Р Е Ш Е Н И
Е
№ 4206/14.10.2019г.
гр. Варна,14.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание,
проведено на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията М.Жекова гр.д. № 13 399
по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
на 31.08.2018 г. въз основа на предявена
във ВРС искова молба с която са заявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца Д.В.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез
адв. Т.Д. – ВАК, със съдебен адрес: ***, против ответника
К.К.И., ЕГН **********, с адрес *** /при
уточнението, че в исковата молба ищецът е допуснал техническа грешка в
изписването на последните 2 цифри от ЕГН – разменени/.
Ищецът с исковата си молба и уточнителната е отправил следното ИСКАНЕ по см. на чл. 127,
ал. 1, т. 5 ГПК, до съда а именно:
Да бъде постановено Решение, по силата
на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
СУМА в размер на 700,00 лева
/седемстотин лева/ - представляваща неплатени две наемни вноски за
месеците юни и юли /2018 год./ за наетия недвижим имот,
собственост на ищеца, находящ се в * по сключения
между страните /ищеца и ответника/ договор за наем ведно със законната
лихва, от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата;
СУМА в размер на 332,46
лева /триста тридесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/ от която
сумата от 303,46 лева – представляваща дължими разходи за консумирана
ел.енергия в наетия имот, начислена по фактури за период от 27.03.2018 г.
до 26.07.2018 г. както и такса в размер на 19,00 лева /деветнадесет лева/ за
възстановяване на захранване на електромера, ведно със законна лихва от
датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата;
СУМА в размер на 567,68 лева
/петстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/ -
представляваща дължими разходи за потребената
вода в наетия имот, начислена по фактури за периода от месец януари 2017 г.
до месец юли 2018 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Посочена е и
банкова сметка ***, с IB AN *, с титуляр Д.В.Д., по която ответникът да
плати исковите суми.
По същество ищецът основа исковата си
молба на следните правно релевантни факти и обстоятелства: Твърди се,
че ищецът и ответникът на 1.12.2016 г. сключили договор за наем, по силата на
който ищецът предоставил за възмездно
ползване на ответника собствения си имот – апартамент № * – по нотариален акт № *г., а по административен адрес
ап.№ *, находящ се в *. Имотът е
подробно описан и по площ и по характеристики в сезираща искова молба като дори
е и посочено и основанието въз основа на което е възникнало вещното право на
собственост за ищеца. Посочено е още, че съгласно наемния писмен договор от
01.11.2016 г., страните били договорили в чл. 9, че наемателят е длъжен да
заплаща всички консумативи разноски свързани с ползването на наетото жилище -
разходи за ток, вода, телефон и други. Наемния договор бил подписан за срок от
1 година и при задължение наемателя да плаща на наемодателя месечен наем от 1 –во до 6 – то число на месеца от 350 лева. Преди да изтече
срока на договора,страните се твърди от ищеца,че били постигнали устна
договорка всички клаузи по договора да продължат действието си. След изтичането
на срока на писмения договор и продължаване на срока му за неопределен,
всичките клаузите продължили действието си и останали непроменени. Съобразно и
разпоредбата на чл.232,ал.2 от ЗЗД, сочи ищецът наемателят бил длъжен да плаща
наемната цена и разходите, свързани с ползуването на
вещта. Твърди се конкретно, че през последните няколко месеца, преди подаването
на исковата молба, /т.е. 2018г./ отношенията между страните по наемния договор
и страни и в процеса се влошили поради поведението на ответника. Сочи се още,
че на 23-ти юли 2018 г., в студио за красота „*“ , в гр.Варна, *, приятелката на ответника,
която понякога пребивавала в имота, предоставила на ищеца ключовете от наетия
недвижим имот, и договора между страните бил прекратен.Конкретните твърдения на
ищеца затова, че са останали незаплатени 2 наемни вноски, както и непогасени
задължения за консумативи – към В и К оператора за потребена вода и към
енергийното дружество за ползвана ел.енергия вкл.и такса за възстановяване на
ел.захранването отново в посочения в обстоятелствената част на исковата молба
период и в петитума на иска. Отделно от горните твърдения ищецът е навел и
допълнителни затова, че по имота имало нанесени материални щети,констатирани от
ищеца след като е получил отново владението върху имота, които ответникът не
претендира, поради това, че е съгласен със сумата от депозита и собствени
средства да поправи сам щетите. Обективирано е и
искане по делото да бъдат присъдени разноските сторени от ищеца. В подкрепа на
твърденията си ищецът е направил искания да бъдат приети ангажираните писмени
доказателства описани в исковата молба и да бъде допуснато събиране на гласни
доказателства чрез показанията на двама души свидетели при режим на водене за
фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба на страница 4 –та /л. 6 –ти
от делото/. В срока по чл. 131 ГПК ответната страна,не е депозирала отговор
на исковата молба.
В проведеното на дата 27.09.2019г.
открито съдебно заседание /трето по ред, след възобновяване на производството
за постигане на спогодба / страните по делото са се явили лично а ищецът и с
надлежно упълномощеният му процесуален представител – адвокат от АК Варна – Т.Д..
В същото открито съдебно заседание адв.Д. е заявила пред съда,че страните са постигнали
спогодба,че ответникът е съгласен с нея,признава трите задължения; внесъл бил
сумата от 250 лева – част от извънсъдебната спогодба. Тази сума ищецът,чрез адв.Д. желае да бъде приспадната от разноските, които
ищецът претендира-само 409,86 лева минус 250 лева – т.е. разликата представлявала
остатъкът от разноските, които ответникът ще бъде длъжен да плати, ведно с
трите суми така, както са заявени по искова молба и законната лихва.Ето защо
се желае и постановяване на Решение при признание на иска .
От своя страна ответникът е заявил в
откритото съдебно заседание,че е абсолютно съгласен .
По отношение на обективираното
искане от процесуалния представител на ищеца съдът да се произнесе с акт по
същество на спора при условията на чл. 237 от ГПК, настоящият съдебен състав е
намерил искането за постановяване на Решение по реда на чл. 237 от ГПК за
основателно, поради което е уважил същото,т.к. постановяване на Решение при
признание на иска е регламентирано в нормата на чл. 237 ГПК а в случая признанието е направено от ответната
страна, ищцовата страна желае постановяване на Решение при условията на чл. 237 ГПК и не са налице лимитативно изброените в чл. 237, ал. 2, т. 1 и т. 2
ГПК процесуални пречки.Поради изложеното по-горе настоящият съдебен състав е
уважил направеното искане на ищцовата страна за постановяване на Решение при
условията на чл. 237 от ГПК и прекратил съдебното дирене.
В хода на устните състезания и двете
страни са заявили еднозначно желанието си да бъде постановено Решение при
признание на иска.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявеният по делото
главен осъдителен иск ведно с акцесрното искане за
присъждане на законна лихва, с посочената по-горе правна квалификация е
допустим, заведен при ясен правен интерес от търсената защита,като
квалификацията на иска и допустимостта му не се оспорва от страните. По така
предявения иск в проведеното по делото открито съдебно заседание ответната
страна е признала иска, ищецът е заявил искане да бъде постановено Решение при
условията на чл. 237 ГПК което искане е било уважено и съдебното дирене
прекратено. От изложеното в исковата
молба, становището на ответника в проведеното открито съдебно заседание, се установява
и изяснява,че ответната страна признават иска. С оглед горното, съдът следва да
постанови Решение при признание на иска.Съгласно разпоредбата на чл. 237,
ал.1 ГПК: Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с Решение съобразно признанието.Аления
2 –ра на същата правна норма гласи, че в мотивите на
Решението е достатъчно да се укаже, че то се основа на признанието на иска.
Т.е. от анализа на всичко гореизложено е видно,че е налице хипотезата на чл.
237 ГПК, при която съдът следва да се произнесе с Решение при признание на
иска, тъй като отрицателните предпоставки за това визирани лимитативно в алинея
3 –та на чл.237, точки 1 и 2 не са налице.
При така изложеното и с
оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по разноските по делото.Факт е а и е видно от протокола от откритото съдебно
заседание от дата 27.09.2019 г., че само ищецът желае присъждане на разноски
като е конкретизирал размера йм ,представил и
доказателства за реалното йм извършване.
С оглед горното съдът
присъжда в полза на ищеца сумата от общо 159,86 лева (сто
петдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки ) .
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.К.И.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, СЛЕДНИТЕ ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ : СУМА в размер
на 700,00 лева /седемстотин лева/ - представляваща неплатени две
наемни вноски за месеците юни и юли /2018 год./ за наетия
недвижим имот, собственост на ищеца, находящ се в *
по сключения между страните /ищеца и ответника/ договор за наем ведно със законната
лихва, от датата на подаване на исковата молба в съда -31.08.2018
г. до окончателното изплащане на сумата; СУМА
в размер на 332,46 лева /триста тридесет и два лева и
четиридесет и шест стотинки/ от която сумата от 303,46 лева – представляваща
дължими разходи за консумирана ел.енергия в наетия имот, начислена по
фактури за период от 27.03.2018 г. до 26.07.2018 г. както и такса в размер на
19,00 лева /деветнадесет лева/ за възстановяване на захранване на електромера,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в
съда -31.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;СУМА
в размер на 567,68 лева /петстотин шестдесет и седем
лева и шестдесет и осем стотинки/ - представляваща дължими разходи за потребената вода в наетия имот, начислена по
фактури за периода от месец януари 2017 г. до месец юли 2018 г., ведно със законна
лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда - 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Посочените
парични вземания могат да бъдат платени по банков път-банкова сметка ***, с IB AN *, с титуляр Д.В.Д..
ОСЪЖДА К.К.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***
СУМАТА от ОБЩО 159,86 лева (сто петдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки ) -
представляващи
сторените от ищцовата страна пред настоящата
инстанция съдебно–деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от връчването му страните
пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните ( на ищеца - чрез адв.Т.Д. от ВАК ).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: