Решение по дело №554/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба от „Т - Т“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ***, чрез адв. С.М. ***, против Решение № 133 от 29.12.2022 г. по НАХД № 20223130200337/2022г. по описа на Районен съд - Провадия, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2200429/17.06.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на „Т - Т“ ООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“ /Наредбата/, във вр. с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, като размерът на наложената имуществена санкция е намелен от 300 лева на 100 лева.

В жалбата са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на оспореното решение, постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в едностранно кредитиране на събраните свидетелски показания на Р. Б., които не кореспондират с фактическата обстановка. Сочи, че работникът Е.С.е полагал труд в проверявания строителен обект, но по граждански, а не по трудов договор, както другите работници. Посочва, че безспорно се установява от показания на свидетеля Ст. Х., че заедно с Е.С.са ходили на строителната площадка да разнасят арматурна мрежа в удобно за тях време, което не съвпадало с работното време на останалите работници. Излага подробни съображения относно липсата на задължение за дружеството да сключи застраховка за риска „трудова злополука“, предвид факта, че въззивният съд едностранно е тълкувал единствено показанията на актосъставителя, а не всички събрани в производството доказателства в тяхната съвкупност. Иска отмяна на постановеното от Районен съд – Провадия решение, както и на издаденото НП. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В депозирани писмени бележки чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът – Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна /ДИТ - Варна/редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Депозирана е молба, чрез процесуален представител Д.О., с която заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да остави в сила решението на районния съд. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и за редуциране на адвокатското възнаграждение до минимума, в случай на присъждане на такова.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна, като счита за правилно и законосъобразно решението, постановеното от Районен съд – Провадия.

Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Т - Т“ ООД срещу Наказателно постановление /НП/ № 03-2200429/17.06.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на дружеството, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“ /Наредбата/, във вр. с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/.

От фактическа страна било установено, че на 12.04.2022г. служители на ДИТ – Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в строителен обект – магазин със смесено предназначение, находящ се в УПИ ****, в гр. Провадия, като строителните дейности били извършвани от лица в договорни отношения с „Т - Т“ ООД. Към момента на проверката служителите заварили лицето Е.С.И.да престира труд на строителния обект в полза на дружеството като общ работник строителство. И.изпълнявал задълженията си от седмица, с уговорено трудово възнаграждение и работно време, но без сключена задължителна застраховка за риска „трудова злополука“. Въз основа на извършеното нарушение бил издаден Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 03-2200429/12.05.2022 г., надлежно предявен и връчен, без възражения. На 17.06.2022 г. директорът на ДИТ – Варна издал оспореното НП, изцяло възприемайки констатациите, посочени в АУАН, като за извършеното нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, във вр. с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 ЗЗБУТ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ.

За да измени оспорваното НП, въззивният съд приел от правна страна, че към момента на проверката е било налице трудово правоотношение между лицето Е.С.И.и дружеството „Т - Т“ ООД, ЕИК ***, като конкретно е посочил съответните му елементи и параметри, извлечени от събраните в хода на производството доказателства. Не кредитирал представения в открито съдебно заседание граждански договор от 07.04.2022 г., като при съвкупна преценка с останалите доказателства, счел, че същият бил създаден за целите на производството. Е.И.бил на работа при жалбоподателя по трудово правоотношение, на длъжност „общ работник строителство“, пряко зает в дейност с висок производствен риск в основната дейност на дружеството, принадлежащо към икономическа дейност „Строителство на сгради“ КИД 41.20, с определен за прилагане през 2022 г. коефициент на трудов ревматизъм над средния за страната, съгласно Заповед № РД-01-289/25.10.2021 г. за определяне коефициент на трудов ревматизъм. Поради това за санкционираното дружество - работодател, е съществувало задължение за сключване на застраховка за риска „трудова злополука“. По тези съображения първостепенният съд приел, че с бездействието си „Т - Т“ ООД е осъществило състава на нарушението по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“, във връзка с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗБУТ. Районният съд възприел извода, че извършеното нарушение е маловажен случай, тъй като от него не произтичат вредни последици за работника И.и същото е отстранено от работодателя, след установяването му. Съдебният състав, обаче, приел, че неправилно административнонаказващият орган е определил размера на наложената имуществена санкция, предвид липсата на данни за предходно извършени нарушения от този вид, поради което на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ намалил нейния размер от 300 лева на 100 лева.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият съдебен състав при Административен съд - Варна намира касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил правилно и в пълнота фактическата обстановка относно процесното нарушение, и на база събраните доказателства е стигнал до обоснован и съответен на процесуалния и материалния закон извод за законосъобразност на наказателното постановление. Настоящата инстанция изцяло възприема установената от въззивния съд фактическа обстановка, както и достигнатите правни изводи, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, същите не следва да бъдат преповтаряни.

Нормата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ предвижда, че за сметка на работодателя, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително при условия и по ред, определени с акт на Министерски съвет. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че при определяне на условията и реда по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.

В чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ е посочено, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. В настоящия случай касаторът е с икономическа дейност „Строителство на сгради“, посочена в т. 13 от приложението, представляващо неразделна част от Заповед № РД-01-289 от 25.10.2021 г. За тази дейност е определен 1.48 коефициент на трудов травматизъм, при среден за страна Ктт = 0.64. Следователно дружеството извършва дейност, която превиша средния коефициент на травматизъм за страната.

По делото е безспорно установено, че Е.И.не е имал сключена задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ към датата на проверката, съгласно изискването на горецитираните разпоредби. Основният спорен въпрос по делото е за вида на правоотношението между Е.И.и санкционираното дружество. В хода на производството касаторът твърди друг правопораждащ фактически състав в хипотеза на друг вид договор - граждански, с различен предмет, респективно - други права и задължения на страните. Гражданският договор създава облигационно-правна връзка и сочи възникнало отношение от облигационен характер, а не трудово такова. Трудовите правоотношения и гражданските правоотношения, при които се полага труд, се отличават по своя предмет. Най-общо тази разлика е в това, че при трудовото правоотношение се дължи престиране на работната сила на работника или служителя в рамките на определено работно време и при спазване на трудовата дисциплина, а при гражданското правоотношение, се дължи престиране на резултат от труда. Настоящата инстанция намира, че първостепенният съд, след цялостен, последователен и проследим анализ на събраните в хода на производството доказателства, е достигнал до правилен извод за наличие на съществуващо трудово правоотношение между И.и „Т - Т“ ООД към 12.04.2022г. Доказателствената съвкупност по делото, формирана от събраните в хода на процеса и кредитирани от съда доказателства - свидетелските показания, във взаимно обсъждане със съставените в хода на проверката документи, установяват по категоричен начин, че И.е работила в обекта по трудово правоотношение, макар и при липса на сключен трудов договор. Действително, впоследствие е бил представен граждански договор между страните от 07.04.22г. - дата, предхождаща извършената проверка. Същият обаче, съобразно своите клаузи, обективиращи конкретните права и задължения на контрагентите, не кореспондира на действителното, фактическо положение и реалните отношения между страните, така както те се разкриват въз основа на установените факти по делото. Извън чисто юридическите аргументи за недостатъци в съдържанието на този "граждански" договор, включително липсата на клауза за уговорен срок на извършване на работата и спорният краен резултат, който следва да бъде престиран, обсъжданият документ е в противоречие с останалите кредитирани доказателства - и свидетелските показания и писмените. Установява се реално полагане на труд от страна на Иванов, с изпълнявани несамостоятелни функции на общ работник като част от дейността на касатора в проверявания обект. Не на последно място, договорът, като частен диспозитивен документ, няма достоверна дата и не се ползва с материална, обвързваща доказателствена сила относно датата и мястото си на съставяне, поради което основателно не е бил кредитиран от въззивния съд. Доколкото няма нотариално удостоверяване на договора, нито възпроизвеждане в официален документ или др. факти, които безсъмнено да установяват издаването му преди проверката, напълно възможно е неговото антидатиране, поради което правило съдът е приел, че е съставен за целите на производството.

В този смисъл, правилен и обоснован е крайният извод на първостепенният съд, че реално съществувалото правоотношение между страните, следва да се квалифицира като трудово, при наличието на всички материално-правни негови характеристики, и произтичащи от него допълнителни задължения, включително за сключване на задължителна застраховка за трудова злополука. Да се приеме обратното, не само е лишено от адекватна, убедителна доказателствена подкрепа, но и противоречи на правилата на формалната, а и на обичайната, житейска логика. Ако действително с И.е бил сключен граждански договор, той закономерно би имал знание за това обстоятелство и едва ли би посочил нещо различно в съставения констативен протокол, а именно - че е общ работник по трудов договор и с работна заплата от 710 лева. Отново формалната житейска логика поставя под основателно съмнение допълнителното ангажиране на лице по граждански договор за "разнасяне на арматурни мрежи - 700 кв. м." при наличие на немалко заети по трудово правоотношение общи работници на проверявания обект.

Изцяло следва да бъдат споделени и изводите на въззивния съд касателно размера на наложената санкция, като предвид липсата на съответна жалба, същите не следва да бъдат подробно обсъждани.

Предвид гореизложеното, като е приел, че правилно и законосъобразно и била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, но е изменил размера на наложената имуществена санкция, РС - Провадия е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и съгласно чл. 63д от ЗАНН направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за сумата в размер на 80 лв., определена на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП, приложими по препращане на чл. 144 АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Трети тричленен състав при Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133/29.12.2022г., постановено по НАХД № 20223130200337/2022г. по описа на Районен съд - Провадия, с което е изменено НП № 03-2200429/17.06.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна.

ОСЪЖДА„Т - Т“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варнасумата 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	ЯНКА ГАНЧЕВА
	Членове:	ДАНИЕЛА НЕДЕВА ИВЕЛИН БОРИСОВ