№ 6046
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110135734 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Е. А., с която е предявен иск за
отмяна като нищожни и незаконосъобразни на всички решения, взети на проведено на
09.06.2022 г. Общо събрание на етажните собственици в сграда, находяща се в ****,
представлявани от управителя А.С.. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е собственик на паркоместа в подземния гараж на процесната
сграда в режим на етажна собственост. Сочи, че на 09.06.2022 г. е проведено Общо събрание
на етажните собственици. Излага, че взетите на него три решения са нищожни, тъй като са
извън компетентността на Общото събрание. Счита, че решенията са незаконосъобразни.
Твърди, че събранието не е надлежно свикано и с предварително оповестен дневен ред.
Посочва, че той е бил уведомен за него от управителя на етажната собственост А.С. на
07.06.2022 г., като му било обяснено, че съседите искат да се реши въпросът за неговите
паркоместа, но не бил конкретизиран дневният ред. Възразява, че е изтекъл срокът по чл. 19,
ал. 2 ЗУЕС по отношение на управителя. Сочи, че на събранието не е избран протоколчик, а
протоколът е съставен еднолично и подписан от управителя. Излага, че съдържанието на
протокола от Общото събрание не съответства на съдържанието на водения на място
протокол „чернова“, защото на събранието представил 2 бр. уведомления, което не било
отразено в окончателния протокол. Твърди, че е оспорил съдържанието на протокола пред
управителя. Възразява, че събранието не е протекло в съответствие с посочения дневен ред.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника.
Излага, че А.С. е избрана за председател на Управителния съвет на етажната собственост на
Общо събрание на 17.02.2022 г., поради което не е изтекъл нейният мандат. Твърди, че
Общото събрание е свикано по надлежния ред с покана, залепена на 01.06.2022 г. на
входната врата на сградата и на електрическите табла и съдържаща дневния ред. Сочи, че
събранието е протекло съгласно обявения дневен ред, като на него са били представени най-
малко 67 % ид. ч. от общите части на сградата. Оспорва да са допуснати нарушения при
провеждането на събранието. Излага, че протоколът е воден от А.С., която на Общо
събрание на 01.07.2015 г. е била избрана за протоколчик на бъдещите събрания на етажната
собственост. Счита, че взетите решения попадат в обхвата на обявения дневен ред и че са
законосъобразни, като приемането им се е наложило заради извършени незаконосъобразни
1
действия от ищеца, ограничаващи правата на останалите лица в етажната собственост.
Излага, че съобщение за протокола е поставено на входната врата на сградата на 13.06.2022
г., като не съществува „чернова“ на протокола, а той е един и съответства на приложения
към исковата молба. Отрича ищецът да е оспорил съдържанието му, като счита, че
кореспонденцията между ищеца и управителя А.С. чрез мобилно приложение не
представлява надлежно оспорване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на всички решения,
взети на проведено на 09.06.2022 г. Общо събрание на етажната собственост в ****, за
които се излагат съображения, че са нищожни и незаконосъобразни.
Съдебният контрол за валидност и законосъобразност на решенията на Общото
събрание на етажната собственост е ограничен със срок за предявяване на иска, който е
преклузивен. При предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС предметът на делото
се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на
ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от Общото събрание, като
във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени.
По предявения иск в тежест на ищеца е докаже, че е собственик на самостоятелен
обект в процесната етажна собственост, както и че са взети от Общото събрание на
етажните собственици в сграда, находяща се в ****, на 09.06.2022 г. оспорените решения.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже спазването на
императивните изисквания за свикването и провеждането на Общо събрание на етажните
собственици на 09.06.2022 г. и за вземането на оспорените решения, по отношение на които
изисквания в исковата молба са наведени доводи за допуснати нарушения, както и че
оспорените решения не противоречат на императивни материалноправни норми.
В случая с Определение № 30377/10.11.2022 г. е обявено за безспорно, че на 09.06.2022
г. е проведено Общо събрание на етажните собственици, на което са взети оспорените
решения.
Исковата молба е подадена на 01.07.2022 г., от което следва, че искът е предявен в
преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Въпреки спазването на преклузивния срок съдът намира, че искът е частично
недопустим. Така е, защото не всички незаконосъобразни решения на Общото събрание на
етажната собственост подлежат на обжалване, а единствено онези от тях, които променят
съществуващото състояние, в който смисъл е и константната съдебна практика,
включително и тази на ВКС. Това са такива решения, които пораждат определени правни
последици или, както е възприето да бъдат определяни, т. нар. положителни решения на
Общото събрание на етажната собственост. Онези от решенията на Общото събрание на
етажната собственост, с които по същество не се пораждат определени правни последици
или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на приемането им правно
положение, не подлежат на обжалване, респ. на отмяна /в този смисъл – Определение №
308/30.06.2011 г. по ч. гр. д. № 21/2011 г. на ВКС, I ГО/. Затова предявеният иск е частично
недопустим – по отношение на решението по т. 3 от протокола от проведеното на 09.06.2022
г. Общото събрание, с което е прието всички бъдещи промени в сградата, които се
извършват, да се съгласуват с етажната собственост и да бъдат приети чрез гласуване и
писмено съгласие от собствениците на идеални части в сградата. По т. 3 от протокола в
действителност липсва конкретно решение на Общото събрание, с което да е упражнено
негово правомощие по чл. 11, ал. 1 ЗУЕС и което да подлежи на контрол по реда на чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС. Затова в посочената част исковата молба следва да бъде върната на основание
чл. 130 ГПК, а производството – частично прекратено.
2
В останалата част искът е допустим и следва да бъде разгледан.
С Определение № 30377/10.11.2022 г. е обявено за безспорно, че ищецът притежава
паркоместа в подземния гараж в процесната сграда в режим етажна собственост. Страните
не спорят, че в сградата е предвидена площ за паркиране в паркинг – подземен етаж, но без
изграждане на отделни гаражи с оградни стени, а са обособени само паркоместа. Липсва
спор по делото, а и от показанията на свид. Попова се установява, че ищецът не притежава
друг самостоятелен обект в сградата. Щом при това положение той е придобил идеални
части от паркинга – подземен гараж, реално обособени като съответстващи на паркоместа
№ 8, 9, 10 и 26, което е видно от писмените доказателства на л. 4 – 7, следователно
паркоместата в паркинга – подземен гараж не представляват принадлежности към
самостоятелните обекти на етажните собственици. Това подкрепя следващия и от
установената съдебна практика /например Решение № 189/06.01.2015 г. по гр. д. №
2640/2014 г. на ВКС, I ГО, и Решение № 199/10.08.2015 г. по гр. д. № 5955/2014 г. на ВКС,
ІV ГО/ извод, че целият паркинг – подземен гараж представлява самостоятелен обект в
сградата. В качеството си на съсобственик на самостоятелен обект в сградата в режим на
етажна собственост, притежаващ общо 32/379.41 ид. ч. от този обект, ищецът е етажен
собственик с право на участие в Общото събрание, респ. той е легитимиран да оспорва
взетите от него решения.
Правомощията на Общото събрание са очертани в чл. 11, ал. 1 ЗУЕС, като всички те се
свеждат до управление на общите части в сградата в режим на етажна собственост. От това
следва, че Общото събрание притежава компетентност да взема решения само по отношение
на общи части. По изложените по-горе съображения съдът приема, че паркингът – подземен
гараж, в който са обособени ищцовите паркоместа, няма характер на обща част, а е
самостоятелен обект на правото на собственост, който в случая се намира в режим на
съсобственост между различни лица. Ето защо неговото управление и ползване се
подчинява на правилата на чл. 30 и сл. ЗС, а не попада в приложното поле на ЗУЕС, респ.
Общото събрание на етажните собственици в сградата, където се намира този самостоятелен
обект, няма правомощия по отношение на него. Въпреки това на процесното Общо събрание
е решено да бъде премахнато застрояването върху паркомясто № 26 от собственика М. А. в
рамките на 5 работни дни от датата на протокола и възстановяването му в предишния вид,
както е по архитектурния проект на сградата, и да бъдат извозени автомобилите, които не са
в движение, от другите паркоместа на лицето М. А.. Защитата на етажните собственици
срещу ограничения достъп до вентилационната система, дължащ се според ответника и
според констатациите в документа на л. 38 – 40 от делото, на заграждането на паркомясто №
26, следва да се осъществи от етажните собственици по реда на чл. 109 ЗС, в което
производство да се изследва дали и доколко преграждането на паркомясто № 26 ограничава
правото на етажните собственици да ползват по предназначение вентилационната система в
съответната част, но при всички случаи не се касае за въпрос, който да е от компетентността
на Общото събрание.
По изложените съображения съдът намира, че решенията по т. 1 и т. 2 от Протокола от
проведеното на 09.06.2022 г. Общо събрание са нищожни. Доколкото ищецът изрично се
позовава в исковата молба на тази нищожност, тя следва да бъде прогласена.
В светлината на горното е безпредметно обсъждането на развитите в исковата молба
доводи за незаконосъобразност на оспорените решения, на възраженията на ответника и на
събраните в тази връзка писмени и гласни доказателства.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски съразмерно на уважената
част от иска, а именно сума в общ размер на 320 лв., както следва: 53.33 лв. – държавна
такса; 26.67 лв. – депозит за свидетел; 240 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
3
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника се дължат разноски за прекратената част
от иска. В случая той е доказал извършването на разноски в размер на 800 лв. – заплатен
адвокатски хонорар. Възражението на ищеца за прекомерност е основателно, защото
хонорарът е заплатен преди подаване на отговора на исковата молба, т.е. преди или на
01.11.2022 г., поради което съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията преди изменението с
ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение е 600 лв. В
случая делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност, които да обосноват
по-голям размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответника, което да бъде възложено в тежест на ищеца, като същевременно не са
представени и доказателства за регистрация на процесуалния представител на ответника по
ЗДДС. Следователно на ответника се дължат разноски съразмерно на прекратената част от
иска в размер на 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА частично искова молба с вх. № 137399/01.07.2022 г., въз основа на която е
образувано гр. д. № 35734/2022 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав – в частта, с която се иска
отмяна на решението по т. 3 от Протокол от проведено на 09.06.2022 г. Общо събрание на
етажните собственици в сграда, находяща се в ****, и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
предявен от М. Е. А., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу етажните собственици в сграда,
находяща се в ****, представлявани от управителя А.С., решенията по т. 1 и т. 2 от
Протокол от проведено на 09.06.2022 г. Общо събрание на етажните собственици в сграда,
находяща се в ****.
ОСЪЖДА М. Е. А., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на етажните
собственици в сграда, находяща се в ****, представлявани от управителя А.С., на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 200 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА етажните собственици в сграда, находяща се в ****, представлявани от
управителя А.С., да заплатят на М. Е. А., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 320 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
2-седмичен срок от връчването му на страните, а в частта, имаща характер на определение, с
която исковата молба е частично върната – с частна жалба в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4