Присъда по дело №1783/2021 на Районен съд - Бургас

Настоящото съдебно производство е образувано по повод постъпилия в съда
обвинителен акт на прокурор при БРП, с който против К. Н. В., роден на ********г. в
гр.Бургас, български гражданин, женен, неосъждан, основно образование, не работи, с адрес
за призоваване гр.Бургас, ***, ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че за
времето от 01.01.2020г. до 24.03.2020г., в гр.Бургас, ***, като пълнолетно лице, в съучастие
като съизвършител със С.В. - също пълнолетно лице, улеснил чрез предоставяне на
помещение за живеене, парични средства и храна, плащане на сметки, непълнолетно лице от
мъжки пол - сина си Д. К. В. с ЕГН ********** и лице от женски пол, което не е навършило
14-годишна възраст - Л. Ф. Р. ЕГН: **********, да заживеят съпружески, без да са сключили
брак - престъпление по чл.191, ал.З вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато и обвинение на С. Б. В., родена на
14.04.1966г. в гр.Бургас, български гражданин, женена, неосъждан, без образование, с адрес
за призоваване гр.Бургас, ***, ЕГН **********, за това, за времето от 01.01.2020г. до
24.03.2020г., в гр.Бургас, ***, като пълнолетно лице, в съучастие като съизвършител със
К.В. - също пълнолетно лице, улеснила чрез предоставяне на помещение за живеене,
парични средства и храна, плащане на сметки, непълнолетно лице от мъжки пол - сина си Д.
К. В. с ЕГН ********** и лице от женски пол, което не е навършило 14-годишна възраст -
Л. Ф. Р. ЕГН: **********, да заживеят съпружески, без да са сключили брак - престъпление
по чл.191, ал.З вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Първоначално в проведено разпоредително заседание страните изявиха желание
производството да продължи по реда на гл.29 НПК, и да бъде одобрено постигнато
споразумение. Съдът веднага насрочи производството по този процесуален ред, като на
зададени от председателя въпроси дали доброволно са го подписали и наясно ли са с
последиците му, подс.В. заяви, че жена му го е накарала да сключи споразумение, както и че
не се чувства престъпник. Подс.В. заяви, че не е извършила престъплението. При това
положение, съдът прецени че съобразно вътрешната воля на страните не е налице годно
съгласие за сключване на споразумение, поради което се отмени определението, с което
делото е насрочено по реда на гл.29 НПК и същото беше насрочено за разглеждане по
общия ред с призоваване на свидетелите.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа
обвинението, за което са предаден на съд подсъдимите. Намира фактическата обстановка за
изцяло изяснена и доказана. Прави ирелевантен анализ относно начина на живот на
подсъдимите и поведението им спрямо другите им деца. Прави собствен анализ на
показанията на разпитаните свидетели. Избирателно се предлага кредитирането на
показанията на определени свидетели и изключване от доказателствената съвкупност на
показанията на други свидетели, неподкрепящи обвинителната теза на прокурора /напр.
показанията на св.Ф.Р./. Позовава се на „установената“ практика на БОС, но не цитира
конкретни съдебни решения. В заключение предлага на всеки от подсъдимите да се
определи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да бъде отложено по
реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от три години. В реплика на адв.Х. се отправя
упрек към съда, че не е проявил активност да прочете показанията от ДП на част от
свидетелите и обясненията на обвиняемите.
Защитникът на подсъдимия адв.Х. в своята пледоария по същество разкрива
фактическа обстановка различна от изложената от прокурора в обвинителния акт. Намира
обвинението спрямо подсъдимите за недоказано за този инкриминиран период и
неподкрепено от събрания доказателствен материал. Твърди, че прокурора не успя да
докаже началния момент на соченото престъпление и по какъв начин те са улеснили сина си
и малолетната да заживеят съпружески. Акцентира върху показанията на медицинските лица
1

и твърди, че посочения в обвинителния акт период почива на предположение. В заключение
моли съдът на основание чл.304 НПК да постанови оправдателна присъда. Подсъдимите се
присъединява към казаното от защитника и молят да бъде постановена оправдателна
присъда.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите К.В. и С.В. са съпрузи и имали сключен граждански брак. Те живеели в
гр.Бургас, ***, заедно с останалите си деца, включително и синът им - св.Д.В., роден на
***г. Докато бил ученик, Д. се запознал със св.Л.Р., родена на ***г., тъй като учили в едно и
също училище - ***. Te по време на обучението им започнали да се виждат интимно и да
имат сексуални отношения. Поддържали връзка няколко месеца, но не казали на родителите
си. На неустановена дата през м.февруари 2020г. все още малолетната Л.Р. почувствала
неразположение в стомаха и посетила за преглед кабинета на д-р В.П.. Били и направени
необходимите изследвания, които били в норма и на Л.Р. бил изписан медикамент за
стомашните неразположения – Но-шпа. Тогава св.Р. споделила на д-р П., че може да е
бременна, но непожелала да вземе направление за гинеколог. Реално фактът, че св.Р. е била
бременна е установен през юли месец 2020г. при преглед от лекарите – д-р С. и д-р Д..
Св.Д.В. и св.Л.Р. споделили с родителите си желанието им да заживеят заедно, тъй като
искали да отглеждат заедно детето си. Подсъдимите живеели близо до св.Л.Р. и я познавали
още от малка, били в приятелски отношения със семейството й. Двамата подсъдими се
зарадвали на новината, че ще стават дядо и баба, като след обсъждане помежду им се
съгласили децата да заживеят като семейство в дома им на ул.“***, като заявили, че ще им
помагат. Било организирано празненство в тесен семеен кръг. След като заживели заедно
св.Л.Р. била навършила 14 години. Така те се установили като самостоятелно домакинство, в
дома на подс.К.В. и подс.С.В., като те им предоставили отделна стая, плащали сметките,
осигурявали им парични средства и храна. На 08.09.2020г. се родило детето им - В. В.. През
м.Септември, 2020г., св.Л.Р., тъй като трябвало да се грижи за детето, прекъснала учението
си, не била записана за ученик в 8-ми клас и отпаднала от образователната система. В
грижите за детето, на св.Р. и св.В. помагали още и св.Ф.Р., както и подсъдимите.
По доказателствата:
Тази фактическа обстановка съдът възприе от събрания доказателствен
материал разгледан поотделно и в съвкупност, а именно: акт за раждане, писмо и отговор от
община Бургас, медицинската документация на св.Р., 7 бр. амбулаторни листи, писмо РЗОК,
справка ГРАО, социален доклад, свидетелските показания на св.Р., Р., С., С., С., Д., П.,
справка за съдимост, както и от обясненията на подсъдимите дадени в с.з.
При анализа на доказателствата съдебният състав съобрази следното:
В хода на ДП е бил изготвен социален доклад от ДСП. Подробно е изследвана
фактологията в семейната среда на малолетната Р.. Направени са изводи и препоръки, като е
прието, че основни грижи за роденото дете полагат майката, бащата, както и подсъдимите В.
и В.. Препоръчано е на Л.Р. да остане в семейната среда, тъй като поради крепката си
възраст има нужда от подкрепа и съдействие. Съдът приема доклада за компетентно
изготвен и го цени с доверие.
От приложения амбулаторен лист за преглед N 002090/19.02.2021г. издаден от
д-р Д. е видно, че св.Р. е била изпратена за преглед при педиатър. На 20.02.2020г. тя е била
прегледана от педиатър – д-р П., но тъй като резултатите от изследванията били добри е
предписано лечение с Но-шпа за болките в корема. Видно от приложения амбулаторен лист
2

за преглед N470 на св.Р. на 17.07.2020г. при д-р С. е установена нейната бременност.
Последват още три прегледа за проследяване на бременността, до раждането на детето В..
Съдът кредитира с доверие и показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели. Особено важни са показанията на св.Л.Р.. По време на разпита на тази
свидетелка се установи, че тя не говори български език, което наложи да бъде ангажиран и
преводач на ромски език. Остава непонятно как тази свидетелка е била разпитана от
разследващите органи в ДП без участието на преводач, което поставя под съмнение
показанията и дадени пред разследващ полицай. По тази причина поради изначалното
опорочаване на протокола за разпит на св.Л.Р. съдът не предприе прочитане на показанията
и по реда на чл.281 НПК, такова искане не направи и БРП. От разпита на тази свидетелка в
с.з. се установи, че тя в действителност е заживяла съпружески със св.Д.В. в дома на
подсъдимите С. и К.В.и. Тя заявява, че това заживяване е станало два месеца преди
раждането на сина им. Детето е родено на 08.09.2020г., което означава, че началната дата е
неустановена през месец юли 2020г., но не и 01.01.2020г. както се сочи в обвинителния акт.
От разпита на лекарите, осъществили прегледите на св.Л.Р. се установява, че
тя е предполагала, че е била бременна през февруари 2020г., но реално това е установено с
прегледа на 17.07.2020г. от д-р Х.а и д-р С.. Така в своите показания д-р С. заявява, че е
проследявал бременността на Р., но не незнае реално и фактически от кога Д. и Л. са
заживели заедно.
Св.Ф.Р. в своите показания заявява, че непосредствено преди раждането на
бебето, Д. и Л. заживели заедно в дома на подсъдимите. Тя е настоявала детето да бъде
припознато и да има баща. Нейните показания относно началния момент на заживяването
съвпадат с показанията на св.Л.Р., поради което и съдът прие, че това е станало като начален
момент на неустановена дата през м.юли 2020г. От показанията на св.С. и С. – и двете
съседи на подсъдимите се установи фактът на съжителството, но без каквато и да е
конкретика за времеви интервал. С доверие се кредитират и показанията на св.Д., работеща
в ДСП и изготвила социалния доклад. Тя посочва, че дирекцията е била сезирана след
раждането на бебето от болничното заведение, след което започнала проверката. Не може да
посочи от кой момент е станало заживяването на Л. и Д. в дома на подсъдимите.
С доверие се ценят и обясненията на подсъдимите в с.з., които разкриват
начина на съжителство на Л. и Д., грижите които се полагат за бебето и условията, в които
се намират. В своите обяснения и двамата подсъдими не разкриват времеви период, в който
е осъществено съжителството. Съдът не предприе действие по прочитане на обясненията на
двамата подсъдими от ДП, тъй като протоколите са изготвени на принципа „копи пейст”,
което е не само процесуално недопустимо, но и житейски абсурдно, тъй като няма как двама
души, които да говорят и да се изказват по един и същи начин, с еднакви думи, с идентичен
словоред и пунктуация на изреченията. По тези съображения съдът е преценил като
компрометирани дадените в ДП обяснения, като на съда е направило впечатление
немърливия подход на разследващия полицай, който си е позволил недопустимо да състави
протоколите, в които съдържанието на обясненията да е напълно идентично. Такъв подход е
възприел и прокурора, който е давал указания за установяване на ирелевантни факти по така
повдигнатото обвинение, но не е събрал категорични доказателства, които да установят така
възприетият инкриминиран период. ДП е проведено повърхностно и необективно, като
наблюдаващият прокурор се стремеше да докаже обвинителната си теза, без да изследва в
съвкупност доказателствата и каква е обективната истина.

3

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че
със своите действия подсъдимите В. и В. не са осъществили от обективна страна съставът на
престъпленията, за които са обвинени за периода посочен в обвинителния акт.
Настоящия съдебен състав счита, че фактическо съпружеско съжителство е налице
тогава когато две лица от различен пол, съжителстват заедно въз основа на свободната им и
независима воля, като поддържат взаимоотношения по между си и в отношенията с
околните, идентични с взаимоотношенията между съпрузи при съществуващ брак, като
признаването на това състояние не е свързано с някаква правно регулирана процедура. Става
въпрос за отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом и
домакинство, като партньорите следва да са обвързани от взаимно уважение,
разбирателство, подкрепа и грижи, за да осигуряват нормалното си съществуване. Такъв е и
случая със св.Д.В. и св.Л.Р..
На доказване при твърдение за наличие на връзка, основана на съпружеско
съжителство, така както е посочено в обвинителния акт, следва да е налице реално
улесняване от двамата подсъдими на малолетно респ. непълнолетно лице да осъществят
фактическо съпружеско съжителство. На доказване подлежи установяването на трайна
връзка между лицата, като за съставомерността по чл.191 ал.3 НК е поставен краен момент –
навършване на малолетното лице на 14 годишна възраст. В случая св.Л.Р. е навършила 14 г.
на 24.03.2020г. За установяване на факта, че са се намирали във фактическо съпружеско
съжителство св. Д.В. и св.Л.Р., прокуратурата е ангажирала в обвинителния акт приоритетно
обясненията на двамата подсъдими дадени в ДП, но съдът не ги прочете, поради
констатирано нарушение при провеждането на това процесуално действие. На практика
никой от разпитаните свидетели не посочи, че началният момент на заживяване на двамата
свидетели е именно посочената в ОА дата 01.01.2020г., напротив от показанията на св.Л.Р. и
Ф.Р., се доказа, че това е станало през месец юли 2020г. Към този момент Л.Р. е навършила
14 г., поради което и деянието се явява несъставомерно от обективна страна по чл.191 ал.3
вр. ал.2 НК и за двамата подсъдими.
Предвид липсата на обективната страна на престъплението съдът намира, че не
следва да се обсъжда субективната му страна.
Въз основа на изложените съображения съдът прие, че подсъдимите следва да бъдат
оправдани изцяло по повдигнатото им обвинение на основание чл.304 от НПК. Такова
произнасяне по същество държи сметка за правото на защита, неразривно свързано с
необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен само, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин и не почива на предположения. В тази връзка е и разпоредбата
на чл.6 от КЗПЧОС и чл.14 б. „d” от МПГПП. От това следва, че когато има съмнение дали
подсъдимият е извършил престъплението и след изчерпване на всички процесуални
средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен.
Съдебният състав прие, че настоящата хипотеза е именно такава, поради което постанови
оправдателна присъда.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата.
Да се уведомят страните за изготвените мотиви.

4

Номер на акта:	35
Дата:	8 юли 2021 г. (в сила от 18 октомври 2021 г.)
Съдия:	Анатоли Йорданов Бобоков

Дело:	20212120201783
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 март 2021 г.

Присъда по дело №1783/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите