№ 767
гр. Варна , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря Г.Д.Н.
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20213110103185 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от „***“ ЕООД, ЕИК ***,
срещу Н. Д. Н., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 49,89 лв., представляваща неустойка по сключен договор между „***“ ЕАД, ЕИК
***, и ответника, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. с номер 41/21 по описа на ВРС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е направил признание на иска.
С молба от 07.06.2021г. ответникът е обективирал изявление, че е заплатил
процесната сума. Представено е преводно нареждане в тази връзка, като сумата е заплатена
в полза на адвокатско дружество, а не в полза на „***“ ЕООД.
Съдът, след като взе предвид гореизложеното, намира следното:
Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника, изразено в
отговора на исковата молба.
Съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК. Освен
това ответникът е признал иска, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съобразно уредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК е достатъчно в мотивите
на решението да се укаже, че е то е постановено при изрично признание на иска. Налага се
изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение
при признание на иска.
Доколкото заплащането на сумата е извършено в полза на трето за спора лице, а не на
ищеца, съдът не може да приеме, че задължението е погасено и да отхвърли исковата
претенция.
За пълнота следва да се посочи, че дори да беше отхвърлен предявения иск поради
заплащане на сумата на 07.06.2021г. от ответника, разноските, сторени от ищеца щаха да
бъдат дължими. Същите са непогасени. Ответникът със своето поведение, включително с
направеното възражение по заповедното производство, че не дължи сумата, е дал причина
ищецът да заведе настоящия иск и да стори разноски за държавна такса и адвкатско
възнаграждение, които останаха непогасени. Следователно такива се дължат, независимо от
изхода по делото.
1
В ползва на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в размер на общо
410,00 лв., представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
предхождащото го заповедното производство и настоящото исково производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Д. Н., ЕГН
**********, с адрес в ***, дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 49,89 лв.,
представляваща неустойка по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с кл. номер 15051950002 от 09.10.2017г. между „***“ ЕАД, ЕИК ***, и Н. Д. Н., ЕГН
**********, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. с номер 41/21 по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК
***, сумата от 410,00 лв., представляваща сторени разноски в настоящото исково
производство и предхождащото го заповедно производство за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2