Р Е Ш Е Н И Е

№ 50

гр.Габрово, 23.03.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година  в състав :        

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

                                ЕМИЛИЯ КИРОВА-

                                              ТОДОРОВА

 

при секретаря Радослава Кънева и в присъствието на прокурора Александър Александров като разгледа докладваното от съдия Рачев к.а.н.д. № 3 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

            С Решение № 196 от 1.12.2021 година на Районен съд – Габрово  постановено по АНД № 539 по описа за 2021 година, е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 07-001364 от 02.06.2021г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда - Габрово, с което на “******” ЕООД Габрово ул. ****, с ЕИК ***, за нарушение на чл. 61, ал.1, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ, на основание чл. 414, ал.3 от същия кодекс е наложена имуществена санкция в размер 1,500.- лева.

            Срещу така посоченото решение е постъпила касационна жалба от наказаното дружество, депозирана в законния срок. Излагат се подробни съображения, сочещи незаконосъобразност да достигнатите от районния съд изводи. Бил налице сключен трудов договор, макар и само в един екземпляр, който бил останал в работника. Последният бил взел всички документи свързани с назначаването му с твърдение, че на следващия ден щял да ги върне, но не бил сторил това. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Постъпили са подробни писмени бележки, от упълномощен процесуален представител – адв. ***, в които развива доводи, идентични с тези в касационната жалба. Иска се отмяна на решението на районния съд, отмяна на наказателното постановление изцяло и присъждане на разноски. В условията на алтернативност се иска намаляване на наказанието, като бъде приложен чл. 415в от КТ.

            Ответната страна – Дирекция Инспекция по труда - Габрово се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата. Пледира оставяне в сила на обжалваното решение. Излага подробни съображения в подкрепа на решението. Иска присъждане на разноски.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението на районния съд следвало да бъде оставено в сила.

             Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

             Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна предвид следните съображения:

             Изложената в решението и приета за установена от районния съд фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящия състав. Настоящият състав споделя и изводите довели до потвърждаване на атакуваното пред районния съд наказателно постановление.

              За да постанови този резултат, районният съд е приел, че деянието е съставомерно - липсвал договор подписан от двете страни /липсва подпис на работника/, следователно трудов договор не е бил сключен преди постъпването на работника. Това че същият бил регистриран в ТД на НАП не е в състояние да санира, посочената празнота.

            Договорът представлява двустранна сделка и като такава, за да е налице сключен договор е необходимо съвпадението на две насрещни волеизявления относно всички елементи на договора. Трудовият договор съгласно чл. 62, ал.1 от КТ се сключва в писмена форма. Това е форма за валидност (ad solemnitatem), съответно липсата й сочи нищожност на твърдяния за съществуващ трудов договор. Изискването на чл. 62, ал. 1 КТ за писмена форма на трудовия договор е удовлетворено, както когато е съставен документ, съдържащ двете насрещни волеизявления и е подписан от страните /в случая липсва подпис на работника, липсва изява на неговото волеизявление/, така и когато е подадена писмена молба за приемане на работа и приемането на предложението от работодателя в писмена форма (заповед, акт или с друго название документ за назначение) достигне у предложителя. В случая обаче по делото не е представен нито един документ подписан от работника, още по-малко молба за постъпване на работа. Правната доктрина и съдебната практика единодушно приемат, че по отношение на трудов договор който не е подписан от двете страни е налице отклонение от общите правила за нищожност поради неспазена форма. Тези разсъждения са с оглед опазване интересите на добросъвестния работник при търсене на неговите права с оглед престираната от него работна сила по един макар и недействителен договор.

            В настоящия казус обаче за нуждите на административното наказване тези разсъждения са без значение. Работодателят е наказан за това, че преди постъпване на работа на ***, не е сключен трудов договор в писмена форма. Доводите, че липсата на подпис на работника се дължи на поведението на самия работник, че не е налице заобикаляне на трудовото законодателство с оглед регистрирането на договора в НАП и т.н. са правно неприемливи. Минималното съдържание на трудовия договор е определено с нормата на чл. 66, ал.1 от КТ. С представения и подписан само от едната страна договор, не е възможно да се установи припокриването на двете насрещни волеизявления относно изброените в посочената правна норма  условия на договора, които са съществени - място на работа; времетраенето на трудовия договор; размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден или седмица и др. Казано с други думи с документ съдържащ подписа само на едната страна не е възможно да се установи дали описаните в него условия са приети от страната която не е положила подписа си.

            Настоящата касационна инстанция приема и алтернативното искане на касатора за неоснователно. Не следва да намери приложение чл. 415в от КТ, предвид изричната разпоредба на ал. 2 от същия текст, съгласно който не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2, т.е. приложението на посочения привилегирован състав на чл. 415в не следва да се прилага при осъществяване на изброените нарушения, какъвто е и настоящия случай.

            С оглед изложените мотиви се стига до извода, че дружеството е правилно санкционирано.

            Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано.

            С оглед този резултат и с оглед нормата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.4 от АПК, претенцията за присъждане на разноски в полза на касатора се явява основателна и следва да бъде уважена.

 

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

           Р Е Ш И :

            

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 196 от 1.12.2021 година на Районен съд – Габрово  постановено по АНД № 539 по описа за 2021 година.

 

            ОСЪЖДА “******” ЕООД Габрово ул. ***, с ЕИК *** да заплати на Дирекция Инспекция по труда – Габрово сумата 80.- /осемдесет/ лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

 

             Решението е окончателно.

 

                                                                                 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

                                                                                                     2.