№ 40590
гр. София, 07.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110141541 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Е.“ ЕООД срещу „О.“ЕООД . В
подадената искова молба и направените уточнения е заявено, че е предявен иск с правно
основание чл. 124 ГПК за установяване недължимост на следните суми: 12 470,80 евро или
24 390,76 лева - главница, дължима въз основа на двата броя записи на заповед, издадени на
02.04.2021г.;ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.10.2022 г., която към
07.11.2022 г. е в размер на 248,75 лв.;
разноски по делото, вкл. държавна такса и адв. хонорар с общ размер от 1 087,82 лева;
разноски по ЗЧСИ в размер на 1 696, 91 лв.;
такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 2 258, 57 лева.
Ищецът твърди, че за посочените суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. 1670/2022г. по описа на РС-Габрово, като въз основа на изпълнителния лист е
образувано и изп.дело № .......... по описа на ЧСИ В.. с район на действие ОС-Ловеч.
Ищецът твърди, че не дължи посочените суми тъй като между него и ответника е
съществувал Договор за финансов лизинг №25945, като към него е сключен Договор за
спогодба от 02.05.2022 г., в който изрично е посочено, че дължимата от ищеца сума е в 3
739,85 лева. Отделно посочва, че автомобилът, предмет на лизинга, е бил върнат на
лизингодателя - ответник, който го е продал и се е удовлетворил от цената. Сочи, че в
Договора за финансов лизинг не съществува клауза, съгласно която при неизпълнение от
страна на лизингополучателя, лизингодателят да може едновременно да прекрати договора,
да получи обратно вещта и заедно с това да претендира всички останали непадежирали
вноски по договора, вкл. въз основа на издадените към договора като обезпечение записи на
заповед. Заявява, че подобна клауза е нищожна като противоречаща на морала и добрите
нрави, като в този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в решение №
219 от 9.05.2016 г. на ВКС по т. д. No 203/2015 г., I т. о., ТК. Поддържа, че сумите по два
броя записи на заповед са недължими, тъй като тези ценни книги обезпечават задължение на
доверителя ми по Договор за финансов лизинг, което не е дължимо и не съществува.
Съдът след като прецени представените доказателства и обсъди доводите на
ищцовата страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението като искът
на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Настоящото производство е образувано за установяване недължимостта на суми, за които
срещу ищцовата страна е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по нея за процесните суми.
От представените от ищеца доказателства се установява, че за събиране на
1
процесните суми срещу ищеца е образувано изп.дело № .......... по описа на ЧСИ В.. с район
на действие ОС-ЛОвеч. След изрично дадени указания ищецът посочва, че ПДИ с изх. №
27146/07.11.2022г. е получена от него, но не е депозирал възражение срещу нея, тъй като
липсвало указание за възможността да възрази.
Изрично в уточняваща молба от 03.10.2024г. ищецът заявява, че заповедта за
изпълнение не е влязла в сила, тъй като твърди нередовност на осъщественото връчване.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Настоящото производство
е образувано за установяване недължимостта на сума, за която срещу ищцовата страна е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по нея. Създаденият
специален ред за защита на длъжника в заповедното производство и преди влизането в сила
на заповедта за изпълнение (възражение по чл. 414 ГПК, възражение по чл. 423 ГПК)
изключва правния интерес на ищцовата страна от предявяване на отрицателен
установителен иск по чл. 124 или чл. 439 ГПК за несъществуването на вземането-предмет на
заявлението и издадената заповед за изпълнение по изложените в исковата молба
съображения.
Докато не е изчерпан специалният ред за защита на дължника в заповедното
производство, липсва правен интерес от предявяване на установителен иск оп чл.124 ГПК
или по чл.439 ГПК.
Съдът счита, че след направените уточнения и предвид твърденията, че заповедта
издадена срещу „Е.“ЕООД не е влязла в тази ситуация, настоящото производство е
недопустимо, а производството по делото - прекратено.
По изложените мотиви и на основание чл.130 ГПК, настоящият състав на Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба подадена от ищеца „Е.“ЕООД срещу „О.“ООД и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 41541/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 179 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2