№ 330
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110209296 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „хххххх“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.София, район Изгрев, ул.“Апостол Карамитев“ №
2, вх. А, ет. 6, ап. 24, представлявано от Л. Ю. А., чрез адв.А. А. – САК,
против Наказателно постановление № Р-10-72/07.04.2022 г., издадено от
Заместник – председател на Комисията за финансов надзор (КФН),
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, за това, че
„хххххх“ ЕООД не било изпълнило задължението си по чл. 216, ал. 5, предл.
първо от ЗДКИСДПКИ в срок до 11.08.2021 г. да уведоми КФН за
обстоятелството, че не е започнало да извършва дейност в срок до 12 месеца
от вписването му в регистъра на КФН, като нарушението било извършено на
12.08.2021 г. в гр.София, поради което и на основание чл. 273, ал. 5, т. 12,
предл. първо от ЗДКИСДПКИ, на „хххххх“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 4000 (четири хиляди) лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи, че с писмо от
02.09.2021 г. „хххххх“ ЕООД е уведомил КФН, че към посочения момент все
още не е поел управление на алтернативен инвестиционен фонд и не е
1
пристъпил към учредяване на такъв, като са били обосновани обективни
обстоятелства, свързани с настъпилите затруднения в икономическата среда и
инвестиционната дейност в следствие на COVID-19 пандемията, наложените
регулаторни ограничения и значително намалената стопанска и
инвестиционна активност на икономическите оператори в страната, като
изрично било посочено, че дружеството е договорило участие на
професионални инвеститори в алтернативния инвестиционен фонд,
документите по учредяването му са подготвени, финансиране на дейността му
е осигурено, проспекти за инвестиции са съставени, но по преценка на екипа
и независимите частни инвеститори, с които същото работи, се изчаква
нормализиране на ситуацията, за да се пристъпи към учредяване на АИФ.
Излага се, че в периода 04.08.2020 г. - 04.08.2021 г. „............“ ЕООД е
извършвало инвестиционни услуги, като посочената информация е била
предоставена на КФН на 03.09.2021 г., т.е. 22 дни след изтичане на
едногодишния период от регистриране на дружеството в регистъра на КФН.
Във връзка с последното се акцентира, че след разглеждане на предоставената
информация, КФН не е пристъпила към отписване на „............“ ЕООД от
регистъра на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, а е
възприела изложените в писмото от 03.09.2021 г. основания за наличие на
обективни обстоятелства, които са възпрепятствали поемане управлението на
алтернативен инвестиционен фонд, съответно че в посочения едногодишен
период от вписването в регистъра дружеството е осъществило значителна
подготвителна дейност за управлението на алтернативен инвестиционен
фонд, а именно: привличане на инвеститори, подготовка на документи за
учредяване на алтернативен инвестиционен фонд и подготовка на проспекти
за инвестиции от списъка на компаниите, преминали проведените от
дружеството обучения. По изложените съображения се счита, че след като
КФН е приела, че не са налице основания за отписване на „............“ ЕООД от
регистъра по чл. 30, т. 7 от Закона за Комисията за финансов надзор, както
предвижда нормата на чл. 216, ад. 5 от ЗДКИСДПКИ, то в разрез с
материалния закон и установените от КФН обстоятелства, е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството и е било
издадено наказателното постановление, с което е и наложена имуществена
санкция в размер на 4000 лева.
На следващо място се поддържа, че при издаване на процесното
2
наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото след получаване на процесния АУАН №
Р-06-900/03.11.2021 г., наказващият орган е следвало да прекрати незаконно
образуваното административнонаказателно производство констатирайки, че
„............“ ЕООД не попада в обхвата на лицата, които трябва да бъдат
санкционирани по реда на чл. 216, ал. 5 предложение първо от ЗДКИСДПКИ.
Излагат се аргументи за „маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.А., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт, който поддържа жалбата по изложените в
същата съображения. В дадения ход по същество се пледира за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк.Любенова,
поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 572-ЛУАИФ от 04.08.2020 г. на КФН и на основание чл.
214, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ, дружество „хххххх“ ЕООД е вписано под № РГ-
15-11 във водения от КФН регистър по чл. 30, ал. 1, т. 7 от Закона за
Комисията за финансов надзор (ЗКФН) като ЛУАИФ, чиито активи не
надхвърлят установените прагове в чл. 197, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ,
респективно същото е адресат както на посочения нормативен акт, така и на
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл. 195, ал. 1
от ЗДКИСДПКИ, основен предмет на дейност на ЛУАИФ е управлението на
един или повече алтернативни инвестиционни фондове (АИФ).
Съгласно изискванията на чл. 216, ал. 5 от ЗДКИСДПКИ, всяко ЛУАИФ,
3
регистрирано по раздел IV, глава двадесета, дял втори от ЗДКИСДПКИ, е
длъжно в 7- дневен срок от настъпването на всяко от изброените в
разпоредбата обстоятелства да уведоми комисията с оглед отписването му от
регистъра на КФН. Разпоредбата на чл. 216, ал. 5, предложение първо от
ЗДКИСДПКИ предвижда задължение за ЛУАИФ, което не започне да
извършва дейност в срок 12 месеца от вписването му в регистъра на КФН, да
уведоми за това обстоятелство надзорния орган в горепосочения срок.
„хххххх“ ЕООД е регистрирано по раздел IV, глава двадесета, дял втори
от ЗДКИСДПКИ и е вписано като ЛУАИФ в регистъра на КФН на 04.08.2020
г. Във връзка с горното и предвид датата на вписване на дружеството в
регистъра на КФН, законоустановеният 12-месечен срок, в рамките на който
ЛУАИФ е следвало да започне да извършва дейност, е изтекъл на 04.08.2021
г.
С писмо на КФН изх. № РГ-15-11-3 от 31.08.2021 г., от дружеството
„хххххх“ ЕООД било изискано да представи информация дали към 30.06.2021
г., както и към момента на получаване на писмото, ЛУАИФ е поело
управлението на АИФ.
С писмо вх. № РГ-15-11-3 от 02.09.2021 г., в КФН било представена
изисканата информация, като представляващият дружеството изрично
декларирал, че към 02.09.2021 г. ЛУАИФ „хххххх“ ЕООД не е поел
управлението на АИФ и не е пристъпил към учредяването на такъв.
При извършена документна проверка на място в КФН било установено,
че „хххххх“ ЕООД, в качеството си на лице, управляващо алтернативни
инвестиционни фондове (ЛУАИФ), регистрирано по раздел IV, глава
двадесета, дял втори от Закона за дейността на колективните инвестиционни
схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ), е
извършило нарушение на чл. 216, ал. 5, предложение първо от ЗДКИСДПКИ,
тъй като не е уведомило КФН в нормативно установения срок, а именно до
11.08.2021 г., за обстоятелството, че не е започнало да извършва дейност в
срок 12 месеца от вписването му в регистъра на КФН.
Предвид констатациите от проверката, свидетелят К. Г. К. – на длъжност
„старши експерт“ в отдел „Надзор на предприятия за колективно
инвестиране“, Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ към Комисия
за финансов надзор, съставила АУАН № Р-06-900/03.11.2021 г., в който
4
описала фактическите си констатации и квалифицирала извършеното от
жалбоподателя като нарушение на чл. 216, ал. 5, предл. първо от
ЗДКИСДПКИ.
АУАН бил връчен на 03.11.2021 г. на представляващия дружеството Л.
А., като в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от последната постъпили писмени
възражения срещу констатациите в акта.
Въз основа на така съставения АУАН № Р-06-900/03.11.2021 г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление № Р-10-72/07.04.2022 г.,
издадено от Заместник – председател на Комисията за финансов надзор
(КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което
на основание чл. 273, ал. 5, т. 12, пр.1 от ЗДКИСДПКИ на „хххххх“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 4000 (четири хиляди) лева за
извършено нарушение на чл. 216, ал. 5, предл. първо от ЗДКИСДПКИ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител К. Г. К..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. К. Г. К. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
К. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
5
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи
(съгласно чл. 274, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ и Заповед № З-181/12.07.2021 г.), в
предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните
правила и материалния закон. АУАН и НП са подписани от съответните
длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на представляващия
дружеството - жалбоподател за запознаване със съдържанието им. Ясно е
описано извършеното от нарушителя административно нарушение от
фактическа страна, като правилно е посочена и съответната му правна
квалификация.
При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано в
производството, че „хххххх“ ЕООД, в качеството си на лице, управляващо
алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), регистрирано по раздел IV,
глава двадесета, дял втори от Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране
(ЗДКИСДПКИ), се явява задължено лице по чл. 216, ал. 5, предложение
първо от ЗДКИСДПКИ, респективно като не е започнало да извършва
дейност в срок 12 месеца от вписването му в регистъра на КФН, е следвало да
уведоми за това обстоятелство надзорния орган в 7-дневен срок от
настъпването на съответното обстоятелство. В посочения срок от „хххххх“
6
ЕООД в комисията не е постъпило уведомление на основание чл. 216, ал. 5,
предложение първо от ЗДКИСДПКИ. Такава информация е предоставена от
ЛУАИФ след изтичане на законоустановения срок с писмо, вх. № РГ-15-11-3
от 02.09.2021 г., след като изрично е изискана информация от страна на
контролния орган – КФН.
В този смисъл, безспорно доказано е, че с бездействието си, на 12.08.2021
г. (първия ден, следващ изтичането на срока) „хххххх“ ЕООД е осъществило
формално нарушение на чл. 216, ал. 5, предложение първо от ЗДКИСДПКИ.
В допълнение и във връзка с доводите на въззивника, релевирани в
жалбата, инициирала настоящото производство, е необходимо да бъде
посочено, че спазването на изискването на чл. 216, ал. 5, предложение първо
от ЗДКИСДПКИ действително има отношение към притежавания от
дружеството лиценз, предвид предвиденото в закона отписване на
дружеството от регистъра на комисията, но същевременно следва да бъде
посочено на първо място, че визираното правомощие на КФН се реализира в
условията на оперативна самостоятелност, а на второ място – предприемането
на съответни действия от страна на КФН по отписване от регистъра не е част
от фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана в случая
административнонаказателната отговорност на дружеството – въззивник. По
изложените съображения и възраженията на жалбоподателя в
противоположния аспект са изцяло неоснователни.
На посоченото нарушение съответства правилно приложената
санкционна разпоредба на чл.273, ал.5, т.12, пр.1 от ЗДКИСДПКИ, поради
което наложената на дружеството имуществена санкция в законоустановения
минимум от 4000 лева се явява правилна, законосъобразно и съответна на
тежестта на нарушението.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията
на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, в която
връзка следва да се отчете, че се касае за нарушение, което с оглед на
естеството си засяга обществени отношения с висока степен на значимост,
респективно и всички доводи на дружеството – въззивник в противоположния
смисъл не могат да бъдат споделени.
С оглед високата обществена значимост на отношенията, регулирани от
7
нормите на ЗДКИСДПКИ и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, лицата, извършващи тази дейност, следва да спазват стриктно
нормативните изисквания. Предвид това, въпреки формалния характер на
нарушението, настоящият съдебен състав прецени, че случаят не е маловажен.
Съответният извод следва от обстоятелството, че в хода на производството не
се констатира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства, обуславящи заключение в насока по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с типичното
проявление на нарушения от съответния вид. Напротив, в случая степента на
засягане на регулираните обществени отношения е обичайната, взета предвид
от законодателя при определяне на състава му. Осъществяваната от
дружество дейност е високорискова, изразява се в управление на
алтернативни инвестиционни фондове, т. е. касае се за дейност, свързана с
кумулиране на парични средства на широк кръг от инвеститори. Ето защо в
разглеждания случай извършеното деяние с достатъчна интензивност е
застрашило обществените отношения – предмет на защита, за да се приеме, че
е административно нарушение. Отделно от това, нарушението, за което е
санкционирано дружеството – въззивник, е такова на формално извършване,
поради което маловажността на случая следва да се преценява на база
засегнатите обществени отношения, целите на ЗДКИСДПКИ и целите на
административнонаказателната репресия. В този смисъл всякакви факти за
вредни последици от неизпълнението на същото са ирелевантни. В случая се
касае за неизпълнение в срок на законово предвидено задължение, като
последвалото изпълнение, в случая със закъснение от 22 дни, се явява
ирелевантно, още повече че последното не е израз на доброволност в
изпълнението от страна на дружеството, доколкото същото е последвало едва
след отправеното от страна на надзорния орган запитване.
Обстоятелството, че по делото няма данни за оттегчаващи отговорността
обстоятелства е взето предвид от наказващия орган при индивидуализация на
наложеното административно наказание, който го е определил в минимално
установения в закона размер.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че не са допуснали
съществени нарушения на процесуалните правила, вмененото нарушение е
безспорно доказано, поради което обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
8
С оглед изхода на делото на основание чл.63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН се
явява основателна и претенцията на процесуалния представител на КФН за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган
след потвърждаване на обжалваното НП. Предвид фактическата и правната
сложност на делото, присъдената сума следва да бъде минималната по чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ, а именно – 80 (осемдесет) лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-72/07.04.2022 г.,
издадено от Заместник – председател на Комисията за финансов надзор
(КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което
на основание чл. 273, ал. 5, т. 12, предл. първо от ЗДКИСДПКИ на
жалбоподателя „хххххх“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000 лева за
извършено нарушение на чл.216, ал. 5, предл. първо от ЗДКИСДПКИ, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА „хххххх“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район Изгрев, ул.“Апостол Карамитев“ № 2, вх. А, ет.
6, ап. 24, представлявано от Л. Ю. А., чрез адв.А. А. – САК да заплати по
сметка на Комисия за финансов надзор сумата от 80,00 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9