места табели с
регистрационен номер. В процесния случай от доказателствата по делото се
установява, че описаното в АУАН и в НП туристическо ремарке – каравана не е
била регистрирана, а на табелата, която ѝ е била поставена, бил изписан
номер идентичен с този на управляваното от касационния жалбоподател МПС с рег.
№*******.
В АУАН и в НП са изложени
фактически обстоятелства, които в достатъчна степен обосновават яснота, както
по отношение на извършеното нарушение, така и досежно административното
наказание и неговия размер. Районен съд - Сливен е установил правилно
фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон, постановявайки
правилен съдебен акт. Действително регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях е уредена с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, моторните превозни средства и
ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността
или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически
орган. В случая установеното от полицейските органи административно нарушение е
управление на нерегистрирано по надлежния ред превозно средство, а не
нерегистрирано в срок такова, поради което доводите в жалбата в насока, че не е изтекъл изискуемия
едномесечен срок за регистрация са неотносими към спора.
Неоснователно е и възражението
в касационната жалба по отношение анализа на свидетелските показания. Районният
съд е посочил кои от изслушаните в хода на първоинстанционното производство
свидетелски показания кредитира и кои не, като е изложил подробни съображения,
преценявайки ги поотделно и в съвкупност с останалите приобщени по делото доказателства.
Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд,
поради което на основание чл.221 ал.2 изр. второ от АПК съдът препраща към тях
и не следва да ги преповтаря.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта, за което касационната инстанция е
задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда
от пороци и е правилно.
Предвид изхода на спора,
претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се явява
неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК, във вр.с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 456 от 18.11.2022 г., постановено по АНД № 971/2022 г. по описа на
Районен съд – Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: