Р Е Ш Е
Н И Е № 998
гр. Бургас, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI–ви наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 02.07.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 1687 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от А.Ч.А. срещу Наказателно
постановление № 20-0769-001135/03.04.2020 г., издадено от началник на група,
сектор ПП, към ОД на МВР - Бургас, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл.
1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право на управление на МПС“
за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован на основание чл. 61, ал.
2 от ЗАНН, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт
и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество
е неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод
за установеност на следната фактическа обстановка:
На 13.03.2020 г., около 22:45 часа, в гр. Бургас, ж.к.
Меден Рудник, до бл. 24, бил спрян за проверка лек автомобил Джип Чероки, с
рег. № *******, собственост на Г. К.Г., управляван от жалбоподателя А.Ч.А..
Същият отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARBB-0029. На жалбоподателят
бил издаден талон за медицинско изследване с посочена дата и час, но водачът отказал
кръвна проба за анализ. За установеното нарушение свидетелят Х.Д.Х. съставил срещу
жалбоподателя АУАН, който бил подписан от последния и получил препис от него.
Жалбоподателят не е направил възражение в предоставения му тридневен срок. Впоследствие
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
Показанията на актосъставителя - Х.Х., и свидетеля – Г.К., изцяло се подкрепят от
събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, видно от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи (л. 22-23). АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по
силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този
закон (л. 22-23). Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая, не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност
на административнонаказателното производство против нея.
Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за
опорочена административнонаказателна процедура, доколкото както в АУАН, така и в
НП са посочени всички необходими законови реквизити. Посочена е и датата на съставяне
на АУАН, като последният е подписан освен от разпитания по делото актосъставител
– Х.Х., но и от още двама свидетели, единият присъствал при установяване на нарушението
– разпитаният по делото свидетел Г.К., а другия при самото съставяне на акта –
Димитър Георгиев.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда, че водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Следователно съдействието може да бъде дадено по три
начина - чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо средство, чрез
изпълнение на предписание за тестуване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Това са и методите за установяване
на употребата на алкохол от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач
е употребил алкохол. Така, ако водачът откаже съдействие за реализирането на който
и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика не изпълнява
задължението, вменено с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл.
174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води
до невъзможност да бъде установено дали е употребил алкохол. В случая от доказателствата
по делото се установява, че водачът е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол, а впоследствие не е дал и кръвна проба за медицинско
изследване. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл.
174, ал. 3 ЗДвП, поради което както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по
ясен и пълен начин. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя досежно
причините за недаване на кръвна проба в УМБАЛ Бургас, доколкото ако същият е
имал някакви притеснения законът му е предоставил възможност да даде съдействие
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта си чрез изпробване с
техническо средство или тестуване
с доказателствен анализатор.
С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното
от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното
от А.Ч.А. административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания
в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Доколкото санкциите
са определени в закона по абсолютен начин относно техния вид, размер и срок, за
съда не съществува възможност да ги обсъжда, нито да ги редуцира (арг. чл. 27, ал.
5 от ЗАНН).
При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност
не се установиха основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление,
което налага то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-001135/03.04.2020 г.,
издадено от началник на група, сектор ПП, към ОД на МВР - Бургас, с което на основание
чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на жалбоподателя А.Ч.А., ЕГН **********, е наложено наказание „глоба“ в размер
на 2000 лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС