Р Е Ш Е Н И Е
349/17.6.2020г.
гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
на шестнадесети
юни, през две хиляди и двадесета година,
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2856 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК .
Ищцата основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения: Страните са родители на роденото извън
брак дете В. А. Ю., р. на ***г., с ЕГН **********.
От м. юли ***г. родителите са разделени, като в момента майката и детето живеят в апартамент
- собственост на родителите й. Твърди се, че всички разходи по издръжката на
детето се поемат от нея, но се е случвало няколко пъти в годината ответникът да
даде по 50 лв. Ищцата заявява, че до 19.09.2019г. е получавала месечен доход
около 1200лв. Заявява, че не й достигат средства за покриване на разходите
около детето и се наложило да изтегли потребителски заем, за да подготви стаята
на детето за училище.
Иска да бъде постановено решение, с което на
майката да бъде предоставено упражняването
на родителските права върху детето В. А.
Ю., да се определи местоживеенето
на детето на адреса на майката, посочен
в исковата молба: гр. Шумен, ул. „Р. П.“ ***, ***; да бъде определен режим на лични контакти на ответника с В. А. Ю. - всяка първа и трета
седмица събота и неделя от 09,00 ч. до 17,00 ч. без преспиване, както и 20 дни
през лятото и 10 дни през зимата, когато майката не е в законен платен отпуск;да
бъде определен размер на месечна
издръжка, платима от ответника, в размер на 280 лв. за детето, считано от
дата на завеждане на настоящия иск., с падеж до 5-то число на съответния месец,
за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяко закъснение; да
бъде присъдена издръжка и за минало
време в размер на 280 лв. за детето - за 1 година преди завеждане на
исковата молба;
В предоставения на основание чл. 131 от ГПК срок,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като заявява, че желае да
плаща издръжка в размер, съобразен с неговия доход, възлизащ на 610лв. и е
съгласен с всичко друго, изложено в исковата молба за родителските права и
режима на лични контакти.
В съдебно заседание
ищцата се явява лично и с процесуален представител адв. В. при ШАК.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
От съвместното си съжителство страните имат син В. А. Ю., р. на ***г., с ЕГН**********.От приложеното по
делото Удостоверение за раждане на В. А.
Ю., на 8 навършени години е, че ищцата и ответникът са негови родители.Разпитаният в съдебно заседание
свидетел–Р. Т. сочи, че майката основно се грижи за детето, че бащата не
осъществява контакти с детето и е давал по около 50 лв.
По
делото не се представиха доказателства относно трудово възнаграждение на
ответника. От представените по делото доказателства се установява, че ищцата, в
периода от м.09.2018г до м.08.2019г. е реализирала доход средно над 1000 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127,
ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда.
Претенции за местоживеенето на детето и за упражняването на родителските права
спрямо него са предявени от страна на майката, като ответникът не се явява в съдебно
заседание, но в писмен отговор дава становището си по предявените претенции.
Установи се по делото, че родителите на детето са живели на семейни начала и са
разделени след раждането на детето. Грижите по отглеждането и възпитанието на
детето се полагат от ищцата.
При разделеното живеене на
родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно
цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават
въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно
разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си
по чл. 127, ал. 2 от СК, съдът следва да определи не само при кого от тях да
живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права, като
следва да се държи сметка за интересите на детето. Понятието „интереси на
детето” включва необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание,
създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен
труд, както и материалните интереси на детето, свързани с обезпечаване на
жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и други.
Решаващо значение при преценката на интересите на
детето има цялата съвкупност от интереси, както и тези, свързани с всестранното
развитие на детската личност.
От значение за определяне на мерките по упражняване на
родителските права, е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен
случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите, желанието на родителите – изявена е готовност от страна майката да отглежда и възпитава детето- факт, който е
указание за сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският дълг; от
значение е полът и възрастта на детето–
в случая детето е момче на 8 години– възраст, при която ежедневната
непосредствена майчина грижа е необходима и незаменима; социално обкръжение – социалната среда е в зависимост от
обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските
права; подкрепа на близки и роднини;
жилищно-битови и други материални
условия на живот.
По въпроса за
изслушването на двамата родители при решаване на въпроса за режима на лични
отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, e
налице практика на ВКС, обективирана в решение №21/30.01.2014 г. по
гр.д.№5451/2013 г. на ІV г.о., решение № 269/ 31.10.2011 г. по гр. д. № 1420/
2010 г., III г. о., решение № 40/ 15.02.2012 г. по гр.д.№ 522/ 2011 г., ІІІ
г.о. и решение № 129/ 19.06.2013 г. по гр.д. № 1119/ 2012 г., ІІІ г.о., решение
№116/16.4.2014 г. по гр.д.№5156/2013 г., ІV г.о., и други. Даденото в тези
решения обвързващо тълкуване е идентично и по отмененото, и по действащото
законодателство. Поради това при дела, с които се разрешават спорове относно
местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските
права и мерките, при които това става, както и режимът на лични отношения,
съдът следва да изслуша родителите, без да има право да преценява дали това е
необходимо, или не. Изискването е въведено, за да може съдът да добие лични
впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им
да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира
обосновано становище за родителския им капацитет.
В конкретния случай ответникът /не се явява в съдебно
заседание, редовно призован/, но с отговора си, депозиран по делото, писмено
изразява съгласието си относно упражняването на родителските права от майката.
Същият не заявява наличие на други алиментни задължения .
Съдът, съобразявайки събраните по делото доказателства
и становища на страните, прецени, че към момента най-благоприятна за развитието
на детето е социалната среда в дома, в който живее майката. След извършената
съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на детето,
съдът счита, че следва да бъде определено детето да живее при своята майка,
която ще упражнява родителските права
по отношение на него, като следва да се
определи местоживеенето на детето в жилището й, на посочения по делото
адрес.
С оглед установените по делото
обстоятелства, обсъдени по-горе, при определяне на местоживеенето и
родителските права спрямо детето, съдът намира, че на бащата следва да бъде
определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета седмица събота и неделя от 09,00 ч. до
17,00 ч. без преспиване , както и 20 дни през лятото и 10 дни през зимата,
когато майката не е в законен платен отпуск.
При
определяне на размера на необходимата
издръжка за детето, настоящият състав съобрази
възрастта му - на 8 г., нуждите му и материалните възможности на двамата
родители. Доколкото ответникът е в трудоспособна възраст, съдът приема, че
следва да реализира месечен доход в размер на минималната работна заплата.
Предвид тези обстоятелства, съдът определя обща месечна издръжка за детето, в
размер на 300лв., от които бащата
следва да заплаща по 220,00 лв. месечно, а останалите 80лв. следва да
се поемат от майката. По-голямото парично участие на бащата е обусловено от
факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на
детето се понася от майката.Този размер на издръжката съдът съобрази както с
възрастта на детето, така и с неговите
нужди от средства за нормалното му развитите и обучение.Размерът на така определената
издръжка с падеж – 5-то число на месеца, се дължи от датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Искът за издръжка следва
да бъде отхвърлен за останалата част над 220лв. до пълния предявен размер
от 280лв.
По отношение иска за издръжка за
минало време за периода
от 27.09.2018г.
до 27.09.2019г., съобразно чл.149 от СК,
може да се търси и издръжка за минало време (до една година преди предявяването
на иска). Съдът приема за безспорно установено, че се дължи издръжка на детето
за претендирания период, като по делото не се представиха доказателства да е
давана такава в този период. В тази насока съдът съобрази и показанията на
разпитания свидетел. Относно конкретния дължим размер на претендираната
издръжката за минало време, съдът
прецени, че искът е основателен до размера от
220лв. на месец, т.е. за дванадесет месеца, от 27.09.2018г. до 27.09.2019г. Искът за издръжка за минало време следва да бъде отхвърлен в останалата част над 220 лв.
до пълния предявен размер от 280 лв., като неоснователен и недоказан.
В този смисъл, предявеният иск за издръжка за
минало време следва да се уважи общо за сумата общо от 2640лв. за периода от 27.09.2018г. до 27.09.2019г.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъдената издръжка.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса общо върху размера на присъдената издръжка, в общ размер
на 422,40лв.
Ответникът следва да заплати и разноските, направени
от ищцата за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете в
размер на 550лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването
на родителските права по
отношение на детето В.
А. Ю. с ЕГН **********, на майката Р.В.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето В. А. Ю. с ЕГН **********, на адреса на майката Р.В.Т.,
ЕГН **********:***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.Ю.О.,ЕГН ********** с детето В. А. Ю. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица събота и неделя от 09 ч. до 17 ч. без приспиване ,
както и 20 дни през лятото и 10 дни през зимата, когато майката не е в законен
платен отпуск
ОСЪЖДА А.Ю.О.,ЕГН **********,***, да заплаща на
основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето В. А. Ю. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Р.В.Т.,
ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 220,00лв. /двеста и двадесет/ лева,
считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж 5-то число на месеца,
до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му
предявен размер от 280лв .
ОСЪЖДА А.Ю.О.,ЕГН **********,***, да заплати на основание
чл. 149 от СК, на детето В.
А. Ю. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Р.В.Т., ЕГН **********,***, издръжка за минало време в размер по 220,00 лв. /двеста и двадесет лева/ месечно или обща сума от 2640,00лв. /две хиляди шестстотин и четиридесет
лева/ за периода от 27.09.2018г. до 27.09.2019г., ведно със законната лихва до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен
размер от 280лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК,
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА А.Ю.О.,ЕГН **********,***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ШРС, държавна такса общо върху размера на присъдената издръжка сумата от 422,40лв./четиристотин двадесет и два
лева и четиридесет ст./
ОСЪЖДА А.Ю.О.,ЕГН **********,***, да заплати на Р.В.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 550лв./петстотин и
петдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерна на уважената
част.
Решението, на основание чл. 259, ал.
1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: